Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 67
гр. ВРАЦА, 08.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 28.02.2018 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с. ВЕСЕЛИНА П.
в присъствието на секретар
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
39 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.М.Д., като пълномощник на Д.З. ***, против Решение №
760/24.11.2017 г. по гр.д.№ 992/2017 г. на Районен съд-Враца, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя против С.А.П. и В.П.П.,***, иск с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че наследниците на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц.
са собственици на недвижим имот - лозе с площ 1094 кв.м., находящо се в
м."***", землището на кв.***, гр.Враца, представляващ новообразуван
имот № 10050280 по плана на новообразуваните имоти в м."***",
землището на гр.Враца, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на
един етаж, масивна второстепенна постройка на един етаж и гараж с площ 20
кв.м., и осъждане на ответниците да предадат владението.
В жалбата се
поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, иска се отмяната му,
уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС и присъждане на
деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Въззивникът намира, че
районният съд е извършил неправилна преценка на представените по делото и
неоспорени от ответниците писмени доказателства, от които е видно, че
наследодателите му са закупили спорния имот чрез договор от 08.11.1969 г.
Излага доводи, че в периода от закупуването на имота до 03.05.2007 г. върху
този имот е установена самостоятелна фактическа власт от наследодателите му, а
след тяхната смърт - и от наследниците им. От друга страна, въззивникът
изтъква, че районният съд не е обсъдил наведените от него доводи, че
ответниците не са могли да придобият по давност спорния имот, както и събраните
в тази насока доказателства. Прави оплаквания и за допуснати процесуални
нарушения при постановяване на отказ за спиране на производството по настоящето
дело до приключване на преюдициален спор, както и при определяне на дължимите
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.В.Л., като пълномощник на
въззиваемите С.П. и В.П., в който се оспорва въззивната жалба и се прави искане
за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Навеждат се доводи, че
районният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че ищецът не е
провел доказване на иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като представеният договор-обещание за продажба не
е годен титул за собственост и липсва позоваване на придобивна давност.
Въззиваемите намират, че районният съд не е допуснал нарушение и на
съдопроизводствените правила, че е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност
всички събрани по делото доказателства и е достигнал до обосновани правни
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от Д.З. *** с иск с правно основание чл.108 ЗС - за
признаване за установено по отношение на С.П. и В.П., че наследниците на Д.Л.Ц.
и съпругата му Л.А.Ц. са собственици на недвижим имот - лозе с площ 1094 кв.м.,
находящо се в м."***", землището на кв.***, гр.Враца, представляващ
новообразуван имот № 10050280 по плана на новообразуваните имоти в м."***",
землището на гр.Враца, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на
един етаж, масивна второстепенна постройка на един етаж и гараж с площ 20
кв.м., и осъждането им да предадат владението върху този имот.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, които оспорват предявения иск.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана е специализирана съдебно-техническа експертиза.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа
обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи
за неоснователност на исковата претенция, като с обжалваното решение е отхвърлил предявения иск
с правно основание ч.108 ЗС и е осъдил ищеца Д.З. да заплати на ответниците С.П.
и В.П. деловодни разноски в размер на 2950,00 лева.
Фактическите констатации и правните изводи се споделят
изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В допълнение
към изложените от районния съд мотиви и в отговор на наведените от страните
доводи във въззивната жалба и отговора на същата, настоящият съдебен състав
намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 ЗС. Предметът на делото по този иск е правото
на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна
защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъден ответника да му предаде владението
върху имота.
Основанието
на предявения ревандикационен иск в неговата първа установителна
част включва твърдения за собственост на ищеца на конкретно правно основание. Съдът, действащ в рамките на
диспозитивното начало, прогласено в чл. 6,
ал. 2 ГПК, е длъжен да се произнесе по фактическия състав на соченото от
ищеца придобивно основание.
В сезиращата
съда искова молба на Д.З. се твърди, че спорният имот е закупен от
наследодателите му Д.Л.Ц. и Л.А.Ц. чрез договор от 08.11.1969 г. от предходния
му собственик М.Т.В., която от своя страна е придобила собствеността по силата
на дарение, обективирано в нотариален акт № 34, т.І, дело № 136/1964 г. Твърди се
още, че в полза на ответниците е издаден констативен нотариален акт през 2010
г., като се развиват подробни съображения, че констатациите на нотариуса относно
придобито по давност право на собственост са неверни.
В така
формулираната обстоятелствена част на исковата молба като конкретно придобивно
основание, от което ищецът извежда твърдяното право на собственост на
наследодателите си, се сочи единствено сключен през 1969 г. договор за
покупко-продажба.
Към исковата
молба е приложено заверено копие от договор-обещание за покупко-продажба на
полски недвижим имот от 08.11.1969 г., сключен в обикновена писмена форма и
подписан от страните и двама свидетели. По силата на този договор М.Т.В. се е
съгласила да продаде на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц. свой полски недвижим имот, находящ се в
района на с.***, Врачанско, представляващ лозе от 1 дка в м."***".
Посочено е, че владението върху имота се предава в деня на сключването на
договора, както и че нотариален акт ще бъде издаден след вдигане на възбраната
на продажбите на полските имоти от ГНС в срок от два месеца, а ако не се
разреши продажбата на полските имоти купувачите ще владеят имота и ще се
позоват на давностно владение. Представено е и заверено копие от нотариален акт
№ 134/1964 г., от който се установява правото на собственост върху имота на
продавача М.Т.В..
Безспорно е
обстоятелството, а и от представеното удостоверение за наследници №
2638/24.02.2017 г. на Община Враца се установява, че ищецът Д.З. има качеството
на наследник на Л.А.Ц..
Настоящият
съдебен състав намира, че с така ангажираните доказателства ищецът не е провел
пълно и главно доказване на юридическия факт, на който основава твърдяното право на собственост на наследодателите си върху
процесния имот. Представеният договор - обещание
за покупко-продажба от 08.11.1964 г.
не легитимира купувачите по
него - наследодатели на ищеца, като собственици на описания в договора имот, тъй като
не е сключен в предвидената от закона и необходима за действителността му нотариална
форма - чл.18 ЗЗД. Този договор
има характер на предварителен и не прехвърля вещни
права. Ето защо твърдението на ищеца, че
наследодателите му са собственици на имота въз основа на валидна
правна сделка с вещно-транслативен ефект, се явява недоказано. По делото не е
представено нито решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
нито договор за покупко-продажба, сключен в предвидената от закона нотариална
форма. Като взема
предвид липсата на форма за валидност и с оглед изрично посочените уговорки
относно предаването на владението, настоящият съдебен състав намира, че
договорът-обещание за покупко-продажба на полски недвижим имот от 1969 г. може
да бъде приет единствено като доказателство за начало на давностно владение в
полза на наследодателите на ищеца. В исковата молба обаче липсват каквито и да
са твърдения за изтекла придобивна давност, а за първи път пълномощникът на
ищеца се позовава на давностно владение в представената писмена защита след
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. При това положение настоящият съдебен състав
намира, че не може да бъде обсъждано реализирането на този придобивен способ,
както и изложените във въззивната жалба доводи в тази насока. Според разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и
обемът на дължимата защита се определя от страните, т. е. недопустимо е съдът
по свой почин да променя параметрите на очертания с исковата молба предмет на
правния спор или обема и вида на търсената защита. Иначе казано, правомощията
на решаващия съд са ограничени до произнасяне на решението само в предметната
рамка на заявените искания и възражения на основата на въведените чрез твърденията
на страните обстоятелства. Произнасяне по искане, което не е заявено или е
различно от заявеното би обусловило процесуална недопустимост на решението.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал
наличието на първата основна предпоставка за уважаване на предявения
ревандикационен иск, а именно - право на собственост на наследодателите върху
спорния имот, възникнало на заявеното в исковата молба основание, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При това
положение не е необходимо обсъждането на останалите две предпоставки за
уважаване на иска, а именно - дали ответниците осъществяват владение върху
имота и налице ли е основание за владението. В този смисъл съдът не дължи
произнасяне по наведените в исковата молба и въззивната жалба доводи относно
верността на извъшените от нотариуса констатации в издадения нотариален акт №
111, т.ІІ, рег.№ 4982, нот.д.№ 245/2010 г., с който след извършена
обстоятелствена проверка ответниците са признати за собственици по давностно
владение на спорния недвижим имот.
Като е
достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В заключение
следва да се отбележи, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение
като е отказал да спре производството по настоящето дело на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК. Основание за спиране е налице когато
между две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на
обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е
предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното
дело. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка
между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по
обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на
силата на присъдено нещо по обуславящото дело. Предявеният отрицателен
установителен иск, по отношение на който пълномощникът на ищеца твърди, че има
преюдициален характер, има за предмет отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответниците право на собственост върху същия недвижим имот,
т.е. евентуалното уважаване на този иск не е предпоставка за съществуването на
правото на собственост, предмет на настоящия правен спор. Освен това отрицателният
установителен иск е предявен от останалите наследници на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц.
/налице са данни, че по отношение на Д.З. производството по делото е
прекратено/, т.е. не е налице и идентичност между страните в двата спора.
Във
въззивната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно в частта, в която районният съд не е уважил направеното от ищеца
възражение по чл.78, ал.5 ГПК и е присъдил на ответниците разноски в размер на
2950,00 лева. Настоящият съдебен състав констатира, че въззивникът не е поискал
изменение на решението в частта относно разноските по реда на чл.248 ГПК, но дори
и разгледано по същество това оплакване е неоснователно, тъй като договореният
и заплатен размер на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция е
съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и интереса по делото,
обусловен не само от цената на иска с правно основание чл.108 ГПК, но и от цената
на приетото за съвместно разглеждане пред първата инстанция възражение на
ответниците за извършени подобрения.
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, съгласно чл.78, ал.3 ГПК на
ответниците следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 760/24.11.2017 г. по гр.д.№ 992/2017 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Д.З.В.
с ЕГН ********** и съдебен адрес,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.П. с ЕГН ********** и В.П.П.
с ЕГН **********,***, сумата 500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........