Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260326
гр.Бургас, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2497 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на С.В.А. с ЕГН: ********** адрес: ***, срещу Наказателно постановление № *от 04.06.2019г.,
издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас,
с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Делото е върнато за ново
разглеждане с Решение № 745/24.06.2020 г. по КНАХД № 481/2020 г. по описа на
Административен съд-Бургас, с което е било отменено решението по НАХД №
2832/2019 г. по описа на БРС.
В жалбата се излагат основания за
материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и
се претендира цялостната му отмяна.
Жалбоподателят редовно призован
не се явява. Изпратено е становище, с което се поддържат изложените доводи.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно
наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 20.06.2019 г., а жалбата е
депозирана на 26.06.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.03.2019 г. в 11.32 часа в
гр.Бургас, ПП I-9, км. 233+0 в
посока от ПВ „Север“ към кв. „*“, техническо средство система за контрол на скоростта с № TFR1-M 644, засякло и
заснело, движещ със скорост от 150 км/ч. автомобил - „БМВ 330 ХД” с рег. № *.
На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл
с наименование „Клип № 13630”. Установило се, че заснетият автомобил „БМВ 330
ХД” с рег. № * е собственост на жалбоподателя С.А., както и че скоростта следва
да се счита на 146 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
На С.В.А. била предявена
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП, в която той отразил, че на същата дата и час автомобилът е бил
управляван от него. С оглед на това мл. автоконтрольор към сектор ПП към ОДМВР – Бургас С.Х.Д.
съставил срещу жалбоподателя С.В.А. АУАН .
На основание съставения акт
началник-група в сектор ПП към ОДМВР - Бургас издал, атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното от него нарушение
на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Техническото средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № TFR1-M
644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение (л. 19 по НАХД № 2832/2019 г. по описа на
БРС) и Протокол за проверка (л. 17 по НАХД № 2832/2019 г. по описа
на БРС).
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е
издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова – Началник Сектор „Пътна
Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По отношение на
възражението касателно връчването на АУАН в Решение № 745/24.06.2020 г. по
КНАХД № 481/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което делото е
върнато за ново разглеждане, е прието, че не се касае за съществено нарушение
на процедурата.
Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че се касае за нарушение
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като единствено е направена привръзка с чл. 21, ал. 1
от закона. Последното не опорочава производството, тъй като ясно е записано, че
се касае за нарушение на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак,
съгласно чл. 21, ал. 2. Съвсем коректно е записано, че се касае за нарушение
превишаване на максимална скорост в населено място над 50 км/ч, както гласи
законът. Иначе казано, не е посочено, че ограничението е 50 км/ч, а че самото
превишаване на важащото в участъка ограничение е с повече от 50 км/ч.
В обобщение, в случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство против нея.
На следващо място съдът счита, че
както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Налице е и изискуемият по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата протокол.
От справката и скицата от Община
Бургас (л.16-л.18) става ясно, че процесният участък попада в урбанизираната
територия на общината, т.е. касае за населено място, както и че е налице
горепосоченото ограничение на скоростта, въведено с пътен знак.
Към датата на нарушението АТС е
било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики
и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в
държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да
изпълнява в пълен обем предназначението си.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС,
в това число и задълженият й по ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани и с
нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно
не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе,
съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в
редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 66 км/ч.,
поради което правилно е наложена глоба в размер на 850 лева и лишаване от
правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляването му. Също така, наказанието „лишаване
от правоуправление“ е кумулативно предвидено и няма как съдът да отмени само
него.
Не са налице предпоставки за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност. Касае за значително превишаване
на разрешената скорост на движение, надхвърлящо максимално предвидената скорост
за движение на територията на цялата страна, като дори да се приеме, че се
касае за първо нарушение, то само това обстоятелство не е достатъчно да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко изложено,
издаденото постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *от
04.06.2019г., издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР – Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на С.В.А.
с ЕГН: ********** адрес: ***, са наложени административни наказания – глоба в
размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.