№ 365
гр. Враца, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Х.а
при участието на секретаря Наталия Мл. П.а
като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело №
20241420103489 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени и за неимуществени вреди.
Производството е образувано по искова молба от Л. П. Н., ЕГН **********,
чрез адв. Р. П., против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2023 г., около 13:45 ч., на път II-16,
при км. 11+640, между с. Зверино и с. Люти брод, общ. Мездра, обл. Враца, водачът
М. Х. Ч., управлявайки товарен автомобил „******“ с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, като предприел неразрешена и несигнализирана
маневра - завой наляво, в резултат на което настъпил удар с движещия се зад него
мотоциклетист – ищеца, който управлявал мотоциклет „******“ с рег. № ********.
Сочи се, че било образувано НОХД № 148/2024 г. по описа на Районен съд -
Мездра, което приключило със споразумение по реда на чл. 381 от НПК, с което
виновният водач М. Х. Ч., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на
01.10.2023 г., около 13:45 ч., на път II-16, при км. 11+640, между с. Зверино и с. Люти
брод, общ. Мездра, обл. Враца, при управление на МПС - товарен автомобил марка
„*****“, модел „*****“ с рег.№ ********, нарушил правилата за движение, а именно
чл. 25, ал. 1 от ЗдвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, като внезапно навлязъл от дясна в
лява /насрещна/ пътна лента, в момент, в който покрай него в същата посока се е
движел мотоциклет марка „*******” с рег. № ********, блъснал го и по
1
непредпазливост причинил на водача на мотоциклета Л. П. Н. средна телесна повреда -
гръдна травма, изразяваща се в счупване на 3-то и 4-то леви ребра с излив в лява
гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Сочи че, след ПТП ищецът е хоспитализиран в MБАЛ „Христо Ботев” – Враца,
където е поставена диагноза: травма на глезен и стъпало и са констатирани: оток на
дясно коляно и ходило, малкия пръст на дясно ходило и левия глезен; разкъсно-
контузна рана на левия глезен, която кърви; счупване на 3-то и 4-то леви ребра.
Извършена била оперативна интервенция.
Сочи, че на 03.10.2023 г. преминал прегледи в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД –
гр. София, където е установен излив в лява гръдна кухина и му било назначено
медикаментозно лечение за абсорбирането му.
Заявява, че на 05.10.2023 г. бил прегледан от съдебен лекар, чието заключение
е, че му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на 3-то и 4-
то леви ребра с излив в лява гръдна кухина и редица леки телесни повреди, състоящи
се в охлузване на носа, отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата, оток и
кръвонасядане в ляво, хълбочо, дясно коляно, ляво ребро, с охлузвания в тези зони,
двете глезенни стави и и ходила, кръвонасядане в ляво седалищно и на ляво рамо,
драскотини на ляв горен крайник, открито разкъсване на лява глезенна става.
Твърди, че възстановяването на пострадалия протекло в домашни условия и
било съпроводено от изпитвани интензивни физически болки и страдания в различни
анатомични области, поради причинените мекотъканни травми по главата и тялото;
ищецът имал нарушение на съня и затруднение в придвижването. Настъпила е
временна неработоспособност, битов и социален дискомфорт. Тези обстоятелства,
наред с невъзможността пострадалият да бъде пълноценен родител при отглеждането
на малкото му дете, довели до редица отрицателни емоционални преживявания -
тревога, раздразнителност, гняв, чувство за непълноценност и несигурност.
Заявява, че претърпял и имуществени вреди – причинена „тотална щета“ на
собствения му мотоциклет „******“ с рег. № ********.
Сочи, че към момента на ПТП за товарен автомобил „******“ с рег. №
******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество по полица № BG/22/123001502922 и срок на действие от
21.05.2023 г. до 20.05.2024 г. Заявява, че от името на ищеца били заявени писмени
претенции пред застрахователя-ответник с вх. № 10946/10.11.2023 г. и вх. №
11077/14.11.2023 г. за неимуществените и имуществените вреди. Образувани били
преписки по щети, като за неимуществените вреди била образувана преписка по щета
№ 0000-1000-64-23-7858 и ответното дружество определило обезщетение в размер на
2
5 120 лева, което не било платено, а за имуществените вреди била образувана преписка
по щета № 000-5060-23-001420, по която било определено обезщетение в размер на
5 663,77 лева, което било платено на ищеца на 26.09.2024 г.
Счита, че изплатеното обезщетение за имуществени вреди е занижено предвид
стойността на процесния мотор, а определеното обезщетение за неимуществените
вреди – несправедливо с оглед причинените му травми и наранявания.
Иска се постановяване на решение, с което ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
да бъде осъдено да заплати на ищеца Л. П. Н., ЕГН **********, следните суми:
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие телесни увреждания, причинени от ПТП, настъпило
на 01.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
ответното дружество – 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
сумата от още 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие настъпила „тотална щета“ на собствения на ищеца
мотоциклет „******“ с рег. № ******** от ПТП, настъпило на 01.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответното дружество –
14.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ЗК „Лев
Инс“ АД, с който предявените искове се оспорват по размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП относно товарен автомобил
„******“ с рег. № ********. Не оспорва, че въз основа на предявени от ищеца
застрахователни претенции от ответното дружество му е изплатена сумата от 5 662,50
лева – застрахователно обезщетение за причинените му от ПТП имуществени вреди, а
на претенцията на неимуществени е определено обезщетение в размер на 5 120 лева,
което не е платено. Счита обезщетенията за справедливи и оспорва предявените искове
над тези суми като неоснователни.
