О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/30.06.2022г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1877 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
произнасяне е по чл.144, ал.2 от ГПК вр. чл.146, ал.4 от ГПК.
Производството по делото е по искове по
чл.153-4 от ЗПКОНПИ с искане за отнемане в полза на Държавата на имущество на
отв. С.С. и отв. „Ф.-9“ ЕООД, на обща стойност 762 098.80лв., съответно
посочено по виднове и елементи в исковата молба и в доклада на съда.
С молба от 22.06.2022г., преди първото
о.с.з., отв. С.С. е въвел напълно нови за процеса фактически твърдение за
наличие на законен източник относно претендираните за отнемане суми от
60 630лв., 350 000лв. и 286 259.50лв.; въвел е уточнения по
повод защитата си срещу отнемането на исковото МПС; и е отправил допълнителни
доказателствени искания.
Още
в о.с.з. ищецът направи възражение за преклудираност на новите твърдения на
ответника, заявени с молбата му от 22.06.2022г., като освен това отправи искане
за кратък срок за становище по молбата. След предоставената от съда възможност
за това по арг. от чл.144, ал.1 ГПК ищецът с негова молба от 29.06.2022г.
отново заяви възражението си от о.с.з, като изрази становище и по
доказателствените искания.
За да се произнесе съдът намери следното:
Съгласно чл.133 от ГПК в срока за отговор на
исковата молба следва да се направят всички възражения и доказателствени
искания на ответника, в противен случай те ще бъдат преклудирани. Трайната
съдебна практика прие, че този срок не е краен, но само относно
обстоятелствата, които ищецът по общо правило следва да докаже, на основание
императивния чл.154, ал.1 от ГПК. Прие още, че срокът не е краен конкретно за
доказателствените искания, които са свързани с наведени от ответника в отговора
възражения и твърдения, доколкото исканията по доказателствата са обусловени от
разпределената от съда доказателствена тежест с акта по чл.140 от ГПК вр.
чл.146 от ГПК. Със сигурност обаче с изтичането на срока за отговор се
преклудират фактическите твърдения за наличието на положителни обстоятелства,
които изобщо не са наведени или поне маркирани с отговора, които налагат
доказване от ответника и на които ответникът основава своята защитна теза. В
този смисъл е например Решение
№48/25.04.2014г. по гр.д. №2410/2013г. на ВКС, 1-во ГО, в което е прието,
че преклузията по чл.133 от ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорно право,
като тя не обхваща единствено правните изводи на съда. В същия смисъл е и Решение №83/29.04.2014г. по гр. д.
№1463/2013г. на ВКС, 3-то ГО, в което е прието следното: „Ответникът е
длъжен да посочи всичките си възражения в срока за отговор на исковата молба и
ако той не го стори съобразно чл.133 ГПК губи правото да ги повдигне по-късно.
Когато въззивният съд се произнесе по възражение, което е направено след срока
за отговор, той допуска съществено процесуално нарушение.“ Пак така в Решение №382 от 06.01.2015г. по гр. д. №1558/2014г. на 4-то ГО на ВКС е посочено,
че на осн. чл.133 ГПК вр. чл.131, ал.1, т.5 от ГПК, с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни на ответника към този момент факти,
съобразно с мотивите и на т.4 от ТР
№1/09.12.2013г. на ОСТГК на ВКС. В срока за отговор ответникът е длъжен да
изчерпи всички свои възражения относно наличието на положителни обстоятелства,
които изкючват или погасяват правата на ищеца, като съдът е длъжен да обобщи
твърденията и възраженията на страните вече в определението по чл.140 ГПК вр.
чл.146 ГПК. Разбира се ако в отговора има непълни, неясни или уклончиви
твърдения или оспорвания, съдът е длъжен да даде указания по реда на чл.101 ГПК и ако не го направи
уточненията в о.с.з. на ищеца биха били релевантни, заради съдебния пропуск. Пак
в аналогичен смисъл е и Решение №56/28.06.2016г.
по търг. Д. №3591/2014г. на 1-во ТО на ВКС, според което: За разлика от
процесуалноправните възражения, чиито срокове за упражняването им са свързани с
упражняването на процесуалните права в хода на цялото производство, сроковете
за въвеждане на защитните материалноправни възражения, с оглед характера им на
пряко рефлектиращи върху спорното право, са ограничени във времето. Така
ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения, с
отговора на исковата молба по чл.131 ГПК – както главните, така и евентуалните,
по арг. от чл.133 ГПК. С изтичане на срока по цитираната норма, той губи
възможност да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да направи.
Чл.133 ГПК изрично регламентира предметния обхват на преклузиите, които
настъпват с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласно т.4 на
ТРОСГТК №1/13г. по силата на концентрационното начало в процеса страната не
може да поправи пропуските си пред въззивната инстанция, които поради
собствената си небрежност е пропуснала да направи пред първата. Поради това,
извън очертаните с чл.133, вр. чл.131,ал.2, т.5 ГПК срокове, ответникът може да
въвежда доводи за недопустимост на иска, да оспорва предпоставки на иска, които
ищецът така или иначе следва да докаже, както и да оспорва и основателността му
поради нарушение на императивна правна норма.
Или казано обобщено и по друг начин –
ответникът не може, след отговора на исковата молба,да навежда нови твърдения
за положителни факти, които е можел да релевира в срока за отговор, но изобщо
не го е направил или поне не го е маркирал, макар и неточно, непълно или
непрецизно. Не се касае за обикновеното оспорване на предпоставките на иска; не
се касе за преклузия на доказателствените искания по срочно заявени твърдения;
не се отнася до възможността по чл.144, ал.1 от ГПК при уточнения и допълнения
от ищеца по чл.143, ал.2 ГП с оглед отговора; не се касае за оплаквания за
нарушението на императивни правила на закона; не се отнася и при указания на
съда по реда на чл.101 ГПК или при наложителни, но недадени от съда такива.
Става дума за напълно нови за процеса твърдения за положителни факти, които
следва да бъдат доказани от ответника и които той е можел да заяви в срока за
отговор, но не го е направил. Ако такива се вземат предвид от съда, той би
извършил съществено процесуално нарушение, а отделно би се стигнало до
заобикаляне на правилата на чл.131-133 ГПК и за „мълчаливо“ продължаване на
срока за отговор без процедура и основания по чл.63 и сл. ГПК с месеци наред.
В настоящия случай в отговора на исковата
молба отв. С.С. първо е направил общо оспорване на предявения иск; след това е
релевирал възражения за неотчитане на цялото налично имущество на ответника,
което е довело до неправилен извод за несъответствие; след това е развил доводи
за законен източник на средства досежно исковия л.а. „Нисан Кашкай“; след това
е развил доводи и относно предоставените от него заеми във времето; накрая е
посочил незачитане на салдото от предходен период при анализа по години и е
оспорил отново извода на ищеца за имуществено несъответствие. Конкретно за
претендираните за отнемане суми от 60 630лв., 350 000лв. и
286 259.50лв. не е заявил или поне маркирал абсолютно никакви конкретни
твърдения за наличие на законово основание за тяхното престиране (като
транзакции). Едва с молба от 22.06.2022г., тоест повече от две години и
половина след изтичане на срока за отговор (24.11.2019), ответникът за първи
път навел твърдения в обсъдения смисъл. Като дори е пропуснал и срока, даден с
разпореждане от 26.11.2021г. по повод УМ на ищеца от 25.11.2021г., преди
определението по чл.140 от ГПК, макар че с тази УМ изобщо не се въвеждат
уточнения относно претендираните за отнемане суми от 60 630лв.,
350 000лв. и 286 259.50лв. Поради всичко това възраженията на ищеца за преклудираност на заявените
с молба от 22.06.2022г твърдения от ответника се споделя от съда в конкретиката
на настоящото дело. Респективно и всички искания по доказателствата досежно тях
също се явяват преклудирани, макар да са изначално допустими и относими и да
биха били уважени от съда при изчерпателност на отговора в подробно мотивирания
по-горе смисъл. Поради това платежните нареждания, декларацията по ЗПСК и
представеният НА не следва да се приемат по делото, а следва да се приложат към
корица за яснота на произнасянето; аналогично и искането да се назначи ССчЕ на
въпросите в молбата от 22.06.2022г. следва да се отхвърли. Като по отношение на
последното следва ясно да се отбележи, че не се касае до възможността за
въпроси към общата СИО за анализа за наличието или за липсата на несъответствие
в имуществото на ответниците. Колкото до данните за ангажираност на адвоката по
друго дело – това изобщо не могат да бъдат доказателства по настоящото дело.
Не така стои въпросът досежно уточненията на
защитата на ответника по повод исковия л.а. „Нисан Кашкай“ – именно защото тази
защита бе отпочната с отговора на исковата молба, а с молбата от 22.06.2022г.
беше доуточнена. Ето защо в тази част твърденията ще се вземат предвид, като
доказателственото искане не е преклудирано. Същевременно, макар непрецизно
заявено, може да се приеме, че искането касае изясняване на причини и основание
за превода на сумата от 29 000лв. от Д. Г. на Б.О.на 23.09.2009г. (по
платежно на л.130-гръб), а доколкото няма твърдения от страните по делото за
налично правоотношение между тези лица, забраните по чл.164, т.3 и т.6 ГПК не
могат да бъдат приложени. Поради това свидетелят следва да се допусне за
горните обстоятелства, като се задължи ответникът да представи документи за
платен депозит за призоваването от 30.00лв.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на отв. С.С. с молбата му от 22.06.2022г., за приемане по делото на: 5 броя платежния нареждания, на декларация
ЗПСК и на представения НА; както и искането за назначаване на ССчЕ на въпросите
в молба от 22.06.2022г., поради преклузия
на твърденията за доказване с тези доказателства. Да се приложат към корицата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на отв. С.С. с молбата му от 22.06.2022г., за приемане на: данни за
ангажираност на адвоката по друго дело, поради
неотносимост. Да се приложат към
корицата.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да се ползва от показанията на св. Б.Б.О.,
при режим на призоваване, за изясняване на причините и основанието за
превода на сумата от 29 000лв. от Д. Г. на Б.О.на 23.09.2009г., за което е
налице платежно (л.130-гръб).
Задължава
ответника С., в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение:
- да представи доказателства за заплатен по
сметка на ВОС депозит от 30.00лв. за
призоваването на свидетеля;
- да посочи и ЕГН или други индивидуализиращи
белези на свидетеля или вместо това да посочи адрес за призоваването му.
При
неизпълнение свидетелят ще бъде заличен, респ. няма как
да бъде извършена валидна справка в НБДН, респ. няма как да бъде призован той.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на
страните за сведение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………