Решение по дело №426/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 174
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20203001000426
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 17408.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело №
20203001000426 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на М. Ц. И. срещу Решение № 48 от 28.07.2020 г. на
Разградския окръжен съд, постановено по т. д. № 51/2020 г., с което е потвърден
отказ № 20200709164316 от 10.07.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, постановен по заявление с А 4 вх. № 20200709164316
от 09.07.2020 г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на „Европейска
търговска-финансова група Развитие” ЕООД.
В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност на решението.
Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон досежно
нормата на чл. 61 от КМЧП, като в тази връзка се сочи, че упълномощаването е
валидно извършено, от което следва и че прехвърлянето на дружествения дял
отговаря на изисквания на чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Жалбоподателят намира, че
упълномощителната сделка е отделна от прехвърлителната и всяка от тях трябва да
се разглежда самостоятелно. Счита, че нормата на чл. 37 от ЗЗД не намира
приложение в конкретния случай, тъй като упълномощаването е извършено пред
нотариус на територията на Република Австрия, с оглед на което приложимо ще е
правото по местоизвършване на упълномощителната сделка, като се позовава на чл.
61 от КМЧП. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът приема следното:
В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от
ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва
да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от
1
ЗТРРЛЮНЦ. Регистърното производство е строго формално и е свързано с
проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване,
така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Отказът на АВп № 20200709164316 от 10.07.2020 г. е мотивиран по аргумент,
че представеното пълномощно за прехвърлянето на дружествения дял не отговаря
на изискванията на чл. 37 от ЗЗД.
С решение № 48 от 28.07.2020 г. на Разградския окръжен съд, постановено по
т. д. № 51/2020 г. е оставил без уважение, подадената жалба от М. Ц. И. срещу отказ
№ 20200709164316 от 10.07.2020 г..
От съдържанието на подаденото заявление Образец А 4 се установява, че се
иска вписване на нови обстоятелства по партидата на „Европейска търговска-
финансова група Развитие” ЕООД, което се изрязява в прехвърлянето на
дружествения дял на С П от капитала на дружеството на М Ц.
Към заявлението е приложен Договор за прехвърляне на дружествен дял,
който отговаря на законопредвидената форма за действителност по чл. 129, ал. 2 от
ТЗ – а именно писмен, с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Видно от съдържанието на горепосочения договор, прехвърлителят по
сделката се представлява от пълномощник. Представеното в тази връзка
пълномощно е заверено от нотариус, упражняващ дейността си на територията на
Република Австрия. Съгласно приложения езиков превод към същото, извършен от
легализиран преводач, нотариусът е заверил с апостил № 464/2020 г. подписа,
положен от С П.
Настоящият съдебен състав, намира за необходимо да посочи, че
регистърното производство има различен предмет от охранителното производство,
инициирано по повод на нотариалното удостоверяване на договора за покупко-
продажба на дружествените дялове. С други думи, макар и нотариусът да има
задължение да провери представителната власт на пълномощника, представляващ
страната по договора, с оглед нуждите на производството по чл. 589, ал. 2 от ГПК,
то тази проверка не разпростира действието си по отношение на специалните
изисквания за дължимата форма на пълномощното, произтичащи от разпоредбата на
чл. 37 от ЗЗД, вр. с чл. 129, ал. 2 от ТЗ /така Решение № 104 от 20.03.2019 г.,
постановено по в. т. д. № 141/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и Решение №
395 от 07.12.2016 г., постановено по в. т. д. № 698/2016 г./ Предвид горното, в
правомощията на ДЛР по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ попада и проверката относно
представителната власт на пълномощника, респ. дали заявеното за вписване
обстоятелство съществува и дали същото съответства на закона.
На следващо място, процесните отношения са с международен елемент и се
регламентират от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от КМЧП, юридическите
лица се уреждат от правото на държавата, където са регистрирани. В случая, не се
2
оспорва, че дружеството е регистрирано в Република България.
С разпоредбата на чл. 58 от КМЧП се очертава обхвата на приложното по чл.
56 от КМЧП право по регистрацията на юридическото лице, относно: 1.
учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името
или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4.
състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6.
придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и
задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона
или на устройствения акт, както и за 9. преобразуването и прекратяването.
В относимата съдебна практика се приема, че разглежданата разпоредба е
явява специална и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП /в
този смисъл Решение № 2043 от 07.08.2019 г., постановено по в. т. д. № 1402/2018 г.
по описа на Софийския апелативен съд, Определение № 42 от 10.01.2016 г.,
постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013
г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/.
На следващо място, съобразно императивната разпоредба на чл. 37 от ЗЗД,
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, следва да бъде в същата форма, за да възникнат правните последици на
разглеждания транслативен договор. В случая, формата за действителност на
упълномощителната сделка е писмена форма с нотариално заверени подписи и
съдържание. От представеното пълномощно е видно, че не е спазена горепосочената
форма, поради което не е настъпило прехвърляне на дяловете, респ. обстоятелство,
подлежащо на вписване.
С оглед на горното, обжалваното решение на Разградския окръжен съд,
предмет на настоящата жалба, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 28.07.2020 г., постановено по т. д. №
51/2020 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4