Решение по дело №57455/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3147
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110157455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3147
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110157455 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

08.04.2022 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №57455 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.52, вр. чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Т. Н. АКР., срещу
ФИРМА ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: грАДРЕС представлявана от доц. д-
р Р. М.- Управител, с която се иска да се осъди ответника да заплати следните суми: сума от
2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
1
безпокойство и притеснение от сгрешен отрицателен резултат от PCR тест, извършен на
09.03.2021г., на ищеца и на майката на ищеца М.Н. А.а и сумата от 90 лв., представляваща
цената на заплатения тест, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Твърди се, че ответникът, чрез неговите служители, е допуснал грешка при крайните
резултатите от взети тестове на ищеца и на майка му, в следствие на което е забавено
лечението й и е наложена неоправдана карантина на ищеца. Посочва се, че ищецът не се е
оплаквал от никакви неразположения по време на извършване на изследването, а майка му е
била неразположена, изразяващо се в обща отпадналост и болки по цялото тяло, висока
температура и остра кашлица. Твърди се, че последващите резултати от PCR тестове на
ищеца и на майка му от 10.03.2021г. в Медико- диагностична лаборатория ФИРМА са били
противоположни на вече взетите, като независимо от това ищецът е бил поставен под
карантина. Претендират се сторените разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.И.М. от
САК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Не се
оспорва извършеното изследване на кръвни проби, като се посочва, че няма доказателства за
разменени резултати при автоматизираната обработка на данните. Оспорват се
осъществяването на фактическия състав на деликт. Изложени са подборни съображения в
тази насока.
За безспорни между страните обстоятелства са приети, че на 09.03.2021г. ищецът и
неговата майка са били тествани по метода PCR при ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за допустими и за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са 2 бр. лабораторни резултати от PCR тестове за Sars-
Cov- 2 на ищеца, както следва:- от СМДЛ ФИРМА от 09.30.2021г.- с положителен резултат
и от Медико- диагностична лаборатория ФИРМА, от 10.03.2021г.
С Нотариална покана, връчена на ответника на 25.05.2021г., чрез Нотариус В.М., рег.
№53 в НК, район на действие: СРС, е отправено искане от ищеца и М А.а, за изплащането
на парична компенсация за причинени страдания, притеснения и неудобства за следните
суми: сума от 2 000 лв.- за М А.а, сума от 2 500 лв.- за Т.А. и сума от общо 180 лв.- разноски
за извършените изследвания.
В открито съдебно заседание са проведени разпити на двама свидетели- за ищеца-
адв.С.Р. от АК- гр.П и Х.Д.- служител на ответника.
Първият свидетел описва детайлно, че се е видял случайно пред лабораторията на
ответника в гр.АДРЕС с ищеца и майка му, с които са дългогодишни приятели, докато са
чакали на опашката за вземане на проби за изследване. Посочва, че от ищеца е научил, че
баща му Т е бил приет във ВМА с диагноза „Ковид- 19“, поради което двамата с майка му са
решили да се подложат на писиар тест, което е било свързано и с допускането до болнично
лечение в този период. Описва състоянието на М А.а като видимо обща неразположеност,
като независимо от това лабораторният резултат е бил отрицателен, а на ищеца-
положителен, като последният е отричал каквито и да било симптоми. Твърди, че двамата-
ищеца и майка му заедно са влезли в лабораторията за изследване, след което лаборантът е
преустановил работа. Посочва, че на следващия ден, поради наложената карантина на ищеца
е помогнал за транспортирането на М А.а до ВМА, където е била приета за лечение, след
положителния резултат за „Ковид- 19“ от писиар изследване от друга лаборатория.
Свидетелят твърди, че служителят на ответника в лабораторията се е държала грубо и
невъзпитано.
Вторият свидетел отрича категорично възможността за допускане на грешка при
вземане на проби от назофарингиален секрет за извършване на писиар тест, като описва
2
създаден автоматизиран процес по тестването. Свидетелката посочва, че лаборантът
регистрира пациента, снема данните, залепва баркод на епруветката и взема
назаофарингиална проба, след което епруветката се поставя в апарат, като до излизането на
резултата, процесът е автоматизиран. Посочва, че не са установени нарушения от лаборанта
при вътрешна проверка. Твърди, че по време на пандемията в лабораторията е предвидено
да влиза само по един човек.
Правните изводи на съда са следните:
При нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо се поражда задължение
да се обезвредят настъпилите вреди от деликвента. Съобразно доктрината отговорността,
разбирана като санкция за неизпълнението на задължението да не се вреди другиму, цели да
запълни празнината в чужда правна сфера на интереси, като отстрани настъпилите
неблагоприятни последици от виновното неизпълнение на горното задължение.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД, от своя страна, възниква за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително- гаранционна функция. Условие за възникването й е
наличието на вреди при или по повод на изпълнение на работа. При условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да установи кумулативното наличие на вреда, причинена от
лице, за което ответникът е възложил изпълнението на работа, вредите да са причинени при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника и противоправното
поведение на изпълнителя на работата. Тежестта на доказване на възлагането на работата
пада върху ищеца.
В процесния случай съдът приема за установено, че на горната дата ищецът и неговата
майка са били подложени на писиар изследване, като резултатите са били съответно
положителен и отрицателен, а при проведено на следващия ден същото изследване на
двамата е било с противоположни резултати. Независимо от това в случая не може да се
приеме, че е налице вреда, причинена от лице, на което ответникът е възложил
изпълнението на работа, причинена от противоправно поведение на изпълнителя на
работата, което да е довело до дадени погрешни или разменени резултати при
лабораторното изследване. Подобен извод настоящият съдебен състав не може да направи с
оглед на ангажираната доказателствена съвкупност и спецификата на процесния казус,
свързана с акуратността на писиар тестовете при диагностицирането на горното заболяване,
което е въпрос, ставал вече предмет на публично обсъждане в медийното пространство. С
оглед на описания процес на тестване в случая човешка грешка, довела до разменени
резултати, е възможно да бъде извършена при грешно поставянето на биологичен материал
в различни епруветки или при взети замърсени, или неинформативни проби. От показанията
на свидетеля на ищеца се установява, че двете тествани лица заедно са били в
лабораторията, което в този период от време не е било допустимо. Доказателства за
разменени епруветки, съдържащи проби на двете тествани лица, в случая не са налице. Да се
приеме обратното, с оглед здравословното състояние на майката на ищеца, не е допустимо в
гражданския процес. Правилата на доказателствената тежест изискват недоказаният факт да
се приеме за неосъществил се. Следва да се посочи, че ответникът не носи отговорност за
условията, при които здравните власти в страната извършват прием за болнично лечение на
заболели от „Ковид- 19“ лица или за правилата за поставянето под задължителна карантина
при въведеното извънредно положение. Напълно разбираеми са изпитаните вътрешни
усещания на ищеца в подобна ситуация, но същите не могат да доведат до присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в тежест на ответника, стопанисващ лабораторията,
поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди и този за връщане
на заплатената цена на лабораторните изследвания следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
3
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски от 412 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Н. АКР., ЕГН:**********, срещу ФИРМА ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: грАДРЕС представлявана от доц. д- р Р. М.- Управител,
осъдителни искове за следните суми: сума от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство и притеснение от сгрешени резултати от ПСР тестове, извършени на
09.03.2021г., на ищеца и на М.Н. А.а и сумата от 90 /деветдесет/ лв., представляваща цената
на заплатения от ищеца ПСР тест, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Н. АКР., ЕГН:**********, да заплати на ФИРМА ЕИК: ...., със седалище
и адрес на управление: грАДРЕС представлявана от доц. д- р Р. М.- Управител, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 412 /четиристотин и дванадесет/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните.


Районен съдия:







Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4