Номер 124823.09.2020 г.Град Пловдив
Районен съд – ПловдивXXIV наказателен състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Частно наказателно
дело № 20205330205672 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.243, aл.4 вр.ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на жалба от Е. С. Ш. , срещу Постановление на
РП – Пловдив от 28.08.2020 г., с което е прекратено воденото досъдебно
производство №390/2019 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази мотивите на прокурора и
наведените в жалбите доводи прие за установено следното:
Жалбата е са подадена в срок и изхожда от лице, което има качеството
на пострадало лице, поради което и същата се приема за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК
с постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 03.09.2019 г. за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В хода на разследването не е възникнала фигурата на обвиняемо лице.
С постановление на РП Пловдив от 28.08.2020 г. производството е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Въз основа на събрания обем гласни и писмени доказателства
наблюдаващият делото прокурор е приел, че по делото не се съдържат
доказателства за осъществен състав на престъпление по измама по смисъла на
чл.206, ал.1 от НК, доколкото е прието, че в конкретния случай се касае
гражданско-правни отношения относно лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ с
ДКН ** и евентуалното разпореждане със същия от А.Ч. не осъществява
състав на престъпление.
В подадената жалба срещу постановлението за прекратяване се иска
1
отмяна на постановлението, като се сочи, че в хода на досъдебното
производство са направени съществени пропуски при събирането на
доказателства като не е установен и разпитан А.Ч., сочи се че неправилно са
възпроизведени установените факти от прокурора. Изтъква се, че не са
предявени материалите по делото въпреки желанието за това на Ш., това не
било сторено и в прокуратурата, като се сочи е така е допуснато съществено
процесуално нарушение.
В постановлението за прекратяване прокурорът е описал следната
фактическа обстановка :
Свидетелката Е. С. Ш. от гр. П. не била правоспособен водач. През 2017
г. същата започнала интимна връзка с т. гражданин - Ах. Ч. /с неустановени
пълни данни за самоличност по делото/, който живеел във **. През 2017 г. Ч.
закупил със свои парични средства и с цел препродажба лек автомобил марка
„Сеат Алхамбра", с per. № **. С тази цел автомобилът бил регистриран на
името на св. Ш., която не заплатила каквато и да е парична сума по
закупуването на автомобила. Впоследствие автомобилът бил продаден от Ч.
на св. Д.Р. от с. Д., обл. П., който я продал на братовчед си - св. И.Р. от
същото село. Последният през 2019 г. направил бартер, като дал л.а. марка
Сеат Алхамбра“ с ДКН ** и договорена парична сума на св. М.С. от гр. П., а
С. дал на Р. свой автомобил марка „Голф". Св. М.С. закупил автомобила за
сина си - св. И. С., който бил ползван от последния и в хода на досъдебното
производство предаден от него с протокол за доброволно предаване. При така
извършените сделки, въпреки че не бил спазен законовия ред, автомобилът се
препродавал по устна договорка между съответния продавач и купувач, респ.
заплащане на съответната цена /а последната извършена сделка — чрез
замяна/ и се предавал във владение на следващия купувач, ведно с ключа за
автомобила и документите за него, в които като собственик фигурира св. Е.
Ш.. При последната сделка с процесния автомобил, св. М.С. и св. И.Р. се
договорили при следващото връщане на С. /той и синът му живеели и
работели в Б./ в Република България, двамата да оформят документално
извършената между тях сделка.
Св. Ш. знаела с какво се занимава Ч. - купуване и препродаване на
автомобили, както и, че гореописания автомобил бил закупен и регистриран
на нейно име с тази цел. В началото на м. януари 2019 г. връзката между
двамата приключила, тъй като същият си тръгнал и повече не се обадил на
Ш.. Ш. знаела, че автомобилът бил на Ч., но се сетила, че по документи се
води на нейно име и следва да заплаща данъци, евентуални глоби, поради
което депозирала жалба, че Ч. не й върнал предоставения от нея автомобил, и
след извършената предварителна проверка било образувано настоящето ДП.
Настоящият съдебен състав споделя изложената в постановлението за
прекратяване фактическа обстановка, която правилно е установена от
събраните в хода на разследването доказателства. Следва да се отбележи
единствено, че в случая няма как да се говори за извършени продажби на
2
автомобила, доколкото не е спазена установената в законодателството правна
форма за това. Това обаче не означава, че изложените в постановлението
факти за предаване на автомобила от едно лице на друго на устна договорка и
при заплащане на парични суми са неверни. Доколкото от доказателствата по
делото не се установяват различни факти от тези приети от прокурора и
изложената фактическа обстановка се приема от съдебния състав, който
счита, че не е необходимо да я преповтаря.
Спорният въпрос по делото е дали от доказателствата може да се
направи категоричен извод за осъществен престъпен състав обсебване по
чл.206, ал.1 от НК, т.е. има ли безспорни доказателства за това
противозаконно да е присвоен от конкретно лице лекия автомобил „Сеат
Алхамбра“, собственост на жалбоподателката Е. Ш..
От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1
от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните
предпоставки : От една страна у дадено лице трябва да се намира чужда
движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това лице, като то
следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без знанието на
собственика и. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на някакво
правно основание, т.е. владението върху тази вещ следва да е било
законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да промени
отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би
могъл да извършва само собственика, т.е. следва да започне да владее вещта
като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди
с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва
собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на
собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл, като деецът следва да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, факта че присвоява една чужда
движима вещ и започва да я владее като своя и да е съзнавал, че промяната на
субективното му отношение към собствеността на вещта става известна за
трети лица и за действителния собственик на тази вещ.
Съдебният състав счита, че от доказателствата по делото не може да
бъде направен такъв категоричен извод. За настоящия съдебен състав
прокурорът е извел изводите си след установяване на релевантните по случая
факти и при правилно установена фактическа обстановка, поради което и
направения извод за липса на осъществен състав на престъпление обсебване е
законосъобразен. На първо място следва да се посочи, че собственик на
автомобила безспорно от законова гледна точка е жалбоподателката Ш.,
независимо че паричните средства за покупката му са били осигурени от А.
Ч.. Независимо от това обаче разпоредителните действия на същия не са били
предприети без съгласието на Е. Ш.. За да достигне до този извод съдът
3
отчита следните обстоятелства :
На първо място свидетелката Ш. неколкократно променя показанията
си относно това как е придобила автомобила, кога и защо е дала същия на
А.Ч.. В жалбата си и в показанията си като свидетел от 01.10.2019 г. сочи, че е
дала автомобила на Ч. да я ползва през месец януари същата година, не са
имали уговорка кога да я върне. Сочи и че в последствие Ч. и заявил, че е
оставил колата на сервиз в гр.Пазарджик. По отношение на собствеността на
автомобила сочи, че е закупила същия от мъж от с.С.. В показанията си от
28.02.2020 г. св.Ш. сочи, че колата и е купена от Ч., който я е платил, сочи че
не знае откъде е купена колата, както и че няма против тя да я прехвърли на
хората, които са се свързали с нея, ако Ч. им я е продал. Сочи, че иска да
направи прехвърляне на автомобила, за да не плаща данъци. В разпита си от
24.06.2020 г. пък сочи, че е пуснала колата за издирване, за да се намери, за да
не се събират данъци на нейно име и да не идват глоби на нейно име. Сочи, че
колата е била на А. и само се е водила на нейно име. Потвърждава частично и
показанията на други свидетели, че е ходила с А. в дома на св.А. Р.. Не сочи
обаче да и е станало известно между Р. и Ч. да е имало уговорка за продажба
на автомобила.
На следващо място следва да се посочи, че в хода на досъдебното
производство е установено по какъв начин държането на автомобилът е
предавано от едно лице на друго и при какви уговорки. Установено е, че Ч. е
предал автомобила на Д.Р., който го дал на братовчед си И.Р.. От своя страна
пък последният го заменил с друг автомобил със св. М.С..
При преценка относно това има ли осъществен състав на престъпление
обсебване следва да се отчитат и събраните свидетелски показания на
установените свидетели извън показанията на св.Ш.. От съществено значение
се явяват показанията на св.Д.Р., който сочи че при посещение в дома на брат
му от А.Ч. е присъствала и Е. Ш., като в разговор между него и Ч. е била
договорена продажбата на автомобила „Сеат Алхамбра“. По делото не са
събрани доказателства, които да оборват твърденията на св.Д.Р.. Следва да се
има предвид и че св.Ш. не отрича да е посещавала дома на брата на св.Д.Р. с
А.Ч.. От друга страна същата е непоследователна в показанията си, дава
различни показания относно това кога и защо е дала владението на
автомобила на Ч.. Тези противоречия, наред с останалите събрани гласни
доказателства водят до извод, че всъщност владението на автомобила не е
предавано на св.Ч., а същият е имал същото без да му е предавано от св.Ш.,
макар автомобилът да е бил нейна собственост документално. От друга
страна следва да се приеме, че св.Ш. е била наясно, че Ч. е имал договорка да
прехвърли автомобила /макар и не по законоустановения за това ред/ на
св.Д.Р., както и че това в крайна сметка се е случило. Очевидно е, че
мотивите на св.Е. Ш. да претендира издирване на автомобила са лични такива
– да не заплаща данъци за същия и да не заплаща евентуалните глоби
4
налагани на водачите му. Тези мотиви са ясно изразени в нейните показания
от 28.02.2020 г. и 24.06.2020 г. Това, наред с показанията на св.Д.Р.,
действително води на извод, че в конкретния случай разпоредителните
действия с автомобила на Ч. не са били предприети от него без съгласието на
св.Ш.. Оттук и съдът счита, че е верен направения от прокурора извод за
липса на състав на престъплението обсебване и за неуредени гражданско-
правни отношения касаещи собствеността на автомобила, т.е. че е налице
визираното в постановлението за прекратяване основание за това.
Съдебният състав счита, че в хода на разследването са били използвани
всички реално възможни процесуални способи на доказване с изключение на
разпит на А. Ч.. Същевременно обаче такова указание, макар да може да бъде
дадено, не би променило с нищо установените факти по делото. Това е така,
тъй като се установява, че жалбоподателката Ш. многократно променя
показанията си по отношение на това кога и по какъв начин автомобила е
станал владение на Ч., каква е била целта и при подаване на жалбата.
Очевидно е при тези обстоятелства, че разпитът на Ч., за когото липсват и
достатъчно индивидуализиращи данни, не може да промени изводът за
гражданско-правни отношения касаещи инкриминирания лек автомобил. Ето
защо и съдът счита, че е проведено пълно и всестранно разследване на случая
и няма как да бъдат дадени указания от съдебния състав, които реално да
спомогнат за запълване на доказателствения дефицит по делото.
Що се касае до изложените в жалбата мотиви за наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на
пострадалото лице съдът счита същите за неоснователни. На първо място
следва да се посочи, че при разпита си на 01.10.2019 г. св.Е. Ш. е заявила, че
не желае да се запознава с хода и материалите по досъдебното производство
при неговото приключване и не желае материалите по досъдебното
производство да и бъдат предявени. В последващите разпити не са отразени
изявления на св.Ш., които да са в противна насока. Не се установяват и
такива изрични писмени изявления по делото чрез изрични молби. С оглед на
това и не може да се счита, че с непредявяването на материалите по
досъдебното производство е ограничено правото на участие на пострадалия в
делото. От друга страна голосновни и недоказани са твърденията в жалбата,
че делото не е било предоставено за запознаване в РП Пловдив, въпреки
изрично искане за това. С оглед на соченото и не може да се приеме, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до
ограничаване правото на участие на пострадалата в делото и което да е
единствено основание за отмяна на постановлението за прекратяване.
Поради изложеното съдът прие, че следва да потвърди изцяло
обжалваното постановление за прекратяване като обосновано и
законосъобразно.
5
Ето защо съдът на основание чл.243, ал.6 т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив
от 28.08.2020 г., с което е прекратено воденото досъдебно производство
№390/2019 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката и Районна
прокуратура гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и протест
в седемдневен срок пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6