Решение по дело №498/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Д. А., с [ЕГН], против Заповед № Л-03-145#1 от 05.03.2025г. на Зам.Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, с която е наредено лишеният от свобода М. Д. А. да бъде настанен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения относно здравословното състояние на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата. Претендира отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. Представя подробни писмени бележки.

Представено е писмено становище от процесуалния представител на ответника на 20.03.2025г. Посочва се, че до настоящия момент от страна на лишения от свобода или от негови близки не са постъпвали представени в ГДИН документи, удостоверяващи постоянен адрес на семейството му или на лицата, с които поддържа контакти на територията на град или на област София. Сочи се, че видно от билетите за свиждане всички лица, които го посещават, включително и съпругата му С. А., са адресно регистрирани на територията на област Враца и Монтана.Претендира се отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Лишения от свобода М. Д. А. е постъпил в затвор [населено място] на 13.10.2021 г.

С Решение па Окръжен съд град Враца по ЧНД №. 416/2021 г. е признато и прието за изпълнение Решение 78/2017 г. на Апелативен съд Керкира-Република Гърция, с което е наложено наказание „доживотен затвор“ за незаконен трафик на наркотични вещества по Гръцкия наказателен кодекс, наказуемо по чл.242, aл.2 от НК на Република България. Адаптирано е наложеното наказание, съобразно българското законодателство на 15 години лишаване от свобода, при „строг“ режим. От тях са приспаднати като изтърпяно наказание и отработени в Република Гърция 9 години 1 месец и 9 дни.

Със Заповед № Л-1091/10.04.2023 г. на началника на затвора [населено място], на основание чл.66, ал.2 ЗИНЗС, режимът му е заменен от „строг“ на „общ“. Със Заповед № Л-1084/27.03.2024 г, на основание чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, е преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Депозирана е в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ молба от М. Д. А. с искане да бъде назначен на работа като животновъд. Посочено е, че е работил като такъв в Испания и има опит.

Във връзка с писмо с вх. № 16426/14.10.2024 г. на началника на ЗО „Смолян“, относно възникнал проблем с недостиг на лишени от свобода, които са трудово ангажирани с отглеждането на животни на територията на общежитието - обект на ТП ФЗД към ЗО „Смолян“, със Заповед № Л-5323/05.12.2024 г. на ГД на основата, чл. 62, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС.

На 24.01.2025 г. в ГДИН е получено писмо от началник сектор затворническо общежитие „Смолян“ към затвора [населено място], в което се сочи, че здравословното състояние на А. не позволява извършване на тежък физически труд, поради което и по молба на осъдения, да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода.

В хода на административното производство са изискани и получени епикризи от кардиологично, хирургично и вътрешно отделение на МБАЛ „Братан Шукеров“ АД [населено място].

Установено е, че за времето на престоя си в ЗО „Смолян“ М. Д. А. е лекувано три пъти с поставени диагнози: исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия, консервативно лечение при остри коремни заболявалия и кръвотечение от дихателните пътища с бронхоскопски процедури. Прието е, че макар и повлиян от проведеното лечение, А. е с нестабилно здравословно състояние, което го прави негоден да полага труд като животновъд, каквато е била целта на настаняването му.

При това специфичното местоположение па ЗО „Смолян", допълнително затруднява честото конвоиране за прегледи и лечение в болнични заведения.

При тези обстоятелства е издадена оспорената Заповед № Л-03-145#1 от 05.03.2025г.28.06.2023г. на Зам. Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.58 от ЗИНС, във връзка с т.3.4 от Заповед № Л-919/ 08.03.2017 г. па ГДИН е наредено М. Д. А., [ЕГН] да бъде настанен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

Към административната преписка са представени билети за свиждане /л.50 – 60/, от които се установи, че лицата, които са посещавали М. Д. А. са с адреси от областите Враца и Монтана.

По делото са приложени: заверен препис от Заповед № Л-01-10 от 12.03.2025г. на Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“; Заповед № Л-01-9 от 28.02.2025г. на Главния директор на ГДИН.

В хода на съдебното производство е приет препис от лична карта на М. Д. А. с дата на издаване 25.09.2024г., с посочен постоянен адрес: [населено място], ***. Приета по делото е и частна жалба до Окръжен съд Пловдив с вх. №15731/29.04.2025г., която съдът намира за неотносима към настоящия правен спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: оспорената заповед съдът намира за обжалвана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Същата обаче е основателна поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Зам. Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, съобразно Заповед № Л-01-9 от 28.02.2025г. на Главния директор на ГДИН, с която на старши комисар Ц. Ц. –зам.главен директор на ГДИН, на основание чл. 13, ал.6 във вр. с ал.2, т.1 от ЗИНЗС, са възложени функции, включително и по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. Оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма по чл. 59 от АПК и е мотивиран.

Съобразно нормата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.

В процесния случай, административният орган, при издаването на заповедта, не е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности.

От приетата по делото лична карта на М. Д. А. с дата на издаване 25.09.2024г., с посочен постоянен адрес: [населено място], ***, се установи, че към момента на издаване на Заповед № Л-03-145#1 от 05.03.2025г. на Зам.Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ лишеният от свобода А. е с постоянен адрес, който е различен от този установен от административния орган и посочен във формуляра за досие на М. Д. А..

В процесния случай, при издаването на заповедта, не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим.

Административният орган е бил длъжен да направи проверка относно постоянния адрес на А..

При това положение оспорената заповед е незаконосъобразна и не отговаря на изискванията и целта на закона и следва да се отмени.

Предвид изхода на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото следва да се уважи, но с оглед фактическата и правна сложност на делото Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер от 1500лв. е прекомерно и следва да се редуцира в размер от 500 лв.

Общо сумата, която ответникът дължи в полза на жалбоподателя е в размер на 510лв. /петстотин и десет лева/, от които 500лв. – редуцирано от съда адвокатско възнаграждение и 10лв. – внесена ДТ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- Пловдив, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-03-145#1 от 05.03.2025г. на Зам.Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати в полза на М. Д. А., с [ЕГН], сумата в размер на 510лв. /петстотин и десет лева/, разноски по делото.

Решението, съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.