РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500609 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба с вх.№ 10210/07.03.2025г., предявена от Я. Н. Г.
с ЕГН ********** чрез адвокат Диан Дунев от БАК, против Решение №
426/27.02.2025г. по гр.д.№ 5777/2024г. по описа на БРС, в частта, с която е
отхвърлен иска против Прокуратура на Република България за разликата над
уважения размер от 1000 лева до пълния размер от 5000 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в хода на наказателното
преследване срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер по ДП
№ 3463М-301/2023г. по описа на РУ - Созопол пр.пр. № 13238/2023г. по описа
на РП - Бургас, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2024г. - датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На
първо място твърди, че размерът на определеното от БРС обезщетението не
съответства на обичайните вреди, които се предполага ищецът да е претърпял,
за което излага обстоятелства, установяващи по несъмнен начин, че по време
на цялото наказателно производство ищецът изпитвал неудобства, чувствал се
е унизен, притеснен,наранени били неговите морални и нравствени
ценности.На второ място изтъква, че бил неправилен извода на БРС затова, че
по делото нямало данни СУМПС на ищеца да е било отнето и той реално да е
бил лишен от възможността да се придвижва с МПС,което обстоятелство се
доказвало от ДП № 3463М-301/2023 по описа на РУ - Созопол и съдържащата
1
се в него справка за водач, (на последната страница),където ясно и точно било
посочено, че СУМПС на Г. е отнето. В тази връзка изтъква, че между
страните никога не съществувал спор дали свидетелството на Г. е било иззето
със ЗППАМ, още повече, че след издаването на постановлението за
прекратяване, прокуратурата е изпратила писмо до сектор „Пътна полиция“
Бургас, за да бъде върнато свидетелството на ищеца.Невъзможността
свободно да се придвижва било изключително неудобно за ищеца, който бил
зависим от чужда помощ, което го карало да се чувства зависим времево от
разписанията на транспорта и лицата, които е ангажирал да го придвижат .На
следващо място в неголямото населено място, каквото е гр.***, в което ищеца
и семейството му живеят, уличаването в извършване на престъпление
понижило доверието в Г., както от най- близкия му кръг, така и на хората от
непрекия му социален кръг. Заявява, че в приложената по делото медийна
публикация в интернет пространството в сайта “Флагман” името на Г. било
свързано с конкретни факти от извършената проверка на ищеца, в хода на
която същият дал положителен тест за наркотици и бил задържан със заповед
за срок от 24 часа. Излагайки подробни обстоятелства и съображения,
въззивникът изтъква,че определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 1000 лв. не съответства на действително претърпени
от Г. неимуществени вреди, както и на икономическата конюнктура в страната
за релевантния период; моли отмяна на решението в отхвърлителната част и
постановяване на решение, с което предявеният иск бъде уважен
изцяло;претендира разноски .В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната
жалба, моли уважаването й.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на
насрещната страна, която в законоустановения срок не е представила такъв.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на
Прокуратурата на РБългария- прокурор Веселина Гайдажиева , оспорва
въззивната жалба, не заявява доказателствени искания, моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано
и законосъобразно, постановено при липса на процесуални нарушения.
Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника
като твърди, че делото не е с правна сложност.
Никоя от страните не заявява нови доказателствени искания.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата
и изразените от страните в съдебното заседание становища и с оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно .
Решението е произнесено по иск по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,предявен
от Я. Н. Г. срещу Прокуратура на Република България ,за осъждането й да му
заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени вследствие на
образувано на 25.08.2023г. наказателно производство за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено с Постановление от
2
21.05.2024г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като
няма данни същото да е било обжалвано.Районният съд е уважил иска до
размера от 1000 лева, в която част съдебното решение е влязло в сила поради
необжалването му. Пред настоящата инстанция е висящ спора досежно
отхвърлителната част от исковата претенция,а именно : за горницата над
уважените 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди до претендираните
5000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на 25.08.2023г. в 13:53ч., в община
Созопол, на път II-99, Черноморец - Созопол/- Равадиново, пред входа на к-с
Санта Марина, ищецът управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Туарег”
с рег. № А0088КТ собственост на Н.Я. Г., ЕГН: **********, с посока на
движение към гр. Бургас, когато бил спрян от полицейски служители за
извършване на проверка. В хода на извършената проверка, ищецът бил
тестван с техническо средство Дръг Тест 5000, за което бил съставен протокол
за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози.
Резултатът от проверката бил положителен като на ищеца Г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.На ищецът Г. бил
връчен талон за медицинско изследване и същият предоставил кръвна проба
за анализ. По силата на заповед за задържане на лице от 25.08.2023г. на
мл.инспектор ПК при РУ - Созопол, ищецът бил задържан за срок от 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заради управлението на лекия
автомобил под въздействието на наркотични вещества. Извършен бил личен
обиск на лицето, видно от съставения протокол за обиск от същата дата.
Видно от съдържанието на заповедта за задържане, ищецът бил настанен в
ареста в 13:53ч. на 25.08.2023г. и освободен на 25.08.2023г. в 18 :00ч.
От писмените доказателства по делото безспорно се установява,че още
с първото действие по разследването, а именно- оглед на местопроизшествие,
било образувано бързо производство № 346ЗМ301/2023г. по описа на РУ -
Созопол, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на
25.08.2023г. около 15.00ч., в гр. Созопол, е управлявано МПС - лек автомобил
марка “Фолксваген”, модел “Туарег”, с рег. № А0088 КТ, след употреба на
наркотични вещества - кокаин, установено с техническо средство “Drug Test
5000” с фабричен номер ARKH-0031.На същата дата била назначена съдебна
химико-токсилогична експертиза, която била възложена на служител от
“Военномедицинска академия” гр. София. С постановление на наблюдаващия
прокурор от 31.08.2023г. било постановено разследването да се проведе по
общия ред.От доказателствата по делото-справка относно собствеността на
автомобила и показания на Н.Я. Г./ *** на ищеца/ безспорно се установява,че
автомобилът е регистриран като собственост на Н. Г., който на процесната
дата 25.08.2025г. го предоставил на сина си Я. Г. за да го закара на сервиз. С
разписка от 19.01.2024г. иззетия по образуваното досъдебно производство лек
автомобил “Фолксваген Туарег”, с рег. № А0088КТ е бил върнат на
собственика му Н.Я. Г..От съдебна химико-токсилогична
експертиза,извършена от служител на “Военномедицинска академия” гр.
София и обективирана в писмено заключение от 01.04.2024г. се установява,
3
че в предоставената биологична проба от ищеца Я. Г. не се е установило
наличие на алкохол (етанол), наркотични/упойващи вещества,поради което с
Постановление от 21.05.2024г. на прокурор при РП-Бургас е прекратено
наказателното производство по ДП № 346ЗМ301/2023г. по описа на РУ –
Созопол на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като няма
данни същото да е било обжалвано.
Решението в обжалваната част относно определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е изцяло правилно и законосъобразно,
поради което въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е
нужно да ги преповтаря, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция следва да подчертае, че
мотивите на първоинстанционния съд освен подробно и обстоятелствено да
проследяват фактическата обстановка по делото, детайлно,аргументирано и
обосновано обсъждат всеки един от аспектите, които са от значение за
определяне на справедливо обезщетение по ЗОДОВ,чийто размер в случай
като настоящия не би могло да бъде над размера от 1000 лева, до който
правилен извод е достигнал и районния съд.Това е така, тъй като при
определянето му БРС е съобразил решаващо срока на разглеждане на
наказателното производство, естеството и интензитета на посочените по–горе
негативни изживявания и икономическия стандарт в страната към периода на
висящност на делото. Според трайната и последователна практика на ВКС,
конкретното обезщетение на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във
всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били
предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на
обвиненията, постановената мярка за неотклонение, продължителността на
наказателното преследване. При определяне на дължимото обезщетение са от
значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от
наказателното преследване неудобства в личен и професионален план ,
включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в
обществото от разгласяване на случая , както и обществено – икономическите
условия в страната.В случая релевантно е и това, че случаят няма данни да е
бил обществено оповестяван, ищецът не е привличан в качеството на
обвиняем, което определя случая като по-лек от общия. Въпреки това, с оглед
характера на разследваното деЯ.е и средствата за изключване на
съставомерността му, правилно районният съд е отчел и съобразил
продължителността на разследването - за срок от близо 9 месеца, в рамките на
който е бил ангажиран ищецът,ограничаване на правото му да управлява
МПС посредством временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за наказателната отговорност, задържане в поделенията на МВР за срок до 24
часа и др. Твърдението на въззивника- че името му било очернено в града и е
бил обект на подигравки във връзка с воденото срещу него наказателно
производство при положение, че по делото липсват каквито и да било
доказателства Прокуратурата да е разгласявала информация относно
4
воденото срещу Г. наказателно производство, сочи единствено на извода, че
информацията за воденото срещу въззивника наказателно производство е била
разгласена от друго лице, но не и от Прокуратурата. При това положение
негативите от обществения отзвук на воденото срещу Г. наказателно
производство не могат да се възлагат в тежест на ответната Прокуратура.
По изложените съображения и споделяйки изцяло мотивите,изложени
от районния съд, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл.272
ГПК,Бургаският Окръжен съд намира решението в обжалваната част за
правилно и законосъобразно, което налага да бъде потвърдено като такова.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
разноските,извършени от въззивника във въззивното производство,не следва
да се присъждат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 426/27.02.2025г. по гр.д.№ 5777/2024г.
по описа на БРС в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на Я. Н. Г. с
ЕГН ********** против Прокуратура на Република България за разликата
над уважения размер от 1000 лева до пълния размер от 5000
лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в хода
на наказателното преследване срещу ищеца Я. Н. Г. с ЕГН ********** за
извършено престъпление от общ характер по ДП № 3463М-301/2023г. по
описа на РУ – Созопол, пр.пр. № 13238/2023г. по описа на РП - Бургас, ведно
със законната лихва, считано от 22.08.2024г. - датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6