№ 68
гр. Русе , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно
административно наказателно дело № 20214500600112 по описа за 2021
година
С решение №644 от 13.08.2020 г. по н.а.х.д. № 553/2020 г., РРС, НО, 2 състав е
признал Р. М. М. за виновен в това, че на 21.02.2019г. в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Сеат” модел „Ибиза“, с регистрационен номер ВТ
5831 КК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП; чл. 31, ал.7
ППЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което в условията на независимо съпричиняване,
по непредпазливост причинил на Л.М.М. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на костите на дясна предмишница, в далечния й край, довело до трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради
което и на основание чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.78а НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева и на основание чл.343г НК РРС лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година.
Със същия съдебен акт РРС осъдил Р. М. М. да заплати в полза на ОД-МВР-Русе
сумата от 1209.08 лв.-разноски на досъдебното производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал упълномощения защитник на
обвиняемия М., който в законоустановения срок го атакува с твърдение за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Развиват се съображения за липса на надлежен
доказателствен анализ, за превратно оценяване на част от приобщшените доказателства, за
1
допуснати множество нарушения на правилата за движение от страна на пострадалата,
които се и сочат като причина за настъпване на пътния инцидент. Моли атакувания съдебен
акт да бъде отменен изцяло, като обвиняемия бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна прокуратура излага
съображения за правилност и законосъобразност на решението на РРС и моли същото да
бъде потвърдено.
Привлеченият към отговорност лично и чрез защитника си изразява становище за
материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт и моли същият да бъде отменен, като от страна на въззивната съдебна инстанция бъде
постановено ново решение, с което да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
За да постанови решението си, районният съд се е позовал на доказателствата от
досъдебното производство, както и на събраните в рамките на проведеното съдебно
следствие, които приел за безпротиворечиви.
Въз основа на доказателствената съвкупност районният съд е направил
констатацията, че обвиняемият Р.М. бил правоспособен водач на МПС, с придобити
категории „В, М, АМ”.
На 21.02.2019 г., в гр.Русе, св. Л.М. управлявала лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.
№ Р 4747 АР. Движела се по бул. „Липник“, посока центъра на града. Времето било
слънчево, с нормална видимост и суха пътната настилка. Наближавайки регулираното със
светофарна уредба кръстовище „Олимп“, образувано между бул. „Липник“ и улиците
„Чипровци“ и „Никола Петков“, св. М. се престроила в най-лявата лента от пътното платно,
предназначена за завиване наляво, като намерението и било да направи обратен завой и
смени посоката си на движение по бул.„Липник“ в посока ул. „Юндола“. Около 12:24:37ч.,
св. М. спряла в лявата лента, зад стоп-линията на кръстовището, тъй като сигналът на
светофарната уредба бил червен. Била първи автомобил от редицата.
По същото време, в противоположното платно за движение по бул. „Липник“, в
посока към ул. „Юндола“, в средната лента, се движел лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. №
ВТ 5831 КК, управляван от обв. Р.М.. На седалката до него пътувала св. Е.Д.. В 12:25:42ч.,
обв. М. достигнал с автомобила си стоп-линията на кръстовището, образувано между бул.
„Липник“ и улиците „Чипровци“ и „Никола Петков“, което в неговата посока на движение
също било регулирано със светофарна уредба. В този момент, без да спира на кръстовището,
2
при вече забранителен сигнал за движението му, обвиняемият пресякъл стоп-линията и
навлязъл в него. Движел се със скорост около 53,3 км/ч. Междувременно в 12:25:41ч., св. М.
потеглила с автомобила си от мястото, където била спряла, при разрешителен за нея зелен
сигнал, навлязла с ниска скорост в кръстовището, като започнала маневра завиване на ляво,
за да смени посоката си на движение по бул. „Липник“, в посока ул. „Юндола“. Тогава
видяла, че от средна лента на противоположното платно по бул. „Липник“, в посока към ул.
„Юндола“, в кръстовището навлязъл лекия автомобил управляван от обв. Р.М., който се
движел в права посока към нея. Св. М. разбрала, че ще последва удар между двата
автомобила, но вместо да спре движението си, за да го предотврати, продължила с ниска
скорост да извършва предприетата от нея маневра завиване наляво. Единствено подала
предупредителен звуков сигнал с клаксона на автомобила си. Обв. М. и св. Е.Д. възприели
навлезлия в кръстовището автомобил на св. М. и предприетата от нея маневра завиване на
ляво. Въпреки това и обвиняемият продължил движението си направо, без да променя
посоката си на движение и без да предприема действия по задействане на спирачната
система на превозното средство. В резултат на това, в кръстовището, в платното за
движение по бул. „Липник“, в посока към ул. „Юндола“, последвал челно-страничен удар -
обв. М. блъснал с предната част на управлявания от него лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.
№ ВТ 5831 КК, в областта на преден десен калник, предно дясно колело и преден десен фар,
управлявания от св. М. лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ Р 4747 АР. След
произшествието св. М. излязла от автомобила си. Имала болки в дясната си ръка, не можела
да я движи.
Непосредствено преди инцидента, св. И.М. се движел с лекия си автомобил „Хюндай
И30“, с рег.№ Р 7659 КВ, по бул. „Липник“ в посока центъра на града. Когато наближил
кръстовище „Олимп“, той чул шум от удар, спрял в средна пътна лента на светофара, видял
св. М. на противоположното платно на бул. „Липник“, в посока КАТ до автомобила си. Чул
последната да моли случайни минувачи да се обадят на тел.112, разбрал, че е претърпяла
пътно-транспортно произшествие и съобщил за него на тел.112.
На място били изпратени екипи на Спешна помощ и полицията. Св. М. била откарана
в Спешно приемно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. След прегледа се установило,
че има фрактура на дясната ръка, поради което била настанена в Клиника Ортопедия и
травматология. Впоследствие й била извършена операция на дясната ръка и поставени
титаниеви импланти.
Мястото на инцидента било посетено от дежурна следствена група, която извършила
оглед на местопроизшествието. Било образувано наказателно производство, в хода на което
била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. Според заключението на
последната в резултат на пътно-транспортното произшествие, пострадалата Л.М. получила
счупване на костите на дясна предмишница, в далечния край, наложило оперативна
интервенция, увреждане, причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
3
Според заключението на автотехническа експертиза видимостта от и към мястото,
където е бил спрял лекия автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ Р 4747 АР, управляван от св.
Л.М., към и от мястото, откъдето лекия автомобил „Сеат Ибиза“, с рег.№ ВТ 5831 КК,
управляван от обв. М. приближавал кръстовището възлизала на около и над 120 метра.
Автомобилът, управляван от св. М. се е движел към началото на удара със скорост около
10,6 км/ч, а автомобилът, управляван от обв. М. към същия момент, със скорост около 53,3
км/ч. Според експертите управляваният от обв. М. автомобил е навлязъл в кръстовището
при забраняващ сигнал на светофарната уредба, докато св. М. - при разрешаващ сигнал. При
установените скорости на движение, опасната зона за спиране на автомобила, управляван от
св. М. е била 4,2 м., а опасната зона за спиране на автомобила управляван от обв. М. е била
от 34,1 м. Св. М. е имала техническа възможност да спре автомобила преди мястото на
удара, каквато възможност е имал и обв. М..
В рамките на производството била назначена и извършена техническа експертиза на
приобщен по делото оптичен носител CD-R, марка „Office1Superstore“, с капацитет 700 MB
и номер: HCR80U52CP1, съдържащ видеозаписи от камери за наблюдение монтирани в
гр.Русе, на кръстовище между бул. „Липник“, ул. „Чипровци“ и ул. „Никола Петков“ от дата
21.02.2019г., за времето от 12:20ч. до 12:35ч. От съдържанието на видеозаписите съдържащи
се в оптичния носител са фиксирани кадри със събития относими към процесното деяние,
които са приложени като 15 бр. цветни снимки снети на хартиен носител.
По делото била назначена и извършена техническа експертиза на приобщен по
делото оптичен носител CD-R, марка „RiDATA“, с капацитет 700 MB и партиден номер:
RFD80M-79239, съдържащ 1 бр. звуков файл „0899081108_21.02.2019_12h26“,
представляващ аудиозапис на постъпил сигнал на ЕЕН 112, с времетраене 01:57 мин.
Изложената фактическа обстановка, приета почти в съответен вид от РРС, въззивната
инстанция изведе от доказателствените източници от досъдебното производство.
Правилно контролираната инстанция е приела, че доказателствена съвкупност в
производството е безпротиворечива, като пряко от съдържимото в гласните доказателствени
източници – обясненията на обв. М. и показанията на свидетелите М. и Д. се установява по
несъмнен начин механизмът на процесното ПТП – съприкосновението между предните
части на двете превозни средства.
Единственото противоречие в доказателствената съвкупност в производството каосае
обстоятелството навлязло ли е управляваното превозно средство при забранен сигнал на
светофарната уредба. В тази насока в обясненията си обв. М. и в показанията си св. Д.
навеждат твърдението, че обвиняемият е навлязъл в процесното кръстовище при действието
на зелен сигнал на светофарната уредба. Законосъобразно РРС е възприел това тяхно
твърдение като защитна позиция, опровергана от показанията на св. М., приобщеното чрез
оглед веществено доказателство и заключението на автотехническата експертиза. В тази
4
насока настоящата въззивна инстанция изцяло се солидализира с доказателствения анализ,
извършен от контролираната съдебна инстанция, който не намира за необходимо да
преповтаря. В този смисъл и несъстоятелни се явяват доводите от въззивната жалба – за
непълнота и тенденциозност при оценка на доказателствената съвкупност в производството
от страна на първоинстанционния съдебен състав. Конкретно – твърденията на обвиняемия
и св. Д. и според въззивната съдебна инстанция изцяло се опровергават от експертното
заключение на автотехническата експертиза, при което вещите лица са съобразили
приобщеното веществено доказателство /съдържащо видеозапис от процесната дата на
кръстовището/ и циклограмата на светофарната уредба. Очевидно е и обстоятелството, че
при навлизането си в кръстовището автомобилът на обвиняемия е бил отдалечен от
движещите се пред него превозни средства, а тези след него са спрели в изчакване на
позволен сигнал на светофарната уредба/вж. л.9 от фотоалбума към заключението на
техническата експертиза - л.60-л.64 от дос.пр./. Що се касае за посоката на движение на
лекия автомобил на пострадалата – безспорно установено е, че всички автомобили –
включително и от съседните две ленти на булеварда /дясна и средна/ са били в движение
към момента на тръгване на превозното средство на пострадалата /вж. л.3 и л.4 от
фотоалбума към заключението на техническата експертиза - л.60-л.64 от дос.пр./. Това е и в
унисон с изложеното от М. и експертно установеното от вещите лица по автотехническата
експертиза.
Въззивният съд възприе заключението на съдебно медицинската експертиза, като
отчете, че в съответствие със специалните знания, които притежава вещото лице е
определило вида и характера на причинената на св. М. увреда.
Въззивният съд отчете като относими за установяване на релевантни за
производството факти и заключенията на автотехническата и техническите експертизи,
които постави в основата на доказателствените си изводи.
Възприеха се изцяло и писмените доказателства и доказателствени средства по
делото, както и вещественото такова приобщено от контролираната съдебна инстанция по
реда на чл.284 от НПК.
В обобщение – не е налице твърдяното от защитата нарушение при осъществяване на
доказателствената дейност от страна на проверяваната съдебна инстанция и при извършване
на дължимата оценка на приобщената доказателствена съвкупност. Цитираната съдебна
практика /включително и европейска/ е безспорно константна, но същата не касае
конкретното наказателно производство и дейността на контролирания съдебен състав.
При коректно възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил
правилни изводи от правна страна, с които въззивната инстанция изразява отчасти
съгласие.
Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на
5
процесната дата – 17.03.2016 година, поради нарушение на правилата за движение,
установени в чл.6, т.1, чл.31, ал.7, т.1 и т.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, обвиняемият е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на Л.М.М..
Събраните в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и
ползваните от досъдебната фаза на производството по реда на чл.378, ал.2 от НПК
доказателствени материали по несъмнен начин установяват частичната състоятелност на
тезата на обвинението.
От обективна страна безспорно е установено, че обв. Р.М. на 21.02.2019 г. в гр. Русе е
управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № ВТ 5831 КК.
Същият е навлязъл при действието на забранен сигнал на светофарната уредба и в
този смисъл и обв. М. е допуснал нарушение на императивните предписания на чл.6, т.1 от
ЗДвП, вр. чл.31, ал.7, т.1 и т.2 от ППЗДвП. Нарушавайки тези норми от ЗДвП и ППЗДвП
обвиняемият е създал критична пътна ситуация, която се намира в причинна връзка с
настъпилия резултат.
В резултат на последвалия удар между двете превозни средства, на пострадалата И.
са били причинени травматични увреждания (счупване на костите на дясна предмишница),
покриващи медикобиологичният признак трайно затрудняване на десен горен крайник-
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.
Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния
резултат – телесните увреди на М., то следва да се приеме, че същите се намират в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за
движение по пътищата, довели до настъпването на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III
н. о.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, както и първата съдебна инстанция
прецени, че с деянието си, обв. М. е осъществил от обективна страна всички признаци на
състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, вр. чл.31, ал.7, т.1 и т.2 от ППЗДвП.
Настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че контролирания съдебен състав
неправилно е приел, че обв. М. е допуснал и нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
счете, че присъдата следва да бъде изменена обвиняемият – оправдан по така повдигнатото
му обвинение в тази му част. Конкретно въззивният съдебен състав счита, че така допуснато
нарушение от негова страна /безспорно установено посредством експертното изследване на
автотехническата експертиза/ не е в причинно следствена връзка с настъпване на
произшествието. В последната насока експертите са категорични, че причината за
настъпване на пътния инцидент е именно навлизането на обвиняемия в кръстовището при
действието на забранен сигнал на светофарната уредба, като изрично сочат, че ако на
6
процесната дата и място обв. М. е спрял, произшествие не би настъпило. Поради това,
въззивният съдебен състав намира, че подсъдимият М. следва да бъде оправдан по
обвинението за извършване на нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП
От субективна страна законосъобразно РРС е приел, че деянието е извършено от обв.
М. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11,
ал. 3, пр. 1 от НК. М. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като като правоспобен водач е бил наясно с правилата
за движение. При конкретната пътна обстановка обвиняемият не е искал и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди
като се имат предвид опита му като водач на МПС.
Законосъобразнно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.78А, ал.
1 НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Р.М.. За извършеното от
него непредпазливо престъпление санкционната част на нормата на чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2,
вр. 342, ал.1, пр.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години и
пробация. От това престъплението не са причинени имуществени вреди. Към датата на
деянието – 21.02.2019 година обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от
административно наказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства районният
съд правилно е разгледал делото в диференцираната процедура по глава Двадесет и осма от
НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.
Районният съд е изложил мотиви за причините, поради които е счел, че отмерената
глоба от хиляда лева е санкция, годна да изпълни целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд
възприе конкретните съображения на контролираната съдебна инстанция в последната
насока като прие, че в този размер административното наказание е съответно на степента на
обществена опасност на деянието и личната опасност на обвиняемия. В този смисъл и
доколкото смекчаващите обстоятелства характеризират конкретното деяние и деец като
такива, чиято обществена опасност не е особено висока Русенски окръжен съд счете, че
индивидуалната и генерална превенция могат да се постигнат с административно наказание
глоба в отмерения от районния съд размер от хиляда лева – на минимума на предвиденото в
закона.
На следващо място районният съд правилно е приел, че с оглед конкретните
индивидуализиращи отговорността обстоятелства за постигане на необходимото
поправително и превантивно въздействие върху обвиняемия, следва да му бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Отмереният от
първата инстанция срок на прилагане на това наказание от три месеца обаче, въззивният съд
приема за занижен. В тази насока от страна на въззивната инстанция беше съобразена
конкретната тежест на причинените наранявания на пострадалата, наличието на
доказателства за допуснато от страна на обв. М. и друго нарушение на ЗДвП (по чл.21, ал.1
от ЗДвП – движение с превишена за конкретния пътен участък скорост), наличието на
7
предходни нарушения по ЗДвП. С оглед на всички тези обстоятелства въззивният съд
намира, че законосъобразно на М. е било наложено наказание ЛУМПС за срок от една
година. Според въззивният състав, както и според първата съдебна инстанция именно
наказание в такъв размер би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на обв. М.. РОС
приема, че период от една година, в който тази допълнителна санкция да се прилага е
съобразен с тежестта на нарушенията на правилата за движение и личността на дееца и е
достатъчен за да гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Извън изложеното по-горе, при цялостната служебна проверка на решението на
първата инстанция, въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на
материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което
съдебният акт следва да бъде потвърден в останалата му част.
Така мотивиран и на основание чл. 338 и чл. 337, ал.2, т.1, вр. чл. 334, т.3 и т. 6 от
НПК, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №644 от 13.08.2020 г. по н.а.х.д. № 553/2020 г., РРС, НО, 2 състав
в частта, с която обв. Р. М. М. е бил признат за виновен в осъществяване на престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК като е допуснал нарушение и на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, като:
ОПРАВДАВА на основание чл. 304 НПК обв. Р. М. М. по обвинението да е
осъществил престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК като е
допуснал нарушение и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8