Оспорва твърденията за изключителна вина на водача на товарния автомобил
за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, като прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като заявява, че последният не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, като при избиране
на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на опасност
за движението- да намали скоростта и в случай на необходимост да спре; превишил
установената от закона скорост от 80 км/ч за движение извън населено място; като
водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал не се е убедил, че
3
пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво; при изпълнение на маневра изпреварване е застъпил
и пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща двете пътни ленти; като водач
на мотоциклет не е използвал защитна каска.
Оспорва настъпването на всички описани в исковата молба вреди. Счита, че и
претенцията за лихва за явява неоснователна.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В депозираното от третото лице помагач М. Х. Ч., чрез адв. М. С., становище
се оспорват предявените искове. Сочи, че оспорва изключителната вина и е налице
съпричиняване от страна на ищеца.
С протоколно определение от 30.04.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 К за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди чрез увеличаване на
неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 2 542,50 лева.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК е прието за безспорно между страните, допълнен в проведеното на 12.03.2025 г.
първо открито съдебно заседание, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че 1. че към датата на ПТП – 01.10.2023 г. за товарен автомобил
„******“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, 2. че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие на договора, 3. че ищецът е предявил писмени претенции
пред застрахователя-ответник с вх. № 10946/10.11.2023 г. и вх. № 11077/14.11.2023 г. за
неимуществените и имуществените вреди, по които за неимуществените вреди била
образувана преписка по щета № 0000-1000-64-23-7858, по която ответното дружество
определило обезщетение в размер на 5 120 лева, което не било платено, а за
имуществените вреди била образувана преписка по щета № 000-5060-23-001420, по
която било определено обезщетение в размер на 5 662,50 лева, което било платено на
ищеца на 26.09.2024 г. и 4. че преди местонастъпването на ПТП е наличен пътен знак
Б24 /забрана за изпреварване, с изключение на мотоциклети с кош и мотопеди/, чието
действие обхваща и мястото на настъпване на ПТП, както и че на мястото на
настъпване на ПТП е налице пътна маркировка непрекъсната единична линия.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 300000-
7377/01.11.2023 г., местопроизшествието е посетено от Й. Й. и М. М. – служители при
4
РУ – Мездра, като ПТП е настъпило на 01.10.2023 г, около 13:45 часа, на път II-16 в
района на км 11+640, Община Мездра, между мотоциклет „******“ с рег. № *****,
управляван от ищеца Л. П. Н., и товарен автомобил „******“ с рег. № *******,
управляван от третото лице – помагач М. Х. Ч., който е напуснал ПТП.
От представения по делото препис от Протокол № 31/05.04.2024 г. по НОХД №
148/2024 г. по описа на РС – Мездра, се установява, че с протоколно определение от
05.04.2024 г. е одобрено споразумение, с което водачът М. Х. Ч. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.
1 НК за процесното ПТП - че на 01.10.2023 г., около 13:45 ч., на път II-16, при км.
11+640, между с. Зверино и с. Люти брод, общ. Мездра, обл. Враца, при управление на
МПС - товарен автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *******, нарушил
правилата за движение, а именно чл. 25, ал. 1 от ЗдвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП,
като внезапно навлязъл от дясна в лява /насрещна/ пътна лента, в момент, в който
покрай него в същата посока се е движел мотоциклет марка „*******L” с рег. №
*****, блъснал го и по непредпазливост причинил на водача на мотоциклета Л. П. Н.
средна телесна повреда - гръдна травма, изразяваща се в счупване на 3-то и 4-то леви
ребра с излив в лява гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
Видно от Епикриза, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца, ищецът е постъпил на 01.10.2023 г. в 6:14 часа с
диагноза „Други уточнени травми на глезена и стъпалото“ и „Множествени счупвания
на ребра, закрито“. Извършена е операция – единични шевове на ставната капсула и
шев на кожа, като е изписан в същия ден – на 01.10.2023 г., в 17:20 часа.
Представено е Съдебно-медицинско удостоверение № 307/05.10.2023 г.,
издадено от д-р Р. А.., в което е посочено, че след извършен преглед на ищеца Н. е
установено, че същият е получил
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на 3-то и 4-то леви ребра с излив в
лява гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота
Охлузване на носа; отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата, оток
и кръвонасядания в лява хълбочно, дясно коляно, ляво бедро и с охлузвания в тази
зона, двете глезенни стави и ходила, кръвонасядане в ляво седалищно и на ляво рамо;
драскотини на ляв горен крайник; открито разкъсване на лява глезенна става, които
увреждания са му причинили разстройство на здравето, неопасно за живота.
По механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от
пострадалия – мотоциклетна травма.
5
Видно от болнични листове №№ Е20232249678/02.10.2023 г.
Е20233064577/31.10.2023 г., Е20233064867/30.11.2023 г., Е20233740332/02.01.2024 г. и
№20233740538/30.01.2024 г., ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за времето от 01.10.2023 г. до 28.02.2024 г.
Със заявление, получено от ответното дружество на 10.11.2023 г. видно от
известие за доставяне, ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от него вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер
на 40 000 лева. Ответното дружество е отговорило на ищеца на 10.11.2023 г. чрез
писмо по електронната поща, че по образуваната щета № 0000-1000-64-23-
7858/10.11.2023 г. е определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
120 лева.
Видно от Свидетелство за регистрация Част I, мотоциклет марка „*******” с
рег. № ***** е собственост на ищеца Л. П. Н..
Със заявление, получено от ответното дружество на 14.11.2023 г., ищецът е
поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
вследствие настъпилото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на
собствения му мотоциклет „*******” в размер на 10 000 лева.
Щетите по МПС са описани в опис – заключение по щета № 0000-5060-23-
001420/27.11.2023 г.
С отговор от ЗД „Лев Инс“ АД с писмо изх. № 3538/25.04.2024 г., е прието, че с
оглед изплащане на обезщетение следва да се представи удостоверение от МВР за
прекратяване на регистрацията на мотоциклета, тъй като по смисъла на чл. 390 КЗ се
касае за тотална щета.
В изпълнение на исканията на застрахователното дружество, на 26.08.2024 г.
ищецът е представил на застраховател удостоверение за дерегистрация на
мотоциклета.
Ищецът признава, че на 26.09.2024 г. ответното дружество му е заплатило
сумата от 5 663,77 лева – обезщетение за имуществени вреди, което се установява и от
платежно нареждане от 26.09.2024 г.
По делото е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, като вещото
лице сочи, че при станалото ПТП мотоциклет „*******“ е peг. № ***** е напълно
унищожен, липсват здрави части и механизми, които определят основните базови
габаритни размери. Мотоциклетът е напълно деформиран, като при извършения оглед
е установено, че са нарушени основните габаритни размери и са разрушени двигател,
скоростна кутия, спирачна система, осветление, управление и ходова част. Поради тази
причина възстановяването на мотоциклета е възможно само от нови части и то в
специализиран сервиз за марката мотоциклети, притежаващ необходимото оборудване,
6
машини и инструменти за тази дейност. Пазарната стойност на разходите за части и
труд за възстановяване на мотоциклета в този случай ще надхвърлят многократно
пазарната му стойността към момента на настъпване на ПТП, поради което е налице
тотална щета.
Действителната стойност на мотоциклет „*******“ към момента на настъпване
на ПТП - 01.10.2023 г. възлиза на 8 225 лева. При извършения оглед на мотоциклета са
установени допълнително закупени от собственика и монтирани на мотоциклета
части:
Стопери (краш тапи) - 2 бр. - 240 лева;
Предпазен щит (слюда) - 150 лева;
Радиален лост Брендо - 250 лева
Генерация (крайно гърне) Лео Винчи - 160 лева.
Вещото лице сочи, че щетите на мотоциклета са причинени вследствие
описаното ПТП, настъпило на 01.10.2023 г.
Вещото лице е установило следния механизъм на ПТП: На 01.10.2023 г., около
13:45 часа, по платното за движение на път II-16 в светлата част на денонощието в
посока от с. Зверино към гр. Мездра при ясно време, нормална видимост и сухо пътно
платно, мотоциклет марка „***“, модел „***“ с peг. № *****, собственост и
управляван от Л. П. Н., се е движел със скорост около 80 км/ч. Пред мотоциклета в
същата посока по платното за движение се е движил товарният автомобил марка
„*****“, модел „*****“ с peг. № *******, собственост и управляван от М. Х. Ч.. В
определен момент водачът на мотоциклет „*******“, излизайки от десен завой в прав
участък, възприема движещият се пред него товарен автомобил, че намалява скоростта
си на движение, и предприема маневра изпреварване, като преминава от дясната в
лявата лента, пресичайки осевата линия М1 на платното за движение. Когато
мотоциклетът се намирал на разстояние около 23,2 метра от мястото на удара, водачът
на товарния автомобил „******“ предприел маневра за навлизане в лявата лента и
напускане на платното за движение, за да навлезе в земно отклонение (път).
Водачът на мотоциклет „*******“ е възприел товарния автомобил, като
опасност и е реагирал на аварийно спиране, но поради липса време и разстояние при
достигане на мястото на удара се блъснал с дясната ръчка за управление в лявата
странична част на товарния автомобил „******“. В резултат на удара и получения
ударен импулс мотоциклетът се отклонил в ляво по посоката си на движение,
преминавайки през левия банкет, блъснал се във външната стена на крайпътната
канавка и паднал на лявата си страна, при което мотоциклетистът се отделил от него.
Мотоциклетът, плъзгайки се на лявата си страна, е продължил движението си напред с
въртеливо движение се върнал на платното за движение, като се установил в покой
7
косо по средата на платното за движение на мястото, отразено в протокола за оглед на
ПТП.
От техническа гледна точка мястото на удара между мотоциклет „*** ***“ с
peг. № ***** и товарен автомобил „******“ с peг. № ******* се намира около 14
метра от линията на ориентира по посока към гр. Мездра по дължината на платното за
движение и на около 1,4 метра в ляво от непрекъснатата линия М1 по ширината на
платното за движение.
Платното за движение на път II-16 в участъка от пътя, където е настъпило
пътнотранспортното произшествие, е прав хоризонтален участък след десен завой по
посока от с. Зверино към гр. Мездра. Платното за движение е разделено в две ленти с
единична непрекъсната линия М1. В района на местопроизшествието преди мястото на
удара не са установени спирачни следи. От техническа гледна точка скоростта на
движение на мотоциклет „*******“ преди ПТП и в момента на удара е била около 80
км/ч. Скоростта на товарен автомобил „******“ преди ПТП се определя на 40 км/ч на
базата на експертна оценка, съобразявайки се е получените деформации и увреждане
на двете МПС, вида на инициалния удар – челно страничен, пътнотранспортната
обстановка – завой на ляво за навлизане на земен път.
Безопасната дистанция за движение на мотоциклет „*******“ след товарния
автомобил „******“ е била около 53 метра. Дължината на опасната зона за спиране на
мотоциклета при движение с определената скорост от 80 км/ч в условията на
произшествието е била около 62 метра. Ако водачът на мотоциклета при движение с
около 80 км/ч е поддържал безопасната дистанция след товарния автомобил „******“
от около 53 метра, е могъл да предотврати настъпването на ПТП.
При извършения оглед на катастрофиралия мотоциклет вещото лице е
установило следните годни за втора употреба части:
Гума задна марка „Pirelli Didblo Расо“ е с размер 180x55 R17 - 200 лева.
Джанта задно колело (алуминий) - 220 лева.
Застрахователят, извършил огледа на мотоциклета, не е иззел годни части от
катастрофиралия мотоциклет.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при спазване на безопасна
дистанция, ударът е щял да бъде избегнат. Но при скоростта на мотоциклета и
дистанцията от 23 метра ударът не би могъл да бъде избегнат, каквато и маневра да
беше предприел мотоциклетистът. Левият завой, който е правил товарният автомобил,
е забранен. Изпреварването също е забранено на това място.
От заключението по допуснатата СМЕ, неоспорено от страните, се установява,
че в резултат на ПТП на ищеца Л. Н. са причинени следните увреждания :
Гръдна травма - счупване на 3-то и 4-то леви ребра с плеврален излив в лява
8
гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Разкъсно-контузна рана в областта на ляв глезен; охлузване на носа; отоци и
кръвонасядания в окосмената част на главата; оток и кръвонасядане в областта на ляв
хълбок, оток и кръвонасядане на ляво бедро; оток и кръвонасядане на ляво рамо;
кръвонасядане и оток дясно коляно; оток и кръвонасядане на двете ходила;
кръвонасядане на седалището и пояса; охлузвания на ляв горен крайник, които
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Лечението, което е било проведено, е било хирургично при първоначалния
прием в здравно заведение – шев на разкъсно-контузната рана на глезена. Периодът за
възстановяване е бил около 2-3 месеца при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес. Болките и страданията, които е търпял като интензивност и
продължителност, са били за определен период от време (възстановителния), като
постепенно са отзвучавали. Физическият и битов дискомфорт, които е търпял Н. през
възстановителния период, е бил свързан със счупването на ребрата, което е водело до
затруднение в дишането и определени движения на снагата в дейностите от
ежедневието. Същият е бил нетрудоспособен за времето на отпуск по болест.
Периодът за възстановяване и от тази травма е бил около 2-3 месеца при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес.
Вещото лице сочи, че посочените увреждания отговарят да бъдат получени
при мотоциклетна травма, като при поставена предпазна каска водачът на мотоциклета
не би получил нараняванията в областта на окосмената част на главата, а ако същата е
била и от затворен тип, не би получил и нараняването на носа.
Разпитан в съдебно заседание, вещото лице допълва, че е извършен и шев на
ставната капсула. Необходимо е било около три седмици да се щади самият крайник от
натоварване и резки движения. Т. е. възстановителният период за зарастване на
ставната капсула се включва във възстановителния период за раната, който е около
два-три месеца. Според вещото лице, ищецът е бил без каска при настъпване на ПТП,
имайки предвид броя и вида на нараняванията по главата.
Съдът изцяло кредитира заключенията на двете експертизи – САТЕ и СМЕ,
същите са подробни и отговарят на поставени въпроси, като не възникват никакви
съмнения за тяхната правилност и обоснованост.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свид. П. Д. Х. Х.а, която живее на семейни начала с
ищеца. Тя разказва, че в деня на ПТП на 01.10.2023 г. е посетила ищеца в болницата в
гр. Враца, имал шевове на левия крак. Ищецът се притеснявал, че няма да може да
помага на свидетелката за грижите по детето им, което тогава било бебе на 8 месеца.
Имал и 2 счупени ребра, поради което след изписването му от болницата на същия ден
9
основно лежал у дома, било му много трудно да става и изпитвал силна болка. Боляло
го цялото тяло, имал охлузвания по рамото, по главата, по лицето. Имал и доста
синини – по краката, по гърба и отстрани на тялото, охлузвания по краката. Около 3
месеца бил на легло, трудно му било ставането, свидетелката му помагала да стане,
защото много го боляло. Приемал болкоуспокояващи. Тежало му, че не може да
помага за детето, че не може да излезе със семейството си на разходка, да играе с
детето или да го гледа. Около 5 месеца не ходил на работа. Сочи, че болките от
счупените ребра били много силни и при по – дълбоко поемане на въздух или кихане,
го боляло много силно. Не можел да се завърти в леглото настрани и спял само по
гръб. Болките отшумели след около 3 месеца. Сочи, че ищецът работи прав и кракът
продължава да го боли, включително и при промяна на времето.
Съдът възприема с доверие показанията на свидетелката, ценени по реда на чл.
172 ГПК, като не намира основание да се съмнява в евентуална заинтересованост у
свидетелката. Същата последователно, хронологично и обективно разказа пред съда
преките си лични наблюдения както относно физическото състояние, така и относно
емоционалния статус на ищеца. Свидетелката е именно лицето, което се е грижило за
него след ПТП и изписването му от болницата, поради което има най – пълни
впечатления за релевантните за спора факти. Показанията й не съдържат противоречия
и са в синхрон с останалите събрани по делото доказателства, в това число и
заключенията по допуснатите експертизи.
В дадените по реда на чл. 172 ГПК обяснения, третото лице – помагач на
страната на ответника и виновен за настъпването на ПТП водач М. Ч. заявява, че в
деня на ПТП отивал да прибере кучето си. Дал ляв мигач, погледнал в страничното
огледало дали отзад идва МПС и щом тръгнал да завива, усетил удара в лявата част на
автомобила си. Ударът се реализирал в лентата за насрещно движение. Видял, че
мотористът паднал в канавката и си тръгнал. Заявява, че знае, че там левият завой е
забранен.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие телесни
увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 01.10.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на ответното дружество – 10.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
сумата от 2 542,50 лева /след увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/,
10
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие настъпила „тотална щета“ на собствения на ищеца
мотоциклет „******“ с рег. № ******** от ПТП, настъпило на 01.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответното дружество –
14.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на
дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните
имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, както и че са спазени
изискванията на чл. 380 КЗ.
По отношение на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, в тежест на ищеца е да докаже, че с предявяването на претенцията пред
застрахователя е предоставила пълни и точни данни за банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя.
По направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да установи, че с действията си като водач на
мотоциклет ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП и вредоносния резултат.
Както бе посочено по – горе, с доклада по делото са признати за безспорни
между страните обстоятелствата, че 1. че към датата на ПТП – 01.10.2023 г. за товарен
автомобил „******“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, 2. че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие на договора, 3. че ищецът е предявил писмени претенции
пред застрахователя-ответник с вх. № 10946/10.11.2023 г. и вх. № 11077/14.11.2023 г. за
неимуществените и имуществените вреди, по които за неимуществените вреди била
образувана преписка по щета № 0000-1000-64-23-7858, по която ответното дружество
определило обезщетение в размер на 5 120 лева, което не било платено, а за
имуществените вреди била образувана преписка по щета № 000-5060-23-001420, по
която било определено обезщетение в размер на 5 662,50 лева, което било платено на
11
ищеца на 26.09.2024 г. и 4. че преди местонастъпването на ПТП е наличен пътен знак
Б24 /забрана за изпреварване, с изключение на мотоциклети с кош и мотопеди/, чието
действие обхваща и мястото на настъпване на ПТП, както и че на мястото на
настъпване на ПТП е налице пътна маркировка непрекъсната единична линия.
Освен горното, за да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи и
кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД – деликт, причинени в резултат от този деликт вреди на
ищеца и причинна връзка между тях.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Според установената съдебна практика по
чл. 300 ГПК, задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд
обхваща три елемента: дали деянието е извършено, дали е противоправно и виновен ли
е деецът. Ревизирането в гражданския процес на тези предели на присъдата е
недопустимо. Ето защо от определение за одобряване на споразумение, постановено на
05.04.2024 г. по НОХД № 148/2024 г. по описа на Районен съд – Мездра, имащо
последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че М. Х. Ч. е
извършил деянието, че то е противоправно, че е извършено виновно, както и че на
ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания.
Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна
телесна повреда, то задължителната сила на споразумението обхваща и установяването
на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното
противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд /така
Решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 22 от
05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др./.
Освен това с определянето на застрахователно обезщетение за неимуществени
и заплащане на такова за имуществени вреди на практика застрахователното
дружество е признало елементите от фактическия състав, въз основа на който дължи
обезвреда за пострадалото лице. Ответното дружество е определило обезщетение
както за неимуществени, така и за имуществените вреди, в което е признало своята
отговорност да обезщети ищеца за виновното поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е приело да застрахова.
Механизмът и наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и
нараняванията на ищеца се установяват по категоричен начин от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП и приетите
заключения по САТЕ и СМЕ. За установяване на механизма на описаното в исковата
молба пътнотранспортно произшествие като писмено доказателство по делото е приет
12
препис от Констативен протокол за ПТП рег. № 300000-7377/01.11.2023 г., съставен от
служители от Сектор ПП при ОДМВР – Враца, в който макар и непълни, се съдържат
данни за участниците, мястото, времето на настъпване на ПТП. Съгласно константната
практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 20/22.03.2017 г. по
гр. д. № 50128/2016 г., ВКС, III ГО, и посочените в него Решение № 85/28.05.2009 г. по
т. д. № 768/2008 г., Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013
г., Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Решение № 110/04.09.2013 г. по т.
д. № 194/2012 г., Решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. 769/2012 г., Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г., всички на Търговска колегия на ВКС,
констативният протокол за пътнотранспортно произшествие, издаден след
задължително посещение на мястото на инцидента от длъжностно лице на полицията в
случаите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е представеният по делото, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката
на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Когато протоколът не удостоверява всички
релевантни относно причините за възникване на инцидента обстоятелства за
изясняване на механизма на ПТП следва да бъдат ангажирани други доказателства.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава. Такива в случая са ангажирани от ищеца чрез САТЕ, от
заключението по която се установява точният механизъм на ПТП – мястото на
неговото настъпване, ширина и посока на движение на платната, пътната маркировка,
в каква посока са се движели участниците, както и поведението на водачите.
Въз основа на събраните гласни доказателства и от заключението на вещото
лице по СМЕ, което не бе оспорено от страните, се установяват получените от ищеца
наранявания /извън средната телесна повреда/ и настъпването на неимуществени
вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ по
прекия иск на увреденото лице.
Спорни между страните са въпросите за справедливия по смисъла на чл. 52
ЗЗД размер на обезщетението с оглед доказаните по делото неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, както и относно размера на обезщетението за имуществени
13
вреди, като счита, че изплатеното на ищеца такова е достатъчно, за да репарира
имуществените вреди.
По иска за неимуществени вреди:
Искът е предявен за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие травматичните увреждания, получени от ПТП.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно същата,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., решение №
93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. №
635/2010 г., ІІ т. о., решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ т. о., решение
№ 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ т. о., решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. №
461/2011 г., ІІ т. о., решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ т. о. и много
др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, a
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя
притежател. В този аспект справедливостта се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност
и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, причинени
морални страдания, отражение, което увреждането е имало върху личния, семейния,
обществения и професионалния живот на пострадалото лице, допълнително влошаване
състоянието на здравето, прогнози за бъдещо развитие на увреждането и др.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които
в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди (в който смисъл е и
решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г., ВКС, II т.о.).
Тези обективни критерии са доразвити в съдебната практика. Понятието
„справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно
14
съществуващи обстоятелства, които съда следва да има предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и обстоятелствата, при които
са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне размера на
обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и
проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите
продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. При
определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и
неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие, негативното отражение на увреждането
върху психичното здраве на пострадалия, както и възрастта на увредения, отражението
на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в
страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката
на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и
интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания /така напр. Решение
№ 125/27.02.2024 г. по гр. д. № 1983/2023 г., ВКС, IV г.о./.
Също съгласно практиката на ВКС /например Решение № 242 от 12.01.2017 г.
по т. д. № 3319/2015 г., ІІ т. о., Решение № 248 от 02.08.2018 г. по т. д. № 1565/2017 г.,
ІІ т. о., Решение № 15 от 26.02.2019 г. по т. д. № 1277/2018 г., ІІ т. о. и др./, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се отчита и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането,
ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска
отговорност“ /макар последните да се явяват само помощен критерий/. Именно
непрекъснато променящата се икономическа ситуация в страната е в основата на
регулярното осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащата към
релевантния момент редакция на чл. 492 от Кодекса за застраховане /изм. – ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г./ лимитът на отговорност за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя пострадали. Въпреки функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на
застрахователното събитие, законодателно уредената минимална застрахователна сума
се явява спомагателен ориентир при преценка на критерия „справедливост“ по смисъла
15
на чл. 52 ЗЗД /Решение № 103/02.11.2020 г. по т. д. № 2181/2019 г., ВКС, I т. о./.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г.,
ВКС, ОСГТК, когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено
увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, включително и като
признава своя принос, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като
законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на
справедливото обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Пострадалият следва да посочи ясно
обстоятелствата, от които може да се направи извод за накърняване на негови
неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение определя обезщетението за
всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, и спрямо определения по справедливост размер прилага разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и
фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска (чл.
235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдания не са
ново правопораждащо основание. При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
В случая при определяне размера на справедливото обезщетение следва да се
вземе предвид тежестта на получените увреждания, едното от които е причинило на
ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота, което е средна телесна
повреда, както и че се е наложило зашИ.е на раната на левия крак, както и наличието
на множество охлузвания по цялото тяло.
Настоящият съдебен състав приема, че причинените на ищеца травматични
увреждания несъмнено са му причинили силни физически болки и страдания, най –
съществени и интензивни заради счупените ребра, довели до невъзможност за
свободно движение на тялото, затруднения при ставането от легнало положение,
неудобство при спане, като се е налагало да спи само по гръб, заради невъзможност да
се завърти, силни болки при дълбоко вдишване или кихане. Налагало се е да разчита
на помощта на жената, с която живее на семейни начала.
Съдът отчита обстоятелството, че травмата е била с риск за живота на
пострадалия.
Възстановителният период за травмите е 2-3 месеца, като ищецът не е можел
да изпълнява трудовите си задължения и е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност за срок от 5 месеца – от 01.10.2023 г. до 28.02.2024 г., включително.
Освен физическата травма и ежедневните неудобства при извършването на
посочените дейности, следва да се отчете и значителния емоционален стрес, който
ищецът е изживял по време на ПТП и в периода на възстановяване. Чувствал се
16
виновен и тревожен, че не е бил в състояние да помага за детето си, което е било бебе
на 8 месеца, нито да играе с него, да го гледа или да излезе със семейството си на
разходка.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалия, възрастта му към датата на ПТП – 25 години, както и
отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му, претърпените стрес и
уплаха, невъзможността да ходи на работа за 5 месеца и да се грижи за детето и
семейството си, срокът за възстановяване от травмите в 2-3 – месечен срок, както и че
е съществувал риск за живота на му, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева.
По иска за имуществени вреди:
Искът е предявен за сумата от 2 542,50 лева /след увеличение на неговия
размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие
настъпила „тотална щета“ на собствения на ищеца мотоциклет „******“ с рег. №
***** от ПТП, настъпило на 01.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на ответното дружество – 14.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта многократно би надвишила пазарната стойност на мотоциклета към датата на
ПТП-то, тъй като мотоциклетът е напълно деформиран и унищожен, като при
извършения оглед е установено, че са нарушени основните габаритни размери и са
разрушени двигател, скоростна кутия, спирачна система, осветление, управление и
ходова част. Поради тази причина възстановяването на мотоциклета е възможно само
от нови части и то в специализиран сервиз за марката мотоциклети, притежаващ
необходимото оборудване, машини и инструменти за тази дейност. Пазарната стойност
на разходите за части и труд за възстановяване на мотоциклета в този случай ще
надхвърлят многократно пазарната му стойността към момента на настъпване на ПТП,
поради което е налице тотална щета.
Действителната стойност на мотоциклет „*******“ към момента на настъпване
на ПТП - 01.10.2023 г. възлиза на 8 225 лева, а стойността на запазените части е 420
лева – задна гума на стойност 200 лева и джанта задно колело на стойност 220 лева.
След като увреждането на процесния мотоциклет представлява тотална щета
17
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, приложими към определяне размера на обезщетението
по чл. 432 КЗ са нормите на чл. 390, чл. 400 и чл. 386 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Реалният размер
на вредата се съизмерява с действителната стойност на увреденото имущество по
смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със
същото качество.
В случая размерът на вредата, доколкото е налице тотална щета, е стойността
на мотоциклет със същия срок на експлоатация, същата марка и модел по средни
пазарни цени към датата на събитието. Съгласно заключението по САТЕ
действителната стойност на мотоциклета възлиза на 8 225 лева.
Размерът на обезщетението, което се търси, следва да се намали със стойността
на запазените части, тъй като те остават в полза на собственика на увредения от ПТП
мотоциклет, поради което дължимото от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение е в размер само за
разликата между действителната стойност на увреденото МПС към датата на
процесното ПТП и стойността на запазените части – 7 785 лева.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът и третото лице – помагач своeвременно са заявили възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдения, че
последният не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал,
като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на
опасност за движението - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре;
превишил установената от закона скорост от 80 км/ч за движение извън населено
място; като водач, който ще предприеме изпреварване, преди да подаде сигнал не се е
убедил, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво; при изпълнение на маневра
изпреварване е застъпил и пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща двете
пътни ленти; като водач на мотоциклет не е използвал защитна каска; изпреварил е
товарния автомобил на място, където изпреварването е забранено чрез пътен знак Б24
и единичната непрекъсната линия/
18
Съгласно указанията, дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по
тълк. д. № 1/2014, ВКС, ОСТК, трябва да бъде направено разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно
произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води
до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне
за настъпването на вредите”. Последният илюстрира първата от посочените хипотези –
допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не
е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението
на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Допринасянето може да
бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат
трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС № 17/1963 г. е
необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги, когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява
/така Решение № 350/ 17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г., ВКС, ІV г.о./. Ако
пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата заедно с деликвента. В този случай виновното лице отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, не и за
последиците от поведението на увредения /Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г.
на ОСГК на ВС, Решение № 302/07.10.2013 г. по гр. д. № 3248/2013 г., ВКС, ІV г.о./.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос
/Решение № 60117/01.02.2022 по т. д. № 667/2020 II т. о./.
В случая с оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че с поведението си ищецът е допринесъл както за възникване на самото
пътно-транспортно произшествие, така и за настъпване на вредите спрямо самия него.
Установи се от доказателствата по делото, че ищецът е извършил нарушение на
правилата за движение, като в участък, обозначен с пътен знак Б24, указващ забрана за
изпреварване, с изключение на мотоциклети с кош и мотопеди, чието действие
обхваща и мястото на настъпване на ПТП, и пътна маркировка от непрекъсната
единична линия, чието пресичане е забранено, е предприел изпреварване на движещия
се пред него товарен автомобил. Товарният автомобил също е извършвал забранен ляв
19
завой, пресичайки единичната непрекъсната линия. Извършвайки забранено
изпреварване и следователно неспазвайки нужната безопасна дистанция, ищецът -
водач на мотоциклета е допринесъл наравно с водача на товарния автомобил за
настъпването на ПТП. Последният също е предприел забранен завой наляво предвид
пътната маркировка – непрекъсната единична линия, непозволяваща пресичането й.
С оглед броя и вида на нараняванията по главата, според вещото лице по СМЕ,
ищецът е бил без каска при настъпване на ПТП. Според вещото лице, носенето на
предпазна каска би предотвратило нараняванията в областта на окосмената част на
главата, а ако същата е била и от затворен тип, не би получил и нараняването на носа.
Като е бил без поставена предпазна каска, ищецът е допринесъл за настъпване на
нараняванията по окосмената част на главата и по лицето и носа.
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши
съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се
определя степента на обективна вредоностност, както и дали действието или
бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия.
Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се
определя с оглед всички факти и обстоятелства /така Решение № 60097/13.09.2021 г.
по т. д. № 1600/2020 г., ВКС, II т.о. и цитираните в него актове на ВКС/.
В случая причина за настъпването на процесното ПТП са както действията на
водача на товарния автомобил – забранен завой наляво, така и действията на ищеца –
забранено изпреварване и неспазване на безопасната дистанция, като настоящият
съдебен състав намира, че поведението на всеки двамата водачи еднакво е допринесло
за настъпване на ПТП и на настъпилите вследствие вреди, като всеки от тях има
принос от 50% в настъпването на вредоносното събитие.
С оглед изложеното, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
дължимите обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди се намалят с 50%.
Следователно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
10 000 лева.
При намаляване на обезщетението за имуществени вреди с 50% се достига до
извод за неоснователност на предявения иск, тъй като между страните не е налице
спор, че ответното дружество е изплатило на ищеца преди настоящото производство
сума в размер на 5 662,50 лева. Искът е предявен за 2 542,50 лева, която представлява
неизплатена част от обезщетението или ищецът претендира, че дължимото
обезщетение за имуществени вреди е в размер на общо 8 205 лева. Както бе посочено
по – горе, с оглед заключението на вещото лице, че пазарната стойност на мотоциклета
20
е 8 225 лева, а след приспадане на запазените части – 7 785 лева. Прилагайки обаче
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, след намаляването му с 50%, същото е в размер на
3 892,50 лева. Видно е, че на ищеца вече е заплатена сума в по – голям размер /дори и
без приспадане на запазените части в размер на общо 420 лева/.
С оглед всичко гореизложено, искът за обезщетяване на неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а до пълния предявен размер на 20 000
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от писменото
уведомяване на застрахователя – 10.11.2023 г. до окончателното й изплащане. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), като от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от датите е
най-ранна. В случая единствено са налице данни за датата на предявяване на
претенцията на увредения-ищеца пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение – 10.11.2023 г., от която дата се дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение.
Искът за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищеца, който е
освободен от заплащането на такива на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което
и не е сторил такива.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л. 147/,
упълномощеният от ищеца адвокат Р. П. е предоставила безплатна адвокатска помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
21
възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. П. от ответното дружество
съразмерно с уважената част на иска. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати. Предявените искове са оценяеми и за настоящата
съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 429 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г.
При изхода на спора и съразмерно с уважената част на иска, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П. 1 077,52 лева – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и за ответното
дружество съразмерно с отхвърлената част на исковете. Същият претендира съгласно
списък по чл. 80 ГПК: депозит за вещо лице по САТЕ – 450 лева, депозит за вещо лице
по СМЕ – 150 лева, и сумата от 540 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в размери по Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът определя 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете ищецът следва да заплати на
ответното дружество разноски в размер на 445,11 лева.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по
делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Враца сумата от 400 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част на иска за неимуществени вреди, както и сумата от 200 лева –
възнаграждение за вещо лице по СМЕ съразмерно с уважената част на иска за
неимуществени вреди, тъй като СМЕ касае само него.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се дължат разноски.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. П. Н., ЕГН **********, с адрес: *********, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща застрахователно
22
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
телесни увреждания, причинени му от ПТП, настъпило на 01.10.2023 г. по вина на
водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована към датата на ПТП при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. П. Н., ЕГН **********,
против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
от 2 542,50 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, вследствие настъпила „тотална щета“ на
собствения на ищеца мотоциклет „******“ с рег. № ******** от ПТП, настъпило на
01.10.2023 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована към
датата на ПТП при ответното дружество.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Р. М. П., вписана в САК, личен № ******, с адрес: ******* сумата от 1 077,52
лева /хиляда седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съразмерно с
уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. П. Н., ЕГН **********, с адрес:
********, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, сумата от 445,11 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и единадесет
стотинки/, представляваща разноски за производството съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/ -
разноски за производството съразмерно с уважената част на иска за неимуществени
вреди.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
присъдени в полза на ищеца, следва да се извърши по банкова сметка с IBAN: BG57
STSA 9300 0030 1095 13.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
23
на ответника – М. Х. Ч., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
24