РЕШЕНИЕ
№ 1542
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“
№ 91, ет. 3, офис 14, представлявано от управителя М.М.Г., чрез
пълномощник по делото адв. А. Д., против Решение № 2753/19.07.2022 г.
постановено по гр.д.№ 5772/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVI
гр.с., с което е отхвърлен иска на „Грийн Лайф“ ЕООД против ЧСИ Х.Н.С.,
рег. №***, с адрес на кантората: ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 25 лева- внесена на 12.02.2021 г. държавна
такса пред ПОС, сумата от 96 лева- внесени на 12.02.2021 г. такси по
Тарифата на ЗЧСИ, сумата от 25 лева- внесена на 28.07.2021 г. държавна
такса пред ПОС и сумата от 96 лева- внесени на 28.07.2021 г. такси по
Тарифата на ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на плащането до окончателното им погасяване.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно постановено при нарушение на материално правните и
1
процесуални норми, регулиращи отговорността на ЧСИ за причинени вреди.
Оспорват се изводите на районния съд за отхвърляне на претенцията и се
обосновават доводи за осъществяване на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на съдебния изпълнител. Позовава се на отмяната на
две разпределения на съдебния изпълнител по чл.460 ГПК и се сочи, че така
ПОС е установил тяхната незаконосъобразност по прилагането на
разпоредбата на чл.136 ЗЗД, посредством възприетото по гр.д.№ 9919/2021 г.
на ПОС и гр.д.№ 2079/2021 г. на ПОС. Възразява, че вината се предполага до
доказване на противното на осн.чл.45 ЗЗД. Излага съображения, че
направените от него разноски по обжалване на разпределенията на съдебния
изпълнител представляват претърпяна от него вреда, която е в причинна
връзка с инициираните обжалвания и се оспорва довода, че същите е следвало
да бъдат претендирани в рамките на производствата, в които са направени.
Позовава се на съдебна практика. Искането към въззивния съд е да
постанови решение, с което да отмени изцяло решението на районния съд и
да уважи предявения иск, както и да присъди на жалбоподателя разноските за
двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЧСИ
Х.Н.С., рег. №***, с адрес: ***, с който оспорва същата като неоснователна.
Поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно,
както и че претенцията на ищеца е недоказана. Намира, че посочената
съдебна практика не следва да се взема предвид. Позовава се на писмения си
отговор на исковата молба. Моли да се отхвърли изцяло жалбата и да се
потвърди първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.441 от ГПК,
във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД, предявен от „Грийн Лайф“ ЕООД срещу ЧСИ
2
Х.С. за присъждане на следните суми: 25 лева- внесени за държавна такса по
сметка на ПОС с банково бордеро от 12.02.2021 г.; 96 лева- внесени такси по
ТТРЗЧСИ с банково бордеро от 12.02.2021 г.; 25 лева- внесени за държавна
такса по сметка на ПОС с банково бордеро от 28.07.2021 г.; 96 лева- внесени
такси по ТТРЗЧСИ с банково бордеро от 28.07.2021 г., ведно с лихва за забава
върху главниците от датата на извършване на плащането им. В исковата
молба са изложени твърдения за образуването на изпълнително дело № 427/
2019 г. по описа на ЧСИ Х.С. за събиране на вземания по изпълнителни
листове от 22.11.2019 г. и от 22.10.2020 г., издадени по гр. дело № 15975/
2017 г. на ПРС. По изпълнителното дело било извършено разпределение на
постъпили суми от публичната продан на имот на ищеца с протокол от
11.01.2021г., предявен на 15.01.2021 г. Разпределението било отменено като
незаконосъобразно с решение № 33 от 10.05.2021 г. по гр. дело № 9919/ 2021
г. на ПОС въз основа на обжалване от ищеца, за което същият заплатил
държавна такса от 25 лева, както и такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ от 96 лева.
С протокол от 16.06.2021 г. ЧСИ извършил ново разпределение, предявено на
30.06.2021 г., което било отменено като незаконосъобразно с решение по гр.
дело № 2079/ 2021 г. на ПОС по жалба на ищеца, за което същият заплатил
държавна такса от 25 лева, както и такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ от 96 лева.
Твърди се, че с горните действия ЧСИ е причинил на ищеца вреди,
изразяващи се в заплащане на сумите, внесени за държавни такси и такси на
съдебния изпълнител за обжалването на отменените като незаконосъобразни
разпределения в общ размер на 242 лева. С изложеното се обосновава
искането за присъждане на сумите като претърпяна вреда от
незаконосъобразни действия на ЧСИ и на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЧСИ Х.С. е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска като неоснователен. Не е оспорил отмяната на актовете
му, с които е извършил разпределение на суми в изпълнителното
производство, както и заплатените от ищеца такси и разноски за обжалването,
но е взел становище, че изложеното не обосновава осъществяването на
фактическия състав на непозволеното увреждане и неговата отговорност за
извършените разходи. Поискал е да се отхвърли претенцията.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че било
образувано изпълнително дело № 427/ 2019 г. по описа на ЧСИ Х.С., рег.
3
№*** КЧСИ, за събиране на вземания на взискателя Г.П.Т. против ищцовото
дружество - длъжник по представените по делото изпълнителни листа:
изпълнителен лист от 22.11.2019 г., издаден по в. гр. дело № 1508/ 2019 г. на
ПОС, V гр.с. за сумата от 8 981, 91 лева- неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода м. септември 2014 г.- м. декември 2015 г., ведно
със законната лихва; и изпълнителен лист от 22.10.2020 г., издаден по гр.
дело № 15975/ 2017 г. на ПРС, VIII гр. с-в, за сумата от общо 2 900 лева-
разноски по делото пред първа, въззивна и касационна инстанции.
Представен е протокол за извършено разпределение от 11.01.2021 г. на
постъпили суми от публична продан на недвижим имот, обжалвано от ищеца
пред Окръжен съд Пловдив, за което същият е заплатил държавна такса от 25
лева, както и такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ от 96 лева по представените по
делото платежни документи. С решение № 33 от 10.05.2021 г. по гр. дело №
9919/ 2021 г. на ПОС е било отменено разпределението на сумите от
11.01.2021 г.
По делото не е налице спор и се установява, че по изп.дело е последвало
изготвянето на протокол за извършено разпределение от 16.06.2021 г. на
сумата от публична продан на недвижим имот, което също е било обжалвано
от ищеца пред Окръжен съд Пловдив. За обжалване на разпределението
ищецът е заплатил държавна такса от 25 лева и такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ
от 96 лева, удостоверено от приложените платежни документи. Това
разпределение е било отменено с решение № 333 от 02.09.2021 г. по гр. дело
№ 2079/ 2021 г. на ПОС.
За да отхвърли исковата претенция при така установената фактическа
обстановка, районният съд е приел, че по делото не се установяват
подлежащите на доказване предпоставки на фактическия състав на деликта за
ангажиране отговорността на ЧСИ, в който насока е изложил и съображения,
че не е обвързан от решенията на окръжния съд, с които са отменени
действията на съдебния изпълнител и че направените разноски е следвало да
бъдат претендира в производството, по което са направени.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
4
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във
въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните. По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват
оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този
смисъл от страните по делото.
Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК, вр. чл.
74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД е специфична деликтна отговорност, за ангажирането
на която подлежат на установяване следните предпоставки: противоправни
действия/бездействия/ на частния съдебен изпълнител; настъпили вреди,
причинени при изпълнение дейността на частния съдебен изпълнител,
причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното.
Установяването на тези правопораждащи факти следва да се извърши от
ищеца в условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да
обори презумпцията за вина и да докаже своите възражения.
Съдът по деликтния иск преценява самостоятелно процесуалната
незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ. В този смисъл
за установяване на противоправност, съответно липса на такава, на действия /
бездействия на частния съдебен изпълнител, по деликтния иск, е без значение
дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата
е оставена без уважение/ Решение № 128 от 6.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2374/2020 г., IV г. о., Решение № 88 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2747/2020 г., III г. о. /.
В разглеждания случай се претендира ангажиране на отговорността на
ЧСИ с твърдения за причиняването на имуществени вреди от изготвянето на
незаконосъобразни разпределения на суми по чл.460 ГПК, като
незаконосъобразността им се поддържа за установена с отмяната им от ПОС.
В изложената насока са и оплакванията във въззивната жалба за
незаконосъобразността на разпределенията с позоваването на решенията по
гр.д.№ 9919/2021 г. на ПОС и по гр.д.№ 2079/2021 г. на ПОС. Изложените
оплаквания са неоснователни. Както вече се посочи, приетото от съда в
5
решението по обжалване на действията на съдебния изпълнител не обвързва
съда, разглеждащ деликтния иск за присъждане на обезщетение от причинено
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Съдът, сезиран с
посочения иск, подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на
действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от
съдържанието на съдебното решение по отмяна на оспореното действие на
ЧСИ. В аспекта на изложеното се налага извод, че в настоящото производство
подлежат на самостоятелно установяване твърденията за
незаконосъобразност на разпределенията като е ирелевантно дали същите са
били обжалвани, съответно отменени. При възложената на ищеца
доказателствена тежест, същият не е провел пълно и главно доказване на
твърденията си за процесуална незаконосъобразност на оспорените действия
на ЧСИ при изготвянето на разпределението. По същество доводите на
въззивника се изчерпват с отмяната на разпределенията, която обаче сама по
себе си не обвързва настоящият състав, който следва да извърши
самостоятелна преценка съобразно оплакванията в жалбата. Въззивният съд,
предвид доказателствения материал и в рамките на релевираните
оплакванията, не установява незаконосъобразност на действията на ЧСИ. В
тази насока неоснователни са и доводите за доказаност на претърпените
вреди като се споделят изводите на районния съд, че направените разноски по
обжалване на действията на съдебния изпълнител е следвало да бъдат
претендирани в производствата, в които са направени. Приложената съдебна
практика няма задължителен характер, поради което не обвързва съда при
решаването на спора по делото, доколкото и не са ангажирани релевантни
доказателства за осъществяване на предпоставки на фактическия състав на
чл.45 ЗЗД. В предвид тяхната недоказаност, искът за имуществени вреди се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло. Като е
достигнал до същия извод районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
При този изход на делото, разноските за производството се следват на
въззиваемия, но тъй като последният не претендира разноски и направа на
такива не се установява, с решението няма да се присъдят разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2753/19.07.2022 г. постановено
по гр.д.№ 5772/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVI гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7