РЕШЕНИЕ
гр. Враца, 15.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на 27
октомври Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 997 по
описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила искова молба от М.А.М., като майка и законен представител на
малолетното дете А.И.П. за лишаването на И.И.П. от родителски права по
отношение на детето. Ищцата навежда твърдения, че детето А. И. П. е роден от
брака й с ответника, прекратен с развод с решение № 53 от 26.01.2011 год. по гр.д.
№ 4031/2010 год. на ВРС. Упражняването на родителските права е предоставено на
майката М.М., като на бащата И.П. е определен режим на лични отношения с детето
и същият е осъден да заплаща му издръжка. След прекратяване на брака, бащата е
заминал за град София и от тогава не търсил детето, не го е виждал и не е
плащал издръжка. Майката М.М. многократно го е търсила, не го е откривала, като
последно й е известно, че бащата е заминал в чужбина. Поддържа се, че бащата не
е плащал дължимата за детето издръжка и майката е предприела действия за
принудителното й изпълнение чрез завеждане на изп.
дело № 17/2012 година по описа на ДСИ при ВРС и по реда на чл.183 от НК. Майката
счита, че действията на ответника не са в интерес на детето, тъй като същият
трайно се е дезинтересирал като родител, не търси
детето и не полага грижи за него без основателна причина, а детето не го
познава като баща и родител. Дължимата издръжка на детето не е заплащана от бащата
от 2012 година. Ищцата моли съда да се произнесе с решение, с което да лиши
ответника от родителските права по отношение на детето А. П. поради трайно неполагане грижи и не плащане на издръжка, като не желае да
се присъжда нова издръжка на детето и да не бъдат постановявани мерки за
личните отношения между него и бащата.
Ответникът е призован по реда на
чл.47 от ГПК, след извършени справки за постоянния му и настоящ адрес, същият
не се е явил в канцеларията на съда в указания срок за получаване на книжата по
делото. По реда на чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител адвокат
Марияна Д.. В подадения отговор на исковата молба особеният представител
оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. В с.з. поддържа
становището си.
Районна прокуратура Враца,
редовно призована, не се представлява и не изразява становище.
От Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.Враца е изготвен социален доклад, със становище за решение в
най-добър интерес на детето.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение №
53/26.01.2011 г. по гр.д. № 4031/2010 г. Районен съд-Враца е прекратен с развод
брака на М.М. и И.П., упражняването на родителските права по отношение на
детето А.И.П., роден на *** год. са предоставени на майката М.А.М.. По отношение на бащата И.И.П. е определен
режим на лични отношения с детето, включващ правото му да го вижда и взема при
себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 30 дни през лятото, който да не съвпада с отпуска
на майката, както и при изрична предварителна уговорка с майката, да го взема
при себе си с преспиване и в други почивни и празнични дни. Бащата И.И.П. е
осъден да заплаща на М.А.М. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от датата на
влизане в сила решението за прекратяване на брака, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от негова страна до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
По делото са представени удостоверение за раждане на детето А.И.П., нот. акт № 41 т.І н.дело № 26/2006 година на нотариус Рейна Стефанова, Присъда № 118 от 18.12.2013 година по нак.дело ОХ № 501/2013 година на ВРС, трудов договор на
майката М.М.. Приет е социален доклад на ДСП – гр.Враца с вх. №
14264/20.10.2017 г., както и констативен протокол на ДСИ при ВРС по изп.дело № 17/2012 година за изплащане на издръжката от
Община Враца на основание Наредбата за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдената издръжка.
Разпитани са свидетелите Р.К.М. и
Р.С.Г. Изслушано е детето А.И.П. в присъствието на социален работник от
ДСП–Враца С.П..
Свидетелката Р.М.заявява, че
познава и двете страни по делото и е първа братовчедка на ищцата. Известно й е,
че страните са прекратили брака си около 2011-2012 година, като детето е
останало при майката. Бащата след развода не е търсил детето, някъде в чужбина
е и не може да бъде открит. Детето не говори за баща си, като изцяло грижите за
него полага майката. Те заедно живеят в жилище в град Враца. След развода
бащата изобщо не е търсил детето и не се интересува от него. Не го търси и по
празници. Според свидетелката, бащата е оставил детето на една година.
От разпита на свидетеля Р.М.се
установява, че страните са разведени, а една година след сватбата ответникът е
заминал да работи в град Банско, после на морето. След прекратяване на брака, детето
се отглежда от майката изцяло. Бащата не е търсил детето и по време на брака,
както не се грижи за него и сега. Детето не говори за баща си, дори не го
познава. Свидетелят Георгиев твърди, че е близък с майката и детето, събират се
по празници и на всички рождени дни на детето присъства. Бащата не е търсил
детето за рождените му дни и не му се е обаждал.
Изслушано от съда на осн. чл.15,
ал.1 от ЗЗДет., детето А. П. заявява, че учи в четвърти клас в училище
„Софроний Врачански”. Живее с майка си, която се грижи добре за него. Не
познава баща си, не го е виждал. Баща му не му се е обаждал, като детето не си
го спомня и знае, че баща му го е оставил, когато е бил на 2 години.
Дирекция
„Социално подпомагане” – гр.Враца посочва в изготвения социален доклад, че
основни грижи за детето А. П. полага майката М.М., като среща и разговор с
бащата И.П. не е проведена, тъй като същият е с неизвестно местонахождение.
Моли съда да се произнесе с решение в най-добър интерес за детето.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения
иск ищцата следва да докаже, че
ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не
му дава издръжка.
Лишаването
от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на
детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани
по несъмнен начин обстоятелства за нейното налагане. Основателността на
предявената искова претенция с правно основание
чл.132, ал.1, т.2 от СК, се обуславя от кумулативното наличие на
предвидените в разпоредбата на ал.2 предпоставки, а именно, когато родителят
без основателна причина трайно неполага грижи за
детето и не му дава издръжка.
От събраните по делото
доказателства, се установява, че детето е родено от сключения брак между
страните по делото, като с влязло в сила решение от
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото
се установиха и двете изискуеми от закона предпоставки за уважаване на
предявения иск, а именно – трайно неполагане на грижи
без основателна причина и недаване на издръжка от
страна на ответника.
По режима на лични отношения:
Съгласно разпоредбата на чл. 134,
т. 2 СК при лишаване от родителски права, съдът определя и мерките относно
личните отношения между родителя и детето при съответното приложение на чл. 59,
ал. 8 СК. Частичното или пълно отнемане на родителските права се съчетава с
подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето. Касае се за
неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки
за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Р № 539/1970 г. на
ІІ г.о., Р 619/
Тук съдът намира за необходимо да
отбележи, че разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на
ограничаване или лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а
не като право на родителя (както е напр. в случай на развод). В настоящия
случай с решението за прекратяване на брака съдът е определил режим на лични
отношения, включващ правото на бащата да го вижда и взема при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца и 30 дни през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката, както и
при изрична предварителна уговорка с майката, да го взема при себе си с
преспиване и в други почивни и празнични дни. Предвид характера на настоящото
производство и установена фактическа обстановка, съдът намира, че е в интерес
на детето режимът на лични отношения да бъде променен, като на бащата бъде
определено да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, 10 дни през лятото - юли или
август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Съдът счита
така определения режим на лични отношения на детето с ответника за напълно
подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде
предпазено от евентуални неблагоприятни въздействия върху детската му психика,
а от друга страна няма да настъпи пълно отчуждение от биологичния му баща.
По издръжката:
Задължението на родителя да дава
издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца е
абсолютно с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от това
дали децата са трудоспособни, имат доходи и имущества. Задължението за издръжка
обаче не е независимо от реалните възможности на длъжника да дава издръжка. По
делото не са представени доказателства за реалните възможностите на ответника
да дава издръжка на детето си, не се установи последният да има, респ. какво
имущество, нито се доказа наличие на доходи. Определената по–рано издръжка в
размер от 130.00 лева не следва да бъде променяна, с оглед факта, че същата не
е под размера на нормативно определената такава по чл.142 от СК.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното от ищцата искане да не й се присъждат разноски и факта, че
не е внесена първоначална д.т. за образуване на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 30.00 лева държавна такса в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал.
1, т. 2 СК от родителски права И.И.П. с ЕГН ********** по
отношение на детето А.И.П. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения на детето с
бащата, както следва: И.И.П., ЕГН ********** има право да вижда детето А.И.П.,
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата, 10 дни през
лятото - юли или август, който период не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА И.И.П.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Районен съд - Враца сумата 30.00 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
на осн. чл. 136 СК, препис от същото да се изпрати за вписване на лишаването от
родителски права до общината по постоянния адрес на родителя (ответник).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: