№ 4461
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110133093 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от В. Д. М., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал.
1 и ал. 3 СК против М. А. М., ЕГН **********, за развод по вина на ответната
страна, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК относно
фамилното име, като се претендира възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 05.04.2000
г., като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди да е имало
неразбирателство между съпрузите поради употребата на големи количества
алкохол от страна на ответника, като последният упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо ищцата. Сочи, че са във фактическа раздяла от
2019 г., когато заедно с децата била изгонени от ответника от семейното им
жилище, общинска собственост. Иска бракът между страните да бъде
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника, както и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име „Д“
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, в открито съдебно заседание не се явява и не изразява становище по
1
претенциите.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 4/ страните са
сключили брак на 05.04.2000 г. в гр. София, за което е съставен акт за
граждански брак № 3068/05.04.2000 г. в Столична община, район „Оборище“,
като съпругата е променила фамилното си име от Д на М.. Страните нямат
ненавършили пълнолетие деца. Установява се от показанията на разпитания
по делото св. И Д, сестра на ищцата, които съдът кредитира като обективни и
последователни в частите, в което възпроизвеждат непосредствени
впечатления за относимите по делото факти, че отношенията на страните не
били добри, защото ответникът много често пиел, вдигал скандали, дори не
оставял останалите да спят. Заявява да е посещавала съпрузите в дома им,
когато били заедно, 1-2 пъти седмично. Ответникът гонел от къщата съпругата
и децата, и те от кв. „Дружба“ идвали да пренощуват в жилището на
свидетелката, като това се случвало през месец, два. Заявява, че съпрузите не
живеят заедно от 6-7 години, като сочи причина за това постоянните скандали
и изневярата на съпруга с друга жена, с която живеел и в момента. Твърди да е
виждала лично ответника с негова интимна партньорка, като преди това имал
и друга приятелка. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцовата
страна. Брачната вина е субективно психическо отношение на съпруга към
неизпълнението на собствените му брачни задължения и техния обективен
резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответникът, който се установява да е
поддържал извънбрачни интимни отношения с други жени и е изгонил ищцата
от семейното жилище. Ответникът е нарушил изискванията на чл. 14 СК, а
2
именно отношението към съпругата му да се изгражда на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и изискванията
на чл. 15 СК, а именно задължението за съвместно живеене, като нито се
твърди, нито се установява наличието на важни причини за това. При това
положение, бракът между страните следва да бъде прекратен по изключителна
вина на ответника.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по
чл. 53 СК за възстановяване след развода на предбрачно фамилно име, което
следва да бъде уважено. Установява се предбрачното име на същата да е Д,
поради което следва да бъде постановено след прекратяване на брака ищцата
да носи фамилно име Д.
Относно разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК разноските
са в тежест на виновния за развода съпруг. При установената по делото
изключителна вина на ответника, то отговорността за разноски следва да бъде
възложена от него. Ищцовата страна е направила искане за присъждане на
разноски, които се установяват в размер на 900,00 лв., платен адвокатски
хонорар, както и 25,00 лв., платена държавна такса за образуване на делото.
Същите следва да бъдат възложени на ответника. По отношение на
окончателната държавна такса предвид изхода на делото и установената вина
на ответника, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК същият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 50,00 лв., представляваща
окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 и 3 СК С
РАЗВОД БРАКА, сключен на 05.04.2000 г. в гр. София, за което е съставен акт
за граждански брак № 3068/05.04.2000 г. в Столична община, район
„Оборище“, между В. Д. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на съпруга .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК В. Д. М., ЕГН **********,
след прекратяване на брака да носи предбрачното фамилно име Д.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК М. А. М., ЕГН
3
**********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М., ЕГН **********, сумата от 925,00
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК М. А. М., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийския районен съд сумата от
50,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4