Р Е
Ш Е Н
И Е № 702
29.12.2011г., гр.Х.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.....…..……...............................................и
в присъствието на прокурора………………………..............................................
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д.
№767 по описа на съда за 2011г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Информационно
обслужване” АД – град С., чрез Изпълнителния директор, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-54/15.08.2011г.
на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Южен
централен район /РНДСК-ЮЦР/.
В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, при противоречие с материалния закон и
несъобразена с целта на закона.
Сочи се, че оспорващото дружество
подало жалба пред Началника на РДНСК-ЮЦР против Разрешение за строеж
№180/09.06.2011г., в която били подробно описани възражения по четири пункта. С
процесната заповед, контролният административен орган обаче се произнесъл само
по две от изложените пред него оплаквания, а по останалите не произнесъл никакви
мотиви. Поради това обстоятелство се претендира допуснато нарушение на
административно-производствените правила, което в случая се явявало съществено,
тъй като липсата на мотиви, по част от релевираните оплаквания, препятствала
осъществяването на съдебен контрол върху оспорения акт. По-нататък в жалбата се
обосновава и несъответствие на обжалвания административен акт и с материалния
закон, като се твърди противоречие с разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Макар правилно Началникът на РДНСК-ЮЦР да приемал, че дружеството жалбоподател
било заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1, т.1 от ЗУТ, респ. имал
законов интерес да обжалва процесното Разрешение за строеж, то органът не
съобразил, че лицето, в чиято полза било издадено строителното разрешително не
притежавало качеството на възложител, тъй като се легитимирало с договори за
отстъпено право на строеж върху общинска земя, които обаче не представлявали
документи за собственост по смисъла на чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ. Развива се и
хипотеза, при която, ако предполагаемо Началникът на РДНСК-ЮЦР счетял актът за
частна общинска собственост № 1137/27.07.2011г. на Община Х. за редовен документ за
собственост по чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, то следвало да съобрази и, че два от
договорите за отстъпване право на строеж от страна на Община Х. на лицето, в
чиято полза било издадено разрешението за строеж, предхождали значително датата
на съставяне на АЧОС. Също така административният орган следвало да прецени и
дали учреденото право на строеж не било погасено, съгласно разпоредбата на
чл.67 от Закона за собствеността. На последно място в жалбата се твърди, че
потвърденото с процесната заповед Разрешение за строеж, противоречало и на
целта на закона, която била въведена с чл.148, ал.1 от ЗУТ, който гласял, че
„строежи могат да се извършват само, ако са разрешение съгласно този закон”.
Моли се за отмяна на обжалваният
административен акт, както да се отмени и потвърденото с него Разрешение за
строеж. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът – Началник на РДНСК
ЮЦР, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованата страна –
Началник „РРС” към Дирекция „Устройство на територията” при Община Х., не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Е.Я.Х.,
чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата,
като изразява становище и за недопустимост на оспорването. Претендира сторените
по делото разноски.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт №148, том І,
рег. № 922, дело 122/2004г., вписан в служба по вписванията под вх. рег.
№ 2937/29.06.2004г., акт. № 33, том 2, дело № 2159/2004г.
„Информационно обслужване” АД – град Х. било признато за собственик на подробно
описани недвижими имоти, сред които и поземлен имот с площ 4 257 кв. м.,
находящ се в град Х., бул.„Б.”№.., съставляващ ПИ-ІІ, отреден за ТИИЦ и КОО, в
кв.525 по плана на град Х., одобрен със Заповед №205/1981г. и Заповед №776/2001г.
Видно от приложената към административната преписка Скица №4571/07.05.2008г. на
СГКК – Х., описаният в горния нотариален акт имот е идентичен с ПИ с
идентификатор 77195.735.4 по КК на град Х..
С Акт за частна общинска
собственост / АЧОС/ № 3561/26.04.2011г., вписан в Служба по вписванията на
02.05.2011г. под № 55, том VІ, рег. № 1923, поземлен имот с идентификатор
77195.735.4 по КК на град Х. бил актуван като частна общинска собственост в
полза на Община Х..
По делото са представени три
вписани в служба „Вписвания” към Агенцията по вписванията договора за отстъпено
право на строеж в ПИ 77196.735.4 от страна на Община Х. в полза на Е.Я.Х. – с
номера: 98, том ІХ, рег. № 4829, партиден номер 1792 от 14.09.2011г.; 212, том
V, рег. № 4127, партиден номер 23667 от 27.06.2005г.; и 171, том 7, дело 418 от
30.05. 2011г.
Със Заявление за съгласуване и
одобряване на инвестиционен проект, по който се издава разрешение за строеж вх.№94Е-47-1/29.06.2009г.,
Е.Я.Х. поискал от Главен архитект при Община Х. да бъде съгласуван и одобрен
инвестиционен проект за строеж „Сграда – магазини и офиси”, находящ се в УПИ
ІІ, кв.525 по плана на град Х.. С протокол № 6/08.02.2011г. ЕСУТ при
Община Х. оценил представеният със Заявление вх. №94Е-47-1/29.06.2009г.
инвестиционен проект за строеж „Обществено обслужваща сграда”, намираща се в
УПИ-ІІ, кв. 525 по плана на град Х., ПИ 77195.735.4 Инвестиционният проект бил
одобрен от Главен архитект на Община Х. на 18.02.2011г.
Въз основа на оценения и одобрен
инвестиционен проект, и с оглед извършеното със Заповед № 79/03.06.2011г.
делегиране на правомощия за периода от 04.06.2011г. до 10.06.2011г., вкл. и
тези по чл. 147 и чл. 148 ал. 2 от ЗУТ от страна на Главен архитект при Община Х.,
Началник отдел „Разрешаване и регистриране на строежите”, Дирекция „Устройство
на територията” при Община Х. издал Разрешение за строеж №180/09.06.2011г. за
строеж „Обществено обслужваща сграда”, находящ се в ПИ 77195.735.4 по КК на
град Х., с възложител Е.Я.Х.. Разрешението за строеж било съобщено на служител
при настоящия жалбоподател срещу подпис на 23.06.2011г.
С Жалба вх. №
94Е-47-1/04.07.2011г. „Информационно обслужване” АД – С.оспорило Разрешение за
строеж №180/09.06.2011г. пред Началника на РДНСК-ЮЦР, който се е произнесъл със
Заповед №ДК-10-ЮЦР-54/15.08.2011г., с която отхвърлил жалбата и оставил в сила
строителното разрешително. Административния акт бил връчен на дружеството –
жалбоподател на 08.09.2011г. видно от известие за доставка с идентификатор PS 4000 00ME57 X. Жалбата против заповедта била депозирана пред
издалия я административен орган на 21.09.2011г., където е заведена под вх. №ДК-05/8-03-123
от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Преди произнасяне по същество на
спора, съдът служебно извършва преценка на редовността и допустимостта на
оспорването. Същото е редовно направено и допустимо, като изходящо от заинтересовано
лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ – лице, легитимиращо се като
собственик на поземления имот, в който е разрешено строителство. В тази насока
съдът намира възражението на Адв.Г. за неоснователно, като изложи и съответните
си доводи в с.з. на 01.12.2011г. Спазена е процедурата по задължително
обжалване по административен ред пред Началника на РДНСК-ЮЦР, като жалбата
против неговия акт е подадена в 14-дневния преклузивен срок за обжалване по чл.215,
ал.4 от ЗУТ. Не се установяват други обстоятелства за оставяне без разглеждане
на спора, като недопустим.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Съдът извършва цялостна проверка
на атакувания административен акт за наличие на основанията по чл.146, т.1 – т.5
от АПК. В резултат на същата намира следното: проверяваната заповед изхожда от
компетентен орган. Този извод следва от разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ. Заповедта
е издадена в законово предвидената писмена форма, съдържа всички необходими
реквизити, вкл. сочи правни и фактически основания за издаването си .
От страна на административния
орган-Началник РДНСК ЮЦР не се установява да е допуснал нарушения на
производствените правила, които могат да бъдат окачествени като съществени.
Правилна е преценката му за допустимост на подадената от „Информационно
обслужване” АД – град С.жалба против Разрешение за строеж №180/09.06.2011г.
Органът въз основа на данните от изисканата и представена преписка по издаване
на процесното строително разрешително от Община Х. и въз основа на съдържащите
се в нея доказателства, се произнася с процесната заповед по наведените пред
него възражения. Настоящият състав не споделя доводите на дружеството
жалбоподател за допуснати нарушения на административно-производствените правила
и ги счита за неоснователни.
В случая е налице произнасяне на
Началник РДНСК-ЮЦР по жалбата против Разрешение за строеж № 180/09.06.2011г.
извън 15-дневния срок по чл.216, ал.5 от ЗУТ, който срок обаче, съгласно
последната практика на ВАС /вж. в този смисъл Р-е №11135/29.09.2010г. на ВАС по адм. д. №
7993/2010г./ не е преклузивен, т.е. с неспазването му не се погасяват
правомощията на органа да се произнесе по същество на подадена пред него жалба.
В този смисъл е налице валидно произнасяне на ответника, макар и извън
определения в закона срок. Което отново обосновава извода, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения и не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.
Относно материалната
законосъобразност на проверяваната заповед, съдът счита следното:
Правилно Началник РДНСК-ЮЦР приема,
че потвърденото с оспорения акт Разрешение за строеж изхожда от компетентен
орган, доколкото макар правомощията за издаването му да са възложени на Главния
архитект при Община Х. – чл.148, ал.2 от ЗУТ, към датата на издаване на
строителното разрешение – 09.06.2011г., Главен архитект при Община Х., на основание
§1, ал.4 от ДР на ЗУТ делегира в нарочен акт правомощията си по чл.148, ал.2 от ЗУТ за определен период, а именно 04.06.2011г. – 10.06.2011г. , като
делегирането е в полза на издалия разрешителното Началник отдел „Разрешаване и
регистриране на строежите”, Дирекция „Устройство на територията” при Община Х..
Също така са правилни и мотивите
на ответника, че данните пред него установяват релевантния факт, че Е.Я.Х.
притежава качеството „възложител” по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ, вр. с
чл.182, ал.1 от ЗУТ, доколкото последният се легитимира с редовни /валидни/
документи, доказващи отстъпено в негова полза суперфициарно право в ПИ
77195.735.4 по КК на град Х.. Всички възражения в насока липса на качество на
собственик на Община Х., която е учредител на правото на строеж, както и евентуалното
погасяване на това право съобразно чл.67, ал.1 от ЗС, са въпроси свързани с
материални права, които не са предмет на проверка по реда на административния и
съдебно-административния контрол. Релевантният в случая факт, който е правилно
установен и подведен под нормата, е, че Е.Я.Х. притежава 3 броя договори за
учредяване на суперфициарно право в ПИ 77195.735.4 в негова полза, които го
легитимират като лице, имащо право да строи в чужд имот. Този релевантен факт
не се засяга по никакъв начин от обстоятелството кой е действителния собственик
на ПИ 77195.735.4, тъй като този въпрос не е предмет на изследване в
административното производство по одобряване на инвестиционни проекти и
издаване на разрешение за строеж. Дори и да се отчетат доводите на
жалбоподателя, че всъщност „Информационно обслужване” АД – град С. е собственик
на процесния ПИ, то дружеството притежава законовата именно въз основа на това
си материално право да защити своите интереси си, но по общия гражданско правен
и процесуален ред.
При извършената служебна проверка
на правилността на процесната заповед съдът отново не намира да има допуснати
нарушения. Безспорно е установени пред Началник РДНСК ЮЦР, че в полза на
заинтересованата страна Х. е налице оценен и одобрен инвестиционен проект,
чието наличие обосновава и фактическото основание за издаване на въпросното
строително разрешително. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че след
като разрешението за строеж е издадено извън 7-дневния срок по чл.148, ал.4,
изр. последно от ЗУТ, то е налице допуснато нарушение, което да не може да се
санира. Така предвиденият в закона 7-дневен срок е релевантен единствено
относно защитата на заявителя, с оглед евентуалното формиране на мълчалив отказ
за издаване на разрешение за строеж. Т.е. пропускането на този срок не се
отразява върху правомощията на Главния архитект или оправомощеното от него лице
да издаде и след изтичането му строително разрешение, нито пък влияе върху
валидността на същото до степен, че да е основание за неговата отмяна.
Съдът не споделя като основателни
и доводите за допуснато нарушение на чл.148, ал.4 изр. последно от ЗУТ. В
административният акт изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрен
инвестиционен проект, в който се съдържат именно всички необходими изисквания
към изпълнението на строежа. В този смисъл остават неясни доводите на
жалбоподателя точни кои релевантни факти не са отразени в строителното
разрешително.
Съдът приема в обобщение, че
както оспорената заповед на Началник РДНСК ЮЦР, така и оставеното с нея в сила
Разрешение за строеж, са изцяло съобразени с материалния закон, както и отговарят
на целта на закона, а именно допускане извършването на строителство, съобразно
предвидената в ЗУТ процедура.
Атакуваният административен акт
се явява изцяло законосъобразен, а подадената против него жалба – неоснователна,
поради което последната следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, съдът
намира за основателна претенцията на заинтересованата страна Е.Я.Х. за
присъждане на направените по делото разноски за един адвокат, като видно от
представеното доказателство /договор за правна защита и съдействие
№ 103/28.11.2011г., Фактура № **********/28.11.2011г. и Вносна бележка от
същата дата/, същата се доказва до размера на 300 лева.
Водим от горното и на
основание чл.172 ал.2 предл. V – то и чл. 143 ал.3 АПК, Административен
съд – Х., V състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Информационно обслужване” АД – град С., представлявано от Изпълнителния
директор, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-54/15.08.2011г. на Началник Регионална
дирекция за национален строителен контрол Южен централен район.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване” АД, ЕИК***,
със седалище град С. и адрес на управление ул. „П. В.” № ., представлявано
от изпълнителния директор Ч.Т.Т., да заплати на Е.Я.Х., ЕГН-**********,***, разноски
по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :