Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на първи
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Валентина Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.
д. № 12 993 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), че Р.Е.Р. дължи на „У.Б.“ АД, следните суми
по договор за кредит от 22.04.2010 г.:
- 22 755,83 евро главница, плюс законната лихва от от 30.01.2015 г. до окончателното
плащане;
- **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;
- 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница от 10.05.2013 г. до
29.01.2015 г.;
- 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Р.Р. да заплати на „У.Б.“ АД:
- 3 685,14 разноски по исковото дело;
- 2 705,07 лева разноски по заповедното производство. „У.Б.“ АД е със
съдебен адрес: адв.Д.Д.,***. Р.Р.
е с адрес: ***, ж. к. „*********, ап. **.
[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвяне на решението.
[4] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на **4,49 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично
решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от
обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова молба от 13.10.2015 г. „У.Б.“
АД (Б.) е заявила, че с ответника Р.Р. е била сключила договор за заем. По този
договор Б. е била заемодател, а Р.Р. е бил заемополучател.
[6] Ответникът не е заплащал вноски и
затова Б. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Б. е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал
такава заповед за:
- 22 755,83 евро
главница;
- **3,43 евро договорна
лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;
- 3 143,19 евро лихва върху
просрочена главница;
- 1 396,95 евро
наказателна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.;
- 2 705,07 лева разноски
по делото.
[7] След като ответникът е получил
поканата за доброволно плащане, той е подал възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да приеме за установено, че
ответникът му дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на
разноски в заповедното производство (исковата молба, л. 2-7 от делото на СГС).
2. На ответника
[8] Ответникът е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи суми
на банката, тъй като е заплатил това, което е дължал. Също така ответникът е
възразил, че вземането на ищеца е погасено по давност (писмения отговор, л.
23-27).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА
С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] На 22.04.2010 г. Б. е
сключила договор за кредит,
по който се е задължила да отпусне на Р.Р. 23 620,00 евро. Кредитът е
трябвало да бъде върнат с възнаградителна лихва от 9,25 %. Страните са
уговорили краен срок за издължаване до 10.05.2035 г. (договор, л. 8-12).
[10] Съгласно т. 6 от Договора, кредитът е
следвало да се усвои до 22.05.2010 г. по сметка на Р.Р.. По делото не е спорно,
че сумата по кредита е била усвоена по описания начин.
[11] В т. 4.2. от договора за кредит е било договорено, че, при
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя или при неплащане на парично
задължение, ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на
банката стават предсточно изискуеми. Уговорено е било също, че при неизпълнение
кредиторът е имал право да обяви едностранно, част или целия дълг за предсрочно
изискуем (договор, л. 8-12).
[12] В т. 4.2. от
договора е било уговорено, че върху просрочената главница се е начислявал
годишен лихвен процент от 11,25 %. Освен това, в случай на просрочие на
главница и/или лихва се е начислявала и лихва от 5 % върху сбора от редовната и
просрочената главница (т. 4.3. от договора). Тази лихва се е начислявала
едновременно с неустойката по т. 4.2.
[13] Между страните не е
спорно, че Р.Р. не е заплащал погасителни вноски след 10.05.2013 г. Не е спорно
също така, че на 10.12.2014 г. волеизявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост е било съобщено на ответника чрез нотариална покана
(л. 13).
[14] На 30.01.2015 г. Б. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Р.Р.. В заявлението е било посочено, че последното плащане по
договора за кредит е било на 10.05.2013 г., поради което на основание чл. 17 от
договора за кредит, същият е станал автоматично предсрочно изискуем на 09.11.2013
г. Със заявлението Б. е поискала СРС да издаде заповед срещу длъжника за: 22
755,83 евро главница; **3,43 евро
договорна лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г.; 3 143,19 евро лихва върху
просрочена главница; 1 396,95 евро наказателна лихва от 10.05.2013 г. до
29.01.2015 г.; както и законната лихва за забава от датата на заявлението до
окончателното плащане (заявление, л. 2-5 от заповедното производство).
[15] На 09.02.2015 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за: 22 755,83 евро главница, плюс законната лихва за забава
от 30.01.2015 г. до окончателното плащане; **3,43 евро договорна лихва от 10.05.2013 г. до
29.01.2015 г.; 3 143,19 евро лихва върху просрочена главница; 1 396,95 евро наказателна
лихва от 10.05.2013 г. до 29.01.2015 г. (заповед, л. 21 от заповедното
производство).
[16] Тъй като Р.Р. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, СРС е
указал на Б. да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Указанията на районния съд са били връчени на банката на 16.09.2015
г. (разписка, л. 36, гръб от заповедното производство). Б. е подала искова
молба срещу Р.Р. на 13.10.2015 г., т.е. в едномесечния срок (искова молба, л.
2-7).
[17] Б. е заплатила: 1 088,98 лева държавна такса (л. 7 от делото на
СГС); 2 596,16 лева на адвокат (л. 15). Ответникът не е направил разноски
по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА
ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[18] Б. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване, че ответникът ú дължи главница и лихви по договор за заем.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка
с чл.
79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
1.1.
По
предпоставките за уважаването на иска
[19] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се
задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
наличие на валиден договор за заем между банка и ответника, по който банката да
е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите
на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и
възнаградителната лихва.
[20]
Между страните не се спори по първите две предпоставки за уважаване на иска и
съдът ги е отделил като безспорни с доклада си по делото. Затова съдът приема,
че са налице посочените предпоставки за уважаване на иска.
[21] Р.Р.
е възразил, че е нямал задължение към Б., тъй като го е изпълнил. Ответникът не
е представил доказателства за плащане или друг способ за погасяване на
задължението към Б.. Ето защо съдът приема, че задължението съществува и не е
изпълнено.
[22] Б.
се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването ѝ. Постигната в договора предварителна уговорка,
че при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземанията си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
изявление да е достигнало до кредитополучателя.
[23] Ето
защо, за да бъде уважен искът, следва да се установи също, че: 1. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2.
банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
[24] Между
страните не е спорно, че след 10.05.2013 г. Р.Р. не е плащал задълженията си
към Б.. Съдът установи, че ищецът е обявил предсрочната изискуемост на длъжника
на 10.12.2014 г. Поради това са налице и останалите предпоставки за уважаване
на иска.
[25] Ищецът
претендира и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът установи, че
предсрочната изискуемост е била обявена на 10.12.2014 г. От тази дата длъжникът
е поканен да изпълни и дължи законната лихва. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от
поисканото, съдът присъжда законна лихва от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 30.01.2015 г.
1.2.
По възражението на Р.Р.
за изтекла погасителна давност
[26] Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания (чл. 111, б. „в“ от ЗЗД).
[27] От последното плащане по кредита (10.05.2013г.) до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.01.2015г.) е изтекъл срок
от една година и осем месеца. Този срок
е по-кратък от кратката погасителна давност. Ето защо възражението е
неоснователно.
2.
По разноските:
[27] Б.
търси разноски. Той е направил такива за: 1 088,98 лева за държавна такса; 2 596,16
лева на адвокат.
[28] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете изцяло и поради това осъжда ответника да заплати
на ищеца 3 685,14 лева разноски по делото.
[29] По
заповедното производство Р. Р. е бил осъден на заплати на Б. 2 705,07 лева
разноски. Такива се дължат на ищеца съобразно уважената част от настоящия иск,
а именно 2 705,07 лева.
Съдия: