О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1985/15.10.2013г.

 

Номер                                                    15.10.2013 г.                                      Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                          ХІV граждански състав

На петнадесети октомври                                           две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                     Председател: ГАЛЯ РУСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Русева 

гр.д.№ 2319 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г.Р.Д. против МГ „Атанас Радев” – Ямбол, с която се претендира постановяване на решение, с което бъде признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № 681/28.08.2013 г. на директора на училището уволнение на ищцата, същата бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението длъжност „старши учител по информатика и информационни технологии” и ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за 6-месечен период  - от 01.09.2013 г. до 01.03.2014 г. /по 700 лв. на месец/. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият оспорва исковете. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

           Представените от страните писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

             Основателно е искането на ищцата по чл. 190 от ГПК за изискване на ЛТД и същото следва да се уважи, както и искането й за разпит на двама свидетели. Останалите искания не следва да се уважават, тъй като поисканите документи по чл. 190 от ГПК са вече представени с отговора; представянето на КТД е неотносимо към спора, както и доказателството за полученото от ищцата БТВ за месеца, предхождащ уволнението /тъй като ответникът не оспорва иска по чл. 225 от КТ по размер/, а прилагането на целите преписки, изискани по чл. 192 от ГПК, е ненужно.

             Основателно е искането на ответника за разпит на двама свидетели и същото следва да се уважи.

             Предвид горното и на основание чл. 312 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 06.11.2013 г. от 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

            УКАЗВА на страните последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК – ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

               ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

            ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.190 от ГПК ответника да представи до датата на с.з. ЛТД на ищцата.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да доведат по двама свидетели за установяване на посочените от тях факти.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.

            СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ във вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата твърди, че е работила по ТПО при ответника на длъжност „старши учител по информатика и информационни технологии”, прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа със заповед № 681/28.08.2013 г. на директора. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да упражни законосъобразно правото си на подбор съгласно чл. 329, ал.1 от КТ /не е спазил критериите за това/, както и задължението си по чл. 333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ да поиска предварително разрешение от ИТ и мнението на ТЕЛК към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на ТПО /релевантният момент/, тъй като ищцата страдала от заболяване, ползваща я с особена закрила при уволнение. Поради това, претендира отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Твърди, че след уволнението е останала без работа, поради което претендира шестмесечно обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 4 200 лв.

Ответникът оспорва исковете, като сочи, че е изпълнил задължението си предварително да изиска информация от работника за евентуалните заболявания, ползващи го със специална закрила, че към датата на връчване на предизвестието ищцата не се е ползвала с такава, както и че въпреки това, на по-късен етап, с оглед допълнително представена от нея медицинска документация, ответникът е изискал мнение от ТЕЛК и разрешение от ИТ, с което е спазил процедурата по чл. 333, ал.1 и ал.2 от КТ, макар това да не е било нужно, тъй като според него ищцата не е доказала към датата на връчване на предизвестието да страда от заболяване, ползващо я с особена закрила при уволнение. Оспорват се възраженията за неупражнено право на подбор, тъй като ответникът твърди, че е назначил комисия, която да определи критерии, по които да се осъществи подбора, и съобразно тези критерии ищцата е класирана на последно място. Поради това ответникът счита, че уволнението е законосъобразно, че е спазена предварителната закрила при уволнение и че е извършен подбор по определените критерии. Не оспорва, че ищцата след уволнението е останал без работа, както и размера на обезщетението по чл. 225 от КТ.

Страните не спорят относно това, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, прекратено с оспорената заповед поради намаляване обема на работа. Не спорят и относно размера на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ, както и че след уволнението ищцата е останала без работа.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже спорните факти - че към датата на уволнението е страдала от заболяване, изискващо специална закрила по чл. 333 от КТ.

           В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че уволнението е законосъобразно, т.е. че е извършен подбор, че работодателят е спазил задължението си предварително да изиска информация от предстоящия да бъде уволнен работник за това дали страда от заболяване, ползващо го с особена закрила, както и че е поискано предварително мнение от ТЕЛК и разрешение от ИТ по чл. 333, ал.1, т.3 от КТ.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ за последиците по чл. 313 от ГПК, а именно: когато в предоставения им едноседмичен срок от връчване на настоящото определение не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

             НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищцата се връчи и препис от отговора и приложенията.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: