Р Е Ш Е Н И Е
№ 4418
09.11.2015 г.,
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, VII- ми състав,
на 29 октомври 2015г. Година 2015
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А.П.
разгледа докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 5387 по описа за 2015 година
Производството е по предявен иск по чл.127, ал.2 СК.
Производството
е образувано по искова молба на ищец Д.Р.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу
ответник Н.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, с предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и насрещен иск
със същото правно основание от ответника.
Ищецът е предявил иск срещу ответника, с правно основание чл.127, ал.2 СК, като моли съдът да се произнесе с решение като се предоставят упражняването на родителските права на ищеца и се определи местоживеене на детето при ищеца, а на ответника да се определи режим на лични отношения с детето, който е по-ограничен от обичаен, да се осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150,00 лева считано от подаването на исковата молба в съда, до момента на настъпване на обстоятелства, погасяващи задължението, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, както и издръжка за една година преди предявяване на иска. В исковата молба ищеца излага, че от съвместното съжителство с ответника имат родено дете Г. Н.Н., ЕГН **********. Твърди, че от месец февруари 2013г. с ответника живеят разделени и твърди, че въобще не полага грижи за детето, а го е оставил изцяло на грижите на майката. Твърди, че бащата не търси контакт с детето, а само го взема, за да го заведе при родителите си /баба и дядо по бащина линия/. Оспорва твърденията на ответника, че е плащал по 90,00 лева месечно за детето след раздялата. С оглед изложеното се иска уважаване на предявените искови претенции, отхвърляне на насрещните претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна в определения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК и е предявил насрещен иск по отношение на разширен контакт с детето. Твърди, че винаги е бил грижовен баща, че е вземал детето един път на месец и е оставял по 50,00 лева на майката на ищцата. Твърди, че е закупувал памперси и други необходими продукти за отглеждането на детето. Твърди, че за да вижда детето си е бил принуден да дава пари, иначе детето не му било давано. Поради изложеното се иска уважаване на насрещната претенция за по-разширен контакт с детето, и издръжка в минимален размер, а за минал период иска да се отхвърли.
Безспорно е между страните – че имат родено дете от общото им съжителство, като в акта за раждане ищеца и ответника са вписани като родители, както че вече живеят разделено след 2013г.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адвоката си поддържа предявения иск и моли да се отхвърли насрещния.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез адвокат си, поддържа подадения отговор на исковата молба, моли да се уважи предявения насрещен иск и да се отхвърлят претенциите на ищцата.
В открито съдебно заседание ДСП-Варна не се представляват. Представен е социален доклад по случая от ДСП-Варна и ДСП-Долни чифлик.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От копие на удостоверение за раждане се установява, че детето Г. Н.Н., ЕГН **********, е родено от родители ищеца и ответника в настоящото производство, което не е спорно.
От копие на удостоверение № 260 от 28.04.2015г. е видно, че ищцата е получила НТВ по трудов договор 390,15 лева.
От приетите социални доклади изготвени от ДСП-Варна и ДСП-Долни чифлик се установява, че майката е в състояние да осигури на малолетното си дете Г. всичко нужно за нормалното му израстване. Бащата реализира доход около 500,00 лева месечно.
По искане на страните са разпитани свидетелите Е. Д. М./майка на ищцата/ и Г. Н.Н./баща на ответника/. Показанията съдът преценява и приема до толкова, до колкото са основани на преки впечатления придобити от свидетелите и с оглед кореспондирането на показанията със събрания доказателствен материал по делото и до колкото се релевират относими към делото факти и обстоятелства от значение за правилната преценка на така събрания в цялост доказателствен материал. Показанията на свидетелите съдът приема и с оглед видимата им заинтересованост от изхода на делото, затова същите се ценят, но без особена тежест за крайните изводи на съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Решаващо значение при определяне местоживеенето на детето имат неговите интереси. Към настоящия момент детето живее при майката, която полага преки и непосредствени грижи за него. Ищцата притежава нужните качества за правилното му възпитание, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците му, разполага с необходимите битови условия за задоволяване на потребностите му. В интерес на детето, предвид ниската му възраст, е да остане в същите условия при които е живяло до настоящия момент, като преките и непосредствени грижи по отглеждането му се полагат от неговата майка.
Факт е, че страните не успяха да постигнат спогодба пред съда, въпреки дадената им възможност, с която да решат спора, което говори, че поставят личните си интереси над тези на детето и без да се съобразяват с нуждата на детето да общува и с двамата си родители. Тези факти се потвърждават косено и от свидетелските показания.
Изложеното обуславя извод, че в интерес на детето е да продължи да живее при майка си и на нея да бъдат предоставени родителските права. На ответника следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с оглед възрастта на детето. Предвид изнесените факти, че ответникът вози детето без детско столче, което се потвърди в о.с.з. от самия него, съдът счита, че в рамките на една година от влизане на решението в сила контактите на бащата следва да се осъществяват в присъствието на майката и да са по-ограничени чисто времево, а след това бащата да има възможност да взема детето с приспиване, следователно режима следва да бъде както следва: 1/ за една календарна година от влизане на решението в сила бащата да вижда детето в присъствието на майката всяка първа седмица от месеца в събота от 10,00 до 13,00 часа и всяка трета седмица от месеца в неделя от 10,00 до 13,00 часа; 2/ след изтичане на първата година от влизане на решението в сила бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване; 20 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24 декември до 17,00 часа на 25 декември с преспиване при башата и за рождения ден на детето от 10,00 часа до 17,00 часа; на всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10,00 часа на 31 декември до 17,00 часа на 1-ви януари с преспиване при бащата, както и два дни за Великденските празници от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на втория ден с преспиване. По този начин детето ще има възможност да изгради и запази в максимална степен връзка и с двамата си родители, като и двамата ще могат да полагат непосредствени грижи за него, а бащата ще има възможност да преосмисли какви адекватни грижи следва да полага за детето си, както и да осигурява неговата безопасност във всеки един момент. Ответникът е длъжен да се съобрази с постановения режим и следва да вижда детето и да го взема така, че да причинява най-малко неудобство за самото дете.
Като последица от определяне на местоживеенето на детето при майката и предоставянето на нея на родителските права за упражняване, съдът следва да се произнесе относно дължимата издръжка от бащата в полза на детето. Тъй като страните имат спор за това, то следва да се определи исканата от ищеца 150,00 лева считано от 15.05.2014г., т.е. и за една година преди подаване на исковата молба в съда. Съдът счита, че бащата е в състояние да заплаща посочения размер издръжка, защото няма други задължения към други свои малолетни деца за издръжка, а доходите са също в размер, който му позволява да я покрива – около 500,00 лева както е посочено в социалния доклад на ДСП-Долни чифлик. Ако бащата би срещнал трудности, то с оглед трудоспособната си възраст би могъл да намери по-доходоносна или допълнителна работа, но дори и с възнаграждение от 500,00 лева би могъл да плаща издръжката без проблем. Издръжката на детето съдът определя в общ размер от 250,00 лева месечно, като 150,00 лева ще се осигуряват от бащата, а останалата сума от 100,00 лева от майката. Съдът присъжда издръжка и за минал период, защото възраженията на ответникът, че е плащал по 90,00 лева издръжка на детето остават недоказани, нито кога са дадени нито дали са дадени в посочения размер /в тази насока са противоречиви и свидетелските показания/.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00 лева по сметка на РС-Варна, а върху сумата за минал период от 1800,00 лева д.т., която дължи е 72,00 лева.
Предвид изложеното съдът прави извод, че предявеният от ищеца иск следва да бъде частично уважен, като се уважат и част от исканията на ответника по отношение по-широк режим на личен контакт с детето, но след една година от влизане на решението в сила. Насрещния иск за предоставяне на по-широк личен контакт следва да се уважи, но след изтичане на една година с по-ограничен такъв и в присъствие на майката.
За издръжката следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страните за присъждане на разноски съдът не присъжда такива, поради частичното уважаване на иска на ищеца и на насрещния иск на ответника. Тъй като страните са направили само разходи за платени д.т. съдът не присъжда разноски в полза на никоя от тях.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н.Н., ЕГН **********, на майката Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее с майката, на нейния адрес, на основание чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с детето Г. Н.Н., ЕГН **********, както следва:
1/ за една календарна година от влизане на решението в сила бащата да вижда детето в присъствието на майката всяка първа седмица от месеца в събота от 10,00 до 13,00 часа и всяка трета седмица от месеца в неделя от 10,00 до 13,00 часа;
2/ след изтичане на първата година от влизане на решението в сила бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване; 2.1/ 20 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; 2.2/ всяка четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24 декември до 17,00 часа на 25 декември с преспиване при бащата и за рождения ден на детето от 10,00 часа до 17,00 часа; 2.3/ на всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10,00 часа на 31 декември до 17,00 часа на 1-ви януари с преспиване при бащата, както и два дни за Великденските празници от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на втория ден с преспиване, като ОТХВЪРЛЯ останалите искания на страните по отношение на личния режим на контакт с детето като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Г. Н.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от дата 15.05.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, на основание чл.143 СК, както и 1800,00 лева издръжка за минало време за период 15.05.2014г.-15.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда /15.05.2015г./ до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.149 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта на определената издръжка на основание чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 288,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба, в 2-седмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: