Р Е Ш Е Н И Е
№907
гр. Пловдив, 03 юни 2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и
участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 451 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Постъпила е касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител, против решение № 26 от 08.01.2020г., постановено по АНД № 7456 по
описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, XXIV наказателен
състав, с което е изменено наказателно постановление № 472316-F499897 от 23.10.2019г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП-Пловдив, с което на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на „Димитър Попов-Инто“ ЕООД, с
ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
600 /шестстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ, във връзка с чл. 118,ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска от съда на отмени решението и да
потвърди изцяло наказателното постановление. Претендират се разноски.
Наказаното дружество също е депозирало касационна жалба чрез адв.
Ю.Рангелова- пълномощник. Повдигнатите въпроси са били изложени и в жалбата
пред районния съд. Искането е да се отмени решението и като резултат от това да
се отмени изцяло НП като незаконосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, с което
намира жалбата за основателна.
Административен съд Пловдив, ХХ състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационните жалби, намира, че са подадени в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страни по делото, за които решението е неблагоприятно и са
процесуално допустими. Разгледани по същество и в пределите на касационната
проверка жалбите са неоснователни, поради следните съображения:
За да постанови своя акт районният съд е приел, че наказателното
обвинение в пълнота е доказано. Издаденото наказателно постановление не страда
от пороци, които да налагат неговата отмяна. Сметнал е ,че случаят не е
маловажен. Наложената санкция е намалена в нейния минимален размер, предвиден
от закона.
Обжалваното решение е правилно.
Районният съд е изяснил в пълнота
фактическата страна на казуса въз основа на събраните пред него доказателства и
това не налага нейното повтаряне. Установеното при проверката на 30.06.2019г. в
обект, стопанисван от дружеството е било квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2008г. във вр. с чл. чл. 118,
ал.1 от ЗДДС. Въз основа на съставения и връчен АУАН № F499897/13.07.2019г.
е издадено и спорното НП.
По делото е
безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, произтичащо
от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС. Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагане на глоба,
респ. имуществена санкция за този, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е
посочил, че не е било изпълнено задължението за издаване на фискален бон от
въведено в експлоатация ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, което
представлява по същността си излагане на мотиви за приложимост на чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, тъй като нарушението е довело до неотразяване на приходи. Следва да
се съобрази обстоятелството, че след като е извършена продажба и е получена
съответна сума, то е налице приход, който не е бил отразен по реда на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а търговецът не е дал никакво обяснение
(по време на проверката или като възражение срещу АУАН) на какво се дължи установеното
неиздаване на фискален бон.
Правилни са
изводите на въззивния съд за липсата на маловажност на извършеното нарушение. С
текста на чл. 28 ЗАНН на наказващия орган е предоставена възможност да не
наложи наказание, ако прецени, че е налице маловажен случай на нарушение.
Критерият за маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност.
Издаването на фискален бон при всяка продажба е задължително, а обратното води
до невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност по ЗДДС. В този смисъл е
необосновано от правна и фактическа гледна точка да се приеме, че нарушаване на
установено с наредбата задължение, да представлява маловажен случай, защото
неотчетената сума била на ниска стойност. Налице е формално административно
нарушение. Без значение за този извод е, че сумата, за която не е издаден
фискален бон е на стойност 32,00лв., доколкото същата, макар и не особено
голяма стойност, не опровергава констатациите на наказващия орган за
несъблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, въведени с цел препятстване възможността за
укриване на обороти и произтичащото от това невнасяне на дължимите върху тях
данъци в държавния бюджет. Обстоятелството, че се касае за първо по ред
нарушение, също не е в състояние да обуслови маловажност на случая, тъй като
само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска обществена опасност на
същото от обичайните нарушения от същия вид. В обобщение на гореизложеното,
касационната инстанция споделя направения от районния съд извод, че санкционираното
неизпълнение на задължение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложената
имуществена санкция е в размер на 600 лева, при минимум от 500 лева, предвиден
в закона за конкретните нарушения – чл. 185, ал.1 от ЗДДС: "На лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“.
Административнонаказващият орган не е изложил, обаче съображения кои
обстоятелства приема като отегчаващи, за да наложи имуществената санкция в посочения
размер, както и изследване на тежестта на нарушението, подбудите за
извършването му и смекчаващите обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал.2 и ал.3
от ЗАНН. Съдът приема, че с цел реализиране на генералната и специална цел на
административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, не е следвало да се налага имуществена
санкция в размер на 600 лева, която като количествена стойност се обуславя от
индивидуализацията при определяне на наказанието, а и от самото налагане на
наказание за установеното по надлежния законов ред административно нарушение и
не е съобразен с тежестта на нарушението и отсъствието на данни за други
нарушения, поради което следва да бъде намален до минимума в размер на 500 лева
така, както е приел и районният съд.
При този
изход на спора на страните не се дължат разноски.
Като съобрази
направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 08.01.2020г., постановено по АНД № 7456 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година, XXIV наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: