Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 25.05.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и пети
април
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15781 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Б.П.П. и М.А.П. против Ц.М.П. и Б.П.П.,
с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.27, чл.34 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, както и
евентуални искове с правно основание чл.108 във връзка с чл.111, ал.1 от ЗС.
Ищците твърдят,
че на 20.09.2011 г. с договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение №
1, дело № 373/2011 г. дарили на сина си П.М.А. описаните по пункт І от акта
недвижими имота и на дъщеря си Ц.М. Паликарова описаните в пункт ІІ недвижими
имоти, а именно: ½ идеална част от УПИ, находящ се в гр. С., кв. Б., ул.
„********, съставляващ УПИ ХІІ-117А, стар УПИ ХІІ-984 от кв.89 по плана на гр. С.,
м. „кв.Б.“, целият с площ от 1185 кв.м., който имот понастоящем е нанесен в
кадастралната карта на гр. С. с идентификатор 68134.503.112, жилище едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Б., ул. „******** в дъното на
дворното място, със застроена площ от 66 кв.м., заедно със съответното право на
строеж върху УПИ и гараж, находящ се в дъното на имота със застроена площ от 30
кв.м., заедно със съответното право на строеж върху УПИ, като жилището и
гаражът понастоящем са нанесени в кадастралната карта на гр. С. като сграда с
идентификатор 68134.503.112.3 и мазе /котелно/, находящ се в сутерена на
триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Б., ул. „******** с площ на
мазето от 4 кв.м., намиращо се в сграда с идентификатор 68134.503.112.1.
Поддържа се, че преди и при сключването на нотариалния акт намерението и
желанието на ищците било да си запазят пожизнено вещно право на ползване върху
всички дарявани недвижими имоти, но при изписването на нотариалния акт е
допуснато грешка, като вместо правилното „даряваните недвижими имоти по пункт
втори на настоящия нотариален акт“ е записано пункт първи. За тази грешка
ищците разбрали, когато първата ответница и тяхна дъщеря изхвърлила от дареното
й жилище вещите на ищците и сменила ключовете му. Твърди се, че на 22.05.2015 г. първата ответница дарила имотите на
втората ответница нейна дъщеря и внучка на ищците. Поддържа се, че е налице
грешка по смисъла на чл.27 от ЗЗД, даваща основание за унищожаване на договора
за дарение, сключен на 20.09.2011 г. в частта му, с която ищците са дарили на
дъщеря си-първата ответница описаните по-горе имоти. При условията на
евентуалност се твърди, че ищците имат запазено
пожизнено вещно право на ползване върху имотите. Молят съда да приеме,
че при тълкуване на сключения договор за дарение по правилата на чл.20 от ЗЗД,
при съвместен прочит на изразите в пунк І, пункт ІІ и пункт ІІІ /посочени в
исковата молба/, следва да се направи извод, че действителната обща воля на
страните е била ищците-дарители да си запазят пожизнено вещно право на ползване
върху всички дарявани недвижими имоти-както върху описаните в пункт първи, така
и върху описаните в пункт втори от нотариален акт № 1/2011 г.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.27 от ЗЗД да бъде унищожен
договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 1,
том ІІІ, рег. № 4638, дело № 373/2011 г. по описа на нотариус Й.Л., сключен на
20.09.2011 г. в частта му, с която ищците са дарили на Ц.М.П. описаните в пункт
ІІ от акта недвижими имоти: ½ идеална част от УПИ, находящ се в гр. С.,
кв. Б., ул. „********, съставляващ УПИ ХІІ-117А, стар УПИ ХІІ-984 от кв.89 по
плана на гр. С., м. „кв.Б.“, целият с площ от 1185 кв.м., който имот
понастоящем е нанесен в кадастралната карта на гр. С. с идентификатор
68134.503.112, жилище едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Б.,
ул. „******** в дъното на дворното място, със застроена площ от 66 кв.м.,
заедно със съответното право на строеж върху УПИ и гараж, находящ се в дъното
на имота със застроена площ от 30 кв.м., заедно със съответното право на строеж
върху УПИ, като жилището и гаражът понастоящем са нанесени в кадастралната
карта на гр. С. като сграда с идентификатор 68134.503.11.3 и мазе /котелно/,
находящ се в сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. Б.,
ул. „******** с площ на мазето от 4 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор
68134.503.112.1, на основание чл.34 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата Ц.М.П.
да върне всички, което е получила от ищците по силата на гореописания
нотариален акт, на основание чл.108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да
предадат на ищците владението върху гореописаните имоти.
При
условията на евентуалност на основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.111, ал.1
от ЗС да бъде признато в отношенията между страните, че ищците имат запазено
пожизнено вещно право на ползване върху гореописаните имоти и да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищците владението върху тях.
В срока
по чл.131 от ГПК на 08.08.2016 г. е постъпил отговор и от двете ответници чрез
процесуалния им представител адвокат Х. надлежно упълномощен с пълномощно
приложено към отговора.
Оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че за имотите,
които ищците даряват на своя син дарителите си запазват пожизнено право на
ползване, но не и за тези, които даряват на дъщеря си. Твърди се, че правото на
иск по чл.27 от ЗЗД е погасено по давност с изтичане на законоустановения
тригодишен срок. Поддържа се, че ищците не са активно легитимирани да
предявяват ревандикационен иск, защото не са собственици на процесните имоти и
не са носители на правото на ползване за тези имоти.
Възражението
за недопустимост на исковете на посочените основания не е основателно, тъй като
тези факти подлежат на установяване в процеса и са по съществото на спора, като
касаят съществуването на материално-правната легитимация на ищците и липсата им
би довела до неоснователност на исковите претенции, не до тяхната
недопустимост.
По
същество ответниците считат, че не е налице грешка по смисъла на чл.27 от ЗЗД,
тъй като ищците твърдят грешка в представите си за правния резултат, който ще
се постигне със сделката, които ги е мотивирал да я сключат, а не грешка в
нейния предмет.Оспорват твърдението на ищците, че са разбрали за грешката през
2014 г. Твърди се, че първата ответница никога не се е противопоставяла и е
приемала за нормално ищците да ползват процесните имоти. Твърди се обаче, че
ищците никога не са ползвали имотите, тъй като същите са били в състояние,
което не е позволявало ползването им по предназначение. Оспорва твърдението, че
действителната воля на ищците е била да си запазят пожизнено право на ползване
върху дарените имоти и че това е била действителната обща воля на страните.
Оспорва се направения опит за тълкуване на договора, както и необходимостта от
такова тълкуване.
Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез
своя процесуален представител. Претендират разноски по списък. Подробни
съображения са изложени в представената по делото писмена защита.
Ответниците в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорват исковете. Претендират разноски, съобразно представен
списък. Заявяват възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том ІІІ, рег. І 4638, н.д. №
373/2011 г. ищците Б.П.П. и съпругът й М.А.П. дарили на сина си П.М.А. следните
свои собствени, представляващи СИО, недвижими имоти: ½ идеална част от УПИ, находящ се в гр. С., район Сердика,
кв.Б., ул. „********, съставляващ УПИ ХІІ-117А от кв.89 по плана на гр. С.,
местността кв.Б., целият с площ 1185 кв.м., жилище-първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С.,
район Сердика, кв.Б., ул. „********, със застроена площ на етажа от 106 кв.м.,
заедно с мазе, находящо се в
сутерена с площ на мазето от 14 кв.м., заедно с мазе с площ от 20 кв.м. в сутерена на сградата, заедно с помещение-лятна кухня с площ от около
132 кв.м. в сутерена на сградата, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата, включително от общите стълбище и заедно със съответното право на
строеж върху УПИ, гараж, находящ се
в дъното на имота със застроена площ на гаража от 18 кв.м. и гараж, находящ се в дъното на имота със
застроена площ на гаража от 25 кв.м. Дарителите-ищците по делото си запазили
пожизнено вещно право на ползване върху горните имоти по пункт първи на
настоящия нотариален акт.
Със същия
нотариален акт ищците Б.П.П. и съпругът й М.А.П. дарили на дъщеря си Ц.М.П.
следните свои собствени, представляващи СИО, недвижими имоти: ½ идеална част от УПИ, находящ
се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, съставляващ УПИ ХІІ-117А от
кв.89 по плана на гр. С., местността кв.Б., целият с площ 1185 кв.м., жилище-едноетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, в дъното на дворното
място, със застроена площ от 66 кв.м., заедно със съответното право на строеж
върху имота, мазе /котелно/,
находящо се в сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район
Сердика, кв.Б., ул. „********, с площ на мазето от 4 кв.м., гараж, находящ се в дъното на имота с
площ на гаража от 30 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху УПИ.
В
нотариалния акт, пункт ІІ е посочено, че дарителите Б.П.П. и съпругът й М.А.П.
си запазват пожизнено вещно право на ползване върху даряваните недвижими имоти
по пункт първи от настоящия нотариален акт, а в т.ІІІ от същия е посочено, че П.М.А.
и Ц.М.П. са съгласни и приемат с благодарност дарението на недвижимите имоти
подробно описани в пункт първи и пункт втори на настоящия нотариален акт, при
условието за запазено вещно право на ползване за дарителите.
Свидетелят Й.
Х. Л., нотариусът изповядвал сделката по процесния нотариален акт установява,
че нотариалният акт е издаден от него. Той е изготвил текста на нотариалния
акт. Свидетелят установява, че в пункт ІІ, накрая би трябвало да бъде, че
ищците си запазват правото на ползване на недвижимите им имоти по пункт ІІ.
Грешката е допусната от нотариуса при изготвянето на акта, като текста по пункт
І е копиран и впоследствие не е поправено и е останало по пункт І, вместо по
пункт ІІ. Свидетелят установява, че ищците са заявили такова желание, като
изрично са посочили, че трябва да бъде еднакво и за двете им деца. Свидетелят
установява, че 19 години работи като нотариус и обичайната практика е родителите-дарители
в по-голямата част от случаите да си запазват правото на ползване на имотите,
които даряват на своите деца. Обикновено страните слушат четенето на нотариалния
акт, но последният е дълъг и сложен и с тежко описание на имотите. Свидетелят
установява, че със сигурност нотариалният акт е прочетен на страните, но
напълно възможно е тази разлика между пункт І и пункт ІІ въобще да не са я
отчели и да не са разбрали разликата при прочитането на акта. На сделката
присъствала Евгения К., клиентка на нотариуса, брокер на недвижими имоти и
позната на дарителите. Свидетелят установява още, че може би преди година-две
дошли дарителите и му обърнали внимание за тази грешка и всъщност тогава той я
видял.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том ІІ, рег. № 4230, дело №
251/2015 г. на нотариус С.Т., ответницата Ц.М.П. дарила на дъщеря си-втората
ответница Б.П.П. гореописаните имоти.
Пред
настоящата инстанция са разпитани и свидетелите Е.К.К., М. П. К. и М.Н.Б..
Разпитана
свидетелката К. установява, че познава
страните по делото. Приятелско семейство от квартала. Свидетелката има агенция
за недвижими имоти-брокер е. Свидетелката участвала в подготовката на това
дарение - изваждане на документите, което направила съвместно с М.П., тъй като Б.
работела през деня. Свидетелката установява, че двамата ищци искали да
продължат да ползват имота докато са живи по начина, по който са го ползвали
винаги и надарените знаели за желанието на техните родители. Тези обсъждания са
правени съвместно, в тяхно присъствие. Присъствала при сключване на нотариалния
акт пред нотариуса. Пред нотариуса правото на ползване при даряване на всички
имоти било заявено. Текста на нотариалния акт е изготвен от нотариуса. Занесени
били само документите и оставени в нотариалната кантора за оформянето на акта. Нотариусът
прочел нотариални акт пред страните в момента на сделката, но на страните не е
даван проект на акта. На свидетелката й е известно за допуснатата в нотариалния
кат грешка, разбрала от Боби, която й се обадила, че има някакъв проблеми и я
попитала дали може да мине след работа през дома им. Когато отишла там се оказало,
че има изнесени неща в двора. Б. помолила свидетелката да прочетат акта. Това
се случило някъде октомври 2014 г. Б. казала, че Ц. извадила техни неща от
гаража и й казала да си прочете нотариалния акт. Понастоящем едноетажната къща
и гаража не се ползват от Б. и М., те са заключени. Б. и М. искали да продължат
да ползват имотите, които били обекти на тази сделка по начина, по който са ги
ползвали до момента. До момента на дарението колата на М. седяла в гаража,
заедно с инструменти, с които си служело цялото семейство. На М. му се наложило
да си изкара колата на улицата.
Свидетелката М. К. установява, че
й е известно за дарението извършено от ищците на ответниците. Б. й казала, че
дарението ще го направят с право за ползване до края на живота си. Всичко,
което им дават да го ползват до края на живота си. Къщичката и гаража били ползвани
от сестра й-ищцата по делото и съпруга й. Слагали си много неща, багаж,
зимнина. Гаража го ползвали за багаж и за паркиране на колите. Свидетелката
установява, че сестра й се обадила и казала, че багажът й е изхвърлен навън, а
когато се поинтересувала, защо е изхвърлен, Ц. й е казала да си провери
документите. Това било м. октомври 2014 г. Свидетелката лично видяла багажа
отвън. Искала да види вътре кой се е нанесъл. Имало само едно легло и някакви
животинки. Сега никой не ползва тези помещения, защото са заключени. Б. е в
чужбина, учи и не живее там.
Свидетелят М.Б.установява, че от
2010 г. познава Ц. и може би една година след това и Б. и останалата част от
семейството. Живее на семейни начала с Ц.. Знае за дарението. Знае, че това е
къщичката, която е за Ц., където тя да живее, а пък етажа да остане за нейната
дъщеря. Не е коментирано правото на ползване на тази къщичка, не е чувал. Не е
чувал, че Б. и М. искат да ползват тази къщичка. Не е чувал никакви такива
претенции. Къщата е на тухла, няма вода, няма ток. Целта била да я направят. Там
живеели котки и трябвало да се изчисти. Имало някакви вещи, които са боклуци.
Състоянието не било годно за живеене, затова не са се нанасяли. Гаражът се ползвал
от М. и когато свидетелят и Ц. отишли там, той освободил гаража и там Ц.
паркирала колата си. Лично М. казвал няколко пъти на свидетеля да почват да
правят къщата. Ц. и свидетелят се нанесли след абитуриентския бал на дъщеря й,
може би 2013 г. на втория етаж на къщата. Ключът за къщичката бил загубен и Ц.
сменила ключалката, но не е заключвана къщичката. Ищците си изнесли от там
нещата и останали само боклуци, които били изхвърлени. Свидетелят не си спомня
да е имало реакция от Б. и М. на тези действия.
Така установената по-горе фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Настоящият съдебен състав приема,
че е сезиран с активно субективно и обективно, кумулативно съединени главни
искове с правно основание чл.27, пр.3 във вр. чл. 28, ал. 1, пр.1 ЗЗД, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 34 от ЗЗД спрямо
ответницата Ц.М.П. и иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо ответницата Б.П.П..
По иска за унищожаване на
договора за дарение на недвижим имот, поради грешка в предмета.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че правото на ищците да искат унищожаване на договора е
преклудирано.
По силата на чл.32, ал.2 от ЗЗД,
правото да се иска унищожение
се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който
лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи -
от деня на сключването на договора.
Безспорно и съобразно
разпределената им доказателствената тежест ищците доказаха, че за грешката в
нотариалния акт и погрешното отразяване в него на тяхната воля, същите са
разбрали през месец октомври 2014 г. Настоящият иск е предявен в съда на
12.08.2015 г., т.е. в законоустановения тригодишен срок.
По съществото на предявения иск.
Основанията за унищожаемост на сделки са
уредени изчерпателно в закона. Грешката като основание за унищожаване на един
договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на
сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране
на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с
което същата е сключена. Грешката следва да засяга
съществените елементи на договора - насрещните
волеизявления, съгласието, престациите, които се дължат и ще се получат при
изпълнението му и в
този случай тя ще е правно
релевантна, т. е. ще може да обуслови унищожаването му.
В конкретния случай твърдяната от
ищците грешка засяга клауза в договора, с която същите си запазват право на
ползване върху дарените имоти. Грешката не се отнася до обема на запазеното
право на ползване, а води до липсата на такова, което обаче е в несъответствие
с действителната воля на страните, поради което и съдът приема, че запазеното вещно право на ползване върху дарените недвижими имоти е съществен елемент от фактическия състав на дарението.
Предвид горното съдът намира, че искът
се явява основателен и доказан.
По делото безспорно се установява, че с нотариален акт № 1 от 20.09.2011 г. в частта му по пункт ІІ ищците са дарили на дъщеря си ответницата по делото Ц.П. ½ идеална част от УПИ,
находящ се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, съставляващ УПИ
ХІІ-117А от кв.89 по плана на гр. С., местността кв.Б., целият с площ 1185
кв.м., жилище-едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район Сердика,
кв.Б., ул. „********, в дъното на дворното място, със застроена площ от 66
кв.м., заедно със съответното право на строеж върху имота, мазе /котелно/,
находящо се в сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район
Сердика, кв.Б., ул. „********, с площ на мазето от 4 кв.м., гараж, находящ се в
дъното на имота с площ на гаража от 30 кв.м., заедно със съответното право на
строеж върху УПИ. В пункт ІІ от договора е записано, че дарителите запазват правото си на ползване върху даряваните недвижими имоти по
пункт първи на настоящия нотариален акт.
Съдебеният състав счита, че в хода на настоящото
производство бе доказана грешка
във волеизявлението на дарителите по пункт ІІ от нотариалния акт, в който е
записано че запазват пожизненото си вещно
правото на ползване
върху имотите по пункт първи. Както
е прието в Решение № 396 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 472/10 г. на ВКС IV ГО, грешка
е налице когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна
представа без умисъл, при непредпазливост, дори неволно, както и когато
страната сама е изпаднала в заблуждение преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата. Въпросът за наличие на грешка в договор не се отнася само за
този вид договори за които не се изисква особена форма за сключването им, но и
за тези сключени в нотариална форма, т. е. грешка може да съществува и във
волеизявление записано в нотариален акт. Тази грешка не може да се отстрани чрез поправка на
нотариалния акт. Поправката на
явна фактическа грешка в нотариалния акт не цели възникване, променяне или
погасяване на правоотношения, нито поправка на грешка в самите волеизявления
(основание за унищожение на договора), а грешка при отразяването на направеното
волеизявление в документа. Затова поправка на нотариалния акт е допустима по
отношение на грешки при изписването на букви, цифри, номера на имоти и пр., но
не и по отношение на формираната и изразена от страните по договора воля. В този смисъл Решение № 158 от 19.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6479/2014 г., IV г. о., ГК.
Грешката в записаното волеизявление се установява чрез тълкуване на действията на дарителите
преди и след дарението. Безспорно и с гласните доказателства на свидетелите Л., К.
