Р Е
Ш Е Н
И Е
260020/16.3.2022г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четиринадесети
март 2022 година
в открито
заседание, в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2809/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, срещу Г.Д.Д., ЕГН : **********, с
адрес ***, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на
предявените искове от 870,69 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 870,69 лева, представляваща 199,36 лева незаплатена
стойност на мобилни услуги; 373,27 лева неустойка; 298,06 лева незаплатени
лизингови вноски, от които 243,39 предсрочно изискуеми. За посоченото вземане
му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД №
2034/20г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се
признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита
исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договора
не бил прекратен и клаузата уреждаща търсената неустойка била неравноправна,
съответно нищожна.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и
отговора.
В хода на производството е променена
фирмата на ищцовия търговец – „***“.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал
услугите на ответното дружество, което се установява и от представения договори
за мобилни услуги от 12.11.2014г. и 12.06.2017г.. За твърдените вземания,
представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в
производството е издавал фактури /л. 29-35/. Същите, неоспорени, съдържат
дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за
плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се
потвърждават и приетото заключение на ССЕ. Няма данни за погасяване на така
определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не
се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 447/2020г. е постъпило в ШРС на 21.09.2020г..
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги и цена
за ползвано мобилно устройство; настъпил падеж на тези му задължения и
изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери,
и поради неоснователност на ответното възражение, за нищожност на неустоечната
клауза. Договора е сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за
всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни
услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 – 36,99 лева/допълнително
споразумение от 20.08.2018г./ и 7,99 лева, според договор от 12.06.2017г.. Според
уговорката в т. 7 от втория договор и раздел II
от първото споразумение е получил и устройства на цена по ниска от
стандартната. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /чл. 3 от
допълнително споразумение от 20.08.2018г. и чл. 11, ал. 2 от ОУ на договора за
лизинг/, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения
срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане
на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между
стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените
лизингови вноски, посочени в договор за лизинг от 20.08.2018г.. Така
уговорената неустойка, не е необосновано висока, а при яснота на месечната
такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесния
договор, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени
икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно
неизпълнение. Уговорката не нарушава и основните обезпечителна и обезщетителна
функция на неустойката. Неоснователно е ответното възражение за не разваляне на
договорите, по уговорения ред. В съответствие с уговорките от ОУ, ищецът е
изпратил покана до ответника, която е доставена на адреса му/посочен в
договорите/ и съдържа дължимите суми за мобилни услуги, лизингови вноски и
неустойки – стр. 47 и 48.
С оглед така посоченият изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 1470 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2034/2020г.,
представляващи 150 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение за
всяко от производствата, 450 лева възнаграждение за особен представител и 150
лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Г.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува
вземане за сумата от 870,69 лева, представляваща 199,36 лева незаплатена
стойност на мобилни услуги; 373,27 лева неустойка; 298,06 лева незаплатени
лизингови вноски, от които 243,39 предсрочно изискуеми, в едно със законната
лихва, върху главницата от 870,69 лева, считано от 21.09.2020г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, сумата от 1470 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2034/2020г., по
описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: