РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330203285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-003309/08.04.2022г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /Д "ИТ"/ гр.Пловдив, с
което на „Имар 72” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 от
Кодекса на труда /съкр.КТ/, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 153,
ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „Имар 72” ЕООД в жалбата си навежда доводи за
отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание
се представлява от управителя на дружеството и адв. П., които поддържат
направеното в жалбата искане. Претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ПЛОВДИВ се представлява от юрк.К., която излага становище за
правилно и законосъобразно издадено НП и прави искане за неговото
потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
1
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 28.02.2022 г. от актосъставителя И. С. Б. е съставен АУАН № 16-
003309 против „Имар 72” ЕООД, за това, че на 02.02.2022 г. била извършена
проверка на кафе-бар „Микел“ в гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ № 64,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. С призовка № ПР2203463 от
02.02.2022 г. на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от работодателя било
изискано да представи документи, включително графици за работа и
присъствени форми за периода от месец 09.2021г. до момента на проверката.
От представените на 08.02.2022г. в Д „ИТ“ гр.Пловдив графици за работа за
месеците януари и февруари 2022г., било установено, че в периода от
28.01.2022г. до 05.02.2022г. от страна на дружеството работодател „Имар 72“
ЕООД не била осигурена непрекъсната седмична почивка на Т.И.П., на
длъжност „***“ в кафе бар „Микел“ в гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ №
64, в размер на не по-малко от 36 часа. Т.И.П. била отработила
последователно девет дни от 28.01.2022г. до 05.02.2022г. включително. За
работещите в дружеството, със заповед № 01 от 01.09.2021 г. било въведено
сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец.
На 28.02.2022г. в Д „ИТ“ гр.Пловдив управителят на дружеството декларирал
писмено, че представените графици за работа били отработени реално.
Актосъставителят квалифицирал установеното като нарушение от
дружеството жалбоподател „Имар 72“ ЕООД като нарушение на чл.153, ал.2
от КТ. Посочено било, че нарушението е извършено на 03.02.2022г. в
гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ № 64.
Отбелязано било в акта, че същото нарушение било допуснато и спрямо
Ю.А.К. на длъжност „***“, отработила последователно седем дни от
26.11.2021г. до 02.12.2021г. включително.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.
С. Б. - актосъставител, която потвърждава констатациите, отразените в
съставения от нея акт, касаещи неосигурена от жалбоподателя в качеството
2
му на работодател непрекъсната седмична почивка в размер на не по-малко
от 36 часа на Т.П., на длъжност „***“ в бар „Микеле“, която работила девет
последователни работни дни. От показанията й се установяват и
обстоятелства, свързани с хода на проверката и констатиране на
нарушението, вмененото на жалбоподателя. Съдът намира, че следва да
кредитира в пълнота показанията на актосъставителя като депозирани
добросъвестно, установяващи релевантни по делото факти, обективни и
неопровергани в хода на настоящото производство.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше
разпитана св.Й.М.К., която сочи, че работила в дружеството на длъжност
„***“. По отношение на проверката сочи, че управителя на дружеството й се
обадила да предаде графици, които били съставяни от управителя. Свидетелят
разпечатала графиците, които били на декстопа на компютъра на управителя,
наименовани „Графици“. Допълва,че имало случаи графикът да бъде
поправен, в случай, че някой се разболее или има работа. Графиците били
занесени от племенника на управителя – Б., който им поставил печата на
дружеството. След няколко дни свидетелят отново получила обаждане от
управителя да разпечата същите графици, тъй като не били четливи. От
същата папка на компютъра на управителя, свидетелят изпратила същите
графици от електронната си поща. Съдът кредитира показанията на св.К.,
доколкото не намират опровержение в кредитирания доказателствен
материал.
По отношение на представените по делото писмени доказателства,
съдът кредитира като достоверни представените в преписката графици за
месец януари 2022 г. и за месец февруари 2022г., които от една страна са
представени по време на проверката, заверени са от самия управител на
дружеството при явяването му пред контролния орган и съответстват на
установеното от гласните доказателства по делото. Тези графици разкриват
неблагоприятни за дружеството като работодател факти във връзка с
разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ, които не следва да се считат опровергани
с представените значително по-късно, едва с възражението срещу АУАН,
присъствени форми с нанесени промени, на които съдът не дава вяра.
След като се запозна с всички представени по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като
3
правилно и законосъобразно.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата
на правната норма, а именно чл.153, ал.2 от КТ, съгласно която „При
сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка
е не по-малко от 36 часа“. Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че при сумирано
изчисляване на работното време, жалбоподателят „Имар 72“ ЕООД, в
качеството си на работодател, не е осигурил непрекъсната седмична почивка
не по-малко от 36 часа на Т.И.П., назначена на длъжност „***“, отработила
последователно 9 дни в периода от 28.01.2022г. до 05.02.2022г., включително.
По този начин дружеството е нарушило разпоредба на трудовото
законодателство, като е осъществило състав на административно нарушение
на чл.414, ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в обекта е въведено сумирано
изчисляване на работно време се установява от приложените по преписката
писмени доказателства. Видно от копие на Заповед № 01/01.09.2021 г. на
Управителя на „Имар 72“ ЕООД, в дружеството е предвидено сумарно
изчисляване на работното време с календарен период на отчитане от 1 месец,
считано от 01.09.2021г. На следващо място съдът намира за безспорно
установено, че работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка в
размер не по-малък от 36 часа на работника, с което е била нарушена
разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ. От доказателствата по делото се доказва
с категоричност, че Т.П. е работила в продължение на 9 дни в периода от
28.01.2022г. до 05.02.2022г., включително, без да й бъде осигурена
непрекъсната седмична почивка в размер не по-малко от 36 часа. С оглед
изложеното, правилно е започнало административно наказателно
производство против жалбоподателя и е ангажирана неговата
административно наказателна отговорност за извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед извършеното нарушение, правилно е посочено в наказателното
постановление основанието за определяне на санкцията, а именно -
4
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. Същата предвижда следното:
„Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ По
отношение на размера на наложеното наказание, наказващият орган е взел
предвид обстоятелството, че нарушението е извършено повече от един път,
поради което в съответствие и с нормата на чл. 27 от ЗАНН е наложил
имуществена санкция в размер на 1700 лева.
Санкционираното нарушение разкриват типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да се намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.415в ал.1
от КТ, предвиждащ отговорност за маловажно нарушение. За да намери
приложение тази разпоредба следва нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в Кодекса, и от него да не са
произлезли вредни последици за работника и служителя. В настоящия случай
извършеното от дружеството нарушение е от такова естество, че не може да
бъде отстранено, доколкото става въпрос за неосигуряване от страна на
работодателя на непрекъсната седмична почивка за изминал период от време.
Дори да бъде преустановено за в бъдеще непредоставянето на гарантираната
междуседмична почивка, това няма да заличи вече реализираните случаи на
такова непредоставяне.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от
страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
5
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева,
предвид извършените в хода на настоящото производство процесуални
действия.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 16-
003309/08.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /Д
"ИТ"/ гр.Пловдив, с което на „Имар 72” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева
на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда /съкр КТ/, вр. с чл.414, ал.1 от
КТ за нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Имар 72” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6