Р
Е Ш Е Н И Е
№ 660 19.12.2019
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa двадесет и
шести ноември две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Б. ХРИСТОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1511 по описа за
2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба „Софарма“ АД, гр.София, представлявано от О.Д.–
Изп. директор чрез пълномощника адв.Р.А. против решение №1015 от 08.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 1824/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което се осъжда Б.Т.Д. да заплати на „Софарма“ АД, гр.София сумата от 9295
лева за обезщетение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД на причинените му имуществени вреди от
действията й като представител, без да има представителна власт, при
сключването с нотариален акт № 172, том IХ, рег. № 6736, н.д. № 1739/2007
г. на Нотариус Л.И. на договор от 22.10.2007 г. за покупко-продажба на
посочените в него недвижими имоти, представляващи извършено от нея престъпление
по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, с
2700.78 лева мораторна лихва от 21.05.2013 г. до 15.04.2016 г., и
законна лихва върху това обезщетение от 15.04.2016 г. до изплащането му, както
и сумата от 145.32лв. разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.
№ 15139/2016 г. по описа на Софийски районен съд и по изп.д.№ 949/
2016г. на ЧСИ С.Я., съразмерно с уважената част от исковете по
настоящотодело, и сумата от 1070.62 лева за разноски по настоящото дело
съразмерно уважената част от исковете, като отхвърля като неоснователни
предявените искове за обезщетение и мораторна лихва в останалата им
част, съответно над сумата 9295 лева и от 2700.78 лева,
до претендираните 11995.78 лева и 3143.85 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от обезщетението от
15.04.2016 г. до изплащането му. Присъдени са разноски.
Въззивникът
обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумите 1193
лв. съдебни разноски по гр.д. № 480/12г. по описа на РС Чирпан и сумата 157.44
лв. разноски за нотариалната сделка. Счита същото за неправилно и необосновано
в тази част. Излага подробни съображения относно претърпените вреди от
„Софарма“ АД, които били пряка и непосредствена последица от сключената сделка
между страните, предмет по гр.д.№ 480/2012г. по описа на Районен съд – Чирпан.
Безспорно се установило, че въззивникът заплатил сумата от 1193 лева съдебни
разноски и 157.44 лв. нотариални такси по сделката. Обжалва и решението в
частта му за разноските в размер на 950 лв. за възнаграждение за адвокат.
Излага съображения в тази връзка.
Моли
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна
част за сумата в размер на 1350.44 лева, представляваща стойността на част от
направените разноски по нотариалната сделка – 157.44 лева и стойността на
разноските по гр.д.№ 480/2012г. на РС-Чирпан в размер на 1193 лева, и да
постанови ново, в което да уважи предявения иск над сумата от 9295 лева до
сумата в размер на 10 645.44 лева, ведно със законната лихва върху тази
част от обезщетението, считано от 15.04.2016г. до изплащането му.
Въззиваемата
страна Б.Т.Д., чрез пълномощника й адв.М.З., оспорва въззивната жалба като
необоснована, недоказана и неоснователна. Счита, че същата следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли като неоснователни всички възражения, направени с
въззивната жалба и да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Претендира за разноски.
Съдът,
като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Софарма АД. твърди в искова молба, че на
22.10.2007 г., пълномощникът му Р.П.Г.и ответницата, в качеството й на
пълномощник на продавачите Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С., упълномощена с пълномощно с
рег. № 2065/04.06.2007 г. на нотариус К.К.сключили договор за покупко-продажба
на подробно описаните в него земеделски земи с обща площ от 18 968 дка в
землището на с. Малко Дряново, оформен в н.а. № 172/22.10.2007 г. При
нотариалното му изповядване на 22.10.2007 г., пълномощникът на ищеца
представил оригинал на пълномощно с рег. № 1929/30.05.2007 г. на нотариус А.М.,
а пълномощникът на продавачите представил в оригинал пълномощно с рег. №
2065/04.06.2007 г. на нотариус К.К.. Договорената продажна цена по сделката
била 9 295 лева и била платена изцяло за сметка на ищеца - купувач на
17.09.2007 г., по банковата сметка на ответницата. В нито един момент нямал
повод за съмнение в предоставената от продавачите представителна власт. Добросъвестно изпълнил задължението си за
заплащане на продажната цена и всички разноски по договора за продажба сключен
с н.а. 172/2007 г. С постановено по гр.д.
№ 480/2012 г. на ЧРС решение, влязло в сила на 07.05.2013 г., бил уважен
предявения от съсобствениците Т.Д.К., Н.В.С.и З.В.С.иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
срещу него. По този начин надлежно на 07.05.2013 г. било отречено
наличието на представителна власт на ответницата при сключване на договора с
н.а. № 172/2007 г. С решението на ЧРС бил уважен и предявеният срещу АД иск по
чл. 108 ЗС, като оформеният в същия н.а. договор бил прогласен за нищожен, като
сключен при липса на представителна власт на пълномощника на продавачите –
ответницата. Със същото решение бил осъден да предаде владението на
имотите на последните и да им плати разноските по делото в размер на 1193 лева.
Във връзка с установеното в това съдебно производство обстоятелство, че
пълномощното на ответницата дори не било заверено от нотариус Кискинова, с
постановление от 07.02.2013 г. на РП - Чирпан било образувано наказателно
производство по пр. пр. № 24/2013г., ДП № 21Ч/2013г. на ОСлО при ОП – Стара
Загора. Същото производство се намирало във фаза по съгласуване на
разследването преди привличане на обвиняеми лица, сред които и ответницата, за
извършено от тях престъпление, в резултат на което му била причинена имотна
вреда. Същото удостоверение свидетелствало, че в хода на разследването било
установено, че по сключената сделка бил платил по банков път по сметката й
сумата от 9295 лева, която представлявала договорената по сделката продажна
цена на описаните имоти. Считано от 07.05.2013 г. за него възникнало правото да
търси обезщетение за претърпените имуществени вреди, които се изразявали в
претърпени загуби, които били последица от извършените без представителна власт
действия на мнимия пълномощник – ответницата. Поради това многократно разговарял
и я канил, включително на 16.05.2013 г., непосредствено след влизане
в сила решението по гр.д. № 480/2012 г., като й отправил и изрична писмена
покана, която получила на 21.05.2013 г., доброволно да му възстанови и плати
общо 10 645.44 лева, от които 9 295 лева получената от нея продажна
цена по сделката, с 157.44 лева разноски по същата, които платил по
сметка № 21867/22.10.2007 г., 9.30 лева такси на АВ платени с вносна бележка от
22.10.2007 г., и 1193 лева за присъдените в негова тежест разноски с
решението по гр.д. № 480/2012 г. на ЧРС. С поканата я уведомил, че при
неплащане на дължимите от нея суми за претърпените от него загуби, следва да
счита същата и за такава за плащане на законна лихва върху описаните в нея суми
за периода от връчването й до изплащането им. Въпреки тази покана и до момента
ответницата не изпълнила задължението си. Искането е да се осъди
ответницата да му заплати сумата от 11 439.97 лева за главница от
неплатено обезщетение за причинени му имуществени вреди от действията й като
представител без представителна власт при сключването с н.а. № 172/2007 г. на
обявения впоследствие за нищожен поради това с посоченото решение договор
за продажба, с 3143.85 лева мораторна лихва от 21.05.2013 г. до
15.04.2016 г. и законна лихва върху главницата от 15.04.2016 г. до изплащането
й, както и разноските по делото и по обезпечителното ч.гр.д. № 15139/2016 г. на
Софийски районен съд и изп.д. № 949/2016 г. на ЧСИ С.Я.. Ответницата Б.Т.Д.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли изцяло, като
неоснователни.
Безспорно е по делото, че на 22.10.2007 г., ответницата, като
пълномощник на продавачите Т.Д.К., Н.В.С.и З.В.С., упълномощен с нотариално
заверено пълномощно с рег. № 2065/04.06.2007 г. на нотариус К.К., е сключила с
представения н.а. № 172/2007 г. на Нотариус Л. И., с ищеца, представляван от
пълномощник Р.П.Г., договор за продажба на описаните в същия земеделски земи в
землището на с. Малко Дряново, с обща площ от 18.968 дка, срещу цена от 9295
лева, която била преведена за сметка на ищеца по банковата й сметка преди
сключването на тази сделка.
С влязлата в сила на 29.03.2018 г. присъда № 27/08.12.2017 г. по
приложеното НОХД № 514/2016 г. на ЧРС, ответницата е призната за
виновна в това, че в периода 04.06.2007 г. – 22.10.2007 г., в гр. Казанлък и
гр. Чирпан, като извършител, в съучастие с Т.Д.К., като подбудител и помагач, с
цел да набави за себе си и за нея имотна облага, е възбудила и поддържала
заблуждение у Р.П.Г., пълномощник на ищеца, уверявайки го, че е пълномощник на Н.В.С.и
З.В.С., и представяйки пред него, и пред Нотариус Л.И.., нотариално заверено
пълномощно от 04.06.2007 г. и декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, чл. 25, ал. 7 ЗН и чл. 25, ал. 6 ЗННД, изходящи от името на Н.В.С и З.В.С. (неистински частни
документи досежно подписите на Н.В.С и З.В.С.и неистински официални
документи досежно нотариалната заверка върху тях на нотариус К.К.),
го мотивирала да сключи с нея на 22.10.2007 г. в гр. Чирпан договор за
покупко-продажба на общо 18.968 дка земеделски земи в землището на с. Малко
Дряново, съсобственост на Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С., с което причинила на ищеца
имотна вреда в размер на 9295 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което й е наложено
наказание шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане
в сила на присъдата . Тази влязла в сила присъда е задължителна за
настоящия състав на съда и страните по настоящото дело относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
ответницата за него - чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК.
С посочената по – горе присъда, съдът е признал,
че процесното пълномощно с нотариална заверка на подписите от
04.06.2007 г., с което ответницата се е легитимирала пред нотариуса и
пълномощника на ищеца, като пълномощник на продавачите по сключения с
ищеца процесен договор за покупко-продажба, е неистински частен
документ по отношение на подписите под него на последните двама от продавачите
и неистински официален документ по отношение на нотариалната заверка на
подписите на всички продавачи под него. Това означава, че същата е действала
при процесната продажба, като техен представител, без представителна
власт по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, защото с присъдата е признато, че тя не е била
упълномощена от посочените двама от тях и защото е признато още, че
пълномощното не е било нотариално заверено, а това несъмнено означава, че то е
изцяло нищожно поради липса на форма - чл. 26, ал. 2, пр. 3, във вр.
с чл. 37, чл. 18 и чл. 44 ЗЗД.
За да постанови решението си Старозагорският районен съд е приел, че с присъдата е признато, че
причинената на ищеца с това извършено от ответницата деяние по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, представляващо престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, имуществена вреда, е в
размер на 9295 лева, представляващи платената за сметка на ищеца по банковата й
сметка продажба цена по процесната продажба. Размерът на тази
причинена от ответницата с това резултатно престъпление по чл. 209, ал. 1 НК
имуществена вреда е елемент от състава му - чл. 209, ал. 1 НК. Поради
това, съдът е намерил, че размерът на причинената от ответницата на ищеца с
това й деяние по чл. 42, ал. 1 НК, представляващо престъпление по чл. 209, ал.
1 НК, имуществена вреда, е установен на 9295 лева с влязла в сила присъда
по НОХД № 514/2016 г. на Старозагорския районен съд. Приел е, че
размерът на тази вреда е задължителен не само за настоящия състав на
съда, но и за страните по делото, и не може да бъде пререшаван в настоящото
дело. Само на това основание съдът е приел за недоказани още в своето основание
и неоснователни предявените искове в останалата им част- предявеният от ищеца
главен иск за обезщетение по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, над сумата от 9295 лева
до претендираните 11 436.97 лева, и обусловеният от уважаването му в останала
част акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане
на мораторна и законна лихви върху тази отхвърлена част. Поради това
съдът е счел, че не следва да обсъжда в настоящото решение и представените от
ищеца писмени доказателства, за платените и претендирани разноски от
общо 157.44 лева за нотариални и такси за вписване при сключване и вписване
на процесната продажба ; нито влязлото в сила на 03.05.2013 г.
решение по приложеното гр.д. № 480/2012 г. на ЧРС, което няма сила
на пресъдено нещо по отношение на ответницата съгласно чл. 298 ГПК,
защото не е била страна по него, с което ищецът е осъден да плати на мнимо
представляваните от нея продавачи по процесната сделка
и претендираните с главния му иск 1193 лева за възложените в негова
тежест със същото решение разноски, тъй като тези суми не са признати с
влязлата в сила присъда за причинена на ищеца имуществена вреда от мнимото
представителство на ответницата на продавачите при сключване
на процесната продажба. С присъдата е признато, че причинената му от
ответницата с това й представителство, осъществяващо и състава на чл. 209, ал.
1 НК, имотна вреда, е в размер само на 9295 лева, а тъй като размерът на тази
вреда е елемент от състава на това извършено от нея престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК, той е задължителен не само за съда, но и за страните по
настоящото дело, включително и за ищеца и не може да бъде пререшаван.
По делото е безспорно установено, че поведението на ответницата
при сключване на процесната сделка с ищеца за продажба на земеделски земи е в
нарушение на общото задължение за добросъвестност при воденето на преговори и
сключването на договори. Това е така, защото ответницата е договаряла с
пълномощника на ищеца и въвеждайки го в заблуждение относно факта, че разполага
с представителна власт, осъзнавайки че не разполага с такава го е мотивирала да
сключи договора. С това си недобросъвестно деяние тя е причинила имуществени
вреди на ищеца. Всички вреди, причинени в резултат на неправомерното поведение
на ответницата, които са в причинно - следствена връзка с нейното
поведение следва да бъдат обезщетени на
претендираното от ищеца основание – чл.42, ал.1 ЗЗД.
От представените по делото доказателства е видно, че с влязло в
сила решение по гр.д.№ 480/2012г. по описа на ЧРС, е осъдено „Софарма“ АД да заплати на ищците сумата от 1193 лв. ,
разноски , от които 50 лв. – ДТ, 643 лв. – възнаграждения за вещи лица и 500
лв. – възнаграждение за един адвокат. От приложения препис от НА № 172 от
22.10.2007г. на нотариус Л. И. и от сметка № 21867 от 22.10.2007г. на нотариус
Л. И. по чл.89 от ЗННД е видно, че ищецът е направил разноски за вписване,
преписи и други в размер на 253.45 лв. , с ДДС – 304.14 лв. във връзка с
процесния договор за покупко – продажба на зем. земи. При това положение,
въззивната инстанция намира, че освен сумата 9295 лв., заплатени като продажна
цена по процесната недействителна
сделка, ищците се претърпели и допълнителни имуществени вреди - разноските
направени в производството по гр.д. № 480 /2012г. по описа на ЧРС в размер на
1193 лв., както и сумата от 157.44 лв. – разноски по нотариалната сделка. Тези
претърпени от ищеца вреди са настъпили в резултат на неправомерното деяние на
ответницата и са в причинно следствена връзка с нейното недобросъвестно
поведение, т. е. те не биха възникнали за ищеца, ако ответницата не беше
извършила това деяние, поради което същите следва да бъдат обезщетени в
настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че
иска за имуществени вреди се явява основателен и доказан в горепосочените
размери 1193 лв. - разноски направени в производството по гр.д. № 480/2012г. по описа
на ЧРС и 157.44 лв. – разноски по нотариалната сделка,
в които размери следва да бъде уважен.
С оглед на изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че въззивната жалба на „Софарма“ АД е основателна, и като такава следва да
бъде уважена. Решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната
част, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за размера над 9295 лв. до размера 10645.44 лв., като ответницата
Б.Т.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца още 1350.44 лв. лв. за
обезвреда на претърпените имуществени вреди в резултат на нейното неправомерно
деяние по сключване на сделката без представителна власт.
В полза на въззивника следва да се присъдят разноски
за ДТ – 62.88 лв. и адв. възнаграждение в размер на 950 лв. Въззиваемата страна
е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение в сравнение с
правната и фактическа сложност на делото, което съдът намира за основателно,
поради което следва това възнаграждение да бъде намалено на основание чл. 78,
ал.5 ГПК до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ минимален размер
– 325 лв. Въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата от 387.88 лв. разноски за настоящото
производство.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1015 от 08.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 1824/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд,
в частта, с която предявения иск от „Софарма“ гр.София против Б.Т.Д. за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди
е отхвърлен за размера над 9295
лв. до размера 10645.44 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Б.Т.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Софарма“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. Илиенско шосе № 16 още сумата 1350.44 /
хиляда триста и петдесет лв. и 44 ст./ лв., представляващи обезщетение
по чл. 42, ал. 1 ЗЗД на причинените имуществени вреди от действията й като
представител, без да има представителна власт, при сключването с нотариален акт
№ 172, том IХ, рег. № 6736, н.д. № 1739/2007 г. на Нотариус Л.И. на
договор от 22.10.2007 г. за покупко-продажба на посочените в него недвижими
имоти, представляващи извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2016г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА
Б.Т.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Софарма“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. Илиенско шосе № 16 сумата от 387.88 лв.
/триста осемдесет и седем лв. и 88 ст./, представляващи разноски за въззивното
производство, от които 62.88 лв. - ДТ и 325 лв. – възнаграждение за един
адвокат, намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: