№ 318
гр. Б.С., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20251410100360 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., жк. „М. 4“, Бизнес
парк С., партер 6, против В. И. С., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул. „С.“№12, общ. Б.С.,
обл. В. за сумата от 623,91 лева представляваща общ сбор на дължимите суми по
сключените между страните Договор за мобилни услуги №*********/05.01.2022 г.,
Допълнително споразумение №*********/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и
Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари
№62886151/29.09.2022 г., по които са издадени фактура с №**********/15.10.2022 г.,
фактура с №**********/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с
№**********/15.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението-28.11.2024 г. по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на сумата.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника е подал
писмен отговор чрез назначения особен представител.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1941/2024г. на
РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и отговора на
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
1
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1941/2024г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника В. И. С.,
ЕГН ********** от с.П., ул.“С.“ № 12 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
1185/28.11.2024г. за сумата от 623,91 лв., представляваща главница, за периода от 30.10.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни
разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на
заявителя с разпореждане от 03.02.2025г. му е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на дружеството съгласно
сключени: Договор за мобилни услуги №********* от 05.01.2022 г., Допълнително
споразумение №*********/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг
от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г. Сочи се, че
към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата мобилен
номер и устройства на лизинг се прилагали условия, както следва: За мобилен номер
********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги №*********/05.01.2022
г., изм. с Допълнително споразумение №*********/29.09.2022 г.; За мобилно устройство
HUAWEI Nova Y70 128 GB Black- условията, договорени с договор за лизинг от 29.09.2022
г.; За комплект от 5 бр. базови аксесоари – условията, договорени в Договор за лизинг на
базови аксесоари №*********/29.09.2022 г.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени 4 бр.
фактури, издадени в периода м.октомври 2022 г. – м. февруари 2023 г., а именно: фактура с
№**********/15.10.2022 г., фактура с №**********/15.11.2022 г., фактура с
№**********/15.12.2022 г., фактура с №**********/15.02.2023 г. Сочи се, че във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени межди страните.
Поддържа, че по Договор за мобилни услуги №********* от 05.01.2022 г., изм. с
Допълнително споразумение №*********/29.09.2022 г. с предоставен номер ********** са
начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 450,49 лв., от които:
106,43 лв. – незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода от 15.9.2022 г. – 14.112.2022 г. и неустойка в размер на 344,06 лв.,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя.
Посочва още, че по Договор за лизинг от 29.09.2022 г., с който е предоставено
2
ползването на мобилно устройство HUAWEI Nova Y70 128 GB Black са начислени и
претендират парични задължения в общ размер на 75,67 лв., от които дължими незаплатени
лизингови вноски за периода от 15.09.2022 – 14.12.2022 г. в общ размер на 9,87 лв. с вкл.
ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2023 г. до 29.08.2024 г. в
общ размер на 65,80 лв. с ДДС.
Сочи, че по Договор за лизинг за базови аксесоари №*********/29.09.2022 г., с който
е предоставено ползване на 5 бр. аксесоари, са начислени и претендират парични
задължения в общ размер на 97,75 лв., от които дължими незаплатени лизингови вноски за
периода от 15.09.2022 г. до 14.12.2022 г. в общ размер на 12,75 лв. с вкл. ДДС и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2023 г. до 29.08.2024 г. в общ размер на
85,00 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер ********* (преди 29.09.2024
г.) по вина или по инициатива на потребителя, са уредени от страните в р.IV, т.2 от Доп.
споразумение №*********/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги. Съгласно която при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Поддържа се
още, че абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечни
абонаментни такси съответстваща на оставащия срок до края на договора и част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.
Посочва се, че размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 344,06 лв.,
която представлява сбор от три стандартни месечни абонаменти такси за номера без
включен ДДС /всяка по 38,33 лв./, ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 43,84 лв. и с добавена разлика в размер на 185,23 лв. между
стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Nova Y70 128 GB Black, без отстъпка
съгласно актуалната към 29.09.2022 г. ценова листа на оператора и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 29.09.2022 г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги.
Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора на договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Сочи се още, че изискуемостта на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни
след издаването й.
3
В срока за отговор по чл.131 назначения особен представител адв.В. С. е подал
отговор, в който излага, че няма връзка с представлявания от него ответник и не е в
състояние да ангажира доказателства. Оспорва иска по размер. Сочи, че в сключените между
страните по делото договори разпоредбите, регламентиращи отговорността на потребителя
за прекратяване на договора по негова вина или инициатива имало неравноправни клаузи по
смисъла на закона. Посочва, че претендираните на основание на тях суми / неустойки/ да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано
писмено становище заявява, че поддържа предявените искове. Претендира за направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като безпристрастно изготвена, обоснована и пълна. От заключението се
установява, че процесните фактури: с №**********/15.10.2022 г., фактура с
№**********/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с
№**********/15.02.2023 г. са осчетоводени в Съгласно експертизата ответницата дължи
неустойки за мобилен номер +359*********, както следва: неустойка за услуга в размер на
158,83 лв. и неустойка за устройство в размер на 185,23 лв. или в общ размер на 344,06 лв.
Според вещото лице калкулацията на неустойката е автоматичен процес от системата на
оператора, за чието изчисление се вземат предвид: разликата между най – ниския и най –
високия месечен абонамент, умножим се за периода, през който услугата е била използвана
и получената стойност, отнесена за останалите месеци до края на договора, като това се
правило спрямо общият срок на договорните отношения от 24 м.
В заключението вещото лице посочва още, че в случай на предсрочно прекратяване на
договор, клиентите които са се възползвали от покупка на устройство на преференциална
цена ще дължат и част от отстъпката, която са получили, съответстваща на оставащия срок
на договор спрямо общият срок на договорените отношения за договор. В експертизата е
посочено, че неплатените от ответницата лизингови вноски са в общ размер на 150,80 лв.
Съгласно заключението ответницата не е извършвала плащания по процесните фактури.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.
342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидни облигационни
отношения по сключени с ответника договори за електронни съобщителни услуги и
договори за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а именно, че е предоставил на
потребителя предмета на договорите за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно
4
задълженията си по договорите за предоставяне на мобилни услуги, изискуемост на
процесните вземания и техния размер, уговорена валидна клауза за неустойка, настъпване
на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на неустойка,
както и размера на претендираните акцесорни вземания.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил процесните вземания.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях
Договор за мобилни услуги №*********/05.01.2022 г., Допълнително споразумение
№*********/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 29.09.2022
г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г., по силата на които
ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от
последният цена съгласно уговорения абонаментен план.
Следва да бъде съобразено, че представените по делото договори за мобилни услуги и
договори за лизинг носят подписа на ответницата В. С., като в производството не е оспорена
автентичността на посочените документи. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са
консенсуални – сключват се с постигане на съгласие на страните. Договорът е частен
диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за
неговата неавтентичност, последният обвързва страните с обективирани в него изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Представените от ищеца
договори съдържат необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която
мобилният оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора. В тази
връзка, съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношение, с
предмет – процесните договори.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на
който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да
предостави "електронна съобщителна услуга" по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т. е. услуга
включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в
количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ),
така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от
предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да
заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилни телефони,
мобилни съобщения, мобилен интернет и др.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
5
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и
разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от
неизпълнението им.
Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти,
които дават /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния
оператор. Предоставени са му лизинговите вещи. С това „Йеттел България" ЕАД е
изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответницата фактури за дължимите
задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ не са оспорени от
ответницата, тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно
чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са
направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат
силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на
процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и
задължения.
Месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договорите
и допълнителните споразумения за мобилни услуги, след като ответника е получил достъп
до мрежата на оператора. След сключване на договора от волята на потребителя зависи дали
ще се възползва от предоставения достъп и да използва предоставените му услуги или не, но
при всички случаи, обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да
предостави на ответника достъп до мрежата си за периода, през който се претендират
сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги чрез посочените мобилни номера.
Представен по делото е Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* от
05.01.2022 г., носещ подписа на ответницата, както и Допълнително споразумение от
29.09.2022 г. До датата на приключване на съдебното дирене ответната страна не е
ангажирала доказателства относно установяване факта на плащане на някаква част от
претендираната сума, поради което тези претенции се явяват дължими и основателни.
Като писмени доказателства по делото са представени издадените от дружеството
фактура с №**********/15.10.2022 г., фактура с №**********/15.11.2022 г., фактура с
№**********/15.12.2022 г., фактура с №**********/15.02.2023 г.
Съгласно договора, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена.
Съгласно данните в експертизата, процесните фактури: с №**********/15.10.2022 г.,
фактура с №**********/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с
№**********/15.02.2023 г. са осчетоводени в счетоводната система на ищеца, като
6
задълженията на ответницата са в размер на 623,91 лв., съгласно експертизата ответницата
дължи неустойки за мобилен номер +359*********, както следва: неустойка за услуга в
размер на 158,83 лв. и неустойка за устройство в размер на 185,23 лв. или в общ размер на
344,06 лв.
Предвид горното може да бъде прието за установено, че мобилният оператор е
изпълнил задължението си да осигури достъп до мобилната си мрежа, предоставял е
мобилни услуги през исковия период, поради което за потребителя е възникнало насрещното
задължение да заплаща месечната такса по уговорените абонаментни планове, както и да
заплаща дължимите такси за използваните от него допълнителни услуги, които не са
включени в месечния абонамент.
В тази връзка, съдът намира за основателни претенциите на ищеца по чл. 422 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от
106,43 лева за абонаментни такси и предоставени услуги, за отчетен периода от 15.09.2022 г.
– 14.12.2022 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД:
Видно от съдържанието на чл. 342, ал. 1 ТЗ е задължението на лизингополучателя да
заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за предоставянето за временно ползване
на вещ, предмет на договора. С подписването на процесните договори за лизинг, ответникът
е удостоверил получаването на предоставените от лизингодателя устройства и аксесоари, за
което обстоятелство същият дължи заплащането на възнаграждение в размер установен
съгласно уговорените погасителни планове. С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав, счита че между страните са налице валидни облигационно правоотношения по
сключени договори за лизинг с предмет - процесните лизингови вещи.
Няма спор по делото, че ответницата В. С. е получила мобилно устройство по процесня
договор за лизинг от 29.09.2022 г., чиято лизингова цена се е задължила да изплати на 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 3,29 лв. Не е спорно, че ответницата е сключила
с ищцовото дружество и Договор за лизинг на 5 бр. базови аксесоари с обща лизингова цена
в размер на 101,97 лв., разпределена на 23 месечни вноски всяка в размер на 4,25 лв. с вкл.
ДДС.
По делото са представени като писмено доказателство Общи условия на договор за
лизинг на "ЙЕТТЕЛ България " ЕАД. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 5 е, че месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя,
в качеството му на потребител на мобилни или фиксирани телефонни услуги. От
съдържанието на представените по делото договори за лизинг се установяване, че срокът на
действието им е изтекъл, съответно уговорените вноски са с настъпил падеж.
Ищецът претендира заплащането на вноските на изискуеми лизингови вноски, както
следва: за устройство HUAWEI Nova Y70 128GB Black – в общ размер на 75,67 лв. и за
7
комплект от 5 бр. аксесоари – в общ размер на 97,75 лв.
Безспорно по делото се установи, че ищецът е изправна страна по процесните
договори за лизинг, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от които да
бъде видно, че е погасил задълженията си за плащане на уговорените лизингови вноски, за
които са издадени съответните фактури от дружеството. В тази връзка, съдът намира, че
претенциите на ищеца по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени.
От представените: договор за мобилни услуги от 05.01.2022 г. /л. 11 и договор за лизинг
от 29.09.2022 г. /л. 21 и л.25/ и Допълнително споразумение от 29.09.2022 г. /л.17/, които
носят подписи на ответника, неоспорени, се установява, че между страните са възникнали
твърдените облигационни правоотношения, съгласно които – по договора за мобилни услуги
операторът е предоставил мобилен номер +359*********, а по договорите за лизинг –
устройство HUAWEI Nova Y70 128GB Black и аксесоари. Тези договори обвързват страните
с предвидените права и задължения, като са били действащи в процесните периоди.
По договора за мобилни услуги между страните няма спор, че ищецът е предоставил, а
ответникът е потребител твърдените такива за исковия период. За начислените суми за
потребление и месечни такси са издадени фактури, приети по делото. Падежите за плащане
са настъпили, при което сумите са дължими. Ответната страна, върху която лежи тежестта да
установи изпълнение на договорните си задължения – да плати, не провежда такова.
Предвид изложеното, съдът приема иска за установяване дължимостта на сумата от 106,43
лева за месечни такси и ползвани услуги по договора за исковия период за доказан по
основание и размер, при което следва да бъде уважен.
Относно лизинговите вноски – в чл. 4 от договора за лизинг изрично е декларирано от
ответника, че описаното устройство е предадено за ползване във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства на договорените технически характеристики. Тоест – с
полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно
устройство. Плащане на дължимата сума за процесния период обаче не се доказва – нито
към датата на настъпване на падежа на всяка от вноските, нито в процеса. Поради
неизпълнението и съгласно чл. 12 от ОУ към договора, останалите вноски са обявени за
предсрочно изискуеми, за което са издадени фактури.
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представения договори за лизинг, приложени в исковото производство се установи
8
по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата: HUAWEI
Nova Y70 128GB Black, както и 5 броя базови аксесоари като в договорите е посочена обща
лизингова цена на всяко едно от устройствата, дължима чрез внасяне на определен размер на
лизинговата вноска. При изпълнението на насрещната престация за предаване на
лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото
възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 от ТЗ, лизинговите вноски
представляват възнаграждение за ползването. Задължението за заплащането на месечните
лизингови вноски произтича от самото сключване на договорите за лизинг. Страните са
разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при
настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране,
съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл.3, ал.2 от договорите за
лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави устройствата на лизингополучателя,
като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на
чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор,
освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати
уговорените в договора лизингови вноски.
Безспорно се установи, че ответника не е изпълнявал задълженията си по процесните
договори за лизинг, както и по сключените договори за мобилни услуги. От това следва
извода, че за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника да му заплати всички
лизингови вноски до края на договорите за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски по погасителните планове по горепосочените договори за лизинг, претенцията за тях
се явява основателна и следва да бъде уважена. За да направи този извод, съдът намира, че
без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно
изискуеми, както и дали договорите за мобилни услуги са били законосъобразно прекратени
от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички
лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилните устройства на ищеца,
като лизингодател, нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с
лизингодателя - ищец. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора,
с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Във процесния договор за мобилни услуги и допълнително споразумение съдържат в
себе си клауза, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок,
по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по
9
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора; и в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тълкувана по реда на чл. 20 от ЗЗД, посочената клауза обуславя извод, че неустойка се
дължи само при предсрочно прекратяване по договора, респ. допълнително споразумение
към него в една от трите посочени хипотези - по вина на потребителя, при нарушаване от
страна на потребителя на договора или на други документи, свързани с него или по
инициатива на потребителя. Предпоставка за възникване на вземанията за неустойки е
прекратяването на договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
В конкретния случай ищецът "ЙЕТТЕЛ България" ЕАД е твърди, че поради
неплащане на дължимите суми за предоставени услуги, договорите са прекратени и така
уговорената неустойка е дължима. Исковият съд приема, че ищецът – мобилен оператор е
приложил чл. 19б на ОУ, в които е предвидено, че мобилният оператор има право да
прекрати договора включително в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В ОУ не е налично изискване оператора
да изпрати уведомление, че ще прекрати договора. Условие за предсрочното прекратяване
съгласно ОУ е неплащане на дължимите суми, което е налице. В случая, обаче, се касае за
потребителски договор, като ответникът-физическо лице, което е поискало ползването на
мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно
потребителят се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори. Съгласно общото правило на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143
е конкретизирано, че неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че
дадена клауза е договорена индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно
10
доказване. Процесните неустоечни клаузи не са индивидуално договорени. Клаузите от
договорите и ОУ на които се основават вземанията на кредитора за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги дават яснота
относно начина на определяне на размера на неустойката- равна на сбора от три месечни
абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на не повече от
3 месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка. Така договорена
клаузата действително позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка - в
случая при неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния
размер на неустойката - 3 месечни абонаментни такси. Въпреки факта, че клаузите за
неустойка не са индивидуално договорени и че абонатът има качество потребител, съдът
счита че в случая не защитата по ЗЗП и евентуална неравноправноправност на тази клауза е
определяща за извеждане на извода от правна страна за недължимост на неустойките. Това е
така, т. к. договорите между ищеца и ответницата не са прекратени едностранно, а развалени
при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Една договорна клауза или клауза разписана в ОУ е
нищожна, тогава когато е налице някой от фактическите състави включени в императивната
разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона, заобикаляне на закона или
накърняване на добрите нрави. За да бъде развален договор за мобилни услуги сключен
между мобилния оператор и потребителя мобилният оператор и кредитор е следвало да се
даде подходящ срок на потребителя –длъжник за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален, така както повелява чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът не твърди да е отправял каквото и да изявление до длъжника с което да му даде срок
за изпълнение, а разписаното в чл. 19 б на ОУ е в противоречие със закона – чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
поради което и клаузите за неустойка поради едностранно прекратяване на договорите се
явяват нищожни по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 1 –во ЗЗД. Нищожността на тези клаузи
обосновава и извод че същите не са породили действие и неустойките търсени от абоната –
потребител не се дължат. Неоснователността на претенциите с материално правно осн. чл.
92 ЗЗД обоснова извод, че същите подлежат на отхвърляне. ( В този смисъл е: Решение №
30/16.03.2023 г. на ОС Хасково по в. гр. д. № 20235600500030/23 г., препращащо към
практиката на касационната инстанция: Решение № 76/13.7.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС, ТК, I –во т. о., Решение № 1168/3.12.2019 г. на РС Шумен по гр. д. № 1223/2019 г.,
препращащо към мотивите на Решение № 123/17.11.2020 г. по т. д. 698/09 на Второ т. о., ТК,
ВКС).
Не се установява, предпоставката, която е възложена в доказателствена тежест на
ищеца, за да се приеме за основателна претенцията за заплащане на неустойка, а именно: че
редовно е прекратено предсрочно действието на договорите по вина на потребителя.
Становището на ищеца за автоматичното настъпване при неплащане и конклудентното
действие на преустановяване на услугите, не се споделя от настоящия състав. Липсват
доказателства ищецът да е упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него
да е достигнало до длъжника, за да се приеме, че е породило действие. Не е годно
11
доказтелствено средство поканата за доброволно плащане и писмото от БГ пощи, че същото
е доставено в пощенската кутия на адреса на ответницата, още повече, че от приложеното
писмо на БГ пощи не става ясно за коя точно пратка става на въпрос, а именно дали
приложената по делото непрепоръчана кореспонденстака пратка е доставена. На първо
място, защото в изявлението не е изразена воля за прекратяване от конкретна дата и второ
поради липса на доказателства реално това изявление да е достигнало лично до ответницата.
Предвид, че не се установява да е налице предсрочно прекратяване на договорите, а както
беше обсъдено по-горе неустойките, които се претендират се дължат при прекратяване
преди изтичане срока на договорите по вина на потребителя, то съдът намира, че исковите
претенции за неустойки се явяват недоказани, а оттам и неоснователни.
Въз основа на гореизложените съображения, настоящият състав намира, че исковите
претенции за присъждане на месечните абонаментни такси и дължимите лизинговите
вноски се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост. Що се касае до
предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, последните следва да бъдат
оставени без уважение, доколкото ищецът не съумя да установи в условията на пълно и
главно доказване елементите от фактически състав, пораждащ право на неустойка.
При така изложеното по-горе съдът уважава исковете до размер от 279,85 лв. ведно със
законната лихва върху тази главница, като отхвърля исковете до пълния претендиран размер
623,91 лв., като неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014
г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски, но съразмерно на уважената част на исковете.
В законоустановеният срок ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран
в молба-становище от 12.09.2025 г., с който се претендира сумата от 25,00 лв. – заплатена
държавна такса в заповедното производство, сумата от 480,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, сумата от 25,00 лв. - разноски за държавна
такса в исковото производство, сумата от 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение по
настоящото дело, сумата от 300,00 лв. – заплатен депозит за назначаване на особен
представител на ответника и сумата от 350,00 лв. – заплатен депозит за вещо лице по
допусната ССчЕ. По делото са представени доказателства за извършването на разноските.
Съразмерно на уважената част на обективно съединените искове исковият съд
присъжда разноски в полза на ищеца за заповедното производство общо в размер на 226,51
лв.
Съразмерно на уважената част на исковете в полза на ищеца и на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК съдът присъжда съдебно –деловодни разноски за исковото производство в общ размер
на 518,07 лв.
12
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, че В. И. С., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул. „С.“№12, общ. Б.С., ДЪЛЖИ на
„ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. "М.-4", Бизнес парк "С.", сграда 6, сумата от 106,43 лв., представляваща незаплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода от
15.09.2022 – 14.12.2022 г., сумата в размер на 22,62 лв., представляващи дължими
незаплатени лизингови вноски за периода от 15.09.2022 г. -14.12.2022 г. и сумата в размер на
150,80 лв. на предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2023г. –
29.08.2024 г. по сключените между страните Договор за мобилни услуги
№*********/05.01.2022 г., Допълнително споразумение №*********/29.09.2022 г. към
договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови
аксесоари №62886151/29.09.2022 г., по които са издадени фактура с №**********/15.10.2022
г., фактура с №**********/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с
№**********/15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
28.11.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1185/28.11.2024г. по ч.гр.дело №
1941/2024. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "М.-4", Бизнес парк "С.", сграда 6, срещу В. И.
С., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул. „С.“№12, общ. Б.С. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 344,06 лв., представляваща неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№*********/05.01.2022 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул. „С.“№12, общ. Б.С. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. "М.-4", Бизнес парк "С.", сграда 6, СУМАТА от общо 226,51 лв.
представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство по ч. гр. д. № 1941
по описа на РС Б.С. за 2024 г., както и СУМАТА от общо 518,07 лв. представляваща
сторените от ищцовата страна разноски в исковото производство, съразмерно на уважената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд - В.
от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
13
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1941/2024
г.по описа на РС-Б.Слатина.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
14