Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.02.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 1516/
2021 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен
е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр.
чл. 280 вр. чл. 286 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение по договор за поръчка в размер на 50 000 лв., част от
вземане в общ размер на 832 244,78 лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
48912/2020 г. по описа на СРС.
ИЩЕЦЪТ- Адвокатско дружество „А.И С.", представлявано по пълномощие от адв. И.Г.,
твърди, че на 26.09.2019г. между Ж.Д.Г. (възложител), от една страна и
Адвокатско дружество „А.И С." (изпълнител), от друга страна, е сключен
договор за правна услуга (договора). Съгласно чл. 1 от договора, възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши всички необходими действия във връзка
с правното консултиране, воденето на преговори, изготвяне на договори, правни
становища, както и организирането на съдебни и извънсъдебни действия,
административни процедури, включително и във връзка с иницииране на вътрешно
разследване за злоупотреби, по повод и във връзка с придобиването на
собственост от търговски дружества пряко и косвено свързани с „ПВБ П.Б."
АД, „ПВБ П.ООД" - Тренто, Италия, „ВЕЦ Своге" АД, както и евентуално
процесуално представителство на възложителя пред компетентните съдилища и
институции, срещу което Ж.Д.Г. се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение, по реда и при условията на настоящия договор. Според чл. 7 от
договора, отделно от възнаграждението, договорено в чл. 1 от договора,
възложителят дължи на Адвокатско дружество „А.И С." и възнаграждение
(„такса успех") в размер на 15 % (петнадесет процента) върху присъдените
суми или в случаите на постигане на спогодба (съдебна или извънсъдебна), върху
паричната или имуществена компенсация, припадаща се на страната. Срокът за
заплащане на възнаграждението - „такса успех", е три работни дни, считано
от датата на реалното получаване на паричната сума или на съответната
компенсация. Излага, че вследствие от активната работа на адвокати от
Адвокатско дружество „А.И С." - в България и в Италия - действащи както
самостоятелно, така и в сътрудничество с адвокат М.Д., практикуващ в Италия
специалист, ангажиран със случая, след осъществени от изпълнителя проучване и
контакт в началото на месец юни 2020 г. Ж.Д.Г. е подписал Споразумение за
разваляне на предварителен договор, с което са прекратени отношенията между „Г."
ЕООД, от една страна, и „Г." ООД, гр. Бергамо и „Д." ООД, гр.
Пианконьо, от друга страна, във връзка с придобитите от възложителя 40 % от
дяловете на „ПВБ П." ООД, Италия и предварителния договор за продажба на
дружествени дялове от 04.06.2019 г. В б. Ж, т. 2 на същото Споразумение е
описан механизмът за връщане на сумата от 2 364 000 евро от „Г." ЕООД, ЕИК********,
на което Ж.Д.Г., освен управител е и едноличен собственик на капитала, т.е. е
краен бенефициент на получаването на паричната сума. Сочи, че сумата от 2 364 000 евро е получена
от „Г." ЕООД по следния начин: на 04.06.2020 г. адв. Дуранте препраща до
Адвокатско дружество „А.И С." и до възложителя съобщение от италиански
нотариус, че сумата е налична по сметка на нотариуса, на 05.06.2020 г. същите
лица са уведомени от адв. Дуранте, че нотариусът ще нареди сумата по сметка на
„Г." ЕООД на 08.06.2020 г., на 08.06.2020 г. адв. Дуранте изпраща до
изпълнителя и до Ж.Д.Г. банковия документ за извършения в полза на възложителя
банков превод на сумата от 2 364 000 евро и на 09.06.2020 г. възложителят
потвърждава получаването на сумата. С оглед изложеното ищецът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав за дължимост на възнаграждение,
предвидени в чл. 7 от договора възнаграждение. Предвид това излага, че на
10.06.2020 г. на възложителя е изпратена Проформа-Фактура № ********** от
10.06.2020 г. за плащане на сумата от 832 244.78 лева с ДДС. Поради неплащане
от страна на ответника на същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение.
Доколкото отново не е последвало изпълнение на договорното задължение от страна
на ответникът, ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за посочената сума, ведно със законната
лихва, считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане. Искането било
уважено, но длъжникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което
намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно
основание чл. 422 ГПК. Претендира съдът да установи, че длъжникът му дължи
сумата от 50 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 832
244.78 лева с ДДС, съставляващо възнаграждение по договор за поръчка от
26.09.2019 г., ведно със законната лихва върху предявената част от вземането,
считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - Ж.Д.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С.Г., САК, оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че действително е налице твърдения от ищеца договор за правна услуга от
26.09.2019 г. между страните, но претендираното от същия възнаграждение по чл.
7 от този договор не е дължимо, тъй като ищецът не е извършил работа,
предвидена в хипотезата на този член. Сочи, че ищецът е водил кореспонденция с
адвокати от Италия и участвал в проведени разговори, заради което му е
заплатено дължимото възнаграждение в размер на 56 867,71 лв. Представя
подробно становище в подкрепа на твърденията си.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за правна услуга от 26.09.2019 г.,
сключен между Адвокатско дружество „А.И С." и Ж.Д.Г., между страните в
процеса е сключен договор за правна услуга, като съгласно чл. 1 от договора
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши всички необходими
действия във връзка с правното консултиране, воденето на преговори, изготвяне
на договори, правни становища, както и организирането на съдебни и извънсъдебни
действия, административни процедури, включително и във връзка с иницииране на
вътрешно разследване за злоупотреби, по повод и във връзка с придобиването на
собственост от търговски дружества пряко и косвено свързани с „ПВБ П.Б."
АД, „ПВБ П.ООД" - Тренто, Италия, „ВЕЦ Своге" АД, както и евентуално
процесуално представителство на възложителя пред компетентните съдилища и
институции, срещу което Ж.Д.Г. се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение, по реда и при условията, отразени в чл.2 до чл.8 договора. В чл.7 е посочено, че отделно от
възнаграждението, договорено в чл. 1 от договора, възложителят дължи на
Адвокатско дружество „А.И С." и възнаграждение („такса успех") в
размер на 15 % (петнадесет процента) върху присъдените суми или в случаите на
постигане на спогодба (съдебна или извънсъдебна), върху паричната или
имуществена компенсация, припадаща се на страната.
Представено
е споразумение за разваляне на предварителен договор,
сключено между „Г." ЕООД, от една страна и „Г." ООД, гр. Бергамо и „Д."
ООД, гр. Пианконьо, от друга страна, датирано 01.06.2020 г., гр. Бергамо, от
което се установява, че са прекратени отношенията между „Г." ЕООД, от
една страна, и „Г." ООД, гр. Бергамо и „Д." ООД, гр. Пианконьо, от
друга страна, във връзка с придобитите от възложителя 40 % от дяловете на „ПВБ П."
ООД, Италия и предварителния договор за продажба на дружествени дялове от
04.06.2019 г. В б. Ж, т. 2 на същото Споразумение е описан механизмът за връщане
на сумата от 2 364 000 евро от „Г." ЕООД, ЕИК********, на което Ж.Д.Г.,
освен управител е и едноличен собственик на капитала, т.е. е краен бенефициент
на получаването на паричната сума.
Представени
са имейли с исковата молба- и-мейл, изпратен от marco.********.com
до n.********.bg и до ********bg, ********com и ********com на 08.06.2020 г., с
който до Ж.Д. ГА.е изпратено банково платежно нареждане за извършен превод на сумата
от 2 364 000 евро;и-мейл, изпратен от n.********.bg до marco.********.com на
09.06.2020 г., с който се потвърждава получаването на сумата от 2 364 000 евро;
платежно нареждане от 08.06.2020 г. за извършен превод на сумата от 2 364 000
евро по банкова сметка *** „Г." ЕООД; и-мейл, изпратен от
******@*********.** до marco.********.com на 04.06.2020 г., с приложено
потвърждение за извършен банков превод към сметката на нотариуса за сумата от 2
364 000 евро; и-мейл от 04.06.2020 г., от marco.********.com до n.********.bg, ********bg,
********com и ********com, с който се препраща и-мейла, описан по-горе, заедно
с приложеното потвърждение за извършен банков превод към сметката на нотариуса
за сумата от 2 364 000 евро; и-мейл от 05.06.2020 г., от marco.********.com до n.********.bg,
********bg, ********com и ********com, с информация за решения от общо събрание
на търговско дружество ПВБ П.; и-мейл от 08.06.2020 г., от ********com до marco.
********.com, n.********.bg, ********bg, и ********com;
с които се очертава хронология на получаване на
сумата от 2 364 000 евро от „Г." ЕООД.
Представен е и и-мейл от 10.06.2020 г., с който
Адвокатско дружество „А.И С.", е изпратило на Ж.Д.Г. проформа-Фактура №
********** от 10.06.2020 г. за сумата от 832 244.78 лева; както и проформа-Фактура
№ ********** от 10.06.2020 г. за сумата от 832 244.78 лева.
Видно от и-мейл от 23.06.2020 г., Адвокатско дружество „А.И С." е изпратило
на Ж.Д.Г. покана от 23.06.2020 г. за доброволно изпълнение на парично
задължение в размер на 832 244.78 лева; както и самата покана от Адвокатско
дружество „А.И С." до Ж.Д.Г. за доброволно изпълнение на парично задължение
от 23.06.2020 г.
Представени от ответника с отговора на исковата молба са
предварителен договор от 04.06.2019 г. между „Г.“ ЕООД и „Д.“ ООД и „Г.“ ООД; 2
бр. платежни нареждания за преведени на „ПВБ П.“ С.р.л., Италия; от които е
видно, че с този договор дружеството „Г.“ ЕООД е придобило дялово участие в трето дружество - „ПВБ П.“
ООД, Италия. Страните по този
договор са сключили споразумение за доброволното му разваляне и връщане на
даденото. Получената сума представлява връщане на част от платената от „Г.“
ЕООД цена (в общ размер на 2 400 000 евро).
Представени са 9 бр. платежни нареждания за преведени на
АД „А.И С.“ суми.
Съгласно заключението на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Фактура № **********/10.06.2020 г. с данъчна
основа 699 109,49 лв., начислен ДДС в размер на
138 707,46 лв. и получател Ж.Д.Г., е
издадена от Адвокатско дружество „А.И С." на 10.06.2020 г. Същата е включена в Дневника за продажбите и в
Справка - декларация по ЗДДС за данъчен период януари 2021 г. и е намерила
отражение в счетоводството на ищеца. Вещото лице сочи, че при
проверката не се установилиа счетоводни записи, свързани с получени
плащания по фактура № **********/10.06.2020 г. Видно от Дневно извлечение №
013/06.06.2019 г. от сметка с ********в „Банка
ДСК" ЕАД с титуляр „Г." ЕООД на 06.06.2019 г. са извършени два
превода - на 900 000 евро и 1 500 000 евро с получател ПВБ П.ООД. Посочено е
следното основание: „versamento conto aumento
capitaleso dale PVl POVER S.KL. come da cont ratio del 4 giugno 2019",
което в превод означава „плащане по сметка за увеличение на капитала на ПВБ П.ООД
съгласно договор от 04.06.2019 г. Вещото лице изтъква, че в кориците на делото
не се съдържат документи, от които да е видно, че от страна на физическото лице
Ж.Д.Г. са превеждани суми на ПВБ П.ООД. При извършената проверка не са
представени доказателства за извършени преводи от ответника по делото. Вещото
лице посочва, че към исковата молба, нa л. 28 от
делото, се съдържа платежно нареждане за сумата от 2 364 000 евро, а на л. 122
— 123 е приложен преведен от италиански език платежен документ от 08.06.2020 г.
От нареждането за превод се установява, че на 08.06.2020 г. от Кантора на
нотариус А.Д.е извършен превод на сума от 2 364 000 евро по сметка № ******** в „Р.Б."
ЕАД с титудяр „Г." ЛТД. Посочено е следното основание: „Обезщетение за
напускане на дружество ПВП СРЛ. От страна на ответника не са
представени (както по делото, така и при извършената проверка) доказателства за
суми, наредени от нотариус А.Д., Италия, с получател Ж.Д.Г.. Посочва се, че на
06.06.2019 г. „Г." ЕООД е извършил два превода - на 900 000 евро и 1 500 000
евро, представляващи плащане на сума по предварителен договор от 04.06.2019 г.
за придобиване на дялово участие от ПВБ П.ООД, Италия, в общ размер на 2 400
000,00 евро. С нареждане за превод от 08.06.2020 г. нотариус А.Д. е извършил
превод на сума от 2 364 000,00 евро с посочено основание: „Обезщетение за
напускане на дружество ПВП СРА.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД
вр. чл. 280 вр. чл. 286 ЗЗД - за
съществуване на вземането, е процесуално допустим. Разгледан по същество се
явява неоснователен и съдът не следва да го уважи.
Съображенията за това са
следните:
Договорът за правна защита и
съдействие между адвокат и клиент е по същината си договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със спецификите произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в
Закона за адвокатурата. С този договор адвокатът се задължава да извърши
възложените му от клиента правни действия в защита свободите, правата и
законните му интереси, които включват устни и писмени консултации и становища
по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа-молби, тъжби, заявления,
жалби и други, свързани с възложената работа;. представителство, в тази част
процесуално пред органите на съдебната власт, административни органи и служби,
както и пред физически и юридически лица-чл. 2, ал.
1 и чл. 24, ал. 1 ЗА. При
условията на договорна свобода по чл. 9 ЗЗД страните определят предметния обхват на договора и
неговото конкретно съдържание. В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според
което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в чл. 36 ЗА е залегнал
принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно
чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд,
което по начало се определя с договор с клиента. Неговият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа-чл. 36, ал. 2 ЗА. Когато
липсва договор, на основание чл. 36, ал. 3 ЗА по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз
или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на
Висшия адвокатски съвет-Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това означава, че за изпълнение на възложеното от
клиента на адвоката винаги се дължи възнаграждение, като липсващата воля за
последното се замества от адвокатския съвет.
При наличието на сключен
договор спорният по делото въпрос е неговият
предметен обхват и дали включва извършените от ищеца правни действия и
процесуално представителство по предвидените
в договора действия или са
извън него, поради което и съобразно чл. 36, ал.
1 вр., ал. 3 ЗА се дължи
отделно възнаграждение. От своя страна той е свързан със спор относно смисъла
на постигнатите уговорки и действителната обща воля на страните при
сключването.
Ищецът
поддържа становището, че
адвокатското дружество е изпълнило своите задължения по договора за правна услуга от 26.09.2019 г. и са налице
всички условия за присъждане на претендираното възнаграждение съгласно чл.7 от договора, тъй като Ж.Д.Г., е
получил сумата от 2 364 000 евро, като тази сума има характер на „парична или имуществена компенсация, както
изисква чл. 7 от договора за правна услуга
от 26.09.2019 г.
Ответникът
поддържа противоположното становище - в преведените 2 364 000 евро не е включено каквото и да било
компенсаторно обезщетение за претърпени от „Г.“ ЕООД вреди.
Това налага договорът да бъде
тълкуван по смисъла на чл. 20 ЗЗД. Съгласно
тази разпоредба при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. При
тълкуването меродавни за действителната обща воля са всички обстоятелства,
поведението на страните и изявленията им към момента на сключване на договора.
Не се оспорва по делото, а и
това се установява от събраните доказателства, че въз основа на сключения
договор за правна услуга от 26.09.2019г. ищецът е
получило адвокатско възнаграждение от „Г.“
ЕООД( на което
ответникът освен управител е и едноличен собственик на
капитала) в общ размер на 56 867,71
лева. Съгласно чл. 1 от
договор за правна услуга от 26.09.2019г.
ответникът Ж.Г. е възложил на ищеца действия
във връзка с правното консултиране, воденето на преговори, изготвяне на
договори, правни становища, както организирането на съдебни и извънсъдебни
действия, по повод и във връзка с придобиването на собственост от посочените в
същия член търговски дружества - „ПВБ П.Б.“ АД, „ПВБ П.ООД“ - Тренто, Италия,
„ВЕЦ Своге АД“. Не се оспорва, че Адвокатското съдружие е водило кореспонденция
с адвокати от Италия и негови представители са участвали в проведени разговори.
За тази именно работа дружеството е получило адвокатско възнаграждение от „Г.“
ЕООД в общ размер на 56 867,71 лева.
Ищецът по делото обаче претендирана заплащането на
друг вид възнаграждение - такса „успех“. В договора за правна услуга са
уговорени два вида възнаграждение „при успех“:
-
по чл. 7 - такса „успех“ - при присъждане на
суми в полза на възложителя или при получаване на парична или имуществена
компенсация;
-
по чл. 8 - такса „краен успех“ - при
придобиване на контрола върху активите на ВЕЦ „Своге АД;
Не се
събраха доказателства, установяващи, че Адвокатско дружество „А.И С.“ е извършило действия, които да доведат до
присъждане на суми или парична компенсация в полза на Ж.Г.. Съгласно чл. 7 от
договора, таксата „успех“ следва да се определи в размер на 15% върху присъдените суми или върху паричната или имуществената компенсация, припадаща
се на страната. Не се ангажираха доказателства възложителят по договора Ж.Г. да е получил суми или друга имуществена
компенсация във връзка с дялово участие в „ПВБ П.Б.“ АД, „ПВБ П.ООД“
- Тренто, Италия, „ВЕЦ Своге АД“. На 09.06.2020 г. действително е извършен и
получен превод на сума в размер на 2 364 000 евро, получена по сметка на
дружеството „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ответникът. От писмените
доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че плащането е в резултат на споразумение за доброволно разваляне на сключен договор от
04.06.2019 г. между „Г.“ ЕООД с две италиански дружества - „Д.“
ООД и „Г.“ ООД. С този договор дружеството „Г.“ ЕООД е целяло придобиване на
дялово участие в трето дружество - „ПВБ П.“ ООД, Италия. Страните са сключили
споразумение за доброволното му разваляне и връщане на даденото от всяка от
страните. Двустранната реституция е пряка
последица от разваляне на облигационната връзка - арг. от чл. 87, ал. 1 вр. чл.
88, ал. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД. Получената
сума представлява връщане на част от платената от „Г.“ ЕООД цена (в
общ размер на 2 400 000 евро).
В правната теория и в съдебната практика (Решение № 184 от 22.02.2017 г. по т. д. № 902/2015 г., т. К., II Т. О.
на ВКС; Определение № 765 от 16.11.2010 г. пот. д. № 378/2010г., Т. К., IТ. О. на ВКС; Решение № 279 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 691/2011 г.,
г. к., IV Г. О. на ВКС) е прието, че
компенсацията (компенсаторното
обезщетение) представлява обезщетение за претърпените вреди от неизпълнение на
договорно задължение. Това следва и от разпоредбите на чл. 79,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и систематичното им място в ЗЗД - Глава Втора от Раздел III - Действия на задълженията. Тази санкция за договорно
неизпълнение предпоставя наличие на действаща облигационна връзка и е
неприложима в хипотезата на разваляне на договора, какъвто е настоящият случай.
В преведените 2 364 000 евро не е включено каквото и да било компенсаторно обезщетение за претърпени
от „Г.“ ЕООД вреди. От представеното като приложение към
исковата молба споразумение от 01.06.2020 за разваляне на договора от
04.06.2019 г. - б. ,,ж)“ от преамбюла на споразумението и чл. 2 от
споразумението изрично е посочено, че „...страните
признават извършеното разваляне на договора“, както и че
„нямат никакви претенции от какъвто и
да било характер, причина или основание, .... включително законна лихва,
парична преоценка и обезщетение за вреди“ при точно и коректно
изпълнение на предвиденото в б. ,,ж)“ и ,,з)“ задължение за връщане на част от
цената по предварителния договор в резултат на развалянето.
При съобразяване
съдържанието на процесния договор, съвкупната преценка на събраните доказателства по делото и
съобразно чл. 20 ЗЗД съдът обоснова извод, че
уговореното възнаграждение по чл. 7 - такса „успех“ - при присъждане на суми в полза на възложителя
или при получаване на парична или имуществена компенсация; по чл. 8 - такса
„краен успех“ - при придобиване на контрола върху активите на ВЕЦ „Своге АД; не
следва да се дължи, тъй като не се ангажираха доказателства ответникът да е
получил парична или имуществена компенсация по смисъла на чл.7 от процесния
договор. В тази насока са налице само твърдения в исковата
молба, като в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване на този факт.
Неангажирането на такива води до извод, че не възникнало право на
възнаграждение за довереника.
Изложените по-горе съображения предпоставят
неоснователност на иска и като краен резултат неговото отхвърляне.
Вземането за лихва е акцесорно и възниква само ако
съществува главния дълг. Тъй като съдът приема, че за ищеца не е възникнало
право да получи възнаграждение по договор за поръчка, то не може да
възникне и право на обезщетение за
забавено изпълнение на кореспондиращото на това право задължение.
При този изход и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски по делото от 2
400лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 1000лв. за възнаграждение на в.лице по експертиза.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения
от Адвокатско
дружество „А.И С.", БУЛСТАТ *******, регистрирано по ф.д. № 13939/2006 г.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано по
пълномощие от адв. И.Г.,***, срещу Ж.Д.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.Г.,
САК, със съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл. 280 вр. чл. 286 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор
за поръчка в размер на 50 000 лв., част от вземане в общ размер на
832 244,78 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2020 г.
до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48912/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Адвокатско
дружество „А.И С.", БУЛСТАТ *******, регистрирано по ф.д. № 13939/2006 г.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано по
пълномощие от адв. И.Г.,***, да заплати на Ж.Д.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.Г.,
САК, със съдебен адрес: ***, разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 3 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: