О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №911
08.10.2018г.
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На осми октомври две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия :
Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев търговско дело номер 340
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. “България“ №111 а, ет.3 срещу „Либиан Навигатор
ЛТД“, учредено съгласно законодателството на Малта, регистрирано на
адрес:Малта, гр.Валета, ул.“Кристофер стриит“ №54, с която се предявява претенция
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, посочени по основание и размер в заповед №258 за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена
на 12.01.2018г. по ч.гр.д. №8812/17г. по описа на Районен съд гр.Бургас и тези
посочени в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист
№181/12.01.2018г., а именно сумата от 9 230 362 щатски долара,
представляваща вземане по договор за морска ипотека №1352 от 14.09.2017г. върху
кораба „Бадр“, както и законната лихва за забава, считано от 21.11.2017г. до
изплащане на вземането. Претендират се и направените в хода на заповедното
производство разноски в размер на 306 477.56 лева- платена държавна такса.
След преценка доводите на ищеца в депозираната от
него молба и след като се запозна с материалите по ч.гр.д. №8812/17г. по описа на Районен съд гр.Бургас, съдът намира исковата претенция за
недопустима.
Посоченото частно производство е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, като
такава под №258 от 12.01.2018г. е изготвена от
Районен съд гр.Бургас в полза на посоченото гражданско дружество. В
разпореждането към същата е направено уточнение, че съдружници в „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД са „Тектона“ ЕООД, “Моран Трейд“ ЕООД и „Моран Уест“ЕООД.
Не съществува спор в правната теория и съдебната практика, че гражданското дружество по ЗЗД не е правен субект и няма как да е страна в процеса, тъй като не притежава изискуемата за това легитимация. По тази причина
гражданското дружество по чл.357 и сл ЗЗД несъмнено не може нито да предявява
самостоятелно искови претенции от свое име, нито да отговаря по предявени срещу
него искове.
В конкретния случай не става въпрос за поправима
нередовност на исковата молба, която би могла да се отстрани след указания на
съда, предвид служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко
положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните. Тези задължителни постановки,
относими към същинското исково производство във връзка с отстраняване нередовността на
исковата молба, чрез надлежното конституиране на страните, са неприложими в
процеса по предявен иск, основан на чл.422 ГПК, предвид обусловеността му от заповедното
производство, действието на постановеното съдебно решение по отношение на
последното и специфичния му характер. Уредено в действащия ГПК, като строго
формално и целящо бърза съдебна защита, самото естество на заповедното
производство изключва процесуална възможност за поправка редовността на
заявлението- абсолютна процесуална предпоставка
за издаване на заповед за изпълнение в определения законов срок, в който смисъл са и задължителните за съдилищата
постановки в ТР № 4/ 18. 06. 2014 г., по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно според изричната разпоредба на закона заявлението за издаване
на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, което означава да съдържа и името и адреса на
заявител и на длъжник, носители на права и задължения. Следователно в случай,
че някой от тях не притежава изискуемата се процесуална легитимация, то
несъмнено е, че претендираното вземане не може да бъде предмет на съдебна
защита нито в това производство, нито и в обусловените исково и изпълнително.
Липсвало е
следователно законово
основание, позволяващо в настоящата хипотеза- неправосубектен заявител, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в заповедното
производство. Пред заповедния съд е представен протокол от общото събрание на
съдружниците в гражданското дружество, на което е взето решение да бъдат
предприети действия по събиране вземането на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД от името на гражданското дружество, а не на
неговите съдружници. В изпълнение на това решение е подадено заявлението пред
заповедния съд от името на неправосубектното дружество.
Настоящият съд, както вече се посочи, също е
сезиран от „Булгаргеомин
ЛТД“ ДЗЗД, което няма процесуалната легитимация, за да бъде участник в процеса.
Исковият съд не може да санира порока на заповедното производство, а и поначало
е обвързан да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, заявени в
заповедното производство т.е., че не друг, а именно „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД има
вземане към „Либиан Навигатор ЛТД“. Първото от двете дружества обаче е
неправосубектно и подаденото от него заявление въобще не е било годно да сезира
заповедния съд, за да се развие процеса по определения в закона ред. /в този
смисъл Решение №119/01.09.2017г. по т.д.№1056/16г. на ВКС, ТК,2т.о.,
постановено по чл.290 ГПК/
По изложените съображения и при липса на
надлежна процесуална легитимация още на заявителя в заповедното производство
установителната искова претенция се явява недопустима, а производството по
делото следва да се прекрати.
Ето
защо и на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по
търговско дело № 340/2018г. по описа на Окръжен съд- Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд- Бургас.
Съдия: