Присъда по дело №116/2018 на Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда № 17/14.11.2018г. по НОХД №116/2018г. по описа на ДОС

Срещу подсъдимия Г.Р.Г. е повдигнато обвинение с обвинителен акт за това, че на 05.05.2016г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив:1. Отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „Нокиа 6700” на стойност 55,00 лв, ведно със СИМ карта на „***” на стойност 7,00 лв, всичко на обща стойност 62,00 лева, от владението на З.С.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, чрез насочване на пистолет към нея; 2. Отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 250,00 лева от владението на А.Й. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, чрез насочване на пистолет към нея, като общата стойност на отнетите чужди движими вещи е в размер на 312,00 лева, -престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1 б „а” и  б „б” във връзка с чл. 26, ал.1  НК.

До започване на разпоредителното заседание / съобр. разпоредбата на чл.85 ал.3 и чл.77 ал.3 от НПК/ от пострадалите Д. и И. бяха предявени граждански искове срещу подсъдимия, както и направени искания за конституиране като частни обвинители в процеса. Съдът допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалата А.Д. граждански искове- за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до изплащане на сумата и за имуществени вреди в размер на 450 лв./включващи 250лв., посочени като отнети в ОА и 200лв. платени средства за медикаменти/, допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалата З.И. граждански искове- за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до изплащане на сумата и за имуществени вреди в размер на 62лв.., като пострадалите бяха конституирани като частни обвинители и граждански ищци в процеса.

В хода на съдебното следствие / в съдебно заседание от 26.09.2018г./ от Представителя на ДОП бе направено изменение на обвинението / в частта , досежно датата на инкриминираното деяние/,което изменение бе допуснато от съда, като срещу подсъдимия бе повдигнато ново обвинение, а именно за това, че : През периода 05.05.2016г.-07.05.2016г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив: 1. Отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „Нокиа 6700” на стойност 55,00 лв, ведно със СИМ карта на „***” на стойност 7,00 лв, всичко на обща стойност 62,00 лева, от владението на З.С.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, чрез насочване на пистолет към нея;2. Отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 250,00 лева от владението на А.Й. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, чрез насочване на пистолет към нея, като общата стойност на отнетите чужди движими вещи е в размер на 312,00 лева, -престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1 б „а” и  б „б” във връзка с чл. 26, ал.1  НК.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението, не се признава за виновен, като сочи, че не е извършвал грабеж на пострадалите, като е бил със свои роднини и познати на друго място в инкриминираното време на деянието.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ***ка окръжна прокуратура, който сочи, че показанията на пострадалите Д. и И. са еднопосочни и безпротиворечиви, като същите безспорно разпознават подсъдимия като извършител на деянието. Изтъква, че извършените разпознавания в досъдебното производство не са били опорочени по никакъв начин, като са спазени всички изисквания за извършването им, което се потвърждавало от разпита на поемните лица. Разминаванията в показанията на пострадалите било единствено досежно датата на деянието, което било обяснимо с оглед шока в който били изпаднали след престъплението, като именно по тази причина за да бъдат защитени правата на пострадалите било изменено и обвинението само досежно датата на извършване на деянието. Показанията на пострадалите свидетелки кореспондирали с показанията на таксиметровия шоофьор –св.Т., с показанията на св.М.Д., като последния съвсем точно посочил таксиметровия автомобил като марка –„Дачия Логан“, именно какъвто управлявал св.Т.. Освен това проведеното разпознаване със св.Т. също било извършено по правилата, а показанията на св.Т. и св.Д. относно разговора за съпругата на Д., а именно къде е тя  и отговорът, че си е на мястото били идентични. В подкрепа на обвинителната теза  били и показанията на св.Б., който присъствал на беседа със св.Г.Г. , като последния посочил, че подсъдимия бил признал пред него за престъплението, в каквато насока били и показанията на Г., дадени на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие. Според прокурора подробностите ,посочени в прочетения разпит на св.Г., доколкото напълно съответстват на данните по делото, очевидно са били споделени действително от подс.Г.. Последващите показания на св.Г. в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие следвало внимателно да се анализират, като се има предвид, че било категорично установено, че спрямо този свидетел са били отправяни заплахи и в тази връзка била налице молба от свидетеля за преместването му от Затвора ***. Следвало да се кредитират и показанията на св.Д., доколкото те изцяло съответствали на установената обстановка по делото, независимо, че имало съдебно-психиатрична експертиза, досежно липсата на свидетелска годност предвид налично психично заболяване. Според прокурора показанията на другата група свидетели – майката и бащата на подсъдимия, както и приятелката на баща му, св.Д.Д. –семеен приятел не следвало да се кредитират, тъй като били дадени от близки до подсъдимия лица, пряко заинтересувани от изхода на наказателното производство, а освен това били противоречиви и непоследователни –първоначално били заявили, че дните непосредствено преди датата на деянието подсъдимия бил под постоянен надзор в апартамента на баща си, а когато било установено друго променили показанията си.  Досежно показанията на свидетелите Е., Д., Г. и Т. прокурорът сочи, че били непоследователни, като прокурорът не отрича вероятността подсъдимия да е посетил процесния мотосъбор във време ,различно от инкриминираното, като се има предвид, че тези свидетели  били виждали подсъдимия в рамките на 20 минути в два последователни дни около обяд, което по никакъв начин не опровергава обвинението. Обясненията на подсъдимия също не следвало да се кредитират ,били защитна теза, освен това били променяни в хода на наказателното производство. С оглед изложеното прокурорът пледира за признаване подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода към средния размер при строг режим, както и уважаване на гражданските искове.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци-адв.Й. поддържа изцяло изложеното от представителя на ДОП  включително досежно наказанието и пледира за уважаване на гражданските искове, като претендира разноски.

Гражданските ищци и частни обвинители А.Д. и З.И. се придържат към казаното от повереника им.

Защитникът на подсъдимия - адв.Ж.  пледира за оправдателна присъда.  Изтъква, че обвинението срещу подсъдимият Г.Р.Г. е незаконосъобразно и необосновано- по време на процеса обвинението претърпяло няколко метаморфози, изменения, свързани с много съществен елемент от  диспозитива на обвинението- кога е извършено  престъплението, като обвинението се нагаждало според възникване на определено обстоятелство –за дата на 05.05.2016г. – във връзка с теглени пари от банкомата от св. А.Д., които са предмет на престъплението и касовия бон от таксиметровия автомобил, осъществил превоза на лицето, извършило процесното престъпление.  Твърдението, че престъплението било извършено на 05.05.2016г. обаче противоречило на показанията на свидетелката З.И., на свидетеля П.Т., на свидетеля М.Д., които категорично заявили, че двете пострадали са ограбени не на 05.05.2016г., а на 07.05.2016г., като множеството зададени въпроси не е разколебало тези свидетели, че   престъплението е извършено на 07.05.2016г.  Защитникът припомня, че наказателния процес е започнал с разпознаване на подсъдимия по фотоснимка, извадена чрез компютърна разпечатка на хартиен носител с вписани под нея имена при задържането на пострадалата А.Д., заедно със свидетелката Н.М. като лица, упражняващи проституция в района  на Първо РУ на МВР – гр. ***, като било интересно как свидетелката А.Д. разпознала подсъдимия предвид факта, че  към този момент физическото състояние и вида на подсъдимия нямали нищо общо с това, което той е бил непосредствено преди датата на извършване на престъплението, за което твърдят двете свидетелки. Това съществено различие във външния вид се потвърждавало от показанията на свидетеля С.Г.. После следвали порочни разпознавания, доколкото подсъдимия е пребивавал в местата за лишаване от свобода, а разпознаванията са по фотоснимки в разрез с изискванията на НПК и съдебната практика.Защитникът сочи, че съгласно  практиката на ВКС винаги, когато е било възможно извършване на разпознаване по ал.2 на чл.171 на НПК, но въпреки това е извършено по фотоснимки щяло да е налице съществено нарушение на процесуалните правила, а в настоящият случай за провеждане разпознаването на 17.06.2016г. подсъдимият е бил в ареста на гр. ***, на 23.06.2016г. също в ареста на гр. ***, а на 18.08.2016г. е бил в затвора в гр. ***. Защитникът в тази връзка се позовава на Решение № 367/2011г. по н.д. №1872/2011г. на Второ НО на ВКС. Освен това следвало да се имат предвид и показанията на поемните лица –  св. В.С.Н., Д.И.Д., З.Д., Д.Р. , някои от които говорели за фрапантни обстоятелства- че на монитора е показана при разпознаването само една снимка. Особено фрапантно било разпознаването, направено по снимки на хартиен носител от свидетелката З.И., като ставало ясно, че след като свидетелката А.Д. й се обадила за извършване на разпознаване, двете се явили в Първо РУ на МВР – *** и в присъствието на свидетелката  А.Д. и двама полицаи, свидетелката З.И. разпознала подсъдимия. Досежно показанията на св. З.Б.Т., защитникът сочи, че доколкото свидетелят е разпитван  след време от органите на досъдебното производство, същият е дал показания, ръководейки се от уверения от  разпитващите полицаи, че автомобилът му е бил засечен  от камери, като на тази база свидетелят Т. представил касов бон, който според него, /като това било след време а не непосредствено след курса, който той е  извършил/ съвпадал с курса, който е извършил на 05.05.2016г. Защитникът изтъква, че по време на разпит пред съдия, св.Т.  заявява, че не може да разпознае подсъдимият, че той го е виждал само като силует, а не в лице, както и по време на съдебно следствие свидетелят Т. също  потвърдил, че не може със сигурност да потвърди, че подсъдимият  е бил човека, който на 05.05.2016г. е превозвал. Досежно свидетелят А.Д. защитникът се позовава на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно която Д. страда от психиатрично заболяване-параноидна шизофрения, което било едно от най-тежките психиатрични заболявания , проявяващо се с личностна промяна, която го лишава от възможността да дава достоверни показания. Страдащия от шизофренно разстройство Д. е с нарушено  внимание, памет и липсваща критичност, правещи го лековерен и лесен за манипулация, което следвало да се свърже с показанията на св. В.М.М., свидетел по делото, който присъствал, на беседа или на разпит, при полицая Д. – шеф на групата по  тежки престъпления към Първо РУ на МВР – гр. *** и се бил заслушал, когато полицая Д. задал въпрос на А.Д. във връзка с това дали е получавал от Г. телефон и го попитал дали евентуално не е виждал Г. да носи някакъв пистолет, на което св.Д. веднага му отговорил – май съм го виждал да носи пистолет. Предвид изложеното според защитника тези свидетелски показания следвало да бъдат изключени. Защитникът  коментира показанията на св.Г.Г. , сочейки, че  това е един опит на полицаите, които са извършили неправомерни и незаконосъобразни действия  да съберат гласни доказателства срещу подсъдимия, а показанията на свидетеля Б. доказвали по какъв начин е направен опит  да се съберат тези гласни доказателства -абсолютно незаконно, в разрез с разпоредбата  на НПК, както и специалните нормативни актове  на МВР. В съдебно заседание свидетелят Г.  заявил категорично, точно и ясно, че е бил манипулиран да даде тези показания. След анализ на доказателствата  се установявало, че показанията на свидетелите, които са в основата на обвинението- А.Д., З.И., П.Ж., М.Д. са вътрешно и едни спрямо други противоречиви. От друга страна обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.Т., Д.С., А.А. и свидетелите И.Е., С.  Г., С.Т., Г.Д., са последователни и непротиворечив. С оглед изложеното защитникът пледира на основание  чл. 304 предложение 1-во и 2-ро във връзка с чл. 303 от НПК  съдът да признае подсъдимият Г.Р.Г. за невинен и да го оправдае по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по смисъла на чл. 199 ал.1 т.4 във връзка с чл. 198 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като отхвърли и гражданските искове.

Защитникът на подсъдимия, адв.Т.  сочи, че към настоящият момент след всички разпитани свидетели, направени експертизи, извършени процесуални действия, не е могло да се събере нито едно категорично доказателства относно авторството на извършеното престъпление.  Изтъква, че разследването е водено изключително тенденциозно, по полицейски начин, с  манипулирани свидетели от страна на полицейските служители.  Счита, че от доказателствената маса следва да се изключат извършените разпознавания,  всички от тях са опорочени, , като поемните лица заявили в съдебна зала,  че на тях не им е обяснено дори за какво се намират в полицията, какво действие ще извършват, не са видели кой се разпознава. Отделно било извършено и друго нарушение на чл. 172 ал.2 от НПК-не били подбрани еднакви по вид лица. Следвало да се изключат от доказателствата и показанията на свидетеля А.Д., за когото съдебно-психиатричната експертиза, с категоричност доказала, че липсва реална възможност свидетелят правилно да възприема фактите, което ставало ясно и от самото обстоятелство, че на четири разпита същият давал коренно различни показания, като нямал нищо общо единия с другия разпит.  Следвало да се  обърне съществено внимание на  разпитания свидетел Г.Г., който категорично отрекъл подсъдимият да е правил признания за вината си или да е давал обяснения за случилото се и категорично изтъкнал, че разпита, който е проведен на досъдебното производство е бил под полицейски натиск и с обещания за конкретна присъда или излизане от ареста. Особено внимание според защитника следвало да се обърне на множеството противоречие във фактите, които излагали пострадалите –относно дата на извършване на престъплението, провеждани телефонни разговори, времето в което са работили или не след евентуалното престъпление. Защитникът сочи, че воденото разследване е било изключително тенденциозно с единствената цел да се вмени вина на Г.Р.Г..  Защитникът пледира за оправдателна присъда, тъй като при събраните доказателства тя би могла да е само такава.

На дадената последна дума подсъдимия заяви, че не е виновен и моли за оправдателна присъда.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към месец май 2016г. пострадалите А.Д. и З.И. работели като проститутки на околовръстен път, находящ се на кръговото кръстовище на гр.*** в посока изхода на гр.Балчик.

На 07.05.2016г. вечерта двете свидетелки-Д. и И. стояли от противоположните страни на посочения околовръстен път, чакайки клиенти. Около 21:30ч. в близост от проституиращите жени спрял таксиметров автомобил . От него излязъл непознат млад мъж, който се приближил до св.Д. и след като уточнили тарифите, на които работи свидетелката, двамата навлезли в близката горичка, където св.Д. поискала мъжът да плати предварително, което той не направил, а извадил пистолет и опирайки го в нея й поискал пари. В този момент св.З.И., която все още се намирала от другата страна на околовръстния път и нямала видимост към св.Д., чула писък, идващ от горичката където били влезли колежката й и клиента и тъй като се уплашила набрала по телефона съпругът на св.Д. . Междувременно извършителя взел от св.Д. 10лв., защото тя имала само толкова в нея, след което си тръгнал, насочвайки се към св.З.И.. Св.И. току що била приключила разговора по телефона със съпруга на св.Д. –св.М.Д. / разговор продължил 53 сек. и започнал в 21:38ч., в който несвързано му казала за такси, мъж и викът, който чула/, когато непознатият мъж се приближил към нея с насочен пистолет, казвайки й да дава парите, при което св.И. казала, че няма пари и подала дамската си чанта, но мъжът взел от ръката й все още светещия от проведения скоро разговор мобилен телефон. Мобилния телефон бил марка Нокия 6700” и вътре в него имало СИМ карта на *** с № ********** . СИМ картата с посочения номер се ползвала само от св.З.И. до момента на отнемането й, като била регистрирана на името на мъжът, с когото съжителствала на семейни начала –св.П.Т.. След като извършителят взел телефона, ведно с намиращата се в него СИМ карта от св.И., същият се качил в таксито, което потеглило.

Междувременно св.М.Д. /съпруг на св.А.Д./ който се намирал в колата си, паркирана до бензиностанция, малко по нагоре от местостоянката на двете проститутки и без пряка видимост към тях не разбрал от разговора със св.З.И. какво точно се е случило, понеже свидетелката говорела несвързано по телефона и мислейки, че съпругата му А. е отвлечена ,подкарал колата по околовръсния път , като видял отдалече едно спряло такси „Дачия Сандеро“, от което слязъл мъж, който побягнал. Приближавайки се до таксито св.Д. попитал шофьора къде е момичето, визирайки жена си, а шофьорът му казал, че момичето си е на мястото. Тогава св.Д. отишъл на мястото на околовръстния път, където обикновено стояли жена му и св.И.. Там дошъл и св.П.Т., съжителстващ на семейни начала със св.И. и двамата мъже прибрали пострадалите. Вследствие на стреса от нападението на св.З.И., която била в напреднала бременност още на място започнали да й текат водите и на 11.05.2016г. тя родила преждевременно дъщеря си. /л.132, т.1 от н.о.х.д./

Нито св.Д., нито св.И., нито техните мъже съобщили за станалото в полицията. Св.Д. споделила за случилото се със св.Н.И., която също работела като проститутка, също на околовръстния път. Малко повече от месец след грабежа на 15.06.2016г. при провеждане на специализирана полицейска операция по същия околовръстен път, намиращ се на кръговото кръстовище на гр.*** посока изхода за гр.***в полицията били отведени проституиращи на това място жени за съставяне на предупредителни протоколи. Една от тези жени била св.А.Д.. Тя заедно със св.Н.И., която също проституирала били отведени в стая на първия етаж от св.В.С.-старши инспектор в Първо РУ на МВР-***. Там на таблото имало снимки с издирвани лица, като св.Д. посочила една от снимките, казала, че това бил човекът, който я е ограбил и се разплакала. Св.С. казал, че това е подсъдимия Г.Г. /като имената на лицата били изписани и под самите снимки /и да бъде спокойна, защото е задържан, което ясно чула и св.Н.И..

От приложената справка от „***“ЕАД /л.149, т.2 от д.п./ е видно, че мобилния номер ******* /ползван от св.З.И. и отнет при грабежа/, в справката посочен като ******* е бил регистриран  в мрежата им с мобилен апарат с ИМЕЙ №*******. Видно от получената информация от мобилния оператор и разпечатките по техническа експертиза *****. /л.100-112, т.2 от д.п./ на 07.05.2016г. в 22.11ч. на мобилния телефон с посочения ИМЕЙ №*********** е била сложена СИМ карта с №******* -мобилен номер, регистриран на името на А.Н.Д.  и осъществено обаждане, а на 10.05.2016г. в същия телефон е сложена СИМ карта с №******, регистрирана на името на св.К.А.С..

От 30.04.2016г. подсъдимият Г.Р.Г. /чиято снимка св.А.Д. посочила /, след пореден проблем с употребата на наркотици бил прибран в апартамента на баща си –св.Р.Т., който съжителствал със св.Д.С. / работеща като рехабилитатор в МБАЛ „***“/, където двамата да се грижат за подсъдимия основно с цел да не употребява наркотици Поредната криза след като бил държан изолиран от употреба на наркотици принудила св.С. и св.Т. да заведат подсъдимия в Спешното отделение на МБАЛ-***, където Г. бил прегледан на 06.05.2016г. в 0:10ч / лист за преглед на пациент в ДКБ/СО на л.362, т.1 от н.о.х.д./, а сутринта на 06.05.2016г. посетили и психиатър, където на подсъдимия били предписани лекарствени продукти ,съдържащи наркотични вещества, като рецептата била издадена на името на баща му / писмо от ЦПЗ –*** на л.533 и зелена рецепта на л.534, т.2 от н.о.х.д./. Същия ден -06.05.2016г. св.Т., св.С.  заедно с техни приятели –С.Т. и съпругата му А.А. отпътували за мотосъбор на Бакарджика, ***ско като взели със себе си и подсъдимия. Поради болестното му състояние за същия било пригодено легло в бял микробус, с който пътувала св.С. /която с оглед работата си можела да полага грижи за него/, а останалите били на мотори. Пристигнали на „Бакарджика „ на 06.05.2016г. и стояли там до 08.05.2016г., когато преди обяд си тръгнали за гр.***. В този период от време се събрали с друга компания от мотористи, част от която били свидетелите И.Е., С.  Г., С.Т., Г.Д., които видели макар и за кратки периоди от време подсъдимия в различните дни –и на 06.05.2016г. и на 07.05.2016г. На 12.05.2016г. подсъдимият бил задържан във връзка с извършени от него кражби в периода 09.05.2016г.-12.05.2016г., за които впоследствие бил и осъден, като фактически от 12.05.2016г. през цялата досъдебна фаза и съдебна фаза в първа инстанция подсъдимия е бил задържан под стража - изтърпяващ наказание лишаване от свобода или с мярка задържане под стража/ вж. в тази връзка последната му присъда по н.о.х.д.№1577/2016г. на ДРС с приложение на чл.59 ал.1 от НК, считано от 12.05.2016г.-л.141-142 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС, както и писма от Началника на Затвора –*** на л.91-92, т.1 от д.п. и справка от УИС на л.73, т.1 от д.п./

 Съгласно заключението на вещото лице по оценъчната експертиза /л.44, т.2 от д.п. и л.176 ,т.1 от н.о.х.д./ стойността на противозаконно отнетите от св.З.И. мобилен телефон Нокиа 6700” и СИМ карта на *** е 62лв.

По делото е изготвена и техническа експертиза, извършила за нуждите на разследването разпечатване на хартиен носител на съдържанието на компактдиск „Verbatim“ 700 MB /л.100-112, т.2 от д.п. и л.176,т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/. Компактдискът /веществено доказателство по делото, находящ се –прикрепен към корицата на т.1 от н.о.х.д.116/18г./ е бил предоставен от „*** България“ ЕАД въз основа на съдебно разрешение / вж. писмо на *** България“ ЕАД на л.149, т.2 от д.п., вх.№1043/2016г., какъвто е и номера отбелязан върху самото веществено доказателство компактдиск/ и на него се намират два файла, чието съдържание е разпечатано в приложение №1 и приложение №2 към посочената експертиза.

Съгласно заключенията на вещите лица по изготвените КСППЕ липсват обективни причини всяка от пострадалите А.Д. и З.И. да не могат правилно да възприемат  и възпроизвеждат факти и събития, имащи значение за делото и да дават достоверни показания, ако желаят, като не страдат от психично разстройство или умствена изостаналост. При пострадалата А.Д. се отчитало и наличие на протрахирани симптоми на постравматичен стрес, а пострадалата З.И. при извършеното спрямо нея посегателство е преживяла стрес, вследствие на който е родила преждевременно детето си, като по време на КСППЕ психичното й състояние е стабилно. / експертизи на л.52-71 и л.75-86, т.2 от д.п. и л.387-390,т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Г.Г. /л.182-194, т.3 от д.п. и л. 390-391 , т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/ към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, които базисни психични годности са съхранени и понастоящем, в състояние  е да участва в наказателното производство и да дава достоверни сведения, ако желае.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, извършена по отношение на св.А.Н.Д. /л.366-378, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС и л.392- 393, т.1 от н..о.х.д.№116/18г. на ДОС / освидетелствания А.Д. страда от психично разстройство покриващо критериите на параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром, начална личностова промяна. В заключението е посочено ,че през 2011г. спрямо осв.Д. е поставена окончателна диагноза- параноидна шизофрения, халюцинаторно-параноиден синдром , като е оформен непрекъснат ход на шизофренното разстройство и през 2017г. е отчетен начален личностен дефицит. В заключението е посочено, че параноидната шизофрения е тежко психично заболяване, представляващо продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК и състоянието на осв.Д. се покрива с това определение. Съгласно заключението при Д. е нарушен мисловния критерий, вследствие на което той не е в състояние правилно да възприема околната действителност, както и волевия критерий, при което е нарушена способността му правилно да ръководи постъпките си и да разбира последствията от тях. По отношението на свидетелствата годност на Д. вещото лице е заключило, че при него липсва реална възможност да възпроизвежда правилно фактите и събитията, които са били преди няколко години. Съгласно заключението в разсъжденията и нагласите на осв.Д., в ценностната му система и йерархия като шизофренно болен процесите се владеят от паралогия и разкъсаност на мисленето в съчетание с налудни идеи, като тежкото му психично заболяване определя отсъствие на годност осв.Д. правилно да осмисля важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения по тях  и към м.май и август 2016г., и към февруари и юли 2017г. и към 23.05.2018г. Съгласно заключението, страдащ от шизофренно разстройство, Д. е с нарушени внимание и памет и липсваща критичност ,които го правят лековерен и лесен за манипулация.

Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от показанията на свидетелите А.Д. и З.И., отчасти от показанията на св.М.Д., от показанията на св.П.Т., показанията на св. св.Н.И., св.В.С., показанията на свидетелите-поемни лица- З.Д. и Д.Д., В.Н., П.В. и св.М.М., Д.Р.; обясненията на подсъдимия,  показанията на свидетелите Р.Т., Д.С., А.А., И.Е., С.Г., С.Т., Г.Д., изготвените КСППЕ и СПЕ, телефонните разпечатки и изготвената в тази връзка техническа експертиза, оценъчната експертиза, приложените писмени документи , справки за съдимост на подсъдимия и справки от Затвора-***.

Единствените преки доказателства за извършеното срещу тях посегателство се съдържат в показанията на двете пострадали свидетелки Д. и И.. Поради множеството противоречия в показанията на двете свидетелки, включително досежно това кога е извършен грабежа срещу тях, какво се е случило непосредствено след това /обадила ли се е постр.Д. на мъжа си или не/ и обстоятелството, че особено св.А.Д. е давала различни показания при различните си разпити , фактическата обстановка по извършеното спрямо двете пострадали престъпление бе предмет на трудно установяване, като с оглед посоченото съдът кредитира показанията на свидетелките само в частите, в които същите се подкрепят и не противоречат на останалите по делото доказателства. /вж. по отношение показанията на св.А.Д.-приобщените й на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания дадени пред съдия на досъдебното производство-л.135,т.1 от д.п. и приобщени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания ,дадени на досъдебното производство-л.116, т.1 от д.п. , показания, дадени в хода на съдебното следствие на л.177-187, т.1 от н.о.х.д.,, л.402-404, т.1 от н.о.х.д., л.408, т.1 от н..о.х.д., л.456-460, т.2 от н.о.х.д./ а по отношение показанията на св.З.И.-показания на л.187-196 и л.202-204,т.1 от н.о.х.д. и приобщените й на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на л.140,т.1 от д.п., показания на л.450-456,т.2 от н.о.х.д./

Така още в началото на досъдебното производство, както и в първото по делото съдебно заседание и двете пострадали поддържат, че извършения спрямо тях грабеж е извършен на дата 05.05.2016г. /в досъдебното производство е била сочена и датата 04.05.2016г. Впоследствие пострадалата З.И. посочва датата 07.05.2016г. /вж. показанията й в тази част на л452, 455 т.2 от н.о.х.д./, която дата сочат и свидетелите М.Д. /вж. показания в тази част на л.461, т.2.от н.о.х.д./ и П.Т. /показания на л.204 , л.206 т.1 от н.о.х.д. и л.489,491 т.2 от н.о.х.д./, като единствено св.А.Д. продължава да твърди, че е убедена, че грабежът е извършен на 05.05.2016г., като се позовава на банкова информация за изтеглени на тази дата от нея пари, част от които според нея включена в сумата, която й е била ограбена. Преди да посочи защо деянието категорично не е могло да бъде извършено на 05.05.2016г. съдът намира, че следва да отбележи, че по принцип е възможно конкретната дата на извършения грабеж да не се е запечатала в съзнанието на пострадалия, което обаче в конкретния случай не би следвало да е така защото датата е около Гергьовден, който е официален празник, няколко дни след това св.И. ражда преждевременно детето си, а самата пострадала И. е родена на близка дата –на 12 май, а пък св.Д. е запомнила, че колежката в понеделник след грабежа е влязла в болницата /понеделник е дата 9 май/ т.е. налице са множество събития с близка дата до датата на извършения грабеж. Посоченото се визира, защото според съда е от значение и относно конкретната способност на всяка от пострадалите да запаметява събития, факти от действителността, а оттам и предмети и лица, които впоследствие да може да помни и възпроизведе.

Безспорно установено по делото е, че грабежът срещу двете пострадали е извършен през една и съща вечер в рамките на около 5-6 минути / в тази насока са показанията на пострадалите и техните съпрузи-св.М.Д. и св.П.Т./, както и че при процесния грабеж от пострадалата З.И. е отнет мобилния й телефон Нокия, ведно с намиращата се в същия СИМ карта на *** с № ****** /регистрирана на името на св.П.Т. и ползвана от пострадалата З.И./. В показанията си в съдебно заседание св.И. сочи, че по този телефон е набрала съпруга на другата пострадала и говорила с него малко преди нападателя да й отнеме телефона /вж. показания на л.194, л.203, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС, л.453, т.2 от н.о.х.д. .№116/18г. на ДОС / Показанията й в тази част изцяло кореспондират с показанията на св.М.Д. и показанията на св.П.Т.. / вж. показанията на свидетелите в тази част-на св.Д. на л.197, т.1  от н.о.х.д. и на св.Т.-л.204, т.1 от н.о.х.д. / Както вече се посочи от приложената справка от „***“ е видно, че мобилния номер ******* /ползван от св.З.И. и отнет при грабежа/ е бил регистриран  в мрежата им с мобилен апарат с ИМЕЙ №/******** / писмо от „***“ ЕАД на л.149, т.2 от д.п./ Видно от получената информация от мобилния оператор и разпечатките по техническа експертиза на 07.05.2016г. в 21:38ч. е осъществено изходящо обаждане от посочения мобилен номер с мобилния номер на св.М.Д., като разговорът е продължил 53 сек. /вж. техн.експертиза, л.111, т.2 от д.п./Тази информация също съвпада с показанията на св.И., св. Д. и св.Т. относно осъщественото обаждане и разговор със св.М.Д. непосредствено преди отнемане на телефона и че датата е била 07.05.2016г. А че телефона е отнет от пострадалата непосредствено след този разговор се потвърждава и от обстоятелството, че още същата вечер- 07.05.2016г. в 22.11ч. на мобилния телефон с посочения ИМЕЙ №********* е била сложена СИМ карта с №********** мобилен номер, регистриран на името на А.Н.Д.  и осъществено обаждане. /вж. техн.експертиза, л.111, т.2 от д.п./ От изложеното е видно, че до вечерта на 07.05.2016г- до посочения час на осъщественото обаждане със св.М.Д. телефона с посочения ИМЕЙ и мобилен №******** е бил във владение на св.З.И., нещо повече осъществявани са обаждания и разговори със съпруга на св.И.-св. П.Т., със св.М.Д., с близки и роднини на св.И. или съпруга й до тази дата- така видно е, че на дата 07.05.2016г. преди последното обаждане в  21:38ч. ,има множество осъществени разговори със св.П.Т. /съпруг на постр.И./, със св.М.Д., на същата дата в 15:04ч. има осъществен разговор с М.Е.Н. , в 10:05- с Й. И.А./ вж.л.109-110, т.2 от д.п./ на дата 06.05.2016г. в 10:32 и в 18:53ч. регистриран разговор с К.И.Д., а на същата дата множество разговори с П.Ж.Т. и М.М.Д. /вж.л.107-108, т.2 от д.п./ Обстоятелството, че посочените лица /извън самия св.Т. и св.М.Д./ са близки и роднини  на св.И. и св.Т. се установява от приобщените показания на св.П.Т., дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК./л.4, т.2 от д.п. и л.207 т.1 от н.о.х.д.№116/18г. /, като съгласно тези показания ползваната от самия св.П.Т. друга СИМ карта е с №******* /съответния в разпечатките/, Й. .И. А. е майка на св.П.Т., М. Н. му е племенник, а тел.№ ****** , излизащ в разпечатките като регистриран на К.И.Д. се ползвал от сина на П.Т., чието име също е П.. Казано другояче –няма как посочения мобилен телефон с №****** да е бил отнет от извършителя на грабежа на 05.05.2016г., защото в периода 05.05.2016г. до 21:38ч. на 07.05.2016г. по него са проведени множество телефонни разговори все с близки и познати на св.З.И.-със съпруга й, със св.М.Д., със свекърва й, със сина на св.П.Т. и с племенника му. / някои от разговорите имат и немалка продължителност/ Посоченото доказателство е обективно съществуващо, не е в зависимост от субективни възприятия на лицата и безспорно установява, че датата на грабежа не е 05.05.2016г. , а 07.05.2016г.

С оглед обаче сочената на досъдебното производство дата 05.05.2016г. именно за същата са събирани доказателства. Така е издирен и св.З.Т.-таксиметров шофьор, управляващ автомобил „Дачия Логан“ / в тази връзка е пренебрегнато съобщеното от св.М.Д., че таксиметровия автомобил е бил марка „Дачия Сандеро“. Указвайки на св.Т. за справка от АПИ, че таксиметровия му автомобил е преминал в близост до местопрестъплението на 05.05.2016г. /вж. справката на л.4, т.3 от д.п./, св.Т. ,разпитан повече от два месеца след деянието си спомнил  такъв курс, като в приобщените си на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство сочи, че след като проверил в пътната си книжка и контролните ленти установил, че е минал по този път на 05.05.2016г. в 19:17ч. –различен час от визирания в справката /вж. приобщените показания на свидетеля на л.5, т.2 от д.п. и л.213, т.1 от н.о.х.д./ Както вече обаче се посочи по-горе престъплението срещу двете пострадали не е извършено на дата 05.05.2016г., обстоятелство, установено по-безспорен начин с визираната по-горе разпечатка, така че ирелевантно за процеса е какъв курс е имал  св.Т. на 05.05.2016г. и кого и как е превозвал. Следва обаче да се визира за прецизност, че сочената от представителя на обвинението идентичност между показанията на св.Д. и тези на св.Т. за разговор между тях относно това къде е момичето изобщо не е налице-напротив св.Т. е категоричен за липса на такъв разговор , което е разбираемо, още веднъж следва да се подчертае, че не е това датата на престъплението, съответно то не е извършено при този курс на св.Т. /вж. показанията на свидетеля в тази част на л.210,т.1 от н.о.х.д. / както и че таксиметровия автомобил, посочен от св.Д. като марка изцяло съвпадал с таксиметровия автамобил, управляван от св.Т.-това не е така –видно от показанията на св.Д. същият говори за таксиметров автомобил марка „Дачия Сандеро“ /вж. приобщените на осн. чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 показания на свидетеля на л.1-2,т.2 от д.п. и л.201,т.1 от н.о.х.д./, а управлявания от св.Т. автомобил е Дачия Логан. Или от изложеното дотук е видно, че показанията на св.Здравко Т., вкл. извършеното разпознаване /което е и опорочено, но за това по-долу/ са ирелевантни за процеса, доколкото безспорно се установява, че деянието е извършено на  07.05.2016г. /а не на 05.05.2016г./

И въпреки, че обективното доказателство /телефонната разпечатка/ опровергава показанията на св.Д. , която единствена до края поддържа, че деянието е извършено на 05.05.2016г., съдът намира, че следва да посочи, че и самите показания на св.Д. за дата 05.05.2016г. относно отнетата й сума се опровергават от показанията на св.Н.И.- така св.А.Д. сочи, че на 05.05.2016г. е изтеглила 150лв. от банкомат,като при грабежа извършителят й отнел 250лв.-част от тях изтеглените, а другата част изработени. Непосредствено след грабежа /няколко дни след това/ пострадалата Д. е съобщила на колежката си-св.Н.И. за извършения грабеж, сочейки обаче, че са й отнели сумата от 10лв. Липсват основания да не се кредитират показанията на св.И., които са последователни, логични и не противоречат на останалите доказателства по делото. Затова именно такава сума-10лв. и съдът възприе, че е отнета от св.Д. на датата на извършване на грабежа -07.05.2016г. /вж. показанията на св.Н.И. на л.405-408, т.1 от н.о.х.д., а конкретната част-на л.406, т.1 от н.о.х.д./

След като с категоричност се установи датата на извършения спрямо двете пострадали грабеж, а именно -07.05.2016г., съдът намери, че същият е извършен при фактическа обстановка, визирана по-горе, която се основава на показанията на пострадалите, в частите им в които същите се подкрепят от другите доказателства и не им противоречат. В този смисъл съдът намира, че спрямо пострадалите действително е извършен грабеж, чрез осъществена заплаха-насочване на пистолет към тях, като от св.Д. са отнети 10лв., а от св.И. мобилния телефон Нокия, ведно с намиращата се в него СИМ карта на ***. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия обаче съдът намира, че остана недоказано в настоящия процес, още повече по необходимия категоричен и безсъмнен начин.  За да стигне до този извод съдът взе предвид следното:

И двете пострадали в съдебно заседание сочат, че именно подсъдимия е лицето, което ги е ограбило. Що се касае до св.Д., то същата е категорично убедена и за датата на деянието, въпреки обективните и неоспорими доказателства, които я опровергават , поради което, а и с оглед множеството други противоречия в показанията й, давани в различните моменти на наказателното производство / дали е била сама или със св.И., обадила ли се е на мъжа си след грабежа или не и т.н./ съдът намери, че показанията на тази свидетелка, респ. твърдата й увереност относно авторството не може да бъде сигурна основа за постановяване на една осъдителна присъда.  Всъщност след първоначалното виждане на таблото на снимката на подсъдимия / не е ясно точно колко други снимки е имало на таблото, / на св.Д. й е било съобщено , че е задържан за друго престъпление/, както и че това са снимки на издирвани лица. В показанията си св.Д. по-конкретно сочи : „Впоследствие след месец по друга причина бях в полицията и в стаята, в която бяхме имаше едно табло със снимки и неговата снимка беше там. Аз попитах полицая тези лица за какво са там и той каза, че се издирват.Попита ме дали познавам някой от тях. Аз казах да и казах на полицая, че ме е заплашвал с пистолет“ /вж. показания на л.178 ,т.1 от н.о.х.д./. Т.е. според показанията на самата пострадала –св.А.Д. едва след като е разбрала, че тези снимки са на издирвани лица, тя е посочила снимката на подсъдимия, визирайки го като извършител на грабежа, което тълкувано във връзка със заявеното от нея, че е искала след грабежа да съобщи в полицията, но не знаела как ще го опише /вж. показанията в тази част на л.180, т.1 от н.о.х.д./ очевидно по никакъв начин не би могло да формира извод за категорична увереност към този момент от нейна страна относно авторството на извършителя. В показанията си св.В.С. / полицейският служител, който е бил в същата стая/ относно снимките на таблото сочи „Принтирани на хартия, като под всяко снимка имаше три имена на лицето“ /показания на л.233, т.1 от н.о.х.д./, а на въпроса дали е казал на кого е снимката св.С. отговаря, че е казал /л.235, т.1 от н.о.х.д./ или още към този момент св.Д. е научила самоличността на подсъдимия.Друг е въпросът, че и досежно самите снимки на таблото е налице противоречие между показанията на св.Д. и св.С.- така св.Д. сочи, че снимките на таблото били малки ,като за документи и не били отпечатани /показания в тази част на л.183, т.1 от н.о.х.д./. Очевидно св.Д. няма точен спомен за снимките /като форма, вид и големина/, доколкото показанията на св.С. са категорични, че снимките са били принтирани и формат 20/20 см. /показания на л.233, т.1 от н.о.х.д/, а освен това показанията на св.С. се потвърждават от изпратената снимка от Първо Ру на МВР-*** относно примерния изглед на таблото с издирвани лица във въпросната стая /л.344 , т.1 от н.о.х.д./, където е видно, че се касае за разпечатани снимки, като обстоятелството ,че снимките са били на хартия потвърждава в показанията си и св.Н.И. /л.407, т.1 от н.о.х.д./ Посоченото се визира с оглед  обстоятелството, че способността на различните хора да запомнят ясно лица, предмети и детайли от действителността е различна, а в случая св.А.Д. очевидно не е запомнила големината и вида на снимките на таблото / показанията й в тази част се опровергават от тези на св.В.С. и св.Н.И./, което с основание внася съмнение и относно това доколко е запомнила лицето на извършителя и самия него, още повече при контакта между тях ,продължил не повече от няколко минути ,в тъмната част от денонощието и в очевидно стресова за св.Д. ситуация.

 Що се касае до св.З.И. освен извършени и недокументирани разпознавания, извършени с нея и едновременно със св.Д. / вж. показанията на св.И. на 195, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС,  които ще бъдат обсъдени по-подробно при обсъждане на разпознаванията/, то въпреки че не е доказателство по делото по смисъла на НПК /но все пак е писмен документ, приложен по делото/ следва да се посочи едно постановление на разследващия орган с мнение за спиране на досъдебното производство, индициращо и за недокументиран разпит на св.И., който разпит би бил от особена важност, защото както се сочи в постановлението „…същата дава бегло описание на това момче, като заявява, че няма да може да го разпознае, защото не могла да му види лицето“/вж. постановление на л.161, т.3 от д.п./

Оттам нататък са извършени изцяло порочни разпознавания, които съдът следва да изключи от доказателствения материал, доколкото същите са изцяло опорочени.

По досъдебното производство са извършени разпознавания на лице по снимки с разпознаващ А.Д., З.И. и З.Т..

Разпознаванията по снимки са извършени на дати 17.06.2016г. и  14.09.2016г. /с разпознаващ св.А.Д./; 23.06.2016г. / с разпознаващ св.З.И. и 18.08.2016г. с разпознаващ св.З.Т.. Категорично и фрапантно е нарушена разпоредбата на чл.171 ал.4 от НПК, която предвижда, че по изключение разпознаването може да се извърши по снимки, когато не е възможно да се покаже самото лице. В конкретния случай, както вече се посочи подсъдимия Г. е бил задържан от 12.05.2016г. и през цялото време на извършваните разпознавания е бил задържан, т.е. е бил на разположение за извършване на разпознаването и въпреки това разпознаванията са извършени по снимки.  Допуснатото нарушение на закона по смисъла на чл.171 ал.4 от НПК, допуснато при всички разпознавания ги е опорочило /в този см. вж. Решение № 367 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1872/2011 г., III н. о., Решение № 113 от 12.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 584/2010 г., II н. о. Решение № 160 от 8.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 110/2009 г., III н. о/ По досъдебното производство това обстоятелство – че подсъдимия Г. е на разположение и в известност, тъй като е задържан е било добре известно – още на 15.06.2016г. полицейския служител св. В.С. е казал пред св.А.Д. и Н.И., че подсъдимия Г. е задържан /първото разпознаване по снимки е на 17.06.2016г./, на 22.06.2016г. подсъдимия Г. е бил разпитван в качеството на свидетел, като в протокола за разпит изрично е отразено, че е задържан в ОСИН /вж. разпит на л.65, т.1 от д.п./, което е отразено и в постановление на разследващия орган от същата дата /вж. л.160, т.3 от д.п./ и въпреки това на следващия ден-23.06.2016г. е извършено разпознаване, но по снимки

 Това обаче не са единствените нарушения, допуснати при извършените разпознавания, което се установява включително и от разпита като свидетели на поемните лица. Видно от показанията на последните допуснатото нарушение е задълбочено със самия начин на провеждане на разпознаването, като за прегледност ще бъдат коментирани отделните протоколи за разпознаване:

Така със св.А.Д. има две документирани извършени разпознавания по снимки, при които тя е в качеството на разпознаващ:

-Първо разпознаване по снимки проведено на 17.06.2016г. /л.117-119 , т.1 от д.п./. В протокола за разпознаване е вписано е, че св.Д. е разпознала снимката на подсъдимия „по лицето“ / друг е въпроса, че от добавеното-„което беше с това с пистолета“ се оставя впечатление, че се касае за повече от едно лице, което буди отделни въпроси/. Посоченото общо „по лицето“ не удовлетворява изискванията на чл.171 ал.7 от НПК, съгласно която разпоредба след като посочи лицето, относно което се отнасят показанията му свидетелят следва да обясни по какво го е разпознал- т.е. особеностите, които са му позволили да отличи съответното лице от други сходни лица. От разпита като свидетели на поемните лица, присъствали на това разпознаване по снимки, а именно свидетелите З.И. и Д.Д. се установява, че същите изобщо не са разбрали всъщност на какво следствено действие са присъствали, какво е следвало да удостоверят с подписите си, т.е. на практика, че реално не са възприели извършването на процесуално-следственото действие „разпознаване“. Така в показанията си пред съда св.Д.Д. сочи, че имало едно момиче, дето й взели нещо и тя плачела, като няма никакъв спомен да са показвани снимки и се бил подписал, че е присъствал /л.250-252, т.1 от н.о.х.д.№116/2018г. на ДОС/, а св.З.И. гледал на една страна, никой не му разяснил каква му е функцията, една жена ревяла, показвани били снимки и жената ги гледала и ревяла /л.252-254, т.1 от н.о.х.д.№116/2018г. на ДОС/. Действително бяха приобщени чрез прочитане на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показанията на  тези свидетели –поемни лица, дадени на досъдебното производство /л.31 и л.32, т.2 от д.п./, но според съда показанията от досъдебното производство не биха могли изобщо да се ползват, тъй като една част от показанията от разпита на единия свидетел са пренесени дословно в разпита на другия свидетел /От изречението „Ние двамата гледахме….“ показанията са дословно идентични/. Не е възможно един и същи свидетел абсолютно със същите идентични думи и изрази да пресъздаде два пъти едно събитие, пък какво остава за двама различни свидетели, всеки от които има свой начин на изразяване, поради което според съда е абсолютно невъзможно да съществува такава абсолютна идентичност /думи, словоред/ между показания на двама различни свидетели, поради което тези показания от досъдебното производство не следва да се кредитират.

 -Второ разпознаване по снимки, проведено на 14.09.2016г. /л.122-123, т.1 от д.п./. В протокола за разпознаване е посочено, че разпознаването е във връзка с дадени от св.А.Д. показания на дата 18.08.2016г. –такъв разпит на свидетелката обаче по делото не е документиран, т.е. нарушено е изискването на чл.170 от НПК.  Още при първия си разпит св.Д. е посочила, че извършителят е с бяло лице и черна коса, късо подстригана. Представените снимки на други лица, наред със снимката на подсъдимия не отговарят на изискванията за „сходство“- три от лицата са с бръснати глави, а двама от тях очевидно /въпреки черно-белите снимки/ са доста по-мургави –т.е. единствената снимка на мъж с бяло лице и къса черна коса е тази на подсъдимия, което е безспорно нарушение на чл.171 ал.2 от НПК.  Показанията на поемното лице- св.В.Н. /поемно лице №2 по протокола за разпознаване/ не санират допуснатате нарушения, а напротив задълбочават ги -свидетелят сочи в показанията си, че е неграмотен и че местил някакви снимки, като го питали дали познава някой/ свидетелят дори не може да разпознае подписа си, като в протокола за разпознаване посочва подписа за поемно лице №1, а на фотоалбума към него –подписа за разпознаващ/-вж. показанията на свидетеля на л.257-259, т.1 от н.о.х.д.№116/2018г. на ДОС/. Показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК бяха прочетени /л.34, т.2 от д.п./, но по-същите съображения, като посочените по-горе за поемните лица Д.Д. и З.И. според съда не биха могли да бъдат ползвани/ от третото изречение от израза“ …гледахме как се показаха…/ са почти идентични с тези на другите двама свидетели

Със св.З.И. като разпознаващ има документирано разпознаване по снимки, проведено на 23.06.2016г. /вж. л.141-143, т.1 от д.п./. При разпита на свидетелката относно извършеното от нея разпознаване по снимки първоначално свидетелката сочи „“Отидох в полицията.Шест снимки бяха.Подсказаха ми кой е той и аз им подсказах кой е“ и на уточняващи въпроси отговаря :“Показаха ми кой е човека, дето заплаши“ /показания на л.190, т.1 от н.о.х.д.№116/2018г. на ДОС/. Вече по-нататък в разпита си свидетелката сочи, че всъщност сама била разпознала снимката на подсъдимия, но горепосочените й показания внасят известно съмнение дали това е така.По нататък в разпита си св.И. сочи, че в стаята, където е извършвано разпознаването по снимки била тя и двама полицаи /мъж и момче/ и св.Д.-другата пострадала и съответно разпознаваща./показания на л.194-195, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/.  На зададени въпроси в тази връзка св.И. уточнява, че всъщност със св.Д. били заедно втория , третия пък като ги викали, като на въпрос какъв е този втори, трети път отговаря: „Ами нали пак дали сме сигурни.Пак ни показваха дали е той, дали не е той и тогава и двете бяхме заедно“ , като на поставени въпроси разяснява, че тя е следвало да посочи снимката, тъй като св.А.Д. я е знаела/ показания на л.195, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/. Съобразно тези показания на св.И., в които съдът няма какъвто и да е повод да се съмнява, тя е викана не само един път на разпознаване /едно разпознаване по снимки с разпознаващ св.И. е документирано по делото/ , но и втори, и трети път, при това втория и третия път разпознаването е извършено в присъствие и на другата пострадала свидетЕ.и съответно разпознаваща –св.А.Д.. Очевидно при това положение са допуснати две съществени и непреодолими нарушения, които извън всички други и сами по себе си опорочават извършеното разпознаване с разпознаващ св.И.- извършени са недокументирани разпознавания по снимки със св.И. и то в присъствие на св.А.Д. при пряко нарушение на всякакви процедури за разпознаване/ разпознаването се документира в протокол/, вкл. и на разпоредбата на чл.171 ал.6 от НПК – между разпознаващите да няма пряк контакт и че едновременно разпознаване е недопустимо. Разпитани бяха като свидетели поемните лица по документираното с протокол разпознаване по снимки -св.П.В.- същата не помни дали св.И. е посочила или разпознала някого, а св.М.М., запознат с предисторията /т.е. случилото се на 15.06.2016г., когато в полицията е била доведена св.А.Д./ бе убеден, че е присъствал на „официалното „ разпознаване именно от св.Д. като разпознаващ, като няма спомен другото поемно лице да е присъствало –показания на л.394-400, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС.

Със св.З.Т. като разпознаващ е документирано разпознаване по снимки, проведено на 18.08.2016г. /л.6-7, т.2 от д.п./.Освен вече коментираното нарушение на чл.171 ал.4 от НПК / че разпознаването е по снимки, при положение, че подсъдимия е бил на разположение и в известност тъй като е бил задържан/, видно от разпита на св.Т., проведен непосредствено преди разпознаването /показания на св.Т. на л.5, т.2 от д.п., приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 пр.2 от НПК-л.213 от н.о.х.д.116/18г. на ДОС/ липсва описание на каквито и да са индивидуализиращи белези или особености на лицето, което ще бъде разпознавано, така както изисква чл.170 от НПК- единственото описание ,залегнало в протокола за разпит е „…младо момче със слабо телосложение, висок около 170 см.“, а доколкото са показвани само снимки, то нито би могло да се установи слабото телосложение, нито височината. Св.Т. при разпита си в съдебно заседание  на зададен изричен въпрос от защитата дали някой го е насочил коя снимка да посочи, заявява, че не си спомня, както и че снимките били наредени и тази, която посочил най-много му заприличала./ вж. л.213 от н.о.х.д.116/18г. на ДОС/. Тук е мястото да се посочи, че видно от фотоалбума към протокола за разпознаване по снимки изискването за сходство на съпоставяните лица очевидно не е спазено, което е видно и със просто око, а в самия протокол за разпознаване по снимки липсва посочване на времето на започване и завършване на това следствено действие. От показанията на поемното лице Д.Р. /поемно лице №1 по протокола за разпознаване/ се установява, че същият не е възприел самия процес на разпознаване, освен това според показанията му, снимки са били показвани на компютър / а не наредени във фотоалбум/:“..Показаха ни нещо на компютъра, на мене една снимка ми показаха.Видяхте ли снимката, да, видяхме я, добре.Подпишете се тука и се подписахме“ /показания на л.255, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/. На конкретни уточняващи въпроси св.Р. е категоричен, че албума не са му показвали, а само на монитора снимката/л.256 т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/, като потвърждава това и след прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство /л.256-257, т.1 от н.о.х.д.№116/18г. на ДОС/.

Предвид всичко изложено дотук извършените разпознавания по снимки не могат да бъдат ценени, тъй като са изцяло опорочени.

Както вече се посочи, малко време след отнемане на телефона и СИМ картата на св.З.И. в същия телефон е била сложена СИМ карта, регистрирана на А.Н.Д.. Показанията на това лице като свидетел обаче не могат изобщо да бъдат ползвани за установяване на каквото и да е ,предвид следното- след получаване на информация от ЦПЗ –***, че лицето е бил с две хоспитализации през 2011г. и 2017г. с диагноза „Параноидна шизофрения“ /л.360, т.1 от н.о.х.д./ поради възникналите съмнения относно въпросите по чл.144 ал.2 т.5  от НПК  съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза по отношение на този свидетел /л.286-287, т.1 от н.о.х.д./.  Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертизаа /л.366-378, т.1 от н..о.х.д.№116/18г. на ДОС и л.392- 393, т.1 от н..о.х.д.№116/18г. на ДОС, подробно цитирано по-горе / при А.Д. липсва реална възможност да възпроизвежда правилно фактите и събитията, които са били преди няколко години, в разсъжденията и нагласите на осв.Д., в ценностната му система и йерархия като шизофренно болен процесите се владеят от паралогия и разкъсаност на мисленето в съчетание с налудни идеи, като тежкото му психично заболяване определя отсъствие на годност осв.Д. правилно да осмисля важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения по тях  и към м.май и август 2016г., и към февруари и юли 2017г. и към 23.05.2018г. Заключението на вещото лице като  научнообосновано, аргументирано и пълно бе прието от съда /в с.з-е. от 23.07.2018г.- 393, т.1 от н..о.х.д.№116/18г./ без възражения от страните. Впоследствие от представителя на обвинението е поискана друга експертиза от три вещи лица с аргумент, че така изслушаната е непълна и немотивирана. Съдът остави неаргументираното искане без уважение / в искането не се сочи в какво според подателя му се състои непълнотата, респ. немотивираността на изслушаната и приета без възражения експертиза/, като прие че не са налице основанията по чл.153 от НПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза- заключението е пълно, ясно, обосновано и мотивирано. Експертизата е подробна, отговорила е на въпросите, ясна е и обоснована  и липсват индикации, от които да възникват съмнения за нейната правилност.

С оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза за невъзможността на свидетеля Д. правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, всички дадени от свидетеля показания по делото следва да се изключат от доказателствения материал и не мога да бъдат ползвани / като без значение е колко съществени противоречия има в тях, кой е присъствал на даването на тези показания  и т.н./ Безспорно е, че именно регистрираната на името на св.Д. СИМ карта е била сложена в откраднатия от св.З.И. мобилен телефон „Нокия“ на 07.05.2016г. в 22:11ч. /в тази насока е разпечатката от „***“ ЕАД /, но обстоятелството как телефона е попаднал у Д. не би могло да се установи поради невъзможността му да дава годни свидетелски показания за това. Следващия мобилен номер, сложен на процесния мобилен телефон е регистриран на св.К.С., което с нищо не спомага за делото, защото свидетелят сочи, че никога не е имал мобилен телефон и регистрирана такава карта. /вж. показания на л.17, т.2 от д.п., приобщени към доказателствения материал на основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК-л.262-263,т.1 от н.о.х.д./

Що се касае до показанията на св.Г.С.Г.  според съда те по никакъв начин не водят до извод за доказаност на обвинителната теза. Следва да се посочи, че този свидетел е бил в едно особено положение-задържан за извършено от него престъпление, с мярка „задържане под стража“, когато с него са провеждани т.нар. „оперативни беседи“ ,касаещи и настоящото дело. От показанията на св.Б., присъствал при провеждане на „беседата“ е видно е как е проведена същата: „Дознателят провеждаше мероприятие по самото дознание, разпитваше го за нещо, нямам представа какво точно и успоредно с това колегата го беше извел да продължат действия по разследване на самия грабеж“ /л.230, т.1 от н.о.х.д./ От тези показания може да се направи извод, че докато св.Г.С.Г. е разпитван като обвиняем по собственото си дело, междувременно е била проведена и въпросната беседа, касаеща настоящото дело. Тези показания  макар и не изцяло съответстват на заявеното от самия свидетел Г.С.Г. в хода на съдебното следствие, а именно „ На досъдебното производство долу мен са ме сваляли единствено по моето дело. В процеса, в който са ме сваляли по моето дело на общи приказки, които се говорят и ми беше предлагано да свидетелствам срещу нещо“ /л.223-224, т.1 от н.о.х.д./. В хода на съдебното следствие св.Г.С.Г. категорично отрича показанията си, дадени на досъдебното производство, като заяви, че не са верни, че подс.Г. не му е споделял да е извършил престъплението, напротив заявявал му е обратното. Показанията му на досъдебното производство са в абсолютно противоречие с тези, дадени в хода на съдебното следствие, като след приобщаване на показанията, дадени на досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК /вж. л.225, т.1 от н.о.х.д. и л.38 и 39, т.2 от д.п./, свидетелят отново заяви, че записаното в тези разпити /от д.п./ не е вярно. Следва да се посочи, че в приобщените показания от досъдебното производство на св.Г.С.Г. не се съдържат някакви детайли или подробности  относно престъплението от така твърдяното за направено пред него „самопризнание“ на подс.Г., които да се проверими и да указват, че в действителност такова признание е било направено пред свидетеля Г.. Информацията, съдържаща се в показанията на св.Г., дадени на досъдебното производство не е задължително да произхожда от подсъдимия, , като би могла да произхожда и от друг информационен източник. Абсолютното противоречие на тези показания с дадените в хода на съдебното следствие , отричането им като неверни от св.Г. и съобразяването с разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК води до извода за невъзможност на поставяне на тези показания /на свидетеля Г. от досъдебното производство/ в основата на една осъдителна присъда. Нещо повече – поради липса на каквито и да са съществени подробности по самото престъпление / за което би следвало да се отнася самопризнанието/ тези показания изобщо не са убедителни, още повече при процесуалното поведение на св.Г. в съдебно заседание, където същият ги отрича /показания на св.Г. на л.222-228, т.1 от н.о.х.д./ Що се касае до изразеното от представителя на обвинението в пледоарията мнение, че са налице данни , че св.Г. е бил заплашван, поради което показанията му ,дадени в хода на съдебното следствие следвало внимателно и в тази връзка да се преценяват, които данни следвали от една молба на св.Г. да не бъде преместван в Затвора –***/очевидно се визира приложения от св.Г.С.Г. протокол по адм.дело 2018/2018г. на Адм.Съд-*** -приложен на л.528-530, т.2 от н.о.х.д./ съдът намира следното: Първо следва да се посочи, че изявления на св.Г., направени по друго дело / по което очевидно е страна-жалбоподател/ изобщо не могат да се ползват по настоящото дело и второ очевидно е от посочения протокол желанието на осъдения вече св.Г. да не бъде преместван в Затвора –*** за изтърпяване на присъдата си, тъй като би бил далече от съпругата и децата си  и в тази връзка допълнително като аргумент е заявил, че се страхувал от подсъдимия/който бил в Затвора-***/, тъй като бил свидетелствал срещу него. Няма как подобни изявления от друго дело да бъдат доказателство за каквото и да е по настоящото, още повече, че по въпросното адм.дело това са изявления на страна –жалбоподател , а не на свидетел, длъжен да говори истината, а и следва да се уточни изрично, че при разпита му като свидетел на настоящото дело на св.Г. бяха поставяни и изрични въпроси дали му е оказван натиск, заплаха и т.н., което той категорично отрече /л.226-227, т.1 от н.о.х.д./

И така след изключване на опорочените протоколи за разпознаване по снимки ,противоречивите показания на св.Г., които съдът посочи, защо не следва да се кредитират и показанията на св.Д. поради липса на свидетелска годност на последния, по делото остават единствено показанията на пострадалите относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, но съдът вече посочи, защо тези показания не биха могли да бъдат сигурна основа за постановяване на осъдителна присъда Освен това следва да се посочат и наличните противоречия в показанията на пострадалите, коментирани по-горе, поради което не могат да се приемат безрезервно показанията им тази насока-относно авторството, като освен изложеното безспорно изначалното опорочаване на разпознаването  /включително с недокументирани разпознавания / рефлектира и при последващото разпознаване в съдебна зала, което и по естеството си не е същинско разпознаване.

От друга страна  твърдението, че именно подсъдимия е извършил това престъпление на 07.05.2016г. се опровергава от показанията на св. Е., Ганев, Г. и Т., всички сочещи, че са го виждали на 06. и 07.05.2016г. на Б., ***. В тази насока са и показанията на бащата на подсъдимия – св.Р.Т., на св.Д.С. и обясненията на подсъдимия, като следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели /Т. и С./ са дадени и са такива още в момента, в който обвинението включваше само датата 05.05.2016г., т.е. още към този момент свидетелите са посочили за осъществено на 06.05.2016г. пътуване до Б., заедно с подс.Г., където останали до 08.05.2016г. Към този момент /впрочем показанията са такива още на досъдебното производство/ -първото по делото заседание проведено на 23.05.2018г. /вж. показанията на св.Т. в тази част на л.241-242,т.1 от н.о.х.д. и показанията на св.С. на л.247-249, т.1 от н.о.х.д. / обвинението е за грабеж, извършен от подсъдимия срещу двете пострадали на дата 05.05.2016г. и липсва обвинение за периода до 07.05.2016г./обвинението бе изменено в съдебно заседание, проведено на 26.09.2018г. -вж. л.474, т.2 от н.о.х.д. /поради което трудно би могло да се поддържа, че показанията на тези свидетели са дадени единствено с цел изграждане алиби на подсъдимия. Освен това показанията им са подкрепени от показанията на св.А.А. /вж. показанията на свидетелката на л.493-498, т.2 от н.о.х.д./  и свидетелите И.Е.Е. /показания на л.539-544, т.2 от н.о.х.д./, св. Г.М. Г. /л.544-548, т.2 от н.о.х.д./, св. С.М.Г. /л.549-552,т2 от н.о.х.д./, св.С.Т.Т. /л.552-555, т.2 от н.о.х.д./. Възражението на представителя на обвинението, че свидетелите Е., Г., Г. и Т. са видели подсъдимия за малки периоди от време на 06.05.2016г. и 07.05.2016г., което не означавало, че не е извършил престъплението, не държи сметка за разстоянието между гр.*** и местността „Б.“, гр.***, както и за казаното от същите тези свидетели за състоянието на подсъдимия, което е било такова, че през повечето време се е налагало да лежи в микробуса, като включително е бил и със система / абокат/, която единия свидетел-св.Е.  се е наложило да смени в събота на 07.05.2016г. Особено важно е посоченото от тези свидетели, че привечер на 07.05.2016г. подсъдимия Г. за малко седнал навън при тях на масата да хапне, при което имайки предвид, че престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е извършено на 07.05.2016г. около 21:30 ч. до около 21:40ч. води също до извода, че извършителя не би могло да е подсъдимия с оглед немалкото разстояние между местопрестъплението в гр.*** и мястото, където се е намирал-местност „Б.“ гр.***. Съдът намери, че следва да кредитира посочените свидетелски показания, тъй като същите не биха могли да бъдат опровергани от обвинителните доказателства, доколкото последните поради своята противоречивост, опороченост и неустойчивост, в тази насока не могат успешно да им бъдат противопоставени. Доколкото обясненията на подсъдимия ,дадени в хода на съдебното следствие се потвърждават изцяло от показанията на посочените по-горе свидетели, те също следва да се кредитират.

По тези съображения съдът намери, че авторството на деянието  в лицето на подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и постанови оправдателна присъда.

Вследствие на постановената оправдателна присъда, доколкото деянието не е извършено от подсъдимия бяха отхвърлени и предявените от пострадалите граждански искове срещу подсъдимия за имуществени и неимуществени вреди, а разноските бе постановено да останат за сметка на държавата.

Вещественото доказателство по делото – диск съдът постанови да бъде унищожено след влизане в сила на присъдата.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: