Р Е Ш Е Н И Е
06.01.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти
граждански състав, в открито заседание на 06.12.2019 г. в състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско дело № 1445/2019 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск,
предявен от А.Ц.Т. *** срещу К.А.Д. *** за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата 4000 лв. частично от 8000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от него в резултат на ПТП, причинено от ответника.
В
исковата молба се твърди, че на 16.12.2018 г. около 17,10 ч. на кръстовище в
гр. Пазарджик ищецът като пешеходец пресичал улицата на зелено, когато бил
блъснат от лек автомобил, завиващ наляво, който отнел предимството му.
Автомобилът бил управляван от ответника, срещу когото при съставянето на
констативния протокол за ПТП бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение. Вследствие на удара ищецът получил мозъчно
сътресение и две рани на главата – една в лявата челно-теменна област и една на
брадата. Бил приет в болница същата вечер и изписан на 19.12.2018 г. за домашно
лечение. Освен описаното, при лечението в болницата той получил генерализиран
кожен обрив от медикаменти.
Искът
е с правна квалификация по чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска по размер и твърди завишаване на
размера на вредите и съпричиняване от ищеца.
Обосновава твърдението си с това, че пешеходецът е бил трудно различим в
тъмнината, с тъмно яке и качулка, при дъжд и слабо улично осветление, и се е
движел, без да се огледа. След произшествието ответникът оказал помощ на
пострадалия, транспортирал го до болницата и оказал пълно съдействие на
органите на МВР; не е бил употребил алкохол при произшествието и няма други
нарушения по ЗДвП. Поради изискването на чл. 430, ал. 2 от КЗ иска привличане в
процеса на застрахователя на гражданската му отговорност ЗД „Бул Инс“ АД, което е допуснато. Оспорва причинната връзка на кожния
обрив с неговите действия.
Постъпил
е отговор и от застрахователя, конституиран като трето лице помагач. Той
заявява, че не следва да бъде конституиран като помагач, тъй като дружеството
не е било уведомено за произшествието от никоя от страните, с което те са
създали пречки застрахователят да установи обстоятелствата, при които е
настъпило то и не би следвало да бъде ангажирана отговорността му. В случай, че
това възражение не се уважи, оспорва иска по основание, оспорва твърденията на
ищеца за механизма на ПТП, оспорва както противоправното
поведение на ответника Д., така и причинната връзка на поведението му с
вредите, като сочи, че констативният протокол е съставен за факти, които не са
настъпили в присъствието на длъжностното лице и няма обвързваща сила относно
удостоверения в него механизъм на ПТП. Излага доводи и за съпричиняване,
вкл. за това, че ищецът не е спазил задължението си като пешеходец да не
удължава ненужно пътя и времето за пресичане – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
както и за завишен размер на иска.
От доказателствата по делото се
установяват следните факти:
На 16.12.2018 г. около 17:10 ч. на
кръстовището на улиците „Хан Крум“ и „Александър Стамболийски“ в Пазарджик
ответникът Д., управлявайки лек автомобил, потеглил от светофара и при опит да
направи ляв завой не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец –
ищеца. Настъпило ПТП, при което ищецът получил контузия на главата – мозъчно
сътресение, рана на скалпа с размери 7 см. и рана на брадата с размери 3 см. В
резултат на мозъчното сътресение той известно време се чувствал отпаднал и
замаян, трудно пазел равновесие. Съдебният лекар, издал впоследствие
съдебномедицинско удостоверение въз основа на епикризата
от болничния престой, квалифицира травмите като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Произшествието настъпило в тъмната
част на деня, а пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи, но кръстовището било
добре осветено и водачът на автомобила имал възможност да го забележи при
предприемането на маневрата.
Ответникът оказал помощ на
пострадалия, като го откарал с автомобила си до болница. Там той бил
хоспитализиран за три дни и след проведените изследвания бил лекуван с
медикаменти срещу симптомите на мозъчното сътресение (болка, гадене) и за
профилактика на инфекция.
На 28.12.2018 г. ищецът постъпил в кожно-венерологичното отделение на същата болница с
оплакване от силно сърбящ обрив по тялото. Той бил приет в болницата и му била
поставена диагноза „генерализиран кожен обрив от лекарства“. След проведеното
лечение обривът отшумял и на 04.01.2019 г. ищецът бил изписан от болницата
кожно здрав.
Горните
факти се установяват безпротиворечиво от писмените
доказателства, заключението на вещото лице и изявлението на ищеца по реда на
чл. 176 от ГПК.
Не
се установява ищецът да е нарушил някое от задълженията си по ЗДвП, да е удължил
пресичането или да е не се е огледал при пресичането на улицата, с което да е съпричинил произшествието – само от факта, че пешеходецът
не е спрял, за да изчака автомобила да премине, а е опитал да се възползва от
предимството си на пешеходната пътека, не може да се направи извод, че той е
проявил невнимание – без, разбира се, това да означава, че от пешеходците,
когато са с предимство, не се очаква да се съобразяват с пътната обстановка. Не
се установява ищецът да е допринесъл и за увеличаването на размера на вредите.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Установява се, че ответникът като
водач на МПС е причинил произшествие, в което по негова вина ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, замаяност и останалите неудобства,
характерни за получената физическа травма, вкл. болничен престой и временна
неработоспособност.
В резултат на лечението на травмата
той е получил и кожен обрив, който също му е причинил неудобства. Този кожен
обрив обаче, макар да е в причинна връзка с произшествието, не е пряка и
непосредствена последица от него. Преки и непосредствени са последиците, които
типично, с голяма вероятност настъпват в резултат от такова произшествие,
докато кожният обрив е опосредствана от лекарствата и от други фактори, вкл.
индивидуални особености и моментно състояние на пациента, рядко настъпваща
нежелана реакция, която не се очаква типично и закономерно.
Съдът оценява по справедливост обезщетението,
което ищецът да получи, на 3000 лв. При определянето на размера му следва да се
вземат предвид както видът и тежестта на увреждането (умерена болка, гадене,
замайване в продължение на няколко дни), така и фактът, че то е нанесено по
непредпазливост, но при управление на МПС, която дейност е свързана с повишена
опасност и налага повишено внимание. В известна степен при определянето на
размера на обезщетението по справедливост следва да се вземе предвид и
настъпването на кожния обрив като резултат от риск, косвено причинен при ПТП:
при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не може да се оцени пряко
размерът на вредата и известна роля за оценката ѝ по справедливост би
следвало да имат и фактори, които при оценка на имуществени вреди не биха имали
значение, в това число непряко причинените последици.
На застрахователното дружество,
участващо като трето лице помагач, не следва да му се присъждат разноски поради
нормата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, макар да е направило такива.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответника К.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца А.Ц.Т., ЕГН **********,
сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болка и
страдание от сътресение на мозъка и две рани на скалпа и брадата, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, причинено по вина на ответника като водач на автомобил
с рег. номер ***на 16.12.2018 г. в гр. Пазарджик, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.12.2008 г. до изплащане на сумата, като отхвърля
иска за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв..
Решението
е постановено при участието на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, като подпомагаща
ответника страна.
Осъжда
К.А.Д. да заплати на А.Ц.Т. сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда
А.Ц.Т. да заплати на К.А.Д. сумата 210 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: