Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 539
гр. Перник, 12.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 356/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя/ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба от В.И.С., ЕГН ********** *** против
Разпореждане № 4506-40-192/03.05.2019 г., издадено от Директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния
осигурителен институт, с което е
отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление вх. №
4502-13-51/08.04.2019 г.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на
оспореното разпореждане, поради неправилно приложение на закона. Посочено е, че
са налице всички предвидени в ЗГВРСНР предпоставки за изплащане на заявените
гарантирани вземания. Искането към съда е да отмени отказа на Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и да върне преписката със
задължителни указания за определяне на дължимите обезщетения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си
адв. Х. поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Моли съда да го отмени. Претендира присъждане на
направените разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата и навежда аргументи за
законосъобразност на обжалваното разпореждане. Искането към съда е да отхвърли
жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР против подлежащо на пряк
съдебен контрол разпореждане, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
На
01.03.2019 г. в Търговския регистър е вписано Решение № 11/28.02.2019 г.,
постановено по търговско дело № 31/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с
което е: обявена свръхзадължеността на „****“ ЕООД и е определена
първоначалната и дата – 31.12.2014 г.; открито е производство по
несъстоятелност на търговеца; постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му; постановено е прекратяване на дейността му; обявено е в
несъстоятелност; спряно е производството по ликвидацията му на основание чл.
272а, ал. 1 от ТЗ.
В
едномесечния срок по чл. 5, ал. 1 от Наредба за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя/Наредбата/ и на основание чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г.
за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт/Инструкцията/,
директорът на ТД на НАП – Перник е издал заповед № ЗГ – 5 – 13 –
00550956/25.03.2019 г., с която е възложил извършването на проверка за
начислени, но неизпалтени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от обявения в несъстоятелност работодател „****“ ЕООД. Резултатът от нея е
обективиран в протокол по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, с № КГ – 5 – 13 –
00551444/29.03.2019 г., към който са приложени съдебно решение по чл. 6, ал. 1,
т. 3 от ЗГВРСНР, постановено по търговско дело № 31/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Перник и данъчна декларация вх. № 144351800365963/06.06.2014 г., от която
съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата се установява, че работодателят е упражнявал
дейност най-малко 12 месеца преди датата на обявяване на неплатежоспособността.
В констативния протокол е отразено, че няма лица, за които да е възникнало
право на гарантирани вземания. Проверката е приключила на 01.04.2019 г.
Със заявление по образец – приложение № 4 към чл. 8, ал. 1
от Наредбата, с вх. №
4502-1351/08.04.2019 г. и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, жалбоподателят е
поискал да му бъдат отпуснати гарнирани вземания от работодател „****“ ЕООД –
Перник, при който е работил по трудово правоотношение в периода от 23.12.2014
г. до 17.02.2016 г. Към заявлението е приложил Експертно решение № ****, взето
на заседание № 85/04.06.2014 г., от което е видно, че е с призната степен на
неработоспособност от 82% и решение по гр. д. № 5042/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник и издаден въз основа на него изпълнителен лист от
08.01.2018 г., от които се установява, че „****-Перник“ ЕООД е осъден да му
заплати следните суми: 700 лв., представляваща нетния размер за неползван
платен годишен отпуск; 635.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3
от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на
пенсия, поради осигурителен стаж и възраст; 561.00 лв., представлява
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както дължимите върху тях лихви. Не са
приложени посочените в чл. 8, ал. 1, изр. последно от Наредбата – справка по
чл. 4 и възражение по чл. 6 от същата Наредба.
По заявлението директорът на Фонда ГВРС се е произнесъл с
разпореждане по чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, като е отказал изплащане на заявените
вземания. В мотивната му част е посочил, че не е налице предпоставката на чл.
22, ал. 1 от ЗГВРСНР – наличие на начислени, но неизплатени вземания през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6, т.
3 от ЗГВРСНР.
В съдебното производство жалбоподателят е представил
трудова книжка № 08, серия Б № 834077 и трудов договор № 3/23.12.2014 г., от
които се установява, че трудовото му правоотношение с „****“ ЕООД е възникнало
на 23.12.2014 г. и е прекратено на 17.02.2016 г.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В.П., от която се установява, че последните ведомости за начислени
трудови възнаграждения и обезщетения, съставени от работодателя „****“ ЕООД и
находящи се в Обединен архив – с. Н. са от месец февруари 2016 г. Това е и
последният месец, в който дружеството е функционирало. Считано от 01.03.2016 г.
работодателят не е осъществявал дейност и по тази причина няма ведомости за
месец март 2016 г. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, тъй като те
се основават на задълбочено изследване на всички относими обстоятелства,
обосновани са и са дадени с необходимата компетентност и професионални знания.
При изложените факти, настоящия състав от правна страна
намира следното:
Оспореното разпореждане е издадено от компетентния за това
орган съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР – Директор на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“. То е обективирано в изискуемата писмена
форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Посочени са
органът, който го е постановил и адресатът му. В съответствие с изискванията на
чл. 10, ал. 5 от Наредбата са изложени фактите, обосноваващи издаването му и приложимите
към тях правни норми. Формулирана е ясна и конкретна разпоредителна част.
Дадени са указания за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване.
Подписан и датиран е.
В производството по издаването му не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. То е инициирано от жалбоподателя в преклузивния тримесечен срок
по чл. 25 от ЗГВРСНР посредством подаване на заявление по чл. чл. 8, ал. 1 от
Наредбата до компетентния административен орган – ТП на НОИ – Перник. Видно от
мотивите на оспорения акт и доказателствата по административната преписка,
последният го е разгледал при спазване на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, като е
извършил съпоставка на подадените от заявителя документи, с данните от
протокола по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и с тези от регистрите за осигурени лица
и за трудови договори. Приел е, че не са налице предпоставките, предвидени в
ЗГВРСНР за уважаване заявлението на
жалбоподателя. На основани чл. 9, ал. 2 от Наредбата е изготвил проект на
разпореждане за отказ за изплащане на гарантирани вземания и заедно с
административната преписка в срока по чл. 9, ал. 3 от Наредбата го е изпратил
на директора на Фонд „Гарантирани вземания“, с писмо изх. №
4504-13-1/22.04.2019 г. Последният е издал оспореното разпореждане в срока по
чл. 10, ал. 2 от Наредбата. От изложеното се налага извода, че в проведеното
административно производство не са нарушени правилата, предвидени в ЗГВРСНР и
издадената въз основа чл. 29 от него Наредба.
Затова не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Същият е съобразен с разпоредбите на
материалния закон и неговата цел. За да възникне право за изплащане на
гарантирани вземания е необходимо да са налице кумулативно предвидените условия
в ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4 от ЗГВРСНР субекти на това право са работници и
служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по отношение на
който е вписано в търговския регистър някое от решенията по чл. 6, т. 1 – т. 3
от закона и същият е осъществявал дейност най-малко 12 месеца, преди датата на
неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността, вписана в решението.
Според чл. 6 от закона правото на гарантирани вземания възниква от датата на
вписване в търговския регистър на някое от следните съдебни решения: за
откриване на производство по несъстоятелност; за откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; за откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството и може да бъде упражнено в преклузивния тримесечен срок по
чл. 25 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 3 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантирани са
вземанията на работниците и служителите за трудови възнаграждения и
обезщетения, които са начислени през последните 36 месеца, предхождащи месеца,
в който е вписано решението по чл. 6 до размера на последните шест от тях.
В настоящия случай не е спорно и се установява от
събраните по делото доказателства: че по отношение на работодателя „****“ ЕООД
на 01.03.2019 г. е вписано решение по чл. 6, т. 3 от ЗГВРСНР; че жалбоподателят
е бил в трудово правоотношение с обявения в несъстоятелност работодател за
времето от 23.12.2014 г. до 17.02.2016 г. и е подал заявление за изплащане на
гарантирани вземания в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорно е обстоятелството
дали заявените от него вземания представляват „гарантирани вземания“ по смисъла
на чл. 3, във вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Както вече бе посочено това са
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и/или обезщетения през
последните 36 месеца, предхождащи месеца на вписване на решението по чл. 6.
Решението, с което работодателят „****“ ЕООД е обявен в несъстоятелност е
вписано в търговския регистър на 01.03.2019 г., поради което периодът по чл.
22, ал. 1 от ЗГВРСНР, включва времето от 01.03.2016 г. до 28.02.2019 г. Съгласно
чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че в посочения
времеви отрязък обявеният в несъстоятелност работодател е начислил в негова
полза трудови възнаграждения или обезщетения. Нито в хода на административното
производство, нито пред съда са представени изготвена от работодателя справка
по чл. 4 и/или подадено от работника възражение по чл. 6 от Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. По тази причина
обоснован се явява изводът на контролните органи, обективиран в констативен
протокол № КГ-5-13-00551444/29.03.2019 г., че няма лица, за които да възниква
право на гарантирани вземания. Последният е оспорен от жалбоподателя, но с
оглед събраните по делото доказателства оспорването се явява неоснователно. От
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява по категоричен начин,
че последните трудови възнаграждения и обезщетения, включително и в полза на
жалбоподателя, „****-Перник“ ЕООД е начислил през месец февруари 2016 г. От
следващия месец – март 2016 г. търговецът е преустановил дейността си, поради
което и не са съставяни ведомости за начисляване и изплащане на вземания на
работници и служители. Следователно в срока по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР
обявеният в несъстоятелност работодател не е начислил в полза на работодателя
трудови възнаграждения и/или обезщетения. Затова за същият не е възникнало
право на изплащане на гарантирани вземания.
Неотносимо към настоящия административно-правен спор е
обстоятелството, че с решение № 1211/29.12.2017 г., постановено по гр. д. №
5042/2017 г. по описа на Районен съд – Перник „****“ ЕООД е осъден да заплати
на оспорващия сумите от: 700 лв., представляваща нетния размер за неползван
платен годишен отпуск; 635.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3
от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на
пенсия, поради осигурителен стаж и възраст; 561.00 лв., представлява обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, както дължимите върху тях лихви. Посочените вземания не са начислени от
работодателя, което е едно от кумулативно предвидените в чл. 3 от ЗГВРСНР
условия, за да бъдат квалифицирани същите като „гарантирани“ по смисъла на
цитираната норма. Затова изплащането им на работника не може да се осъществи по
реда на ЗГВРСНР. Последният е предвиден само за безспорни вземания /начислени,
но неизплатени/ и титулярите им се удовлетворяват от Фонд „Гарантирани
вземания“, само ако са налице и другите предвидени в ЗГВРСНР предпоставки.
Присъдените със съдебно решение в полза на жалбоподателя обезщетения,
произтичащи от трудовото му правоотношение с „****“ ЕООД, но неначислени от
работодателя следва да бъдат удовлетворени, при наличие на останалите
предпоставки за това, в хода на откритото производство по несъстоятелност.
Предвид всички изложено настоящият състав намира, че по
отношение на оспорения административен акт не е налице някое от отменителните
основания по чл. 146 от АПК, поради което е законосъобразен. Подадената срещу
него жалба е неоснователна и затова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Съдът констатира, че е пропуснал да събере от
жалбоподателя дължимата от него държавна такса съгласно чл. 2б, б. А от Тарифа
№ 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието в размер на
10 лв. Не му е възложил и разноските за назначената по негово искане съдебна
експертиза в размер на 200 лв., изплатени от бюджета на съда. Затова на
основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК следва да му бъдат възложени
с решението. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 26, ал. 7 от
ЗГВРСНР, която предвижда освобождаване от държавни такси и разноски е
неприложима в настоящото производство. Тя въвежда изключение от общото правило
за дължимост на такива от страните, поради което разширителното и тълкуване е
недопустимо. Съгласно цитираната разпоредба производството по дела за
възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители
от фонда е безплатно. Настоящото производство не е такова, затова
жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса и разноски за събраните по
негово искане доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.И.С., ЕГН ********** ***
против Разпореждане № 4506-40-192/03.05.2019 г., издадено от Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния
осигурителен институт, с което е
отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление вх. №
4502-13-51/08.04.2019 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния
осигурителен институт сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Административен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от
10 лв./десет лева/, представляваща държавна такса и сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляваща направени разноски за съдебна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/