№ 3068
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110147626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Н. И. Б.
срещу /ФИРМА/Д, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 930,05 лева, представляваща дължима сума за
В и К услуги, претендирана по фактура № ********** от
10.05.2021 г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен
номер ***********, за периода от 07.07.2020г. до
03.04.2021г., поради липса на законово основание за
начисляване на сумите, както и липса на доставка на
услугата, отговаряща на претендираната сума.
Ищецът Н.И.В. твърди, че не дължи процесната сума
поради липса на облигационна връзка между страните в
процесния период. Поддържа, че не са били доставени
услуги на претендираната стойност, нито същите били
1
съответни на българските държавни стандарти услуги,
както и че не са били спазени изискванията на Наредба № 4
за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като процесната сума би могла да бъде
префактурирана от предходни периоди. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е
собственик на процесния имот, поради което е и потребител
на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва твърденията за
негодност на СТИ и за ненадлежно отчитане на водомерите.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Н. И. Б., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат К.Б. -
САК, която поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
2
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.124 от ГПК в доказателствена тежест на ответника е да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера
на нейната цена; съответно обстоятелства довели да спиране, прекъсване течението на
давностния срок.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2,
б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18
от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3,
ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съдът намира, че от приетата
справка от АВ-ИР по персонална партида на ищеца, както и от приетото на л.38 по делото
заявление за промяна на титуляр на партида, подписано лично от ищеца, обстоятелство, което
не се оспори в производството, се установи, че Н. Б. е собственик на водоснабдения имот, и
като такъв същият има качеството „потребител” на ВиК услуги. Горецитираните писмени
доказателства, съотносими на изслушаната по делото комплексна съдебно техническа
експертиза, включително и заявлението за откриване на партида, в което ищецът сам е посочил
акта за собственост, в който е обективиран договора за продажба, по силата на който му е
транслиран имота, неизгодни за последния факти, обстоятелства задължаващи съда да ги
кредитира, и даващи основателни индикации за съда да приеме, че ищецът е собственик на
имота и като такъв е „потребител” на ВиК услуги.
Съгласно изслушаната експертиза, имотът на ищеца е водоснабден, като общият
водомер с № ********** е монтиран на 13.02.2018г., съгласно приемно-предавателен протокол
от същата дата. По искане на живущите е извършена проверка от служители на /ФИРМА/ на
общия водомер, като констатациите на проверяващите са обективирани в Контролен лист №
0261209/29.01.2021г., приет на л.42 по делото, където е посочено, че водомера върти
непрекъснато, като при спиране на спирателния кран към вътрешната къща – водомерът спира,
и повишената консумация вероятно се дължи на вътрешен теч след водомера. При оглед на
място вещото лице е установило, че не е прекъсната връзката на пломбата към водомера, не е
изтекла валидността на метрологичната му проверка, не е блокиран броячният му механизъм,
поради и което е годно за измерване средство, съгласно изискванията на ЗИ.
Вещото лице е констатирало, че обемът на доставените в имота на ищеца услуги е
329,16 куб.м, от които 17,868 куб.м индивидуално потребление и 311,29 куб.м индивидуален
дял от общото потребление. Към отговора на исковата молба е представено писмо с изх.№
3
О/Ж-885/19.07.2021г., където е посочено, че адреса на ищеца е посетен на 03.04.2021г. по
график за отчет. От седемте регистрирани партиди е осигурен достъп за 3, за 2 е подаден
самоотчет и за 2 консумацията е придвижена „служебно”. Не е констатирано от вещото лице за
партидите в къщата да е начислявана консумация на вода служебно, на „база”, поради липса на
изправни измервателни уреди или за които да е преустановено издаването на сметки за вода.
Във връзка с констатирания вътрешен теч и т.н. отчисления за „общи нужди”, вещото лице е
посочило, че индивидуалният дял от общото потребление на доставените услуги за процесния
период е 311.29 куб.м., като при изчислението е използван коефициент, който е получен, като
консумацията по показанията на общия водомер, е намалена с индивидуалното потребление по
отчет, и остатъкът е разпределен на индивидуалното потребление /онагледено в експертизата
на л.4 от същата при отговор на въпрос 2 за кл.№ ***********/. Вещото лице е констатирало
издаването на фактура № **********/10.05.2021г., със срок за плащане до 09.06.2021г., като е
посочило, че в нея са описани три броя неплатени фактури на обща стойност 130,66 лева, като
с дата 10.05.2021г. са издадени общо четири фактури на обща стойност от 1 060,71 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери след всяко водопроводно отклонение, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител.
От събрания по делото доказателствен материал, както и от изслушаната комплексна
съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и
съотносима на доказателствата по делото, безспорно се установи, че обемът на доставените в
имота на ищеца услуги е 329,16 куб.м, от които 17,868 куб.м индивидуално потребление и
311,29 куб.м индивидуален дял от общото потребление, като последният е изчислен правилно,
а наложилото изчисление на индивидуален дял от общо потребление е с вероятна причина –
теч във вътрешността на къщата, в която са открити общо седем броя индивидуални партиди.
Следователно завишените суми по фактурата на ищеца, са вследствие начислена за плащане
вода, отчетена не само по индивидуалния водомер, но касаеща и "суми за общо потребление"
/разлика между показанията на общия водомер и сбора от показания на индивидуалните
водомери на всички потребители от мрежата в сградата-етажна собственост/, като е наведено
изрично твърдение с исковата молба, че ответникът не е установил методологията, по която е
разпределено това общо потребление. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за сгради -
етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, а според ал. 3 –
така отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при
условията и по реда на тази наредба. В случая вещото лице по назначената комплексна
техническа и счетоводна експертиза е посочило, че отчетеното по общия водомер общо
4
потребление по правило се разпределя пропорционално за всички потребители, като изрично е
уточнило, че в случая е изследван въпроса дали това разпределение е извършено правилно,
като е дадено заключение, че общото потребление е намалено с индивидуалното на ищеца,
като потребител по отчет, но на практика от експертизата не се установява дали количеството
потребление е разпределено пропорционално на всички потребители. С оглед изложеното се
налага извод, че ответното дружество не е установило по реда на пълното и главно доказване,
че на ищеца е начислено задължение за отчетената по общия водомер вода, представляващо
припадащата му се съразмерно част от потреблението за общи нужди. От контролния лист са
видни какви са реалните отчети за общия водомер на сградата, но не са ангажирани
доказателства спазен ли е установеният в чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. ред за определяне
на припадащата са на всеки потребител част от отчетеното по общия водомер общо
потребление.
Отделно от горното, вещото лице е установило, че в процесната фактура №
**********/10.05.2021г. са описани три неплатени фактури на стойност 130,66 лева, а със
същата дата са издадени още четири на стойност 1060,71 лева, като по този начин съдът не е в
състояние да прецени коя сума касае индивидуалното потребление на ищеца по отчет и коя
общото потребление.
С оглед горепосоченото съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за
основателен и като такъв следва да бъде уважен само на това основание, като е безпредметно
да се обсъждат твърденията на ищеца за погасяване на сумите по давност.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да бъде присъдена сума заплатена за държавна
такса в размер на 50,00 лева.
На адвокат М. Л. Л. от САК, ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността в
/АДРЕС/, следва да бъде присъдено възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.,
доколкото по делото са налице доказателства за уговорено представителство в горепосочената
хипотеза /договор за правна защита и съдействие – л.6 по делото/. На основание чл. 36 от ЗАдв,
вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й ДВ, бр. 88/04.11.2022г., на адвокат Л. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Н. И. Б., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: /АДРЕС/, представлявано от А.Ф.Ф.В.Д.М. и
Ф.Л.Ф., иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Н. И. Б.
не дължи на /ФИРМА/, сумата от 930,05 лева,
представляваща дължима сума за В и К услуги,
претендирана по фактура № ********** от 10.05.2021 г., за
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ***********,
за периода от 07.07.2020г. до 03.04.2021г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. Л. Л. от САК, ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на
400,00 лева, адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6