ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер

Година

26.01.2018

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година	2017

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело номер

1189

по описа за

2017

година.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от ДИРЕКЦИЯ “С. П.” – М., БУЛСТАТ 1210150561470, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. “И. В.” № 2, ет. 2, против С.Х.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено прямо ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 874/2017 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 462/30.06.2017 г., за сумата от 266.00 лв. представляваща изплатени целеви помощи , ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 29.06.2017 г.,  до окончателното .изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника по заповедта, което е връчено на заявителя с указания за предявяване на иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му съгласно чл. 415 ГПК. В законовия срок ищеца е предявил настоящия иск.

Искът е недопустим, по следните съображения:

На първо място, съдът намира, че ищецът и заявител по приложеното частно гр. дело Дирекция социално подпомагане –  М. не е надлежна страна, разполагаща с процесуална правоспособност по смисъла на чл. 27 ал. 2 ГПК в производството по гр. д.№1189/2017 г. по описа на МзРС.

Съгласно посочената разпоредба процесуално правоспособни са държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити, а ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение – разпоредител с бюджетни кредити. В чл. 5 ал. 2 от Закона за социалното подпомагане е посочено, че  Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София, а чл. 2 ал. 4 от Устройственият правилник на АСП определя Агенцията като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 5 ал. 5 от Закона за социалното подпомагане, ППЗСП и Устройствения правилник на АСП, звената към Агенцията, съставляват нейни структурни подразделения, каквото е и Дирекция социално подпомагане като териториално поделение, които разполагат с делегирани  функции с териториална или целева дефинираност. Същите не са юридически лица и не притежават процесуална правосубектност при липсата на законово предвидена такава /Опр. от 26.05.2016 г. на Софийски ГС по ч. гр. д. №2940/2016 и др./. Съгласно чл. 43 от ППЗИХУ целевите помощи за предоставяне на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения или за ремонта за тях се изплащат на правоимащите лица по касов или безкасов път от Агенцията за социално подпомагане.

При това положение искът, като предявен от ненадлежна страна, се явява недопустим.

Съдът намира, че искът е недопустим и на още едно основание:

Издадена е заповед по чл. 43б от ППЗИХУ за връщане на неусвоена целева помощ след развита административна процедура по реда на чл. 44 ал. 2 от ЗИХУ и чл. 39 и сл. от ППЗИХУ. В делото обаче липсва досието по чл. 44 от ЗИХУ и документите от административната преписка не са представени, с изключение на заповедта по чл. 43б от ППЗИХУ. Ответникът, като инвалид  със 100% неработоспособност, за срок до 01.03.2018 год., предвид експертно решение №1758/23.03.2015 год., попада сред субектите, които при действие на чл. 44 ал. 2 от ЗИХУ имат право да получат целева помощ за закупуване на медицинско приспособление. Административният орган, отпуснал целевата помощ е счел, че независимо, че лицето е закупило принадлежностите за протеза, не е спазило срока за отчитане на целевата помощ съгласно чл. 43а ал. 5 ППЗИХУ, което е видно от приложената административна преписка. Разпоредил е отпуснатата целева помощ да се възстанови в пълен размер.

Издадената Заповед № РД 01-013//19.03.2015 г., след обжалване е потвърдена с Решение №РД 01-139/18.09.2015 г. на директора на РДСП Враца.  Въз основа на този влязъл в сила административен акт, ищецът ДСП М. е поискал по реда на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от  ГПК, а след възражение по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК. Съдът обаче счита, че заповедното производство е неприложимо в казуса, тъй като се претендира вземане по специален закон, в който няма препращане към цитираната правна норма - Закона за интеграция на хората с увреждания. След като проследи детайлно правната уредба на получаването на целеви помощи от хора с трайни увреждания, съдът констатира, че в чл. 44 от ЗИХУ е установено право на целева помощ. В Правилника за приложение на закона за интеграция на хората с увреждания са конкретизирани редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и техния размер. Предвидена е санкционна последица по чл. 43б от ПППЗИХУ, при неусвояване на целевата помощ по предназначение, сумата да бъде  възстановена в пълен размер. При сравнителен анализ  на разпоредбите на чл.14б ал. 2 от ЗСП, чл. 210 ал. 6 и чл. 225 ал. 5 ЗУТ се извежда законодателното решение по тези специални закони изрично да е предвидено възстановяване на суми по реда на чл. 418 от ГПК. Съдът обаче намира, че в специалния закон ЗИХУ не е установена възможност за приложение на чл. 418 от ГПК във връзка с чл. 43б от ППЗИХУ и тя не може да се извежда по аналогия. Възможността гражданските съдилища да допуснат изпълнение на акт на административен орган, не може да бъде прилагана по аналогия, дори да обхваща сходни обществени отношения, а в конкретния случай те не са сходни – нормата на чл. 14б ал. 2 ЗСП се отнася за възстановяване на отпуснати социални помощи, при които изначално не са били налице предпоставките за отпускането им, например поради това, че лицето, получило помощта, е подало неверни данни, за да я получи. Настоящият случай не е такъв – помощта е отпусната основателно, но не е отчетена в предвидения от закона ред. Тази хипотеза не се обхваща от нормата на чл. 14б ал. 2 ЗСП. При липсата на изрична законова делегация в ЗИХУ и ППЗИХУ, която да препраща евентуално към чл. 14б ЗСП, то следва да намерят приложение общите правила на ГПК. Дори нормата на чл. 43б ППЗИХУ да препращаше към реда на чл. 418 ГПК, такава една норма би била незаконосъобразна, защото само закон, но не и подзаконов нормативен акт, може да предвиди определени вземания да се удовлетворяват принудително по облекчения ред на чл. 418 ГПК.

При това положение съдът счита ,че заповед № РД 01-013//19.03.2015 год., няма характеристика на документ, визиран в чл. 417 от ГПК, съставляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като липсва изрична правна норма в ЗИХУ в този смисъл.

От друга страна, изводът на съда се подкрепя и от анализа на разпоредбата на чл. 269 ал. 2 от АПК. В цитираната разпоредба е конкретизирано, че частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудителното изпълнение и други частни вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Този ред е или исково производство по осъдителен иск, или заявление за заповед по чл. 410 ГПК, и евентуално при възражение – установителен иск по 422 ГПК.

Действително в чл. 45 ал. 4 ЗИХУ е уредена хипотеза, при която недобросъвестно получените средства за месечни добавки и помощи, се възстановят с лихвата по реда на събиране на държавните вземания. За настоящия състав обаче реда за събиране на частните държавни и общински вземания при действие на чл. 163 ал. 2 ДОПК е изпълнителното производство по ГПК, но това е едва след снабдяване с изпълнителен лист по реда на ГПК, при успешно проведено съдебно производство.

С оглед горното съдът счита, че поради липса на положителни процесуални предпоставки от кръга на абсолютните – право на иск и правен интерес от развитие на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК,  искът е недопустим и на това основание, и следва производството да бъде прекратено.

 При така изложеното съдът намира, на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК - т. 13, че издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  от 30.06.2017 г. по ч. гр. д. №874/2017 г. и изпълнителен лист от 03.07.2017 г. следва да бъдат обезсилени.

Водим от горното, съдът

  

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението за приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, постановено в открито с.з. на 24.11.2017 г.

ВРЪЩА делото в с.з.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1189/2017 год. по описа на МзРС, поради недопустимост на иска.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 462 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  от 30.06.2017 г., издадена по ч. гр. д. №874/2017 г., и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 03.07.2017 г.

ОППРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВрАС.

 

 

                                                             Районен съдия: