Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков,
При участието на секретар М.Г., като
разгледа АНД № 6 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на О.С.С., ЕГН ********** ***, подадена чрез упълномощен представител
– адвокат Г.П. от САК, против Наказателно постановление № 19-0286-000890 от
13.11.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К., с което на
основание чл. 178, ал. 1, т. 2 и чл. 185 от ЗДвП са му наложени две отделни
наказания, съответно „глоба“ в размер на 2 000 лева и „глоба“ в размер на 20
лева.
Жалбоподателят обжалва наказателното
постановление само в частта, в която му е наложено наказание за извършено
нарушение на чл.146, ал. 1 от ЗДвП, съответно му е наложено наказанието глоба в
размер на 2 000 лева. Счита го за незаконосъобразно, след като констатацията,
че е изменена конструкцията на управляваното от него МПС не отговаря на
обективната истина.
Алтернативно
твърди, че неправилно е приложена санкционната
норма.
Посочва, че
автомобилът е регистриран като товарен, което не е променяно, а съгласно
регистрационният талон има право да превозва пътници, след като са отбелязани
места 3+1.
Счита, че е
допуснато процесуално нарушение, с което нарушено правото му на защита, след
като АНО не се е съобразил с подадено възражение срещу АУАН. Твърди, че не НП
не е мотивирано, че са констатирани грешни факти и неправилно е определена
санкционната норма. Счита, че посочената като нарушена правна норма не съдържа
конкретно задължение за водача на МПС, за неговия собственик или длъжностните
лица, а за тях е предвидена отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Твърди, че липсват
доказателства за изменение на конструкцията именно от негова страна.
Поради това иска отмяна
на издаденото НП в тази част. Претендира и присъждане на направените разноски и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат П., който поддържа
жалбата и искането си за отмяна в обжалваната част. Допълнително изтъква като
нарушение и подписването на АУАН от един свидетел.
Въззиваемата страна
– РУ на МВР К. не изпраща представител, а така също не изразява становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 03.11.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 31.12.2019 г., докато жалбата е заведена в деловодство на съда на 06.01.2020
г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е основателна.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 345754 от 27.09.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата
дата, около 14.15 часа, в гр. К., ул. „Ю.Г.“ с посока с. П. управлява товарен
автомобил „Т.А.“ с рег. № СА 7015 СХ, собственост на фирма „С.Б.“ ЕООД, като е
изменил конструкцията на автомобила от товарен на пътнически с 4+1 места за
сядане, без преграда за товарен отсек, а като второ нарушени е описано
непредставяне на МПС на ГТП в срок.
Нарушенията са
квалифицирани в АУАН като такива по чл. 146, ал. 1 и 147, ал. 1 от ЗДвП.
По идентичен начин, словесно и като правна
квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени две отделни наказания, всяко от тях „глоба“ в размер
и на основание съответно 2 000 лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
От събраните в хода на
производството доказателства – гласни и писмени съдът установи, че на 27.09.2019
г., около 14.15 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка/модел „Т.А.“
с рег. № СА 7015 СХ по ул. „Ю.Г.“ в гр. К., като освен жалбоподателя в
автомобила са се намирали и пътник на предна седалка и две деца на задна
седалка. Автомобила е бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР К. –
свидетелите Б.Д. и С.С., съответно актосъставител и свидетел при установяване
на нарушението, при което са установили, че съгласно документите за регистрация
автомобилът е с обозначен като превозно средство „товарен автомобил“ – секция (D), а в секция (S1) – брой места за сядане+мястото
на водача е обозначено „3+1“. При проверката е установено също така, че в
управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало монтирана преграда между
товарното отделение и пътниците.
Автомобилът е
собственост на „С.Б.“ ЕООД, като вписаните в документите за регистрация
ползвател е лице – търговско дружество. Автомобилът е регистриран като нов в страната през 2012,
като през 2017 г. е отбелязана промяна в
ползвател на автомобила. Автомобилът е бил регистриран с цитираните по-горе
характеристики – „товарен автомобил“, както и „3+1“ места за сядане плюс
мястото на водача.
Приетите от съда
доказателства се установиха без никакво противоречия от разпитаните свидетели Б.Д.,
и С. Славчов, както и от събраните писмени доказателства – свидетелство за
регистрация част първа, справка за история на регистрацията на моторното
превозно средство, сертификат за съответствие.
Материалната компетентност на актосъставителя – Б.Д., произтича от заповед №
8121з-952 от 20.07.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата,
имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, издало НП също е установена със Заповед
№ 8121з- 515 от 14.05.2018 г., с която са определени лицата, имащи право да
издават наказателни постановления за извършени нарушения на Закона за
движението по пътищата, в това число и лицата, заемащи длъжността „Началник
група Охранителна полиция“ при РУ при ОД на МВР, като длъжностното качество на
конкретното лице се установи от приложена справка, отнасяща се до друго АНД.
По същество съдът
намира, че жалбата е основателна и следва да бъде отменено обжалваното НП в
конкретната част, след като не се установи, че е налице изменение в
конструкцията на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство. Няма
факти, които да дадат основание за извод, че е променена конструкцията на
конкретното МПС от товарен автомобил в пътнически с места за сядане „4+1“.
Автомобилът е регистриран още през 2012 г. като товарен, с обща категория N -
моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на
товари, с конкретна категория N1 - превозно средство от тази категория с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 тона – чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Характеристиките на тази категория МПС–та не съдържат цитираните в АУАН и НП ограничения
в броя пътници/места за сядане, както и за броя седалки, а така също и за
преградата между пътниците и превозвания товар. Изискванията за одобрение на
типа превозни средства се съдържат в Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване
типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като в Приложение
1, част раздел А, т. 3 са определени конкретните изисквания за общата категория
N, като за категория N1 максималния брой пътници е шест
– т. 3.5., а по отношение на преградата действително е определено принципно
изискване за наличие на такава, която да отделя напълно товарното пространство
от местата за сядане – т. 3.2., но е допуснато изключение, при което пътниците и товарите
могат да се превозват в едно и също отделение, при условие че товарното пространство
е снабдено с устройства за обезопасяване, проектирани да предпазват превозваните
пътници от преместването на товара в движение, включително при рязко спиране или
завиване – т.3.3., като няма ограничение в редовете седалки, след като се
разглеждат и такива хипотези – т. 3.8.2.2. и следващите, тоест може да има един
или повече реда седалки.
В конкретния случай
няма основания за извод, че е налице извършена промяна в конструкцията, що се
отнася до броя пътници, като остава неизвестно защо актосъставителя и АНО са
приели , че е променена конструкцията при което МПС-то е „4+1“, като това не
означава промяна в конструкцията а в характеристика „брой седящи места плюс
мястото на водача“. Категорията N1 за моторните превозни средства е допустимо да има до шест броя места за
сядане, без мястото на водача, тоест автомобила може да бъде одобрен с тази
категория при „6+1“ места за сядане плюс мястото на водача. Няма изменение в
конструкцията и предвид наличието на задни седалки, след като изискванията за
категорията допускат повече от един ред седалки, а и логично възможността в
автомобила да има общо четири места за сядане предполага наличие на два реда
седалки. Няма основания за извършена промяна в конструкцията на автомобила и с
оглед липсата на преграда, отделяща напълно товарното отделение от местата за
сядане, след като е допустимо и да липсва такава, при наличие на устройство за
обезопасяване на товара с цел предотвратяване на неговото преместване. Липсват
доказателства или твърдение, че в автомобила липсват такива устройства, поради
което без съмнение липсата на цитираната преграда не води до извод, че е налице
промяна в конструкцията.
Изложеното дава
основание на съда да счита, че от страна на жалбоподателя не е извършено
цитираното нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, като следва да се отбележи, че
тази разпоредба създава задължение за промяна в конструкцията само по реда на
нормативните изисквания - Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. Може да се направи извод, че управлението на моторно
превозно средство с променена конструкция не подлежи на санкциониране, след
като както чл. 146, така и санкционните разпоредби – чл. 178, ал. 1, т. 2, пр.
2 и чл. 179, ал. 1, т. 3 не предвиждат санкциониране на водач, който управлява
МПС с променена конструкция.
Предвид изложеното
следва да бъде отменено обжалваното НП в частта, в която на основание чл. 178,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 2
000 лева за извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да бъде
оставено без уважение искането за присъждане на разноски, макар същото да е
принципно основателно предвид изхода от обжалването. Няма представени
доказателства за направени разноски, а така също и за заплащане на адвокатско
възнаграждение, след като е представено единствено пълномощно, с което е
учреден представителна власт за процесуално представителство /л.5/. Липсват
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което искането
следва да бъде оставено без уважение това искане на жалбоподателя /задължително
е произнасянето по направеното искане предвид препращането от ЗАНН към АПК, а
той съответно към ГПК, определящ това задължение/.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0286-000890 от
13.11.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К., в частта, в
която на О.С.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Наказателно постановление №
19-0286-000890 от 13.11.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К.
Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, след като не е обжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски и адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва от О.С.С. и РУ на МВР К. пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата
на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподател, чрез адвокат П. и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: