Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Сливен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 428/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 15, ал. 5 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им.
Образувано е по жалба на Фондация „Стария бряст“, със седалище и адрес на управление г. С., у. „Д. и К. К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ****, ЕИК *********, п. от С.Д.С., чрез адв. С.Р. против писмо изх. № РДГ 12-6584/07.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен. С оспореното писмо, във връзка с постъпило заявление с рег. инд. № РДГ 12-5834/03.09.2021 г. от Фондация „Стария бряст“ с искане за издаване на заповед по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им на жалбоподателя, не се разрешава изграждането на чешма в м. „М.“ в териториалния обхват на ТП „ДГС Сливен“. В жалбата се твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като: подаденото заявление е за възстановяване на съществуваща чешма, а не за изграждане; възстановяването ще се извършва в ивицата от 250 м. от границите на р., като се твърди, че по никакъв начин няма да се промени естествената растителност в тази ивица. Иска се от съда да бъде отменен обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание се явява лично п. фондацията С.Д.С. и п. п. адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
В съдебно заседание административният орган Директор на РДГ се представлява от гл. юриск. В. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
До Директора на РДГ – Сливен от Фондация „Стария бряст“ е подадено заявление с искане да бъде разрешено на фондацията да възстанови чешма за целите и потребностите на организирания туризъм в град Сливен, в м. „М.“, върху територия на п. п. „С. к.“, община Сливен, област Сливен – непосредствено до съществуващия туристически заслон. Към заявлението и съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. са приложени проект за изпълнение на чешма за обществено ползване в м. „М.“, ПП „С. к.“ с вх. № РДГ 12-5834/03.09.2021 г.; писмо изх. № АСД-09-351/2 от 17.09.2021 г. на Директора на ТП „ДГС Сливен“ за даване на съгласие; скица-копие на горскостопанска карта в М 1 :10 000 и проект за изпълнение с посочени срокове на изграждане. Във връзка с представеното становище от „ДГС Сливен“, в което e посочено, че е необходимо изрично писмено съгласие от Директора на ДПП „Сините камъни“ гр. Сливен, административният орган е изискал такова с писмо изх. № РДГ 12-6108/20.09.2021 г., в което да бъде посочено точното местоположение на чешмата върху карта, отдел и подотдел, в който попада и фактическата обстановка към момента на издаване на становището. Директорът на ДПП „Сините камъни“ гр. Сливен с писмо изх. № ДПП09-314/20.09.2021 г. дава положително становище като посочва, че мястото, на което ще бъде изградена чешмата, се намира в границите на з. м. (ЗМ) „О." (бивша буферна зона на р. „К."), подотдел 750-г, съгласно горскостопанския план от 2012 г. на ТП „ДГС Сливен" и поземлен имот с идентификатор 67338.303.15 - горска територия, публична държавна собственост, съгласно кадастрално-административната информационна система на АГКК. Посочва се, че на мястото, на изграждане на чешмата, не са установени защитени растителни и животински видове от Приложение № 2 и Приложение № 3 от ЗБР. В даденото становище изрично е заявено, при предвидената дейност да не се променя вида на естествената растителност и след завършване на дейността да не се оставят отпадъци.
На 07.10.2021 г. Директорът на РДГ – Сливен е издал оспорения административен акт – писмо № РДГ12-6584, с което не се разрешава изграждането на чешма в м. „М." в териториалния обхват на ТП „ДГС Сливен". За да мотивира отказа си органът е посочил, че мястото за изграждане на чешмата попада в з. м. „О." обявена със Заповед № РД-519/12.07.2007г. на Министъра на околната среда и водите, съгласно която се прекатегоризира буферната зона на р. „К." в з. м. „О.", като се запазват границите, обхвата и режимите определени в Заповед № 1253/22.12.1983г. на КОПС на МС за обявяване на р. „К.". Съгласно заповедта за обявяване на р. „К." е определен режим, който гласи „С цел да се намали въздействието от човешки дейности върху природата на р. се забранява всякакъв вид строителство или промяна на естествения облик на м. и на водния й режим, както и промяна на естествената растителност в ивица с ширина 250м от границите на р.".
По делото е приложен Констативен протокол № 009114/25.08.2021 г. на гл. експерт при Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, ведно с постъпилите сигнали и последващите документи по преписката. При извършената проверка е установено, че на границата на р. „К.“ и имот с идентификатор 67338.303.15 в землището на гр. Сливен, общ. Сливен, представляващ в южната си част ивица от 250 метрова буферна зона на р. „К.“ обявена със Заповед № 1253/22.12.1983 г. на КОПС при МС и прекатегоризирана в з. м. (ЗМ) „О.“, със Заповед № РД-519/12.07.2007 г. на МОСВ, е изграден бетонов каптаж върху съществуващ извор с което е променен естествения облик на м. и на водния й режим. Към момента на извършената проверка, изградения бетонов каптаж, е направен без съгласуване с ДГС – Сливен, ДПП – „Сините камъни“ и РИОСВ – Стара Загора.
Писмото е съобщено на 27.10.2021 г., жалбата е подадена на 28.10.2021 г. чрез административния орган до АС – Сливен, по която е образувано настоящото производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт. В хода на производството съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Директорът на РДГ е сезиран с искане за издаване на заповед по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им. Съгласно цитираната разпоредба изграждането на сградите и съоръженията по чл. 153, ал. 1 от ЗГ се разрешава със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите в района на дейност, в който попада обектът, или със заповед на оправомощено от него длъжностно лице. От Фондация „Стария бряст“ е подадено заявление с искане да бъде разрешено на фондацията да възстанови чешма за целите и потребностите на организирания туризъм в град Сливен, в м. „М.“, върху територия на п. п. „С. к.“, община Сливен, област Сливен – непосредствено до съществуващия туристически заслон. По смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите, чешмите представляват „Архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма". Изграждането им не се смята за строителство, съгласно чл. 153, ал. 1, т. 5 от ЗГ и тяхното изграждане се извършва по реда на чл. 11 и сл. от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителство в горските територии без промяна на предназначението, по който ред е заявено искането. Към заявлението са приложени изискуемите документи, съгласно чл. 14 от Наредбата, ведно с доказателства за изразеното съгласие по чл. 12, ал. 2 от Наредбата, а именно писмено съгласие на директора на ТП на ДГС – Сливен, дадено на основание чл. 12, ал.2, т. 4 и становище от Директора на ДПП „Сините камъни“ Сливен.
По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваният административен акт е валиден и процесуално законосъобразен.
При преценка на събраните доказателства, съдът намира, че актът е постановен и в съответствие с материалния закон, поради следните съображения:
Между страните не се спори, че мястото за възстановяване на чешмата, на което се иска да бъде издадена заповед по чл. 13, ал.1 от Наредба № 5 попада в ивицата от 250 метра от границата на р. „К.“. Дали се касае за изграждане или възстановяване на чешма, както твърди жалбоподателя, е без значение за спора, тъй като това са дейности по строителство, според дефиницията дадена от законодателя в § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, а именно "Строителни и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.
Със Заповед № 1253/22.12.1983 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, на основание чл. 16 и 22 от Закона за защита на природата /отм./ е обявен р. „К.“ в границите на п. п. „С. к.“, землище на гр. Сливен, която обхваща и л. „М.“. С цитираната заповед е определен следния режим : „С цел да се намали въздействието от човешки дейности върху природата на р. се забранява всякакъв вид строителство или промяна на естествения облик на м. и на водния й режим, както и промяна на естествената растителност в ивица с ширина 250м от границите на р.".
Със Заповед № РД-519/12.07.2007г. на Министъра на околната среда и водите се прекатегоризира буферната зона на р. „К." в з. м. „О.", като се запазват границите, обхвата и режимите определени в Заповед № 1253/22.12.1983г. на КОПС на МС за обявяване на р. „К.".
Съгласно чл. 5 ЗЗТ категориите защитени територии са: 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност. Законодателят е заложил за всяка от посочените защитени територии конкретни цели в глава втора, раздели I, II, III, IV, V и VI от ЗЗТ.
В чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗЗТ са определени целите на всички защитени територии, независимо от техния вид, които са главните (основни) цели на закона. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗТ опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗТ защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел в алинея втора на същия член е установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените територии пред другите дейности в тях.
Съгласно Заповед № РД-519/12.07.2007г. на Министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на р. „К." в з. м. „О.", същата попада в категорията "защитена територия" по смисъла на чл. 5, т. 6 от ЗЗТ. Предназначението на защитените територии в този смисъл и съгласно чл. 4 от ЗЗТ е да бъде опазено биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.
С оглед именно на тези цели, разписани в ЗЗТ, чл. 24 от с.з. регламентира, че в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Затова дейностите по строителство, поддържане и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони (чл. 13 от ЗЗТ).
Режимът в з. м. „О.“ е определен в Заповед № 1253/22.12.1983 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, съгласно който се забранява всякакъв вид строителство или промяна на естествения облик на м. и на водния й режим, както и промяна на естествената растителност в ивица с ширина 250м от границите на р..
Предвид обстоятелството, че не се оспорва мястото, на което ще се изгражда чешмата, а именно в 250 м ивица от границите на р., то следва да се спазва режимът установен с цитираната по-горе заповед. Твърдението на жалбоподателя, че с възстановяването на чешмата по никакъв начин няма да се промени естествената растителност, не може да бъде споделено. Видно от внесения проект за изпълнение за каптирането на водоизточника ще бъде използван бетон, който след това ще бъде покрит със същата пръст, която е изкопана за целите на каптирането. Следователно извършването на предвидените дейности /изкоп, бетониране, насип/ несъмнено ще доведат до промяна, както на естествения облик на м. и на водния й режим, така и на промяна на естествената растителност. Такива са и констатациите описани в приетия по делото Протокол № 009114/25.08.2021 г. на гл. експерт при Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора.
Следователно предвидените дейности, по представения проект от жалбоподателя, ще доведат до нарушаване на установения режим в з. м. „О.“ определен в Заповед № 1253/22.12.1983 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, както правилно е приел административният орган.
При изложените по – горе съображения съдът намира, че оспореният акт писмо изх. № РДГ 12-6584/07.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с което не се разрешава изграждането на чешма в м. „М.“ в териториалния обхват на ТП „ДТС Сливен“ е валиден, материално и процесуално законосъобразен.
Подадената срещу същия жалба от Фондация „Стария бряст“ като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на ищеца.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация „Стария бряст“, със седалище и адрес на управление г. С., у. „Д. и К. К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ЕИК **********, п. от С.Д.С. против писмо изх. № РДГ 12-6584/07.10.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА Фондация „Стария бряст“, със седалище и адрес на управление г. С., у. „Д. и К. К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ЕИК *********, п. от С.Д.С., да заплати на Регионална Дирекция по горите - Сливен направените по делото разноски в размер на 100 / сто / лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: