Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 101 27. 09. 2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 897 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по въззивни жалби с идентично съдържание, подадени от адвокат
Т.И., в качеството й на процесуален представител на Кристиян Георгиев И. –
непълнолетен и Н.М.В. – даваща съгласие родител на Кристиян И. и в качеството й
на майка и законен представител на малолетния Михаил Георгиев И. - ищци в
първоинстанционното производство, срещу Решение №684/23.06.2019г., допълнено с
Решение №1200/17.05.19г. - двете постановени от Бургаски районен съд по
гр.д.№854/18г. с които са отхвърлени исковете на непълнолетния Кристиян
Георгиев И., предявен със съгласието на майка му Н.М.В. и на Михаил Георгиев И.,
срещу Г.С.И., за унищожаване отказа му от наследството на покойния му баща
Стефан Георгиев И., до размера на задължението му към тях. Въззивниците
изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Според
тях решението е постановено в противоречие с материалния закон , при нарушение
на процесуалните правила, не е съобразена доказателствената тежест и изводите
противоречат на доказателствата по делото, които не са обсъдени в съвкупност.
Оспорват се
изводите на съда за несеквестируемост на жилището на длъжника, основани на
съдебна практика на ВКС. Но според въззивниците, съдът не отчел разпоредбата на
чл.445, ал.1, предл.1 ГПК, според която несеквестируемостта отпада за
задължения за издръжка, каквито са задълженията на ответника спрямо ищците.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ответник Г.С.И., чрез
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Ш. представя писмени отговори, с които изразява
становище за потвърждаване на решението.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК,
от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е
допустима.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че
ищците по делото Кристиян Георгиев И., роден на ***г. и Михаил Георгиев И.,
роден на ***г., са деца на ответника Г.С.И., родени от фактическото съжителство
с майка им Н.М.В.. Не се спори, че с влязло в сила Решение №1927/28.12.2010г., постановено
по гр.д.№4750/2010г. по описа на Бургаски районен съд, упражняването на
родителските права над децата е предоставено на майката; ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка, в размер на 130 лева за Кристиян и 100 лева за
Михаил, считано от 01.02.2010г., до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката. Пред ЧСИ Тотко Колев е образувано
изп.д.№05/2011г.
Ищците твърдят, че
ответникът не изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, поради което
към датата на образуване на настоящото дело, задължението възлиза на 13280 лева
– издръжка и 3465.65 лева – такси към ЧСИ. Твърдят, за да препятства
възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имуществото му,
ответникът се е отказал от наследството от баща си Стефан Георгиев И.,
включващо право на собственост върху самостостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.489.2.22 – жилище, апартамент, с площ 65.83 кв.м.,
ведно с прилежащите му избено помещение №38, с площ 2.69 кв.м. и 1.970% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, който отказ е вписан под
№89/22.06.2015г. в особената книга на БРС. Твърдят, че ответникът не притежава
имущество, от което да се удовлетворят. Претендират да бъде постановено
унищожаване на отказа от наследство, извършен от ответника.
Ответникът Г.С.И.
се представлява в процеса чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител – адв. Т. Шейхов. Същият оспорва иска, с аргумент, че ответникът
притежава друго имущество. В тази връзка от събраните доказателства се
установява, че ответникът има сключено трудово правоотношение, с месечно
възнаграждение, в размер на 300.00 лева.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред
вид събраните поделото доказателства, становищата на страните, и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което искът следва да бъде уважен.
Съобразно
разпоредбата на чл.56 ЗН, кредиторите на отказалия се от наследство длъжник
могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществата на наследника. За да отблъсне успешно претенцията,
ответникът по иска следва да докаже, че има имущество, от което кредиторите му
биха могли да се удовлетворят.
В настоящия случай
ищците са кредитори по задължение за издръжка, а ответникът – длъжник по това
задължение. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че той разполага с имущество, от което кредиторите могат да се
удовлетворят. Следователно, налице са предпоставките за уважаване на иска.
За
пълнота, по изложените от първоинстанционния съд съображения, следва да се
каже: Основният принцип, регламентиран от чл.133 ЗЗД е, че цялото имущество на
длъжника служи за обезпечение и удовлетворение на неговите кредитори. От това
правило нормата на чл.444 ГПК предвижда някои изключения досежно определена
категория имущества на определена категория длъжници. Така нормата на чл.444,
т.7 ГПК обявява за несеквестируемо единственото жилище на длъжника. Но нормата
на чл.445, ал.2 ГПК изключва несеквестируемостта на единственото жилище, по
отношение на длъжници по задължения за издръжка. Настоящото задължение на
ответника е именно такова – за издръжка на ненавършилите пълнолетие негови деца.
Следователно не би могъл да се ползва от правото на несеквестируемост на
единственото жилище.
Независимо
от казаното, ако се приеме, че имотът, включен в състава на наследството, от
което се е отказал ответникът е бил поначало несеквестируем за длъжника,
съобразно практиката на ВКС, обективирана в Решение №456/25.06.2010г. по
гр.д.№1294/09г. и затвърдена с Решение №782/12.03.11г. по гр.д.№1236/09г.,
когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това
право не е сред необходимите за оцеляването му. Следователно
несеквестируемостта върху процесния имот е отпаднала с извършването на отказа.
Върху него може да се проведе принудително изпълнение.
Поради
това решението на Бургаския районен съд, с което предявеният иск е отхвърлен, е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него
следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси за предявяване на
иска и за въззивно обжалване, от които ищците са били освободени. Въззивната
инстанция намира, че са предявени два субективно съединени неоценяеми искове.
За всеки от тях, съобразно нормата на чл.71, вр. чл.69, ал.2, вр. чл.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се
събере държавна такса, в размер на 50.00 лева. Следователно за първоинстанционното
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 100 лева, а за
въззивното – 50 лева, на осн. чл.18 от Тарифата. Същият следва да бъде осъден
да заплати и заплатеното в полза на назначения особен представител адвокатско
възнаграждение, в размер на 300 лева за първоинстанционното и 100 лева – за
въззивното производство.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №684/23.06.2019г., допълнено с Решение №1200/17.05.19г. - двете
постановени от Бургаски районен съд по гр.д.№854/18г. И ВМЕСТО ТЯХ
ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА
на осн. чл.56, ал.1 от Закона за наследството, в полза на ищците Кристиян
Георгиев И. ЕГН ********** – непълнолетен, със съгласието на неговата майка Н.М.В.,
и на Н.М.В., в качеството й на майка и законен представител на малолетния
Михаил Георгиев И. ЕГН ********** ***, вписания в особената книга при Бургаски
районен съд под №89/22.06.2015 г. съгласно, по ч.гр.д.№4064/2015г., ОТКАЗ на Г.С.И.
ЕГН**********,***, ОТ НАСЛЕДСТВОТО на баща му Стефан Георгиев И., ЕГН**********,
починал на 10.06.2015 година, удостоверено с Акт за смърт №215/11.06.2015г.
ОСЪЖДА Г.С.И. ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски районен съд, сума, в размер на 400.00
(четиристотин) лева – държавна такса и възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Г.С.И. ЕГН**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд, сума, в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева – държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Настоящото решение
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.