Решение по дело №1570/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 175
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20205300601570
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия А. Цанкова

Екатерина С. Роглекова
Секретар:Христина В. Христова
Прокурор:Атанас Янков
като разгледа докладваното от Екатерина С. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20205300601570 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 03.08.2020г., постановено по НОХД № 489/2020г.,
Асеновградския Районен съд 4 н.с., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е отнел
в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ ***, с двигател
№***, собственост на А. М. П. ЕГН **********, на основание чл. 53 ал.1 б.
„А“ от НК – като вещ, послужила за извършване на престъпление.
Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила жалба от
осъденото лице, чрез представляващия го адвокат – Г. К. .
В жалбата се сочи, с подробно изложени аргументи, че първостепенното
определение е неправилно и противоречащо на закона, поради което и следва
да се отмени.
В открито съдебно заседание защитника на осъденото лице - адв. К.,
поддържа така депозираната частна жалба.
1
Осъденото лице, редовно призовано, не се явява.
Прокурорът при ОП Пловдив моли жалбата да бъде уважена като правилна и
законосъобразна.
Пловдивски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната частна жалба и доводите,
направени в съдебното заседание, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани
лица, които отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по съществото си е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
НОХД № 489/2020г. по описа на Асеновградския Районен съд, 4 н.с. е
приключило със споразумение за решаване на делото, с което А. М. П. ЕГН
********** е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 б
ал.3 от НК, като му е било определено и наложено наказание лишаване от
свобода в размер на ТРИ месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от ТРИ години, както и глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
След приключване на производството, съдът е образувал такова по реда на чл.
306 ал.1 от НПК, с оглед решаване въпроса за приложение на чл. 53 от НК. С
крайния си съдебен акт, Съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил
марка „БМВ“ с ДК№ ***, с двигател №, собственост на А. М. П. ЕГН
**********, на основание чл. 53 ал.1 б. „А“ от НК – като вещ, послужила за
извършване на престъплението, за което е бил признат за виновен.
За да прецени, че депозираната частна жалба е основателна, въззивният съд
взе предвид, че в същата правилно е акцентирано, че за да се отнеме в полза
на държавата процесния автомобил на първо място следва да се установи, че
тази вещ се явява средство, а не предмет на горепосоченото умишлено
престъпление по чл.53, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. В теорията и съдебната
практика ясно са разграничени тези две понятия, като предметът се явява
елемент от общественото отношение, което се явява непосредствен обект на
посегателство или материална предпоставка за съществуването му, върху
2
който деецът въздейства. Докато средството е вещ, която е нещо външно на
отношението, като нейната определеност зависи от дееца, който й придава
съответното предназначение в своята дейност като оръдие за въздействие
върху предмета. Няма пречка и вещта да се явява едновременно предмет на
дадено престъпление, както и средство за извършването на друго
престъпление. Неслучайно и съдебната практика приема, че средствата /респ.
оръдията/ за извършване на престъпленията са извън обществените
отношения, които престъплението охранява и не са негов елемент. Затова и
вещите, които пряко и непосредствено са послужили, предназначени или
използвани за извършване на престъплението, реално се явяват оръдия или
средство за осъществяването на състава на съответното умишлено
престъпление – в този смисъл е ТР №84/01.12.1960г. на ОСНК на ВС и ППВС
,
№ 11/1971г. по н.д. №8/71г.както и Ненов, И., Наказателно право, Обща част,
Книга втора, С., ИК Софи-Р, 1992г., с. 230.
Поради тези причини и предметът е елемент от засегнатото обществено
отношение, докато средството е елемент от засягащото това отношение
престъпно деяние.
В атакуваното определение се възприема тезата, при която без
използването на транспортното средство не би могло да се извърши
изпълнителното деяние на настоящето престъпление.
В случая престъпленията по чл.343б, ал.1 и по чл.343б, ал.3 от НК са
част от престъпленията против транспорта, като техен обект са обществените
отношения, свързани с безопасността на движението, правилното
функциониране, нормалната и безаварийна работа на транспорта. И самото
превозно средство не би могло да се яви външно за така засегнатите
обществени отношения, с което деецът да си послужи, за да ги увреди, т.е.
същото се явява важен елемент и част от тези обществени отношения. А това
означава, че МПС се явява по-скоро предмет, но не и средство за извършване
на самото транспортно престъпление.
Поради тези причини и същото не би могло да бъде отнето като
средство на престъплението на на посоченото от съда основание по чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК, а съобразно следващата б.“б“ като предмет на
престъплението, но само когато тази възможност се предвиди изрично в
3
раздела за престъпленията против транспорта.
С оглед на гореизложеното, Пловдивският окръжен съд счита, че
атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно, следва да
бъде ОТМЕНЕНО, поради което и

РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.08.2020г., постановено по НОХД № 489/2020г.,
Асеновградския Районен съд 4 н.с., с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК
е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ *** и
двигател № ***, собственост на А. М. П. ЕГН **********, на основание чл.
53 ал.1 б. „А“ от НК – като вещ, послужила за извършване на престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4