Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 772 по описа за 2018 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.232, ал.1 и 2 във вр. с
чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, гр.***, излага в исковата си молба, че по силата на Договор за потребителски кредит с № ***/23.09.2016г., „П. Ф. Б.“ ООД е предоставило на ответника К.А.М. в заем сумата от 500 лева. Съгласно условията на договора ответникът се е задължил ведно с главницата да заплати на заемодателя и сумата от 98,63 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, както и такси за ползване на услугата „Кредит у дома“ от 426,49лв. и такса за оценка на досие в размер на 25 лева. Плащането било договорено на 60 равни седмични вноски, всяка по 17,51лв. с краен падеж 19.11.2017г. Твърди се, че ответникът е забава по отношение дължимите вноски и че понастоящем е настъпил крайният падеж на дълга, като е заплатена само сумата от 239,27лв., с която са погасени 95,30лв. от таксата за „Кредит у дома“, 7,58лв. от таксата за оценка на досие, 22,47лв. от договорната лихва, 113,92лв. от главницата. Навежда се, че остатъка от вземанията по договора са цедирани на ищеца с договор за цесия от 19.05.2017г., сключен с първоначалния кредитор „П. Ф. Б.“ ООД, като едновременно с това е извършено упълномощаване на ищеца да извършва уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че за дължимата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Моли на основание чл. 422, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 386.08лв. главница,
76.16лв. договорна лихва, 17.42лв. такса за оценка на досие, 331.19лв. такса за
услуга „Кредит у дома“, 40.13.лв. обезщетение за забава, ведно със законната
лихва от 27.04.2018г. до окончателното изплащане е, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС ***, както и ответникът да бъде осъден за му заплати разноските по заповедното
и за настоящото производство.
Ответникът чрез назначения
му особен представител възразява оспорва основателността на предявените искове.
Възразява, че липсва подписан от ответника екземпляр от Общите условия на
кредитодателя, което е в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, поради което договорът е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Липсва спор, че по силата
на Договор за потребителски кредит с № № ***/23.09.2016г. между ответника и „П. Ф. Б.“ ООД е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на
заемателя - ответника сумата от 500 лева със срок на издължаване от 60 седмици.
Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във
фиксиран размер от 98,63 лева за целия срок на договора или 31,82 % на годишна
база, а ГПР, включващ и таксата за оценка на досие е 48,1%. В чл.25 от договора
страните са постигнали съгласие, че клиентът желае да получи допълнителна
услуга за осъществено от служител на кредитора домашно посещение при погасяване
на задълженията. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер на 426,49
лева, платима на седмични вноски към погасителните по кредита. Със знак „х“ в
поле на стр.1 от договора, ответникът е маркирал и подписал изборът на тази
услуга.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.,
сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и ищеца, последният
е придобил възмездно пакет от вземания на цедента, вкл. вземанията срещу
ответника по процесния договор за кредит в размерите и по пера, както са
предявени в исковата молба. По делото е представено пълномощно, видно от което
цедентът „П. Ф. Б.“ ООД е упълномощил цесионера да извърши от името на
първия всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на
длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания. По
делото не е въведен спор по валидността на изявленията на страните по сключване
на договора. Липсва оспорване и на легитимацията на ищеца като приобретател на
процесните вземания по договора за цесия. Цесионерът е направил два опита да
връчи уведомително писмо за цесията, върнати обратно с отразяване, че лицето не
е открито на адреса, намира се в чужбина. Уведомяването обаче се счита надлежно
извършено с връчване на препис от исковата молба, макар и по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Този въпрос не е и спорен между страните.
По отношение основанието
на вземанията и размера на дълга, видно от подписания то двете страни договор,
в същия са налице ясни уговорки за размера на заетата сума, възнаградителната
лихва и другите разноски. Установя се от признанията на ищеца на неизгодни за
него факти, че заемателят е заплатил на първоначалния си кредитор сумата от 239,27лв.,
която кредиторът отнесъл за погасяване на 95,30лв. от таксата за „Кредит у
дома“, 7,58лв. от таксата за оценка на досие, 22,47лв. от договорната лихва,
113,92лв. от главницата.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
От приетото Ч.гр.д. № *** по описа за 2018г. на РС *** се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №***/06.06.2018г. за следните суми: сумата
850.98лв./осемстотин и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща 386.08лв. главница, 76.16лв. договорна лихва за периода
01.01.2017г-19.11.2017г, 17.42лв. такса за оценка на досие за периода
01.01.2017г-19.11.2017г,331.19лв. такса за услуга“Кредит у дома“ за
периода01.01.2017г-19.11.2017г, 40.13.лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г до подаване на заявлението
26.04.2018г, ведно със законната лихва от 27.04.2018г.до окончателното
изплащане и 75лв./седемдесет и пет лева/ направени разноски, от които 25.00 лв.
ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземанията си – получени на 05.10.2018г. Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** по описа за 2018 г. на ***РС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което
и производството се явява допустимо. Искът е предявен на 05.11.2018г. с клеймо
от 01.11.2018г. - в указания месечен срок.
Спори се по делото относно
валидността на договора за кредит с възражение за сключването му в нарушение на
чл.11, ал.2 ЗПК, водещо до недействителност на основание чл.22 от ЗПК. Съдът не
констатира процесният договор да препраща към Общи условия на първоначалания
кредитор и процесните вземания да се основават на подобни клаузи, които
ответникът не е подписал. В този смисъл възражението се явява неоснователно
касателно договора за кредит в неговата цялост. Доколкото ответникът не доказва
плащания по-големи от признатите от ищеца, следва да приеме, че е заплатил само
посочената по-горе сума, която е погасила дължимите вземания по реда на чл.76
от ЗЗД. За да се прецени каква част от кои задължения по договора са погасени
следва да бъде обсъдена изискуемостта и ликвидността на всяко от тях.
Главницата безспорно е
била дължима към момента на плащанията, както и договорната лихва, която е в
допустимите от ЗПК размери, конкретно посочена в договора като абсолютна сума и
като лихвен процент на годишна база.
По отношение вземането за
такси за услуга „Кредит у дома“ и за оценка на досие: Съгласно чл. 25 от
договора, страните са предвидили домашно посещение за събиране вземанията на
кредитора. Видно от съдържанието на договорната разпоредба 40 % от общия размер
на тази такса е за компенсиране разходите
на кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да съответства на
буквата на чл. 10а , ал. 1 от ЗПК, по същество противоречи на закона. На първо
място от размера на таксата за услуга за домашно посещение – 426,49 лева само
40 % процента покрива разходите на кредитора по събирането на дълга според
самия договор, а останалата част по същество е печалба на кредитора. Тази
договорна регламентация очевидно е въведена с цел заобикаляне императивното изискване
на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо
максимално допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Коментирана такса като чиста печалба на кредитора следва да
се включи в ГПР, при което тази величина надхвърля лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна,
което е достатъчно за обосноваване нищожност на процесната клауза, уреждаща
заплащане на такса „Кредит у дома“. Втори аргумент за същия извод е неравноправността
на клаузите за тази такса. От житейска гледна точка е малко вероятно физическо
лице, поело задължение за връщане на 500 лева, доброволно да се е съгласило със
задължение за такса в размер близък до главницата. Социалното и икономическо
положение на потребител, получаващ в заем 500 лева поначало не би оправдало
ангажиране на услуга по „домашното“ погасяване на дълга. В съответствие с изложеното
и като съобрази липсата на доказване за индивидуалното договаряне /чл. 146, ал.
1 от ЗЗП/, съдът приема, че коментираната клауза на чл. 25 от договора е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД. Не на
последно място, съдът съобразява, че ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за реалното предоставяне на услугата, за която е предвидена такса
в чл. 25 от договора.
На ищеца следва да се
отрече и вземането за такса за оценка на досие. Договарянето на тази такса е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия
закон е нищожна. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността
на кредитора и предхожда сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по
необходимост е свързана с усвояването на дълга.
Предвид изложеното съдът
приема за валидни по договора следните вземания: 500 лева. главницата и 98.63
лева, чието плащане е договорено на 60 равни седмични вноски с краен падеж
19.11.2017г. При установено между страните съгласие да се погасяват равни части
от главницата и лихвата с всяко плащане, то всяка вноска включва 8.33лв. от
главницата плюс изравняване от 0.20лв. и 1.64лв. от лихвата плюс изравняване от
0.23лв. От признатите плащания в размер на 239,27лв. се погасяват 24 вноски по
9,97лв. или 199,92лв. от главницата и 39,36лв. от лихвата. Остават неизплатени
300,08лв. от главница и 59,27лв. договорна лихва, за които суми исковете се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а за разликата от
претендираните размера подлежат на отхвърляне като неоснователни. Исковете за
заплащане на такса за оценка на досие и такса „Кредит у дома“ са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение претенцията за
мораторна лихва, такава се претендира от датата на цесията -19.05.2017г. до
депозиране на заявлението в заповедното производство - 26.04.2018г. в размер на
40.13лв. При призната дължима главница от 300,08лв. и начислена върху нея лихва
за забава в размер на законната лихва с помощта на онлайн калкулатор е
28,58лв., в която част искът за мораторна лихва се явява основателен и доказан,
а за разликата до 40,13лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 387,93лв. при претенции на
обща стойност 850,98лв. и общо признати разноски от 645лв. /вкл. държавна такса
225 лева, възнаграждение за особен представител 300 лева, юрисконсултско
възнаграждение 120лева/, следва да му бъдат присъдени 382,94лв. съобразно
уважената част от исковете.
Съобразно даденото разрешение в ТР №
3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство, а именно 33,75лв. от претендираните 75лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д. против К.А.М. с ЕГН **********
***, че ответникът дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, сумите както следва:
сумата от 300.08 лева /триста лева и осем ст./ главница по Договор за
потребителски кредит с № ***/23.09.2016г., сключен
между „П. Ф. Б.“ ООД и ответника, сумата от 59,27 лева /петдесет и
девет лева и двадесет и седем ст./ договорна възнаградителна лихва по същия
договор, сумата 28,58 лева /двадесет и осем лева и петдесет и осем ст./ лихва
за забава за периода 19.05.2017г.- 26.04.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС ***, ведно със законната върху главницата от датата на
подаване на заявлението 27.04.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване вземането за главница за разликата до 386,08лв., иска за
установяване вземането за договорна лихва за разликата до 76,16лв. и иска за
установяване вземането за лихва за забава за разликата до 49,13лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д. против К.А.М. с ЕГН **********
*** да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на
вземане за сумата от 17.42лв. такса за оценка на досие за периода 01.01.2017г-19.11.2017г.
и 331.19лв. такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 01.01.2017г-19.11.2017.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на РС ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.А.М. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от изпълнителни директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 382,94лв.
/триста осемдесет и два лева и деветдесет и четири ст./, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 33,75лв. /тридесет и три
лева и седемдесет и пет ст./, разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.