Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Добрич

     

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  № 296

 

                                       06.07.2023 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично съдебно заседание на шести юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска                                                      

разгледа докладваното от председателя адм. дело № 163 по описа за 2023 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и е образувано по жалба на Г.Т.С. с адрес *** срещу Заповед № 111/06.02.2023 г. на кмета на Община г.т., с която е прекратено наемното  правоотношение на жалбоподателката за настаняване под наем в общинско жилище, находящо се в гр.г.т., ул.“****** .

Жалбоподателката счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание лично и чрез адв.К.П., заявява, че поддържа жалбата. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповедта като твърди, че не била уведомена за започналото производство по прекратяване на наемното й правоотношение. Заявява, че от 2017 г. живее сама, без дъщеря си, единственият й доход е от пенсия, която е в минимален размер и няма къде да отиде да живее. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът, кметът на Община г.т., чрез процесуалния си представител, адв.Р., оспорва жалбата като неоснователна.  Изразява становище, че уведомление в процесния случай не се дължи, тъй като жалбоподателката била адресат на настанителната заповед и страна по договора за наем и знаела какъв е неговия краен срок. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното заповед и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателката е била настанена в общинско жилище в гр.г.т., ул.“Васил Априлов“ № 2, вх.А, ап.11 по силата на Заповед № 1017/18.10.2017 г. (л.81) и Договор за наем № 414 от 25.10.2017 г. (л.117 и сл.) със срок на наемното правоотношение до 30.05.2018 г.

Преди изтичането на срока, общинската администрация е започнала производство за пренастаняването на жалбоподателката в друго общинско жилище, видно от писмо на кмета на общината до жалбоподателката с изх. № АО-02-19-5930/15.05.2018 г. Това производство е приключило с издаването на Заповед № 478/31.05.2018 г., с която жалбоподателката е настанена за три години в общинско жилище в гр.г.т., ул.“Димитър Благоев“ № 25. Няма данни дали тази заповед е влязла в сила и приведена в изпълнение.

На 21.06.2022 г. Г.С. *** Тошево искане с вх. № АО-02-19-7387 за закупуване на общинското жилище по настанителна Заповед № 1017/18.10.2017 г., а именно това на ул.“Васил Априлов“ № 2, вх.А, ап.11, като в молбата си е посочила, че е настанена в него от 15.02.1993 г. до момента на искането .

На 06.02.2023 г. кметът на общината е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е прекратил наемното правоотношение за отдаване под наем на общинското жилище на ул.“******** на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.8, ал.1, т.5 и чл.8, ал.2 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд. Няма данни за датата на връчване на заповедта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и в необходимата писмена форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. 

Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното производство. Нарушението е съществено, тъй като производство  е започнало няколко години след изтичането на наемния срок на договора за наем, а не непосредствено преди това. Наемателят на общинско жилище, който е обитавал същото за продължителен период след изтичане на срока на настаняването, какъвто е настоящия случай, има право да знае на кое основание ще му бъде прекратено наемното правоотношение, за да може да участва в производството, да представи доказателствата си и да направи исканията си.

Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока на настаняване. Процесното настаняване е учредено като срочно за няколко месеца, видно от издадената настанителна заповед № 1017/18.10.2017 г. до 30.05.2018 г.

Условието за прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока е обективно, но във връзка с настъпването и правопрекратителното му действие следва да бъде съобразено правилото на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, според което при изтичане на срока на настаняване правоотношението може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Условието по чл. 46, ал. 4 от ЗОбС следва да се тълкува във връзка с целта на настаняването под наем в общински жилища, която е да се осигури подслон на нуждаещите се граждани, които отговарят на множеството условия за това. Затова преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, поради изтичане на срока на настаняване, административният орган е длъжен да изследва наличието или не на условия за продължаването му, щом наемателят изрично е заявил с декларация, че продължава да е нуждаещ се. В този смисъл са постановени множество решения на ВАС (Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.; Решение № 11640 от 04.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2017 г.; Решение № 6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение № 6914 от 02.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.).

Срокът на наемното правоотношение не се явява определящ за продължаването му, тъй като целта на Закона за общинската собственост е да се задоволят жилищни нужди на нуждаещи се граждани на общината. Това е видно от разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗОбС, която определя  съществуването на общински жилища с предназначение за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди. Видно е от нормите на чл.42, ал.3 и ал.4 от с.з., които забраняват предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди, когато има нуждаещи се от тях граждани.  Целта на закона е видна и от нормата на чл.11 от ЗОбС, която определя, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

 При прилагане на Закона за общинската собственост административните актове следва да се съобразяват и с нормата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана, обнародвана и част от вътрешното право на страната по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Административният орган следва да извърши проверка по въпроса дали влизането в сила на оспорената заповед ще се засегнат правата, защитени от чл. 8 ЕКПЧ. Цитираната разпоредба определя, че  всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията

По делото не е спорно, че жалбоподателката продължава да отговаря на изискванията на закона, които я определят като лице с жилищни нужди.

По делото не са представени доказателства, че жилището, предоставено на Г.С., е необходимо за задоволяване жилищните нужди на някое друго семейство. Не става ясно къде ще бъде настанена тя след влизането в сила на заповедта, как ще заплаща свободен наем при условие, че пенсията й е единственият й доход и тя е в минимален размер. Всички тези неизяснени обстоятелства навеждат на извода, че процесната заповед, макар и издадена на валидно правно основание, не е съобразена с една от социалните цели на Закона за общинската собственост, а именно да се осигури подслон на гражданите с жилищна нужда при наличие на обективни възможности за това. По аргумент от чл.146, т. 5 от АПК, съответствието на административния акт с целта закона е също основно изискване за неговата законосъобразност. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение следва да е съобразена и с разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ като в тази връзка е необходимо излагане на подробни мотиви за пропорционалност на предприетата мярка. В този смисъл е и Решение № 8067 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 12037/2017 г. на ВАС, III о.

Следва да се имат предвид и мотивите, изложени от Европейския съд по правата на човека в решението по делото Йорданова и др. с/у България, а именно : (ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида, самоопределянето, физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на взаимоотношения с другите и установеното и сигурно място в общността, където общите социални и икономически съображения на политиката са възникнали в контекста на член 8, обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на делото, с особено значение върху степента на проникване в личната сфера на жалбоподателя (Вж. наред с много други, Connors, цитирано по-горе, § 82);".

„(v) Когато компетентните национални органи в решенията си поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода, че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом".

От изложеното следва, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е издадена при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна на основанията по чл.146,  т.3,  т.4 и т.5 от АПК.

На жалбоподателката следва да се присъди внесената държавна такса от 10 лева. Жалбоподателката е защитавана от адвокат, назначен по нейно искане по реда на чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ, поради което присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение не й се дължи.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав

 

                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.С. Заповед № 111/06.02.2023 г. на кмета на Община г.т., с която е прекратено наемното  правоотношение на жалбоподателката за настаняване под наем в общинско жилище, находящо се в гр.г.т., ул.“***********.

ОСЪЖДА Община Г.Т.да заплати на Г.Т.С. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: