СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 17100 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 502842 от 08.10.2018 г. на СРС, 75 състав по гр. д. № 26792/2016 г.,
са отхвърлени предявените от А.С.С. искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл.
224 от КТ против „В.Ф.“ ООД за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№001/15.04.2016 год. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на
заеманата от него длъжност „майстор производство готови храни“, за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2016 год. – 15.10.2016
год. в размер на 2700 лева (две хиляди и седемстотин лева), за заплащане на
сумата от 455 лева (четиристотин петдесет и пет лева), представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестието и за сумата от 20,22 лева
(двадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2016 год.,
като неоснователни.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца А.С.С.. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди
се, че съдът неправилно е приел, че
уволнението не е извършено с представената от въззивника заповед, а с
представената такава от въззиваемата страна. Позовава се на декларация,
представена от ответника, в която под номер 9 ищецът е декларирал, че е получил
заповед за освобождаване.Посочва се, че съдът неправилно е разпределил
доказателствена тежест относно оспорената заповед за уволнение, представена от
въззивника с исковата молба.
В законоустановения срок въззиваемата
страна не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3, вр. чл. 220 и чл.
224 КТ. В исковата молба ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово
правоотноошение от 31.03.2016 г., като на 18.04.2016 г. е получил телефонно
обаждане от управителя на ответното дружество, с което му е обяснено, че не
следва да се явява на работа. Посочва се, че след като ищецът посетил
местоработата си са му казали, че следва да подаде молба за напускане, което
той отказал да стори и подал жалба, получена от работодателя на 21.04.2016 г.
Заявява, че след получаване на жалбата ищецът е получил документи за
прекратяване на трудовото правоотношение, които прилага към исковата молба.
Аргументира, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не съдържа
подпис на работодателя, както и че положеният подпис под графата длъжностно
лице се явява подпис от некомпетентен орган. Релевират се доводи, че на ищеца
се полага парично обезщетение за неизползван отпуск.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава факта, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор, като твърди, че същият е бил с уговорен срок за изпитване.Поддържа, че
не е издавал заповедта, за чиято незаконосъобразност ищецът излага доводи, че
такава не е връчвана на ищеца от него или от друго лице, представляващо
дружеството. Излага доводи, че процесното трудово правоотношение е прекратено
със Заповед №1/15.04.2016 год., приложена към отговора на исковата молба.
Посочва, че същата е подписана от управителя на дружеството и в нея са изложени
мотиви за уволнението. Излага съображения, че издадената от него заповед е
връчена на ищеца при отказ на 21.04.2016 год., ведно с други документи, за
което е изготвен опис. Поддържа, че е заплатил на служителя сумата от 16,45 лв.
за неизползван платен отпуск от един ден с пощенски запис, който не е поискан
от получателя. Аргументира, че поведението на ищеца представлява забава на
кредитора.
Безспорен между страните по делото е фактът,
че ищецът и ответникът са били в трудови правоотношения, по силата на които
ответникът е бил работодател, а ищецът служител на длъжност „майстор
производство готови храни”, считано от 31.03.2016 год.
От приетия като
писмено доказателство по делото трудов договор № 001/31.03.2016 год. се
установява, че страните са уговорили срок за изпитване шест месеца в полза на
работодателя, съгласно т. 3 от същия. Обстоятелството, че в т. 6 от трудовия
договор е предвидено, че ако служителят не спазва хигиенните изисквания на
работодателя, последният може да прекрати трудовия договор без предизвестие, не
променя извода на въззивния съд, че същият е сключен със срок на изпитване.
Основанията за прекратяване на трудовите правоотношения са установени в закона
и страните не могат да уговарят различни от законоустановените.
Страните не
спорят видно от твърденията в исковата молба и отговора, че трудовото
правоотношение между тях е прекратено на 15.04.2016 г., както и че същото е
прекратено на основание чл. 71 от КТ. Спорно между страните е с коя заповед от
двете представени такива по делото е извършено прекратяването и нейната
законосъобразност.
В представената
от ищеца по делото Заповед № 001/15.04.2016 год. е посочено, че на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, без
предизвестие. Същата не е мотивирана и не съдържа подпис на работодателя. Направено
е отбелязване, че заповедта е връчена на ищеца на 15.04.2016 год. под което се
съдържат два подписа - един за служител и един за длъжностно лице /без
посочване на име/.Тази заповед е оспорена от работодателя – ответник по делото.
Доколкото същата не съдържа подпис не подлежи на проверка за авторство и
първоинстанционният съд не е следвало да открива произовдство по оспорване
истинността на документ по чл. 193 от ГПК, както твърди въззивника.
В представената
от ответника по делото Заповед №001/15.04.2016 год. е посочено, че трудовото
правоотношение с ищеца се прекратява, на основание чл. 71, ал.1 от КТ, за което
са изложени мотиви. Заповедта е подписана за работодател, като е положен и
печат на дружеството. В заповедта е посочено, че е връчена при отказ, на
21.04.2016 год., което е удостоверено с подписите на двама свидетели.
Приета като писмено
доказателство по делото е декларация от 21.04.2016 год., подписана от ищеца, от
която е видно, че същият е декларирал под номер 9 фигурира, че е получил
заповед за освобождаване.
По делото е
представен пощенски запис за сумата от 204 лв., на който е отбелязано, че е
непоискан от получателя.
Представена по
делото е и трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че работодателят е
прекратил трудовото правоотношение на ищеца на 15.04.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества с договор със
срок за изпитване до 6 месеца. До изтичане на срока страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. При така установените факти, че страните в настоящото
производство са уговорили срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, съдът намира, че този срок е започнал да тече от 31.03.2016 год.,
когато ищецът е постъпил на работа - обстоятелство, което не е спорно между
страните, като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя
на 15.04.2016 год. Спорно е дали заповедта, чиято незаконосъобразност твърди
ищеца е прекратила трудовото правоотношение, с оглед твърденията на ответника,
че такава не е издавана, а е издадена друга със същия номер и от същата дата, и
с различно съдържание, която носи подпис на работодателя и печат на
дружеството. Въззивният съд намира, че макар заповедта за уволнение,
представена с исковата молба, да не е подписана от работодателя, то същият е
потвърдил нейното издаване с вписването в трудовата книжка на обстоятелството
по прекратяване на трудовото правоотношение на 15.04.2016 г. Софийски градски
съд споделя доводите на въззивника, че от приетата по делото декларация се
установява, че ищецът е получил заповедта за освобождаване, което противоречи
на твърдения от ответника отказ за получаване на заповедта, инкорпориран и в
представената такава от работодателя. Съдът счита, че основанията за
прекратяване на трудовите правоотношения са законоустановени в КТ и страните не
могат да уговарят нещо различно. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на
срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. Работодателят се е възползвал от това свое
законоустановено право, видно от заповедта и отбелязването в трудовата книжка
на ищеца. Прекратяването на процесното трудово правоотношение е направено в
срока за изпитване от страната, в чиято полза е уговорен същият, следователно
не е необходимо прекратяването да е мотивирано.
Въззивният съд счита, че дори да се приеме, че
трудовото правоотношение е прекратено с представената от ответника заповед за
уволнение, връчена на ищеца при отказ, то изводите за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните не се променят.
Поради изложените мотиви, софийски градски съд намира предявения
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за неоснователен и доколкото
основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на обективно
съединените искове с правно основание чл. 344, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ, то те също са неоснователни.
По отношение на претенцията за парично
обезщетение за неспазен срок на предизвестието и за неизползувания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
настоящият състав намира, че доколкото липсват изложени аргументи във връзка с
правилността на обжалваното решение, то същото с оглед пределите на въззивния
контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде потвърдено. За пълнота
въззивният съд счита, че следва да отбележи, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че при прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ работодателят не е длъжен да отправя предизвестие
до работника или служителя, поради което за ищеца не възниква право да получи обезщетение
за неспазен срок на предизвестието, а относно иска по чл. 224, ал. 1 от КТ
ищецът не е доказал неговата основателност и размер.
Съобразно обстоятелството, че крайните правни изводи,
до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, макар и с други мотиви обжалваното решение
следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за
въззивното производство има ответникът
по въззивната жалба, но доколкото такива не се претендират, то не следва и да
се присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502842 от 08.10.2018 г. на СРС, 75 състав по гр. д. № 26792/2016
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечн
срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.