Р Е Ш Е Н И Е
27.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
14.01. 2020
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 923 2019
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т.С.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** против
Наказателно постановление (НП) № 19-0245-000329
от 04.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов
дол, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени на жалбоподателя
административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител - адв. Д., който поддържа жалбата, като моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло по съображения изложени в жалбата и в писмени бележки представени по делото.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.06.2019г. Н.Н. на длъжност мл. автоконтрольор в
присъствието на свидетеля Л.В. съставил акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА № 230597 за това, че на 09.06.2019 г. в 15:35 ч.
на път II-62 км. 26+300 в посока гр. Кюстендил, Т.Б. управлявал лек автомобил
,,Фолксваген Венто“ с рег. № КН8026, собственост на Васил С. Наков, като при
проверката бил установено, че регистрацията на автомобила е прекратена на 01.05.2019
г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, установено след извършен проверка през РСОД
(таблет).
В съставения акт за установяване на административно
нарушение контролният орган е квалифицирал извършеното от водача нарушение като
такова по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В акта е посочено, че водачът е
уведомен за правото си в 3-дневен срок да направи допълнителни обяснения и
възражения, като в частта му ,,възражения“ е отбелязано, че водачът няма
възражения.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта и
на нарушителя са наложени съответни наказания.
Свидетелят Н. – актосъставител и св. В. – свидетел на
установяване на нарушението и на съставянето на акта заявяват пред съда, че поддържат
констатациите отразени в същия. Заявяват пред съда, че спрели водача като при направената
от тях проверка чрез техническо средство - таблет установили, че автомобилът е
с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а именно: новият
собственик не го е регистрирал в 2-месечния срок от придобиването му.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с нарушението.
Представена е справка от масивите на АИС КАТ - регистрация,
видно от която автомобилът е с прекратена регистрация от 01.05.2019 г. на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, с предишен собственик Васил С. Наков и
предстоящ собственик Т.С.Б.. Видно от свидетелство за регистрация Част I на процесното МПС - лек автомобил ,,Фолксваген Венто“ с
рег. № КН8026ВВ, собственик на автомобила към 24.01.2019 г. е Васил С. Наков.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, в качеството му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, приложена по преписката.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да направи допълнителни обяснения и възражения в 3-дневен срок, от която не се е възползвал. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно, както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител за нарушено право на защита на санкционираното лице, изразяващо се в обстоятелството, че в АУАН и в НП се цитират разпоредби от нормативни актове, които са посочени само като съкращение като никъде не е посочено пълното и точно наименование на нормативния акт. Служителите на администрацията следва да изпишат поне веднъж в АУАН и НП пълното наименование на нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или имат отношение към случая. Едва след това е допустимо наименованието на нормативните актове да бъде съкратено чрез изписване на абревиатура, която се образува от началните букви или срички на конкретното наименование, с цел сбиване на текста и информацията на по-малко място, или по друг подходящ начин, при което положение няма да се създаде никакво затруднение за адресатите на АУАН и НП. В конкретния случай това не е сторено в АУАН и НП, което обаче не ограничава правото на защита на наказаното лице до степен, че да не може да го упражнява пълноценно. Съдържанието на АУАН и НП е единство от текстова и цифрова част и съвкупното възприемане на текста в определени случаи позволява на наказаните лица да разберат в какво нарушение са обвинени и на кои нормативни актове. Такъв извод обаче не следва във всички случаи и може да се направи само, когато се касае до нормативни актове, чието приложение е обичайно за ежедневието на гражданите и наименованието и техните абревиатури са добили широка популярност (напр. Закон за движението по пътищата - ЗДвП и др.), какъвто е конкретния случай.
Не се събраха доказателства за фактическа обстановка, различна от установената. Установи се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото е било с прекратена регистрация, при което правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По този начин жалбоподателят виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При така извършеното и установено нарушение, административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкциите, предвидени за това нарушение в минималните размери.
В случая не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице ,,маловажен случай“ на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира,
че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи при подобен
вид нарушение.
Поради изложените съображения наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0245-000329 от 04.07.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, РУ Бобов дол, с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Т.С.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***
са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: