ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………………/………………………….гр.Варна,
Административен съд-Варна, І-ви
касационен състав, в закрито заседание на шести януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева ч.к.а.д.
№3307/2019г. по описа на Адм.съд – Варна, за да се произнесе все предвид, следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на И.Н.Ж.,***, ЕГН **********, против Определение № 1919/18.10.2019г.
на ВРС, постановено по НАХД № 4363/2019г. по описа на същия съд, с което е
прекратено производството по жалбата на И.Н.Ж. срещу Наказателно постановление №03-20 /
05.07.2017г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол-Черно море „-Бургас,
при ИАРА, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1
500лв. на основание чл. чл.56 ал.1 от ЗРА , постановено е отнемане в полза на
държавата на 50 кг. рапани и гумена лодка с две гребла, както и заплащане на
обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 250лв.
Жалбоподателят твърди, че неправилно ВРС
се е позовал на извод за законосъобразно връчване на наказателното
постановление, до колкото по преписката не са ангажирани доказателства, сочещи
на този факт. Според него не се констатира която и да е от предпоставките,
регламентирани в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на НАХД № 4363/2019г. на ВРС за разглеждането му по
същество от друг съдебен състав.
Ответната страна – Началника на отдел „Рибарство и
контрол-Черно море „-Бургас, при ИАРА не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока
по чл.230 от АПК пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Касаторът е оспорил пред ВРС Наказателно постановление №03-20 / 05.07.2017г. на
Началника на отдел „Рибарство и контрол-Черно море „-Бургас, при ИАРА, с което
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500лв. на
основание чл. чл.56 ал.1 от ЗРА , постановено е отнемане в полза на държавата
на 50 кг. рапани и гумена лодка с две гребла, както и заплащане на обезщетение
за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 250лв. Въззивният съд е
прекратил производството с мотив, че от приложеното по преписката копие от
заявление може да се направи категоричен извод, че Ж. е узнал за издаденото
против него постановление на 26.03.2019г., доколкото изрично в заявлението е
посочил неговия номер. Поради това, съдът счел, че след като е подадена едва на
19.09.2019г., правото да се оспори НП е преклудирано, респективно наказателното постановление е влязло в законна
сила, съобразно чл. 64, б."б" от ЗАНН. За да възприеме този извод, от
фактическа страна е установил, че на 13.06.2017г. против Ж. бил съставен акт за установяване на нарушение
по чл. 17 ал.1 от ЗРА, който му бил връчен лично. На 05.07.2017г. против него е
издадено и наказателно постановление, което е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и в което е направено отбелязване, че е влязло в сила на 28.08.2018г. На
26.03.2019г. жалбоподателят е подал заявление до наказващия орган с молба да му
бъде издадено копие от наказателно постановление № 03.20/05.07.2017г. във
връзка със справка, издадена от НАП за задължения, дължими към 26.03.2019г.
В
отговор на заявлението до Ж. е изпратено писмо, в което е посочено, че на 13.06.2017г. срещу него е
започнало административно-наказателно производство, като е бил съставен и
връчен акт за установяване на административно нарушение. На 16.08.2017г. и на
28.08.2017г. служителите на ИАРА посетили адреса на нарушителя, но тъй като той
не бил открит, постановлението на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН било прието за
връчено и влязло в сила.
След
като Ж. подал жалба срещу постановлението, въз основа на която, е образувано въззивното
производство, съдът изискал доказателства от жалбоподателя за това кога е узнал
за издаденото против него постановление и за датата на депозиране на жалбата
срещу него. В постъпилата в отговор молба е посочено, че е узнал за
постановлението на 12.09.2019г.
Касационният състав от събраните в
преписката доказателства установи, че в наказателното постановление е извършено отбелязване,
че на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН е влязло в сила на 28.08.2018г.,защото е
връчено на същата дата като е вписано „ СКП №1037“. Приложено е заявление от
жалбоподателя, видно от което на 26.03.2019г. е поискал от ответника да му се
издаде копие от наказателното постановление. Три месеца след това, на
06.06.2019г. му е отговорено, че наказателното постановление е влязло в сила.
Не се съдържат доказателства, сочещи на връчване на копие от постановлението
така, както е поискал в заявлението жалбоподателя. Не се съдържат и данни,
доказващи опити за връчване на постановлението на адрес.
Така постановеното определение е неправилно.
Съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Съгласно ал.2, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Извършването на посещение на
адрес следва да бъде документирано, за да е възможно да се възприеме действието
като опит за връчване, и то да се ползва със съответната материална доказателствена
сила, произхождаща от официален удостоверяващ документ, какъвто би бил
съставеният протокол. В конкретния случай, нито по преписката се съдържат
доказателства, обуславящи направени опити за връчване на адрес, нито изобщо
ответника по касация твърди, че са правени такива опити. Правилно до подобен
извод е достигнал и въззивният състав, като е приел в мотивите си, че не е
спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Неправилно обаче е мотивирал крайния резултат с довод, че наказателното
постановление е връчено на 26.03.2019г., щом в заявлението си Ж. бил посочил
неговия номер.
Обжалваният акт следва да се връчи лично на
нарушителя. Знанието за неговия номер не запознава лицето със съдържанието на
постановлението, с което безспорно нарушителя следва да се запознае, за да ангажира адекватно
защитата си. Подобен извод не кореспондира със задължението, установено в чл.58
ал.1 от с.з., постановлението да се връчи лично, нито с предпоставките,
регламентирани в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, именно на която се е
позовал административнонаказващият орган.
Извън гореизложеното, по делото не се съдържат
доказателства, че жалбоподателят е узнал за постановлението именно на
26.03.2019г. Тази дата е упоменал той в заявлението си като посочена в справка
от ТД на НАП за задължения, дължими към нея. `Като последица изчисляването на
преклузивния седемдневен срок от 26.03.2019г. като такъв, в който е следвало да
се депозира жалбата, е неправилно.
В обобщение, неправилен е правният извод на ВРС, за
надлежно узнаване за НП на 26.03.2019г., а доказателства, че е връчено от АНО
на 28.08.2017г. по преписката не са представени. Изложеното налага отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложените изводи, Административен съд
Варна, І-ви касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1919/18.10.2019г. на ВРС, постановено
по НАХД № 4363/2019г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по жалбата на И.Н.Ж. срещу Наказателно постановление №03-20 /
05.07.2017г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол-Черно море „-Бургас,
при ИАРА, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1
500лв. на основание чл. чл.56 ал.1 от ЗРА , постановено е отнемане в полза на
държавата на 50 кг. рапани и гумена лодка с две гребла, както и заплащане на
обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 250лв.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1/
2/