О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 25.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 1539 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.Ц. П. чрез процесуалeн
представител адв. Н.П. срещу решение № 3416/22.07.2019 г., постановено по
гр.дело № 15825/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателката е
осъдена да заплати на Г.Т.Г. сумата
884.10 лева, представляваща платената от
Г. Г. на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД част от задължението на солидарания длъжник З. П. по седем вноски с настъпил падеж
за периода 20.04.2018 г. - 22.10.2018 г. вкл. по договор за потребителски
кредит № 1802282316143411 от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на молбата 23.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр.чл.32, ал. 2 СК и чл.86 ЗЗД.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Инвокира оплакване за нарушаване на принципа за равенство
на страните в процеса, тъй като районният съд е отхвърлил искането на
ответницата за допускане на поискани от нея в първото съдебно заседание гласни
доказателствени средства. По същество навежда аргумент, че ищецът не може да
претендира от ответницата в качеството и́ на солидарен длъжник суми,
представляващи припадащата и́ се част от кредита, преди да е изплатил поне
половината от общата дължима по договора за кредит сума, т.е. сумата 10794,21
лева. Излага доводи, че ВРС не е обсъдил възражението, че част от сумите не се
били изразходвани за нуждите на семейството, а именно, че след рефинансиране на
кредитите към Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк сумата 2015,59 лева е останала
в личен дял на ищеца, което променя съотношението във вноската от 252,60 лева.
Така точният размер на евентуално дължимата от ответницата месечна вноска е
останал недоказан. Моли за допускане на двама свидетели за доказване на
обстоятелството, че част от средствата от кредита не са използвани за нуждите
на семейството, както и съдът да разпореди лично явяване на страните, за да
дадат обяснения за обстоятелствата по делото. Иска отмяна на съдебния акт, отхвърляне
на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Излага подробни съображения относно липсата на допуснато процесуално нарушение
от ВРС във връзка с доказателственото искане на
ответницата, правото на ищеца да иска от солидарния длъжник съответна част от
вяка платена от него погасителна вноска и разходването на средствата от кредите
за нуждите на семейството. Позовава се на признание на ответницата, че част от
средствата останали след рефинансиране на двата кредита, са били разходвани за
погасяване на неин заем. Противопоставя се на искането за допускане на
свидетели, евентуално иска да бъде извършена очна ставка с разпитаните пред ВРС
свидетели. Иска потвърждаване на съдебния акт и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице чрез процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Искането на въззивницата за допускане на свидетелски показания поради
допуснато от ВРС процесуално нарушение е основателно. В определението си от
05.02.2019 г. ВРС е определил както двуседмичен срок от връчването му за нови
доказателствени искания на страните, така и е посочил, че такива могат да бъдат
направени до края на първото съдебно заседание. Именно в първото съдебно
заседание ответницата е поискала допускане на свидетелски показания, което
искане неправилно е било отхвърлено с мотив за настъпила процесуална преклузия.
Ето защо искането ще бъде частично уважено като ще бъде допуснат до разпит един
свидетел, доколкото в протокола от първото съдебно заседание не са налице данни
ответницата да е поискала допускане на двама свидетели. Съдът не намира
основание и необходимост да разпореди извършване на очна ставка. Искането за
лично явяване на въззиваемата страна, ще се отхвърли, поради липса на
предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на З.Ц.
П. чрез процесуалeн представител адв. Н.П. срещу
решение № 3416/22.07.2019 г., постановено по гр.дело № 15825/2018 г. по описа
на РС – Варна, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Г.Т.Г. сумата
884.10 лева, представляваща платената от
Г. Г. на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД част от задължението на солидарания длъжник З. П. по седем вноски с настъпил падеж
за периода 20.04.2018 г. - 22.10.2018 г. вкл. по договор за потребителски
кредит № 1802282316143411 от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на молбата 23.10.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.32, ал. 2 СК и чл.86 ЗЗД.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на
довеждане от страна на въззивницата З. П. за
установяване на обстоятелството, че част от средствата от кредита не са
използвани за нуждите на семейството.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 1539/2019 год. на ВОС за 27.11.2019 год. от 14,00 ч., за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.