Решение по дело №6246/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3250
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20211100506246
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3250
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506246 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 20263528 от 30.11.2020 г., постановено по гр. д. №
26804/2018 г. на СРС, II Гражданско отделение, 66 състав, е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от Г. Д. А. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за сумата 300 лв. – недължимо
платена по фактура ********** от 01.08.2013 г., начислена в тежест на Р.К. и
която била призната за недължима с влязло в сила решение от 04.01.2016 г. по
гр. д. № 37481/2013 г. на СРС, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 67797/2016 г. на СРС, 66 състав.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът А., който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в незачитане на влязлото в сила решение, с което вземането на
ответника по процесната фактура е било признато за несъществуващо, както и
в неправилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Поддържа, че съдът неправилно не е съобразил, че
в случая няма гестия, тъй като тя предполага плащане на валидно чуждо
задължение, а така също не е взел предвид, че недължимо платената сума
1
следва да бъде възстановена на лицето, което е направило плащането.
Искането към съда е да отмени решението и да уважи иска.
Въззиваемото дружество „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и
инвокираните доводи и възражения на страните в пределите на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с предмет – връщане на сумата от 300 лв. - платена
част от задължение по фактура № **********/01.08.2013 г., начислено на
трето за спора лице, при начална липса на основание, за която сума е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67797/2016 г., по
описа на СРС, 66-ти състав.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че с фактура с №
********** от 01.08.2013 г. ответникът е начислил ел. енергия на стойност
1775.05 лева в тежест третото за спора лице Р.К. в качеството на потребител
на ел. енергия, доставяна до имот в с. Продановци, общ. Самоков, по
абонатен № ********** и с клиентски номер 300130570013. С решение № 1-
50-226 от 04.01.2016 г. по гр. дело № 37481/2013 г. на Софийски районен съд,
е признато за установено, че Р.Й.К. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД така
начислената сума от 1775.05 лева, за която е издадена фактура №
********** от 01.08.2013 г. от „ЧЕЗ Е.Б.” АД. - На 18.10.2016 г. след влизане
в сила на решението в сила ищецът Г. Д. А. платил на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата
от 300.00 лева с посочено в платежното нареждане основание „част по
фактура № ********** от 01.08.2013 г.”
При тези данни в правилно приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че ищецът А., който е платил чужд дълг,
няма право да се позовава на влязлото в сила решение по гр. д. № 37481/2013
г. на СРС, с което между електроразпределителното дружество и потребителя
на ел.енергия е признато за установено, че дълг не съществува, защото по
силата на чл. 298 от ГПК той не е обвързан със сила на присъдено нещо по
това решение, тъй като нито е страна по това дело, нито е правоприемник на
страна по него. С плащането на чужд дълг, ищецът е предприел водене на
чужда работа без пълномощие и за възвръщане на платената от него сума
той разполага с иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД срещу лицето, чийто дълг е платил
без натоварване и в чужд интерес. Този специален иск изключва общата
кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза законът предвижда
възникналото неоснователно разместване на блага да бъде отстранено в
отношенията между гестора и заинтересованото лице, в чиято полза е
2
направено плащането. Дали платеното чуждо задължение е валидно
възникнало е въпрос на вътрешните им отношения. Плащането, извършено
от трето лице, се отразява в правната сфера на лицето, чийто дълг е
платенв случая в правната сфера на Р.К.. Ето защо, ако плащането е било
без основание, което не бе установено в рамките на настоящия процес, само
страната по правоотношението – потребителят Р.К., може да се позовава на
липсата на основание и да иска връщане на даденото без основание от
получилия плащането. С оглед на изложеното в случая по делото не се
установява посивната материално-правна легитимация на ответника по
иска с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивния съд,
които възлизат на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 20263528 от 30.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 26804/2018 г. на СРС, II Гражданско отделение, 66
състав.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** , сумата 150 лв. направени
разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3