Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св.Ф.и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10244/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 351 от 18.07.2019г. по НАХД № 903/2019г. по описа на Районен съд Велико
Търново е потвърдено Наказателно постановление НП № 24-0000125 от 10.05.2019
год., издадено от Началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация" – гр. В. Търново, с което за извършено от него нарушение по
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от П.С.К. ***, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е посочена
точната законова разпоредба в АУАН. Приложима в случая намира разпоредбата на
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, която се явявала специален закон, водещо до неправилно
приложение на материалния закон в оспореното решение. Наказващият орган не бил
изследвал всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушени, а именно дали
се касае за умишлено, виновно деяние. На следващо място съдът не се бил
произнесъл по възражението му относно точното място на извършване на
нарушението. Не ставало ясно въз основа на какви доказателства РС е приел, че е
управлявал МПС повече от четири месеца без валидно удостоверение за
психологическа годност. Не било посочено и, че липсват мотиви относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното моли да се отмени
решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесното
НП.
Ответникът
по касационната жалбата Областен
отдел "Автомобилна администрация" – В. Търново заема писмено становище
за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез ***. И., оспорва
жалбата. Моли решението на ВТРС да бъде оставено в сила, като постановено в
съответствие с материалния закон, без допуснати съществени процесуални
нарушения.
Представителят на ВТОП дава заключение за намаляване на наложената
глоба.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 03.05.2019 год., около 13:50 часа екип от контролни органи при ОО "АА"
- В. Търново в състав А.Д.М.- инспектор и Й.Д.Й., са извършвали контрол на
Първокласен път І-5 Габрово - Русе при км 108.450, на отбивка след разклона за
гр. Дебелец. Около 13:50 ч. контролните органи са спрели и са извършили
проверка на товарен автомобил "Скания Р480" с peг. № ****, с
прикачено към него ремарке "Векон АВ3218 13" с peг. № ****,
управлявано от жалбоподателя П.С.К.. При извършената проверка
контролните органи установили, че с процесното ППС се извършва международен превоз на товари - консервени кутии от Р. България
до Румъния, което е било видно от CMR от 03.05.2019 год., притежаващ лиценз на
Общността №********* валиден до 02.10.2026 год. на "Жечев Транс БГ"
ЕООД. При извършената проверка контролните органи изискали от водача документи,
като същия не представил валидно удостоверение за психологическа годност.
Същият към момента на проверката представил удостоверение за психологическа годност валидно до 20.12.2018
година. Контролните органи извършили и справка в база данни на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, при което се
установило, че К. няма ново валидно към датата на проверката удостоверение за
психологическа годност, а в базата данни е било налично само това, което той
представил.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на административно
производствените правила. Счел е, че процесното нарушение е напълно доказано от
обективна страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява
административно нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002
год. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Това се установявало
от показанията на разпитаните свидетели и не се оспорвало от К.. Съдът е намерил
за неоснователни изложените в жалбата доводи, че в АУАН и НП не била посочена
точната законова разпоредба и че е нарушена разпоредбата на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответствали на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че водачът на посочената в акта и НП дата е извършвал превоза и при
направената му проверка не е представил удостоверение за психологическа годност.
Съдът е намерил, че с оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателят на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Съдът не е споделил и възраженията, че в настоящият
случай са налице условията на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя доводите
на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на нарушението. От данните по делото безспорно се установява, че към 03.05.2019 год. жалбоподателят П.К.
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото е
притежавал единствено удостоверение за психологическа годност, валидно до
20.12.2018 година. Следващото удостоверение за психологическа годност на К. е
издадено на 08.05.2019 год., като в периода от 20.12.2018 год. до 08.05.2019
год. същият не е се явявал на психологическо изследване, респективно не му е
издавано удостоверение за психологическа годност. Като е управлявал моторно
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари на
03.05.2019 год., без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, жалбоподателят П.С.К. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията.
Според настоящия съдебен състав,
правилно е била ангажирана отговорността на касатора. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци
на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Извършеното деяние по
съществото си представлява нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно която
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата, а именно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от
Неоснователни са твърденията в жалбата,
че в случая приложима е
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, явяваща се по-благоприятна за дееца,
доколкото чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията е подзаконов нормативен акт по приложението на Закона за
автомобилните превози, а не на Закона за движение по пътищата, поради което е
недопустимо за нарушение на конкретна разпоредба от посочената наредба да се
приложи санкционна норма на Закона за движение по пътищата. Ирелевантно е
обстоятелството дали жалбоподателят някога е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност, тъй като изтичането на срока на валидност на
удостоверението е равнозначно на липса на издадено такова. Констатациите на
съда са, че в периода от 20.12.2018 год. до 08.05.2019 год. К. не е се явявал
на психологическо изследване, респективно не му е издавано удостоверение за
психологическа годност, като управление на моторно превозно средство с международни
превози на пътници и товари е констатирано само на 03.05.2019 г.
По отношение на твърдението в
касационната жалба за липса на доказателства за виновно поведение от негова
страна следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН, че
деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазлива, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона
случаи. Мястото на нарушението е описано по начин, който не нарушава правата на
жалбоподателя да разбере в какво е уличен, а именно Първокласен път І-5 Габрово - Русе при км 108.450, на отбивка след
разклона за гр. Дебелец.
Неоснователно е искането да бъда
намален размерът на наложената глоба, тъй като разпоредбата на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, предвижда наказание глоба 2000 лв. при първо нарушение, който
размер е и наложен на касатора, т. е. наказанието е определено в случая от
наказващия орган към предвидения в закона точен размер и не може да бъде
намалявано или увеличавано.
Настоящата инстанция споделя
изводите на ВТРС, че установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на
маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351 от 18.07.2019г. по НАХД № 903/2019г. по
описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.