Решение по дело №2809/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260020
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20203630102809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260020/16.3.2022г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети март 2022 година

в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2809/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Г.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от 870,69 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 870,69 лева, представляваща 199,36 лева незаплатена стойност на мобилни услуги; 373,27 лева неустойка; 298,06 лева незаплатени лизингови вноски, от които 243,39 предсрочно изискуеми. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2034/20г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договора не бил прекратен и клаузата уреждаща търсената неустойка била неравноправна, съответно нищожна.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

В хода на производството е променена фирмата на ищцовия търговец – „***“.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представения договори за мобилни услуги от 12.11.2014г. и 12.06.2017г.. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 29-35/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и приетото заключение на ССЕ. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 447/2020г. е постъпило в ШРС на 21.09.2020г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги и цена за ползвано мобилно устройство; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответното възражение, за нищожност на неустоечната клауза. Договора е сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 – 36,99 лева/допълнително споразумение от 20.08.2018г./ и 7,99 лева, според договор от 12.06.2017г.. Според уговорката в т. 7 от втория договор и раздел II от първото споразумение е получил и устройства на цена по ниска от стандартната. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /чл. 3 от допълнително споразумение от 20.08.2018г. и чл. 11, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг/, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг от 20.08.2018г.. Така уговорената неустойка, не е необосновано висока, а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесния договор, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорката не нарушава и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката. Неоснователно е ответното възражение за не разваляне на договорите, по уговорения ред. В съответствие с уговорките от ОУ, ищецът е изпратил покана до ответника, която е доставена на адреса му/посочен в договорите/ и съдържа дължимите суми за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки – стр. 47 и 48.     

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1470 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2034/2020г., представляващи 150 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение за всяко от производствата, 450 лева възнаграждение за особен представител и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от 870,69 лева, представляваща 199,36 лева незаплатена стойност на мобилни услуги; 373,27 лева неустойка; 298,06 лева незаплатени лизингови вноски, от които 243,39 предсрочно изискуеми, в едно със законната лихва, върху главницата от 870,69 лева, считано от 21.09.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1470 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2034/2020г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: