Р Е Ш Е Н И Е
№776/15.4.2021г.
Град Пловдив,
15.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2952 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.В.И., действащ като едноличен търговец под фирма
ЕТ „С. – Х. И.“, против акт за установяване на публично държавно вземане № 61/3/3120845/3/01/04/01
от 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
122 774,85 лева, представляващо 100 % от предоставената финансова помощ по
договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“,
Местна инициативна група „МИГ – Б., Братя Даскалови“ и ЕТ „С. – Х. И.“ за
предоставяне на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013.
Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие
със закона, защото Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 не са приложими към проекта за
финансово подпомагане на жалбоподателя и не са правно основание за определяне
на подлежащите за възстановяване суми, защото са приети едва през 2019 г.
Според жалбоподателя не отговаря на истината твърдяното в акта неизпълнение на задълженията
по т.4.17 и т.4.25.3 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Иска се
отмяна на оспорения акт и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения са изложени в представени в съдебно заседание от 30.03.2021 г. писмени
бележки, както и в писмена защита, представена на 12.04.2021 г.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя се остави без уважение като
неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
представени на 09.04.2021 г. писмени бележки. Претендира разноски съгласно
представен списък.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с
оглед разпореденото възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.272), и е срещу административен акт, който по общото правило на
чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че между
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), Местна инициативна група „МИГ – Б., Братя
Даскалови“ и ЕТ „С. – Х. И.“ е сключен договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г.
(л.108-120) за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013, с който на едноличния
търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща 70 %
от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект № 61/3/312/0845
от 21.10.2013 г.: „Къща за гости с механа – преустройство, реконструкция,
надстройка и пристройка на съществуващата сграда в УПИ V-788 – административна
сграда на Наркооп, кв.15р по плана на с. С., община Б.“, като първоначално
одобрената БФП е в размер на 122 774,85 лева (л.39-106). Видно от
приложеното в административната преписка уведомително писмо за одобрение № 1311/3/312,
изх.№ 01-6500/117 от 04.01.2016 г. (л.129), във връзка с изпълнението на
договора на жалбоподателя е изплатена сумата 122 774,85 лева.
Със заповед № 374052 от 17.06.2019 г. (л.131) е разпоредено извършването на
проверка на място на заявление с УИН 16/141111/09757 на кандидат с УРН 549427
(жалбоподателя като ЕТ „С. – Х. И.“), констатациите от която проверка са
отразени в контролен лист и приложения (л.133-200). Контролният лист е връчен
на жалбоподателя за запознаване и е подписан без възражения от него (л.153).
С писмо с изх.№ 01-6500/8444 от 23.10.2019 г. (л.201-212) жалбоподателят е
уведомен на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във
връзка с констатациите, направени след проверка на изпълнението на договора от
16.10.2014 г., при която е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения
бизнес-план.
На първо място, установено е неизпълнение на финансовите показатели на одобрения
бизнес-план – от представените документи за три пълни финансови години е констатирано
средно аритметично изпълнение в размер на 14,29 %, защото при заложени годишни
приходи 79 410,98 лева за 2016 г., 178 875,30 лева за 2017 г. и 194 608,69 лева
за 2018 г. са реализирани 20 703,05 лева за 2016 г., 28 847,31 лева
за 2017 г. и 15 152,62 лева за 2018 г. Прието е, че е налице неизпълнение
на т.4.17 и т.4.25.3 от договора и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013, инвестицията не е доказала
своята икономическа жизнеспособност и устойчивост, поради което и на основание
т.30 от приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г. размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 100 % от
предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85 лева.
На второ място, установено е, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поддържаният
брой на персонала, свързан с финансираната дейност, е между две и три заети
лица годишно, което представлява неизпълнение по-голямо от 50 %, т.е., допуснато
е нарушение на чл.2, т.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., поради
което и на основание т.8.1 от договора, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и т.18 от приложение към Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., размерът на подлежащата за възстановяване
БФП е 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85 лева.
Предвид нормата на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., която не допуска кумулиране на размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения по един и същ договор, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ ще пристъпи
към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане общо в размер
на 122 774,85 лева, представляващи 100 % от получената субсидия. На
жалбоподателя е указано, че в 14-дневен срок от получаване на уведомлението,
може да представи писмени възражения и нови писмени доказателства.
Ползвайки правото си на отговор, на 27.11.2019 г. жалбоподателят е
представил писмено възражение, към което не прилага нови доказателства (л.218-228).
Счита, че задължението по чл.4.17 от договора е изпълнено изцяло и одобрената
инвестиция е осъществена; че е изпълнено задължението по чл.4.25.3 от договора
и през целия период изградената къща за гости се ползва за целите на селския
туризъм, съответно не е налице нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008
г. Според жалбоподателя постигането на финансовите показатели на бизнес плана
не е предвидено като задължение за ползвателя и като основание за налагане на
санкция нито в договора, нито в наредбата, а определянето на размера на
санкцията по правила, приети през 2019 г., след датата на сключване на договора
за БФП, след предоставянето на средствата и почти 5-годишно функциониране на
изградения туристически обект по предназначение, е недопустимо, в противоречие
с принципа за действие на санкционните норми във времето, установен в чл.2, § 2
от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности.
На 02.10.2020 г. изпълнителния
директор на ДФЗ е издал оспорения акт за установяване на публично държавно
вземане № 61/3/3120845/3/01/04/01 – предмет на настоящото съдебно производство,
като е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Според изпълнителния директор
заложените в бизнес плана показатели подлежат на оценка и контрол, кандидатите
сами определят финансовите параметри към момента на кандидатстването за
отпускане на финансова помощ и за времето, през което ще използват
субсидираната инвестиция след получаване на инвестирането, сами планират
стопанската си дейност и залагат в бизнес плана стойности, които да доказват
икономическата жизнеспособност на инвестицията съобразно чл.16, ал.2 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г., водещи до реализиране на целите на мярка 312, заложени в
чл.2 от наредбата.
Като неоснователно е
прието също възражението за липса на нарушение на т.4.25.3 от договора, защото
в тази клауза е включено задължение на ползвателя да спазва одобрения проект за
срок от 5 години от сключване на договора, като изпълнението не се свежда
единствено до осъществяване на техническия проект (изграждането на къща за
гости), което е само една от стъпките за осъществяване на проекта и постигане
на целите на мярката, като чрез използването на реализираната инвестиция и
реализиране на приходи се доказва икономическата жизнеспособност на проекта и
постигане на целите на мярка 312. Според изпълнителния директор именно чрез
генериране на достатъчно приходи при един работещ и жизнеспособен икономически
субект се доказва, че разходите от бюджета на съюза са били използвани по
предназначение. В случая установеното неизпълнение на бизнес плана е по-голямо
от 50 %, съответно налице е хипотезата на чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и фондът е в правото си да поиска връщане на изплатени суми.
Като неоснователно е
преценено възражението на жалбоподателя относно приложението на Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г. Мотивирано е, че същите са приети
на основание чл.46, ал.1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., които са
действащи още с обнародването в „Държавен вестник“ и с тях се унифицира начинът
за прилагане на санкциите и равнопоставеното третиране на ползвателите на
безвъзмездна финансова помощ.
Възприемайки
констатациите от проверката за извършени нарушения – неизпълнение на
финансовите показатели на бизнес плана и неизпълнение на броя на работните
места, подробно описани в уведомлението от 23.10.2019 г. и в
самия акт за установяване на публично държавно вземане, изпълнителният директор
е определил размерите на подлежащите за възстановяване суми за всяко от двете нарушения,
като на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. е определен окончателният размер на подлежащото за
възстановяване публично държавно вземане от 122 774,85 лева.
В хода на съдебното производство по искане на страните е допуснато
извършването на съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е
установило, че общо за трите години средногодишната заетост на персонала е 2,85
човека при регламентирани 6 човека по данни от бизнес плана или установено е
изпълнение на бизнес плана в размер на 47,46 %. По отношение финансовите
показатели на бизнес плана е установено, че общо за трите години
средноаритметичното изпълнение е в размер на 14,29 %. И най-накрая за всяко
едно от нарушенията е констатирано, че санкцията би следвало да е в размер на
100 % от предоставената финансова помощ или 122 774,85 лева.
В допълнително заключение по искане на жалбоподателя, вещото лице, след
включване и на лицата, които са били в неплатен отпуск, е установило средноаритметично
изпълнение на бизнес плана в частта относно броя работни места общо за периода
от трите пълни финансови години – 51,62 %.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентни,
безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства,
но намира, че с него не се установяват нови факти от значение за правния спор.
Напротив, със заключенията на вещото лице се потвърждава изцяло правилността на
констатациите на контролните органи на ДФЗ.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
В настоящия случай основанието и процедурата за налагане на корекцията са
уредени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., глава ІV, раздел ІІ „Условия за
изпълнението на дейностите по проекта и контрол“, където в чл.46 са уредени
хипотезите, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми, а в
чл.47 – процедурата по връщане.
Съгласно чл.46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта (ал.1) и определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от ползвателя на помощта, с оглед на вида, степента и
продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин (ал.2).
Съгласно чл.16 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. кандидатите представят бизнес план по образец
за период не по-малък от 5 години, който план трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, водещи до реализиране
на целите по чл.2.
С оглед съществуващата правна уредба безспорно е установено неизпълнение на
договор № 16/3/312/0845 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 предвид констатираното при проверката отклонение спрямо заложените в
бизнес плана годишни приходи от дейността и действително реализираните за 2016
г., 2017 г. и 2018 г. Отчетените приходи за проверените години са съответно 20 703,05
лева, 28 847,31 лева и 15 152,62 лева, описани са в контролния лист
от проверката (л.148-152), който е връчен на жалбоподателя за запознаване и той
го е подписал без възражения (л.153). Т.е., констатациите са отразени в
официален писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила,
която не беше оборена в съдебното производство от страна на жалбоподателя при
негова доказателствена тежест. По същество жалбоподателят не оспорва
неизпълнението на бизнес плана и неговата основна защитна теза не е
съсредоточена в оборване на констатациите относно неизпълнения ангажимент.
Съответно следва да се приеме, че по безспорен начин е доказано (включително
чрез заключението на вещото лице) неизпълнението на бизнес плана като част от
договора за предоставяне на БФП.
Не може да се възприеме направеното в жалбата тълкуване на нормата на
чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., че с оглед прогнозните очаквания,
на основата на които е разработен бизнес планът, защитени с анализи и
изследвания, е налице изпълнение на изискването за реализиране на целите по
чл.2 от наредбата. Самият бизнес план е идея, която, за да постигне каквито и
да било резултати, следва да се реализира в обективната действителност. В настоящия
случай е очевидно, че идеята, заложена в бизнес плана, се е оказала
нереалистична и не се е осъществила. Именно реализирането на планираните
приходи от дейността доказва на практика, че бизнес планът е икономически
жизнеспособен, защото съгласно легалното определение на § 1, т.6 от ДР на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „икономическа жизнеспособност“ е генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана. Т.е., по определение преценката за икономическа жизнеспособност изисква
преценка на реализираните доходи от дейността, а не на идейното предложение и
на съдържанието на бизнес плана. В този смисъл е невъзможно на основата на
съдържанието на бизнес плана да се направи извод, че вече са постигнати целите
по чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Да, осъществено е подпомагане, но то не
е допринесло за постигне на крайната цел – създаване на нови работни места и
развитие на интегриран туризъм в селските райони.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неприложимост на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. Съгласно чл.1 от цитираните правила, същите са
изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (за заявки за
окончателно плащане по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари
2015 г.). Не се спори между страните, че заявката за окончателно плащане е
подадена от жалбоподателя след 01.01.2015 г., следователно попада в приложното
им поле. Съгласно чл.2, ал.1 от
Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., същите се прилагат в случаи на
нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция или
друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени
неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други
задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от
ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ.
Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни
задължения на бенефициера, произтичащи от договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312, обсъжданите правила са
приложими към установените нарушения.
Отделно от това, с Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. е определен единствено размерът
на подлежащата на възстановяване БФП поради установени нормативни и договорни
нарушения съгласно таблицата в приложение към раздел I „Общи положения“ на
наредбата. Самите задължения на бенефициера, неизпълнението на които
представляват нарушения, са установени в договора за предоставяне на БФП и в Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г., която към момента на сключване на договор № 61/3/312/0845
от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 е действащ
нормативен акт. В този смисъл напълно неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че отговорността му е ангажира въз основа на неприложим
нормативен акт.
Напълно неоснователни и некореспондиращи със съществуващата правна уредба
са възраженията на жалбоподателя за санкционния характер на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007
– 2013 г. и тяхното обратно действие, в което се състои основната му защитна
теза. Определянето на подлежащата на възстановяване БФП не е санкция, а отмяна
на предоставено финансиране в случаи, когато плащанията по проекти, подпомагани
от ЕС, са направени погрешно в резултат на нередности или неизпълнение на
договорни и законови задължения, както е в случая, защото се възстановяват
финансови средства от европейските фондове, т.е., съответният фонд търси да
получи обратно своите пари, получени или използвани неправомерно от
бенефициерите, като по този начин се цели възстановяване на положението преди
предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. В този смисъл определянето на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ не е санкция, нито
самите правила, по които се извършва това определяне, нямат санкционен
характер. Това е вид договорна отговорност на бенефициера спрямо фонда и се
състои в анулиране на целия или на част от публичния принос за конкретния
проект заради неизпълнени договорни и нормативни задължения, поети с
подписването на договора за предоставяне на БФП
Противно на направеното възражение, съдът намира, че не са нарушени
принципите на предвидимост, тъй като жалбоподателят е имал яснота за дължимото
си поведение още при подписване на договора за финансова помощ. Както в
действащите наредби, така и в самия договор изчерпателно са уредени
задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността при
неизпълнение на тези задължения. В случая, както вече се посочи и по-горе,
правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие, както твърди
жалбоподателят. При издаване на акта органът се е позовал на нормата на чл.46,
ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., която дава самостоятелно основание за
възстановяване на безвъзмездната финансова помощ. От друга страна, критериите
за възстановяване на средствата са разписани в ал.2 от същия член. Липсва
нарушение на принципа на равнопоставеност, както и на принципите за
последователност и предвидимост.
Самият размер на наложената финансова корекция е правилен и напълно
съответства на т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., като е съобразено, че нарушението
засяга изцяло подпомаганата дейност, времетраенето на нарушението е за три пълни
финансови години, реализираните приходи от дейността са едва в размер на 14,29
% средноаритметично за трите години, т.е., под предвидените в правилата 20 %. В
този смисъл е и заключението на вещото лице.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не е спазен редът за
санкциониране. Това е така, защото нарушението, във връзка с което ДФЗ търси
възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, е
неспазване на т.4.17 и т.4.25.3 от договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. и чл.16,
ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. То не попада в
основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл.70
ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя
съгласно одобрения бизнес план, а това неизпълнение не съставлява нередност по
смисъла на чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ, поради което и не следва да се провежда
процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по
реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия
ред за установяване на такъв вид вземания – по реда на чл.166 и сл. ДОПК, както
е процедирано в случая.
По отношение на другото констатирано нарушение – неизпълнение на заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период
от три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както вече се посочи
по-горе, административният орган е приел, че е налице неизпълнение по-голямо от
50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост и, тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за
допустимост по мярката, е наложил санкция в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора в съответствие с цитираната т.18 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Видно от представените по делото доказателства, обаче, в т.ч. и приетото и
неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице, се установява,
че изпълнението на бизнес плана е в размер на 51,62 % при съобразяване с
лицата, които са били в неплатен отпуск, т.е., не се установява неизпълнение
по-голямо от 50 %.
По смисъла на § 1, т.26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „устойчива заетост“ е запазване на съществуващите работни места и/или
създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В случаите, в
които вещото лице е установило, че определени лица са били в неплатен отпуск,
погрешно от ответния административен орган същите не са били взети предвид при
определяне на процента неизпълнение, доколкото няма данни тези работни места да
са били закрити, т.е., те са били налични, но работниците и/или служителите са
се възползвали от правото по КТ на неплатен отпуск и по този начин, въпреки че
не получават трудово възнаграждение, запазват трудовите правоотношения, като в
определени случаи това време или част от него се признава и за трудов стаж. С
други думи казано, ползването на неплатен отпуск не влече след себе си закриването
на работни места. Отделно от това, нито в сключения между страните договор,
нито в някоя от наредбите по мерките на ПРСР е въведено задължение за
ползвателя да не разрешава на своите работници и/или служители ползването на
неплатен отпуск, поради което и като е приел обратното административният орган
е достигнал до изводи в противоречие с материалния закон. Впрочем, органите,
извършили проверката, очевидно са били на друго мнение, доколкото в контролния
лист от извършената проверка е отразено, че е осигурен персонал, който е зает в
осъществяването на дейността, както и че допълнително е нает персонал, осигурени
са нови работни места в изпълнение на финансирания проект (л.145).
При това положение при липса на установено по безспорен начин неизпълнение
над 50 % на заложените показатели за разкриване на работни места неправилно
административният орган е достигнал до извод, че са нарушени разпоредбите на
т.4.25.3 от договора и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., съответно
неправилно е определил на жалбоподателя подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 122 774,85 лева съгласно т.18 от приложение към
раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата
за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на
чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г.
Доколкото обаче, установеният общ размер на задължението е определен на
основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г., в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора поради
неизпълнение
на финансовите показатели на бизнес плана, което е безспорно установено, съгласно
т.30 от приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., като краен резултат
актът се явява законосъобразен, защото както за всяко от нарушенията правилата
предвиждат 100 % възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, така и по
правилата на чл.3, ал.1 размерът на окончателната подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ също е 100 %.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за заплащане на разноските в размер на 4 809,30 лева (л.323-327)
за платеното адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, същото като
основателно и доказано следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на ДФЗ тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.И., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „С. – Х. И.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: село С., община Б., област Пловдив, ***, против
акт за установяване на публично държавно вземане № 61/3/3120845/3/01/04/01 от
02.10.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
122 774,85 лева, представляващо 100% от предоставената финансова помощ по
договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“,
Местна инициативна група „МИГ – Б., Братя Даскалови“ и ЕТ „С. – Х. И.“ за
предоставяне на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013.
ОСЪЖДА Х.В.И., ЕГН **********, действащ като
едноличен търговец под фирма ЕТ „С. – Х. И.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: село С., община Б., област Пловдив, ***,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 4 809,30 (четири хиляди осемстотин
и девет лева и тридесет стотинки) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: