МОТИВИ към присъда по НОХД № 7248/2019г. по описа на ПРС, ХХV н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия А.Ж.С., ЕГН
********** за това, че на 25.04.2019 г. в
гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1бр. „Apple iPhone 7 128GB“ с
ИМЕЙ № … ведно
със СИМ карта на стойност 860лв., 1бр. протектор на стойност 10лв. и 1бр. калъф
на стойност 10лв., всички вещи на обща стойност 880лв. от владението на Ф.Х.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 194 ал. 1 от НК.
Пострадалия Ф.Х.К., редовно призован чрез неговия баща Х.Х.К., не се явяви в съдебно заседание. Яви се неговия баща Х.Х.К. който заяве в качеството на законен представител
на малолетния си син, че не желае сина му да участва като частен обвинител или
граждански ищеци, както и не предяви граждански иск.
Производството е проведено по реда на Глава 27 от
НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинения, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда
да признае подсъдимия С. за виновна в извършване на
деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание, лишаване от свобода ориентирано към среднияПо отношение на разноските
предлага същите да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият С. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на
Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Изрази съжаление за стореното и поддържа изцяло казаното от неговия защитник.
Защитникът му адв. Р. се солидаризира с изложеното от
представителя на РП Пловдив, като моли наложеното наказание лишаване от свобода
да бъде отложено с изпитетелен срок по реда на чл. 66 от НК.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 25.04.2019г.
около 15.00ч. св. Ф.К. решил да покара скейтборд заедно със свой приятел – А.
И. За целта двамата отишли на пл.
Съединение в гр. Пловдив, където имало поставените съоръжения за тези цел. Св.
К. носил със себе си раница, която оставил на пейка в близост до сградата на
Историческия музей в гр. Пловдив, като в единия от джобовете на раницата св. К.
държал мобилният си телефон Apple iPhone 7 128GB с ИМЕЙ № … ведно с поставена СИМ карта, протектор и калъф.
Подс. С., който
не полагал обществено полезен труд имал нужда от парични средства, които решил
да си набави чрез извършването на кражба. На същата дата /25.04.19г./ около
15.20ч. подс. С. минавал в близост до пл. Съединение, когато видял на пейка до
Историческия музей оставената от св. К. раница. Подс. С. предположил, че в нея
има вещи, които може да продаде и решил да я вземе. Подс. С. отишъл до пейката,
взел раницата, пребъркал джобовете ѝ, и намерил мобилният телефон на св.
К.. Подс. С. веднага прибрал мобилният телефон в единия от джобовете на якето,
с което бил облечен, след което продължил с раницата в ръка в посока пешеходния
мост на р. Марица. В този момент св. К., който бил на около 10м. от пейката
където била раницата му, видял как подс. С. взима раницата, намира мобилният му
телефон и го слага в джоба си. Св. К. веднага отишъл при подс. С. и го попитал
какво прави с раницата му и защо взел телефона от нея. Подс. С. върнал раницата
на св. К., но отрекъл да е взимал мобилния телефон. Св. К. опитал да бръкне в
джоба на якето на подс. С. и да вземе мобилния си телефон, но подс. С. избутал
ръцете на св. К., след което продължил към пешеходния мост на р. Марица. Св. К.
бил изплашен от подс. С. и не продължил след него, а взел телефона на приятеля
си А. И. и набрал собствения си номер, но телефона вече бил изключен. След това
св. Ф.К. се обадил на баща си – св. Х.К., след което подал сигнал във 02 РУ –
ОДМВР – Пловдив.
След като взел
мобилният телефон подс. С. отишъл в кв. Столипиново, където се срещнал със св.
Р. Р. /еднокръвен брат на бащата на подс. С./. Подс. С. показал на св. Р.
мобилния телефон Apple iPhone 7 128GB с ИМЕЙ № …, който бил отнел от св. К.. Подс. С. казал на св. Р., че е
намерил телефона изхвърлен в кофа за боклук и предложил да му го продаде за
сумата от 10лв. Св. Р. се съгласил и закупил от подс. С. мобилният телефон,
след което го продал на неустановени по делото лица на Руския пазар в гр.
Пловдив.
С изготвената
по делото стоковооценъчна експертиза е било установено че общата стойността на
отнетите от подс. С. вещи е 880лв. – мобилен телефон „Apple iPhone 7 128GB“ с ИМЕЙ № … ведно със СИМ карта на стойност 860лв., 1бр. протектор на
стойност 10лв. и 1бр. калъф на стойност 10лв.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Х.Х. К., Ф.Х. К., Л. Р. Р., Р. Л. Р., депозирани в хода на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски
показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл. 283
от НПК – гаранцонна карта № … /л. 7/, фактура № … – коппие /л. 8
от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 9 от ДП/, писмо от мобилен
оператор Виваком /л. 23 от ДП/, искания за предоставяне на данни до мобилните
оператори, постановление за задържане за 72 часа, протокол на РС Пловдив,
постановления за определяне и назначаване на защитник, писмо от мобилен
оператор Теленор България /л. 57-62 от ДП/, заповед за задържане и протокол за
личен обиск /л. 74-76 от ДП/, справка за съдимост /л.66-70 от ДП/,
характеристична справка /л.70а от ДП/, справка БДС /л. 78,80,81 от ДП/, справка, писма от ЦПЗ Пловдив /л. 89 от
ДП/.
При постановяване на присъдата си съдът
взема предвид и заключенията на назначената в хода на
досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза /л. 64 от ДП/
надлежно приобщена
към доказателствената съвкупност, която според
преценката на съда е извършена
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват
на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
На база на събраните доказателства, при
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А.Ж.С., ЕГН
********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието
по чл. чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като на 25.04.2019 г. в гр. Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1бр. „Apple iPhone 7 128GB“ с ИМЕЙ № …
ведно със СИМ карта на стойност 860лв., 1бр. протектор на стойност 10лв. и 1бр.
калъф на стойност 10лв., всички вещи на обща стойност 880лв. от владението на
Ф.Х.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е реализирал обективните
съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди за него
движими
вещи
от владението на пострадалия – свидетеля Ф.Х.К.. Без негово съгласие
е прекъснал с действията си упражняваната от него
до момента на посегателството фактическа власт върху предметите и е установил
свое владение върху тях. Възползвайки се от
невниманието и разсеяността на малолетното дете, подс. С. е придобил
противозаконно изброените в обвинението чужди движими вещи именно с намерение
противозаконно да ги присвои. Същото е сторил као е взел раницата на детето и
от джоба й измъкнал мобилния телефон с протектор и калъф. Въпреки че св. К. го
видял и се опитал да получи обратно веща, той го бутнал и избягал без да върне
инкриминираните вещи, а само раницата. Нещо повече той в последствие е продал
вещите на св. Р. Р., като се е разпоредил с чуждите вещи като със свои.
Подсъдимият е осъждана неколкократно, и към момента на извършеното деяние не е
реабилитиран.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е.
че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му
за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк
обективен израз в предприетите от него действия, а и не
се отрича.
Причините за извършване на престъплението
съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите й
волеви
задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.
За престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода до осем
години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК и съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 373,
ал. 2
от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А
от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 58А,
ал.1, вр. чл. 54
от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразената
критичност от страна на подсъдимия, затрудненото му
материално положение. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени лошите характеристични
данни които сочат че С. е осъждан неколкократно. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на две години лишаване
от свобода, което на осн. чл. 58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, като
наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на
една година и четири месеца лишаване от
свобода. Това
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота следва да се посочи, че в
случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58А, ал. 4
от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят
е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане
условията на чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се
явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е
налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Чл.58А
от НК, указва привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на
Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на
чл.55 от НК.
Предвид липсата
на формалните основания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и поради наличието
на тези по чл.
57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът с присъдата си определи
първоначален общ режим за изтърпяване на окончателно наложеното наказание от
една година и четири месеца лишаване от свобода.
Като взе
предвид данните за предварителното задържане на подсъдимия С., задържането му
по реда на НПК за срок до 72 часа с оглед осигуряването му пред съда за
провеждане на производство по чл. 64 от НПК, и с мярка за неотклонение “Задържане
под стража” по делото, на основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1, т. 1 от НК съдът
постанови приспадането му от срока на наказанието лишаване от свобода, считано
от 24.09.2019г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане
да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой СD, съдържащо запис от охранителните камери на Исторически музей град
Пловдив, приложен на лист 10 от досъдебното производство, да остане по делото до ицтичане срока му за съхранение.
С оглед
признаване на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление и
на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе
осъден да поеме направените в досъдебната фаза разноски в размер на 60
лева, като ги заплати по сметка на ОДМВР Пловдив.
Като причина за
извършване на деянието съдът определя незачитането на чуждото право на
собственост, произтичащо от липсата на образование и правна култура, както и
утвърдените престъпни навици на подсъдимия
С..
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.