РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1819
Гр.
Пловдив, 12.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1503 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
1.Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Районно управление Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Д.Д.-П.срещу Решение
№ 260035 от 15.03.2021г. на Асеновградския районен
съд, V
– ти н.с.
постановено по АНД № 48 по описа на същия съд за 2021 г., с което е ОТМЕНЕНО НП
№А-725/23.06.2020г. издадено от Началник на Районно Управление - Асеновград, с
което на К.Н.Щ. с ЕГН ********** *** на основание чл.45, ал.3 вр. чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание- ГЛОБА в размер на 300.00 лева /триста лева/ лв. за
нарушение по чл.8, ал.3 Закона за закрила на детето.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати приетите от първоинстанционния
съд съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и като е приел противното първоинстанционния
съд е постановил решението си в противоречие със закона.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление. Претендира
се и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
3. Ответникът по касационната жалба К.Н.Щ.
оспорва основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена
в рамките на предвидения за това преклузивен срок и
при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите
:
6. Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
К.Н.Щ. против НП №А-725/23.06.2020г. издадено от Началник на Районно Управление
- Асеновград, с което на Щ. на основание чл.45, ал.3 вр.
чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание-
ГЛОБА в размер на 300.00 лева /триста лева/ лв. за нарушение по чл.8, ал.3
Закона за закрила на детето.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 368268/30.05.2020г., съставен от М.А.А.на длъжност мл.
инспектор по приходите при РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив.
Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
На 29 срещу
30.05.2020г., в населените места попадащи в района на РУ Асеновград, се провела специализирана полицейска
операция. В същата взели участие и Д.П.Б.и М.А.А.служители
в същото управление. По време на операцията, Б. била в екип с нейния колега П.И..
Около 23.30 часа на 29.05.2020г. екипа в който участвала Б. получил сигнал за
група младежи нарушаващи нощната тишина в с.Катуница. Отивайки в селото, на
указаното място на ул. „Кабата“ №30, Б. и колегата
заварили група от петима младежи, които явно били употребили алкохол, а освен
това се държали и агресивно. При установяване на тяхната самоличност се
оказало, че четири от лицата са непълнолетни, докато петото пълнолетно заявило,
че не е техен придружител. Предвид непълнолетието на четиримата, на място били
извикани и техните родители. Един от призованите родители се оказала и К.Н. Щ.,
като майка на Д.А.Щ.роден на ***г. Случаят бил отработен от дежурните
полицейски служители, като били снети и обяснения от Д.А.Щ.. За съдействие на
мястото бил извикан и полицейски екип в състава на който влизал М.А.А..
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7. В хода на първоинстанционното
производство е разпитан съставителя на АУАН М.А.А.и
свидетелката Д.П.Б., кито са потвърдили фактическите
констатации в АУАН.
8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, че предвид това, че
непълнолетния не е бил придружаван от своя родител, в случая К.Н.Щ., то на
29.05.2020г. в 23.30 часа състава на
нарушението по чл.8, ал.3 от ЗЗД е бил осъществен. Установените от съда и от
св. Б. обстоятелства в изготвената от нея докладна записка и снетите обяснения
от страна на непълнолетния Щ. обаче, не са намерили отражение в пълна степен в
съставения от актосъставителя АУАН.
Видно от него то на жалбоподателката Щ., е било вменено нарушение, което
е било извършено на 30.05.2020г. в 00.15
часа. Датата и часа в съставяния АУАН, са от съществено значение, като тези
обстоятелства не е съответстват на установените от съда, като те противоречат
на обективната истина. В случая очевидно е било допуснато нарушение на чл. 42,
ал.1, т.3 от ЗАНН, като това е опорочило и цялото административнонаказателно
производство. Съобразно своите правомощия по чл.53, ал.4 от ЗАНН, АНО не е
преценил всички събрани по делото доказателства, като при издаването на
обжалваното НП е било допуснато и друго процесуално нарушение. В тази насока
съдът е приел, че видно е, че НП е било издадено от Началника на РУ Асеновград,
който следва да е упълномощен за това от Директора на ОД на МВР. Представената
по делото и приложена на листи от 14 до 15 от съд.дело заповед, не удостоверява
обаче тези негови правомощия. Същата е издадена на 30.11.2010г. от тогавашния
директор на ОД на МВР Пловдив, като на съда е служебно известно, че онзи момент
до момента на констатиране на нарушението предмет на делото е последвала
нееднократна промяна в ръководството на представляващия органа компетентен да
издаде съответното НП по ЗЗДет. респективно да
упълномощи друг да издаде такова. Освен това съдът е приел, че и в издаденото
НП отново е посочено, че нарушението по чл.8, ал.3 от ЗЗДет.,
което се вменява на К.Н.Щ. е извършено от нея на 30.05.2020г. в 00.15 часа,
което не отговаря на обективната истина.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление на това основание. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Неоснователни са доводите на касатора за липса
на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона императивни
изисквания. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл. чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на наказателното
постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е
необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на
нарушението и неговото авторство. Наказателното
постановление и АУАН, въз основа на който то е издадено, не дават задоволително
обяснение на въпроса коя е точната дата на извършване на административното
нарушение. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Каза се, според
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа
датата на извършване на нарушението. Същото се отнася и за АУАН, с оглед
разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН. Това посочване обаче трябва да е конкретно
и небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличано по
тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната
преписка, нито по пътя на формалната или правна логика в предлагания от касаторра аспект. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията
на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без
значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало коя е точната дата на извършване
на административното нарушение. Правоприлагането, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
11. Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи не са
ангажирани нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ – ти касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260035 от 15.03.2021г. на Асеновградски районен съд, V-ти наказателен състав,
постановено по АНД № 48
по описа на същия съд за 2021
г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.