и К. се доказва, че ищците-дарители изрично са
заявили и са постигнали съгласие с надарените, дарителите да си запазят пожизнено правото на ползване върху всички дарени имоти, както
по пункт първи, така и по пункт втори от нотариалния акт. Искали са да бъде
еднакво и за двете им деца. Че такава е била волята на страните се установява и
от записаното в т.ІІІ от процесния нотариален акт, а именно: П.М.А. и Ц.М.П. са
съгласни и приемат с благодарност дарението на недвижимите имоти подробно
описани в пункт първи и пункт втори на настоящия нотариален акт, при условието
за запазено вещно право на ползване за дарителите. Така записана волята на
дарителите не би могла да се тълкува по друг начин, освен по единствения
логичен, че дарителите са искали да си запазят правото на ползване върху всички
имоти, а не само върху тези по пункт първи. За действителната воля на страните
съдът съди и по фактическите действия на дарителите в периода след сключване на
сделката през месец септември 2011 г. до месец октомври 2014 г. Установява се,
че в този период ищците са ползвали имотите дарени на ответницата Ц.П., като
държали в гаража колата си, а в лятната къщичка зимнина и инструменти ползвани
от цялото семейство.
Предвид изложеното предявения иск
по чл. 27, пр. 3 във вр. чл. 28, ал. 1,пр. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за
дарение по пункт ІІ от процесния нотариален акт, поради грешка в предмета следва
да бъде уважен. При това положение всяка от страните следва на основание чл.
55, ал. 1,пр. 3 във вр. чл. 34 ЗЗД да върне на другата полученото въз
основа на унищожения договор, което в настоящия случай е владението на
получените от ответницата Ц.П. недвижими имоти.
С оглед горния изход на делото
основателен се явява и ревандикационния иск по чл.108 от ЗС спрямо втората
ответницата Б.П..
Отмяната, унищожаването или развалянето на
придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до
момента на сключването му. Не е спорно, че ответницата П. е придобила недвижимите имоти преди
вписването на настоящата искова молба, но това вписване не дава защита на третото лице вписало
своя акт тогава, когато актът на неговия праводател е унищожен. Установи ли се
че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание,
отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно.
Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият
приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител,
обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между
страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица
последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването
на искови молби по чл. 33 ЗЗД, но не и по чл.27 от ЗЗД. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да
черпи права от вписан акт. Това е така, защото обратното действие на
унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната
сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли
право което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на
приобретателя.
С оглед уважаване на главните
претенции съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените искове с правно
основание чл.108 ЗС във връзка с чл.111, ал.1 от ЗС.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на делото,
заявеното своевременно искане от процесуалния представител на ищците и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
и сумата от 3 355,20 лв.-разноски направени пред настоящата инстанция, от
която сума: сума в размер на 835,20 лв.-заплатена държавна такса и сума в
размер на 2 520 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно
е възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Исковете са оценяеми и на основание чл.69, ал.1, т.4 във вр. с
т.2 от ГПК общата цена на предявените искове възлиза на сумата от 27 121
лв. Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
1 343,63 лв., респ. 1612,36 лв. с начислено ДДС. При това положение и с
оглед правната сложност на делото, съдът намира, че заплатеното възнаграждение
в размер на 2520 лв. с ДДС не е прекомерно.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, пр.3
във вр. чл. 28, ал. 1, пр.1 ЗЗД договор за дарение на недвижим имот в частта по пункт ІІ от нотариален
акт № 1, том ІІІ, рег. № 4638, нот.дело № 373 от 20.09.2011 г., с който Б.П.П.
и съпругът й М.А.П. даряват на дъщеря си Ц.М.П. следните свои собствени,
представляващи СИО, недвижими имоти: ½
идеална част от УПИ, находящ се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********,
съставляващ УПИ ХІІ-117А от кв.89 по плана на гр. С., местността кв.Б., целият
с площ 1185 кв.м., жилище-едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, в
дъното на дворното място, със застроена площ от 66 кв.м., заедно със
съответното право на строеж върху имота, мазе
/котелно/, находящо се в сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се
в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, с площ на мазето от 4 кв.м., гараж, находящ се в дъното на имота с
площ на гаража от 30 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху УПИ.
ОСЪЖДА Ц.М.П., ЕГН **********,***
да върне на Б.П.П., ЕГН ********** и М.А.П., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес:*** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 34 от ЗЗД владението
върху ½ идеална част от УПИ,
находящ се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, съставляващ УПИ
ХІІ-117А, стар УПИ ХІІ-984 от кв.89 по плана на гр. С., местността кв.Б.,
целият с площ 1185 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ ХІІІ-118, ПИ № 117,
УПИ ХІ-116,836,838, който поземлен имот понастоящем е нанесен в кадастралната
карта на гр. С. с идентификатор 68134.503.112, жилище-едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район
Сердика, кв.Б., ул. „********, в дъното на дворното място, със застроена площ
от 66 кв.м., при съседи: двор, гаражи и странична регулация, заедно със
съответното право на строеж върху имота, мазе
/котелно/, находящо се в сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се
в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, с площ на мазето от 4 кв.м., при
съседи: двор, стълбище, мазе-плодохранилище, което мазе се намира в сутерена на
сграда, понастоящем нанесена в кадастралната карта на гр. С. с идентификатор
68134.503.112.1, гараж, находящ се в
дъното на имота с площ на гаража от 30 кв.м., при съседи: двор, жилищна сграда,
долепена до гаражите, от двете страни границите на поземления имот, заедно със
съответното право на строеж върху УПИ, като жилището и гаража понастоящем са
нанесени в кадастралната карта на гр. С. като сграда с идентификатор 68134.503.112.3-едноетажна
жилищна сграда с гараж, получено по унищожен договор за дарение, обективиран в
пункт ІІ от нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 4638, нот.дело № 373 от 20.09.2011
г. на нотариус Й.Л. с рег. № 263 на НК.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Б.П.П.,
ЕГН **********,*** да предаде на Б.П.П., ЕГН ********** и М.А.П., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес:*** владението върху ½ идеална част от УПИ, находящ се в гр. С., район Сердика,
кв.Б., ул. „********, съставляващ УПИ ХІІ-117А, стар УПИ ХІІ-984 от кв.89 по
плана на гр. С., местността кв.Б., целият с площ 1185 кв.м., при съседи по
скица: улица, УПИ ХІІІ-118, ПИ № 117, УПИ ХІ-116,836,838, който поземлен имот
понастоящем е нанесен в кадастралната карта на гр. С. с идентификатор
68134.503.112, жилище-едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. С., район Сердика, кв.Б., ул. „********, в
дъното на дворното място, със застроена площ от 66 кв.м., при съседи: двор,
гаражи и странична регулация, заедно със съответното право на строеж върху
имота, мазе /котелно/, находящо се в
сутерена на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., район Сердика, кв.Б.,
ул. „********, с площ на мазето от 4 кв.м., при съседи: двор, стълбище,
мазе-плодохранилище, което мазе се намира в сутерена на сграда, понастоящем
нанесена в кадастралната карта на гр. С. с идентификатор 68134.503.112.1, гараж, находящ се в дъното на имота с
площ на гаража от 30 кв.м., при съседи: двор, жилищна сграда, долепена до
гаражите, от двете страни границите на поземления имот, заедно със съответното
право на строеж върху УПИ, като жилището и гаража понастоящем са нанесени в
кадастралната карта на гр. С. като сграда с идентификатор
68134.503.112.3-едноетажна жилищна сграда с гараж.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Ц.М.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН **********, и двете с постоянен
адрес: *** да заплатят на Б.П.П., ЕГН ********** и М.А.П., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес:*** сумата от 3 355,20 лв. /три хиляди триста
петдесет и пет и 0,20 лв./-разноски направени от ищците пред настоящата
инстанция
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: