№ 265
гр. С.З., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело №
20225500100160 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ИА „в.к.в.-
п.д.“, с която против Г. С. Б. е предявен иск по чл.203, ал.2 КТ във връзка с
чл.45, ал.1 ЗЗД – за реализиране на имуществена отговорност за вреда,
причинена от престъпление.
Ищецът твърди, че ответникът по делото е бивш директор на държавна
детска градина „Д.“ в гр. К.. С присъда № 1 от 13.07.2021 г., постановена по
НОХД № 37/2021 г. по описа на В.С. – П., той бил признат за виновен за това,
че в периода от 29.05.2009 г. до 03.02.2020 г. като длъжностно лице –
директор на ДДГ „Д.“ гр. К., не е положил достатъчно грижи за ръководенето
на повереното му имущество и от това е последвала значителна парична щета
за МО на РБ като първичен разпоредител с бюджетни средства, чрез ИА „В.К.
В.П.Д.“ към МО – престъпление по чл.219, ал.1 НК. Общо последвалите щети
били в размер на 40 478 лв. Иска се съдът да осъди ответника да заплати
сумата, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на главницата.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че вземането е погасено по
давност. Не оспорва твърдението, че е налице влязъл в сила съдебен акт –
присъда № 1 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД № 37/2021 г. по описа на
В.С. – П., с която той бил признат за виновен за престъпление по чл.291, ал.1
НК – за това, че в периода от 29.05.2009 г. до 03.02.2020 г. като длъжностно
лице – директор на ДДГ „Д.“ гр. К., не е положил достатъчно грижи за
ръководенето на повереното му имущество и от това е последвала значителна
1
парична щета за МО на РБ като първичен разпоредител с бюджетни средства,
чрез ИА „В.К. В.П.Д.“ към МО. Твърди, че не е причинил вреди в
претендирания размер. Не била налице и причинна връзка между деянието и
причинените вреди. Претендирали се различни вреди и следвало да се
направи разграничение по пера с различен произход, основание и период.
Взема становище по извършването на проверката и констатациите й. Твърди,
че не би се признал за виновен, ако от обвинението не му били заявили, че
ако признае вината си, няма да предявяват граждански иск срещу него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата
на страните и приложимото право, намери за установено следното:
Между страните няма спор, че ответникът е бил в трудово
правоотношение с ищеца по силата на трудов договор, като е заемал
длъжността „директор“ на ДДГ „Д.“ в гр. К.. Не е спорно и това, че с присъда
№ 1 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД 37/2021 г. по описа на В.С. – П.,
ответникът Г. Б. е признат за виновен в това, че в периода от 29.05.2009 г. до
03.02.2020 г. като длъжностно лице - директор на целодневна детска градина
„Д.“ гр. К., не положил достатъчно грижи за ръководенето на поведеното му
имущество и от това последвала значителна парична щета за Министерството
на отбраната на Република България като първичен разпоредител на
бюджетни средства чрез изпълнителна агенция „Военни клубове и социални
дейности (военно-почивно дело)“ към МО, като общо последвалите щети са в
размер на 40 478 лв., поради което и на основание чл.219, ал.1 НК във връзка
с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода в размер на 18
месеца, намалено на 12 м. и глоба в размер на 1500 лв., изтърпяването на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години. Присъдата
е влязла в сила на 29.07.2021 г.
С оглед на това обстоятелство и предвид разпоредбата на чл.300 ГПК,
според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.203, ал.2 КТ, за вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или е причинена не при или по повод на
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
гражданския закон. Следователно, за да се ангажира пълната имуществена
отговорност на служителя, е необходимо да се установят всички елементи от
фактическия състав на деликта – наличие на деяние, чийто автор да е
ответницата, същото да е противоправно, да е причинен вредоносен резултат
и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва също така
да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл.203,
ал.2 КТ, а именно – деянието да е осъществено не при или по повод на
възложената работа, умишлено или в резултат на престъпление. В случая
вредата е причинена в резултат от престъпление. Формирана е трайна съдебна
2
практика на ВКС, според която влязлата в сила присъда относно размера на
причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна на гражданския съд, ако размерът на вредите е елемент от
фактическия състав на престъплението. Престъплението, за което ответникът
е осъден с посочената по-горе влязла в сила присъда, е по чл.219, ал.1 НК и е
резултатно – престъпният резултат е значителна повреда, унищожение или
разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието
или на стопанството. Имуществото, което е повредено, унищожено или
разпиляно или му е причинена друга значителна щета, има имуществена
стойност, която е равнозначна на дефинираната в конкретния състав на НК
„значителна щета“. Следователно причинената с извършването на
престъплението вреда е елемент от състава на престъплението по чл.219, ал.1
НК, поради което приетият с присъдата размер на щетата е задължителен за
гражданския съд. Съгласно чл.300 ГПК присъдата има задължителен характер
относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци
доколкото са въздигнати като елемент от престъпния състав. Деянието по
чл.219, ал.1 НК обхваща във фактическия си състав и размера на щетата,
която трябва да бъде значителна. Затова в производството по чл.203, ал.2,
предл. второ КТ не е необходимо да се установява размера на вредите.
Вредите са пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника
деяние.
Неоснователно ответникът възразява, че вземането на ищеца е погасено
по давност. Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е
причинена в резултат на престъпление, отговорността се определя от
гражданския закон. С оглед на препращането към общия исков ред за
реализиране на пълната имуществена отговорност за вреди, причинени в
резултат на престъпление, по отношение на погасителната давност следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗЗД. Вземанията за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане се погасяват с изтичане на петгодишна
давност, тъй като за тях законът не предвижда друг срок – чл.110 ЗЗД.
Давността започва да тече от откриването на дееца - чл.114, ал.3 ЗЗД.
Логически е изключено да бъде открит извършителя на престъпление, ако
неговите престъпни последици не са настъпили явно. Такъв е настоящият
случай. Към момента, в който още не е извършена проверка в ДДГ „Д.“, а това
е станало със заповед МЗ № Р-240 от 04.09.2019 г., деянието на ответника не е
било известно, освен на самия него. Щом не е открито самото престъпление,
довело до настъпване на вредите, е невъзможно деецът да бъде открит.
Деецът става известен едва когато при проверка се установи, че неговите
действия са вредоносни. Следователно началният момент, от който започва
да тече давностният срок при деликти, съставляващи същевременно и
престъпления, започва да тече от датата на откриването на дееца, което не
може да стане по-рано от откриването на самото нарушение. По-конкретно не
може да тече давност за престъпление по чл.219 НК, преди да са установи по
надлежния ред деянието и причинената вреда. В случая деликтът е станал
3
известен с изготвянето на доклада от 07.11.2019 г. във връзка с извършената
материална проверка на детската градина и акта за начет от същата дата (този
факт не се оспорва от ответника). Към датата на предявяването на иска –
07.03.2022 г., 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Останалите възражения на ответника, изложени в отговора и свързани с
това, че по досъдебното производство той не се е признал за виновен; начина
на извършване на проверката в детското заведение и дали докладът е
тенденциозен или отразява неверни фактически констатации; дали е
изследвано щатното разписание, дали е взета предвид необходимостта от
назначаване на служители, от сключване на договори със специалисти и
извършените плащания във връзка с това, са напълно неотносими. Правно
невъзможно е, след като има влязла в сила присъда, независимо че е
постановена по реда на съкратеното следствие, гражданският съд да изяснява
отново елементите на фактическия състав на престъплението, респ. на
деликта. Напълно без значение са и твърденията относно това защо
ответникът се е съгласил да се признае за виновен и да се приложи реда на
съкратеното производство.
С оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. Като основателно следва да бъде
прието и искането за присъждане на законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.203, ал.2, предл. второ КТ във връзка с чл.45
и чл.84, ал.3 ЗЗД Г. С. Б. от гр. К., ул. **************, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „в.к.в.-п.д.“ със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. ************, ЕИК ******, представлявана от
изпълнителния директор И.К., сумата от 40 478 лв. (четиридесет хиляди
четиристотин седемдесет и осем лева), представляваща причинена вреда от
престъпление по чл.219, ал.1 НК, за което ответникът Г. С. Б. е признат за
виновен с присъда № 1 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД 37/2021 г. по
описа на В.С. – П., заедно със законната лихва, считано от 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Г. С. Б. от гр. К., ул.
**************, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1619,12 лв.
(хиляда шестстотин и деветнадесет лева и 12 стотинки) за дължимата
държавна такса в полза на Окръжен съд С.З., а на Изпълнителна агенция
„в.к.в.-п.д.“ със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ************,
ЕИК ******, представлявана от изпълнителния директор И.К., на основание
чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 ЗПрП – сумата от 360 лв. за
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - П. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5