Решение по дело №765/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260462
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300500765
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260462

 

гр. Пловдив , 30.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 30.03.2021г.  в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                            МИРЕЛА ЧИПОВА

 

разгледа  докладваното  от  съдията  Михова гр.д.  № 765 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл. 435, ал. 2 т. 7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е жалба от Г.П.Р., ЕГН:**********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело №793/2020г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, с район на действие ПдОС, чрез пълномощника й адв. С.Р., против постановление за разноски от 27.01.2021 г., инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 27.01.2021 г. , с което са определени за заплащане от длъжника такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер от 276,22 лева и 350 лева- разноски направени от взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че при определяне на таксите по изпълнението ЧСИ е допуснал нарушение на закона, като не е съобразил, че с текста по чл. 73а от ГПК се определя максималният размер на всички такси по изпълнението, които са за сметка на длъжника в зависимост от размера на задължението. Сочи се, че задължението на длъжника е в размер на 10,22 лв., като съгласно  чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК, максималният размер на таксите  не може да надвишава сумата от 195 лева. Твърди, че не дължи разноски на взискателя за  адвокатско възнаграждение , тъй като представеният по изпълнителното дело  договорът за правна защита и съдействие е сключен  на 13.11.2020г.,  преди издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело.Счита, че   договорът   е с невярно съдържание или преправен, а удостовереното в него  плащане на адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева не отговаря на действителното фактическо положение. Въз основа на така релевираните оплаквания е поискано от съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител за разноските, евентуално да намали дължимите от длъжника такси по изпълнителното дело до размер на сумата от 195 лева. Претендира разноски в настоящото производство. Иска се и спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело Й.Й. , чрез пълномощника адв.А.Р.. Излагат се подробно съображения за неоснователност на подадената жалба, като се твърди, че в договора за правна защита и съдействие е допусната техническа грешка при изписване на месеца на неговото сключване, като вместо месец 12 е вписан месец 11, което обстоятелство  се потвърждава и от посочване в договора на номера на изпълнителното дело-793/2020  на ЧСИ  с рег.№911.Поддържа да е ноторно, че преди датата на образуване на делото при ЧСИ през месец декември 2020г., не е било възможно взискателят  да знае номера на същото по неговия опис, тъй като  съществува ненарушима поредност  в номерацията на  делата съобразно датата на постъпване.Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №793/2020г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, с район на действие ПдОС, е  образувано по молба от 01.12.2020г.  на взискателя Й.Б.Й.,ЕГН:**********, въз основа на изпълнителен лист , издаден на 17.11.2020г.  по гр. дело № 14994/2017 г. по описа на РС-Пловдив, срещу Г.П.Р., ЕГН:**********, за сумата в размер на 10,22  лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие №29762 от 13.11.2020г. , с предмет: завеждане и защита  по  изпълнителното дело 793/2020  на ЧСИ  с рег.№911, по който е договорено адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева, платено в брой.

От ЧСИ е изпратена  до длъжника покана за доброволно изпълнение,получена на 27.01.2021г.,  с която го уведомява, че размерът на дълга по изпълнителното  дело възлиза в размер  на 636, 44 лева,от които 10,22 лева-присъдени разноски; 350 лева- разноски по изпълнителното дело ; 276,22 лева- такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 26.01.2021г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които, "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата, с която се оспорва законосъобразността на определените разноски и  такси по ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство, е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което същата е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника, като в ал. 1, т. 1-3 на същата разпоредба изрично са посочените изключенията от това правило, които обаче не са налице в процесното изпълнително производство. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и т. нар. окончателна такса по  ТТР  към ЗЧСИ. Видно от приложеното по делото постановление за образуване на изпълнително производство, за изпълнение са допуснати такси, начислени от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство за действия по образуване на производството, проучване на имущественото състояния на длъжника, изготвяне и връчване на книжа, налагане на запор  върху пенсионното възнаграждение на длъжника и възбрана върху  недвижим имот.

При така установените по делото факти настоящият състав приема, че длъжникът дължи разноски в изпълнителния процес, като това обстоятелство не се опровергава и от длъжника, действащ чрез процесуалния си представител, който не оспорва дължимостта на таксите, а определянето им в нарушение на  чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК. В процесния случай в ПДИ съдебният изпълнител е посочил, че дължимите от длъжника такси  по ТТР към ЗЧСИ са в размер от 276,22 лева , като  не е посочено по какъв начин на направени / липсва сметка на ЧСИ, нито е посочено основанието им съгласно Тарифата/.Общият размер на таксите от 276,22 лв. следва да бъде съобразен с нормата на чл. 73а ГПК, съгласно която сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер на посочените – съответния процент. В конкретния случай размерът на задължението е 10,22 лв. Минималната работна заплата от 01.01.2021 г. /съгласно  ПМС № 331/26.11.2020 г. / е в размер 650 лв., следователно размерът на задължението е 1,57 % от минималната работна заплата, поради което приложима е нормата на  чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК и дължимите такси  не следва да са повече от 30 % от минималната работна заплата – т. е. 195 лв. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление за такси, дължими по ТТР към ЗЧСИ, е незаконосъобразно в частта за сумата над 195 лв. до определения от ЧСИ размер от 276,22 лв., поради което следва да бъде отменено в посочената част.

В частта, в която се  оспорват от длъжника  дължимите разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, жалбата е неоснователна. Видно е, от съдържащия се на лист 3/гръб/ от изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, че е от адвокатски кочан  ,  с  номер  29762. Същият  е сключен  на 13.11.2020г. между адвокат А.  Р. и клиента Й.Й., с предмет: завеждане и защита  по   изп.д. 793/2020  на ЧСИ  с рег.№911. Договорът е подписан от страните  и в  него изрично е декларирано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева е платено на адвоката, поради което и прилагайки задължителните указания на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК, договорът има характер на разписка за получаване на сумата и тези разноски се дължат от  жалбоподателя на взискателя. Съдът споделя и твърдението на взискателя , че е  допусната  техническа грешка при изписване на месеца на сключването на договора, като вместо месец декември  е вписан месец ноември, което обстоятелство  се потвърждава и от посочване в договора на номера на изпълнителното дело-793/2020  на ЧСИ  с рег.№911, образувано на 01.12.2020г. Същевременно по делото няма спор, че представителната власт на адвокат Р. е била надлежно учредена и не е била оспорвана , като  в подаденото възражение на жалбата на длъжника, адвокат Р. изрично е  потвърдила и получаване на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения жалбата на длъжника срещу дължимите разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По  настоящето дело длъжникът е претендирал присъждане на разноски в размер от 25 лева-заплатена държавна такса и 235 лева- заплатен адвокатски хонорар.

С оглед частичната основателност на жалбата в полза на длъжника ще се присъдят разноски по съразмерност в размер от 12,50 лева за заплатена държавна такса.

Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като видно от  приложените на л.43 и л.48  от изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие съответно №0950404 от  02.02.2021г. и № 765335 от 27.01.2012г.  не са подписани  от доверителя, длъжник по изпълнението, която  липса на подпис на едната от страните се приравнява на липса на писмен договор между тях. Според чл. 36, ал. 2, изр. 1 ЗА размерът на възнаграждението на адвоката се определя  в  писмен договор между адвоката и клиента. Следователно съдът  не може да определя и присъжда адвокатското възнаграждение при липса на писмен договор между адвоката и клиента.

Без уважение ще се остави и искането жалбоподателя по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението при обжалване, предвид факта, че спирането обезпечава обжалването /т.е. има ефект до произнасянето на съда по съществото на спора/.

Водим от гореизложеното , съдът

 

Р  Е Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  постановление за разноски по изпълнително дело №793/2020г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, с район на действие ПдОС,  обективирано в  покана за доброволно изпълнение , връчена на 27.01.2021г.  на длъжника Г.П.Р., ЕГН:**********, в частта, за дължимите от длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство в размер над сумата от 195 лева.

ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника Г.П.Р., ЕГН:**********, против постановление за разноски по изпълнително дело №793/2020г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, с район на действие ПдОС,  обективирано в  покана за доброволно изпълнение , връчена на 27.01.2021г. , в частта, за дължимите от длъжника разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.П.Р., ЕГН:********** по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението.

ОСЪЖДА Й.Б.Й., ЕГН **********, да заплати  на Г.П.Р., ЕГН:**********, сумата от 12,50 лева-разноски по делото.

ОСТАВЯ без уважение искането на  Г.П.Р., ЕГН:**********, за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                     2.