Р Е Ш Е Н И
Е
№...
05.12.2013г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 25.11.2013г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Ж.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №496 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от Д.И.Г.-М. *** срещу В.М.М. от гр.София. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 21.08.2010г. Имат едно дете от брака си – Е. В.М.. От самото начало семейният им живот не протичал нормално. Ищцата установила коренни различия в характерите със съпруга й, различни виждания за живота и ценностите. Ответникът бил увлечен по хазарта, което допринесло за големи семейни дългове и към банки и към частни лица. Стигнало се до там, че ответникът не можел да издържа семейството си и изцяло родителите на ищцата поели издръжката им. Това не променило навиците на ответника. Същият бил търсен и заплашван от неговите кредитори. Срещу него бил извършен и бомбен атентат. Това поставяло живота и здравето на ищцата и на детето им в опасност, поради което ищцата напуснала семейното жилище, заедно с детето в началото на 2012г. и заживяла при родителите си в гр.Стара Загора. От тогава до сега ищцата сама се грижила за детето, без да получава каквито и да било средства от ответника.
Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и моли да бъде прекратен. Ищцата моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права над роденото от брака дете. Моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането на детето ще се осъществява от дома на майката. Моли съда да определи месечна издръжка за детето в размер на 200лв., считано от една година преди подаване на исковата молба в съда до настъпване на причини за изменяване или прекратяване на издръжката, която да се изплаща на първо число на месеца. Не претендира да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.София. Моли съда да постанови след прекратяване на брака да носи на предбрачното си фамилно име – Г.. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, в съдебно заседание не се явява.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Д. “С. П.” гр.Г. представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0151/21.08.2010г. на гр.София, район Студентски, страните са сключили граждански брак на 21.08.2010г. в гр.София.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0756/16.11.2010г. на гр.София, район Подуяне, съпрузите имат родено от брака едно дете – Е.В. М..
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля К. И. Х. – майка на ищцата, от самото начало отношенията между страните не били добри. Семейството живеело на квартира в гр.София, като ответникът работел и получавал добро възнаграждение. Въпреки това свидетелката оставала с впечатление, че не могат да се издържат и все нямат пари. Родителите на ищцата непрекъснато им помагали особено след като се родило детето. Те много често посещавали страните в гр.София и изцяло поели издръжката на детето. Ищцата постоянно била без пари, а ответникът почти не се прибирал в къщи, когато родителите на ищцата гостували. Дори когато страните идвали на гости в гр.Стара Загора при родителите на ищцата, ответникът излизал вечер и се прибирал много късно без да дава обяснения къде ходи. Свидетелката постепенно научила, че ответникът играел хазарт, поради което прекарвал много време извън дома и използвал всичките им пари. Въпреки разговорите, които провели по този въпрос, ответникът не променил поведението си. Преди около година и половина страните се разделили, като ищцата, заедно с детето отишла да живее при родителите си в гр.С. З.. По времето на раздялата им ответникът идвал да види детето веднъж месечно за час-два, като носел на детето само шоколад или нещо дребно, без да дава средства за неговата издръжка и без да се интересува как се издържа ищцата. Свидетелката твърди, че не е възможно страните отново да заживеят като семейство.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката К. И. Х.след преценка по реда на чл.172 от ГПК, тъй като счита, че свидетелката като майка на ищцата от една страна е пристрастна към нейните интереси, но от друга страна е била в най-близки отношения със семейството на ищцата за целия период на брака им и има най-преки впечатления. Освен това изложените от свидетелката данни кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, а именно копия от статии, публикувани в български ежедневници и електронни издания, в които също са изложени обстоятелства, че ответникът е загубил много пари заради хазарт и имал много дългове.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищцата становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на тяхното дете, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. Същият не се е интересувал от нуждите на семейството си – от съпругата и детето си, не е осигурявал средства за тяхната издръжка, поставил ги е в ситуация на постоянна несигурност с увлечението си по хазарта и последвалите го действия на неговите кредитори. С това си поведение ответникът е допринесъл за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпругът.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат родено от брака си едно дете – Е. В. М., родена на ***г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитания по делото свидетел и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, детето се е отглеждало единствено от майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Ответникът не е направил искане за присъждане упражняването на родителските права.
Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на детето е да предостави упражняването на родителските права на ищцата Д.И.Г.-М.. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.
В интерес на детето също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането на детето ще се осъществява от дома на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.
Видно от представените по делото Декларация за семейно и имотно състояние на ищцата и копие на Удостоверение с изх.№СБ-***29/***. на “С.” ООД, ищцата получава нетни месечни доходи в размер на 326,37лв.
Ответникът не представи Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и документ за доходите си, въпреки изричните указания на съда, но предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, би могъл да реализира доходи около средните за страната.
С оглед нуждите на детето и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Е.В. М. са необходими 200 лева, от които бащата следва да поеме 130лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка. В останалата част над присъдените до претедираните 200лв. месечна издръжка искът следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е апартамент, който страните са ползвали под наем в гр.С.. Ищцата не претендира ползването му, поради което същият следва да се предостави за ползване на ответника.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Г.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – Г..
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответникът, съдът намира, че в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.08.2010г. в гр.София, район Студентски, граждански брак между Д.И.Г.-М. ***, ЕГН ********** и В.М.М. с постоянен адрес:***.”Х.Д.” №148, ет.3, ап.13, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът В.М.М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете – Е.В. М., ЕГН **********, на майката Д.И.Г.-М. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на детето, адресът на майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата В.М.М. с п.а. и ЕГН с детето – Е. В. М. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането на детето ще се осъществява от дома на майката.
ОСЪЖДА В.М.М. с
п.а. и ЕГН, да заплаща на роденото от брака дете – Е.
В.М., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130 лева /сто и тридесет
лева/, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Г.-М.
с
п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване, като отхвърля предявения иск в частта му над присъдената до претендираната месечна издръжка в размер на 200лв.
ОСЪЖДА В.М.М. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 187,20 лева /сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки/, по сметка на РС-Гълъбово.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С., ж.к..”Л.Г” бл.22, вх.Б, ет.3, ап.33 на съпруга В.М.М. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от Д.И.Г.-М. в размер на 25.00 лв., като
осъжда В.М.М. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА В.М.М. с п.а. и ЕГН да заплати
на Д.И.Г.-М. с п.а. и ЕГН направените
разноски по делото в размер на 25.00лв.
/двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 500,00лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: