Присъда по дело №331/2021 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 1 от 21.02.2022 г. по ВНОХД № 331/2021 г. на
ОС Разград

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
На 02.01.2019 г. е повдигнато обвинение на ЮЛК. Х. ХЮС. с
обвинителен акт за това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград е причинил на Ф.
Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с невъзможност за
лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до неизбежна
екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медико-биологична
характеристика е обусловила трайно затрудняване на дъвкателната функция
(фазата на отхапване) и на говора – престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с
ал. 2 от НК. По така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 4/2019
г. по описа на РС Разград, което е приключило с осъдителна Присъда № 372
от 01.08.2019 г. по НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград . С тази
присъда подс. Х. е признат за винонен в това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград
е причинил на Ф. Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с
невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до
неизбежна екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медико-
биологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на
дъвкателната функция (фазата на отхапване) и на говора. За извършеното
престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК на подсъдимия е наложено
наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок в размер на три години. Подсъдимият е
осъден да заплати разноските за досъдебното производство в полза на ОД на
МВР гр. Разград и за съдебното производство в полза на РС Разград.
Против Присъда № 372 от 01.08.2019 г. по НОХД № 4/2019 г. по описа
на РС Разград е подадена въззивна жалба на 15.08.2019 г. от адв. М.Е. като
защитник на подс. Х.. Образувано е ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС
Разград. Жалбата е бланкетна. Адв. Е. счита присъдата за неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо. В обобщение, отправено е искане за отмяна на присъдата,
като подсъдимият бъде оправдан. Делото е приключило с Решение № 99 от
22.11.2019 г. по ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград , с което
първоинстанционната присъда е потвърдена. Присъдата на районния съд е
влязла в законна сила на 22.11.2019 г.
На 11.12.2019 г. пред Апелативен съд Варна адв. Е. е подал искане за
възобновяване на ВНОХД № 316/2019 г. по описа на ОС Разград. С Решение
№ 260913/21.08.2020 г. по НД № 66/2020 г. по описа на Апелативен съд
Варна съставът на съда е приел, че са налице основания за възобновяване на
1

наказателното производство по ВНОХД № 316/2019 г. на ОС Разград, като е
отменил Решение № 99 от 22.11.2019 г. по ВНОХД № 316/2019 г. по описа на
ОС Разград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд. В решението си Апелативен съд Варна намира, че не е
установено по един категоричен начин какво е било действителното
обективно състояние на зъба на пострадалия Х. след процесното събитие.
Дали между него и причинения резултат има причинна връзка, както и дали
травмираният зъб е бил здрав преди нанасянето на удара, за да може да бъде
годен предмет на престъплението по чл. 129 от НК.
На 25.08.2020 г. е образувано ВНОХД № 277/2020 г. по описа на
Окръжен съд Разград, който да разгледа наново делото във връзка с
указанията на Апелативен съд Варна. Съставът на втория въззивен съд е
достигнал до извода, че са налице основания за отменяне на
първоинстанционната присъда и връщането й за ново разглеждане. С оглед на
това е постановено Решение № 11 от 23.02.2021 г. по ВНОХД № 277/2020 г.
по описа на ОС Разград, с което Присъда № 372 от 01.08.2019 г. по НОХД №
4/2019 г. по описа на РС Разград е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Като причини за връщане са
посочени накърняване правата на подсъдимия с оглед отхвърлено на
09.04.2019 г. искане за назначаване на СМЕ с участието на вещо лице
стоматолог, както и накърняване правата на частния обвинител поради
лишаване от възможност за предявяване на искане по чл. 287, ал. 5 от НПК.
На 02.03.2021 г. е образувано НОХД № 146/2021 г. по описа на РС
Разград. Делото е протекло по реда на гл. 27 от НПК в хипотезата на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. С определение от
03.06.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, съдебното
производство е прекратено, а делото е върнато на прокурора на основание чл.
378, ал. 3 от НПК. Срещу прекратяването е подаден частен протест от
14.06.2021 г., с който се иска отмяна на протоколното определение на
районния съд. Във връзка с така подадения частен протест е образувано
ВЧНД № 189/2021 г. по описа на ОС Разград. Частното производство е
приключило с Определение № 71 от 16.07.2021 г. по ВЧНД № 189/2021 г.
по описа на ОС Разград, с което въззивният съд отменя протоколното
определение на РС Разград и връща делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Делото пред РС Разград продължава от етапа на съдебното следствие,
което е обявено за приключено и е даден ход на съдебните прения. В
съдебните прения прокурорът посочва, че предвид установената фактическа
обстановка деянието представлява лека телесна повреда. Повереникът на
частния обвинител в съдебните прения прави искане по чл. 287, ал. 5 от НПК
за произнасяне с присъда, с която да подсъдимият да бъде признат за виновен
за лека телесна повреда. Делото на втората първа инстанция приключва с
Присъда № 30 от 21.09.2021 г. по НОХД № 146/2021 г. по описа на РС
Разград, съгласно която подс. Х. е признат за винонен в това, че на
2

05.10.2017 г. в гр. Разград е причинил на Ф. Ал. Хюс. от същия град лека
телесна повреда, изразяваща се в травма на горна устна, кръвонасядане върху
горнопредна страна на извивката на лява раменна става, долновътрешен
квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от дясната страна на
гръбначния стълб с охлузване на това място, довели до болка и страдание –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът е
освободил от наказателна отговорност подсъдимият и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Със същата присъда и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е
признат за невиновен в това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград да е причинил
на Ф. Ал. Хюс. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично разклащане (III-та степен) на втори горен ляв резец с
невъзможност за лечение и неподлежащ на стабилизиране, което води до
неизбежна екстракция (изваждане) на зъба, която по своята медико-
биологична характеристика е обусловила трайно затрудняване на
дъвкателната функция (фазата на отхапване) и на говора – престъпление по
чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК. В тази си част присъдата е влезнала в сила
като необжалвана от страните по делото.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските за досъдебното
производство в полза на ОД на МВР гр. Разград и за съдебното производство
в полза на РС Разград.
На 06.10.2021 г. е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Х. чрез
неговия защитник адв. Е., въз основа на която е образувано ВНОХД №
331/2021 г. по описа на ОС Разград. Излагат се твърдения, че присъдата е
постановена в нарушение на закона. Счита се, че не са налице предпоставките
на чл. 287, ал. 5 от НПК за изменение на обвинението. Моли се присъдата да
бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен.
В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград
посочва, че присъдата е правилна, а жалбата е неоснователна. Счита, че е
извършено деяние по чл. 130, ал. 2 от НК, за което е наложено нарушение, а
подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
Прокурорът е на мнение, че не е налице типично изменение на обвинението, а
се касае за наказване за по-леко престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
Защитникът на подс. Х. – адв. Е., моли за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по предявеното му обвинение и да се прекрати наказателното
производство. Счита, че присъдата на първата инстанция е недопустима.
Счита, че изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК е
възможно само на съдебното следствие, а такова искане не е било направено.
Оспорва това искане да може да бъде предявено валидно в съдебните прения,
както се е случило пред първата инстанция. Твърди, че частният обвинител в
3

нито един момент не е подал жалба до органите на МВР или прокуратурата,
която да се интерпретира като тъжба. Защитникът е на мнение, че е пропуснат
шестмесечният срок за образуване на наказателното производство като
условие за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК. Това е така,
понеже досъдебно производство № 412 е образувано на 07.08.2018 г., а срокът
по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл на 05.04.2018 г. Счита за неправилно и
осъждането за разноски в размер на 82,11 лв. по сметка на ОД на МВР гр.
Разград, понеже сумата е платена и е представено платежно нареждане (л. 102
от ВНОХД № 4/2019 г.).
В пренията подс. Х. поддържа казаното от защитника му. В
последната си дума подсъдимият посочи, че няма какво да допълни.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 2 във връзка с
чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда в
частта, с която подс. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 130 ал.
2 от НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от
НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв., както и в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати разноски в
размер на 88,11 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Разград и в размер на 300 лв.
по сметка на РС Разград. След отмяната Окръжен съд Разград призна
подсъдимият за невиновен в това да е извършил престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправда за това да е
причинил на 05.10.2017 г. в гр. Разград на Ф. Ал. Хюс. от същия град лека
телесна повреда, изразяваща се в травма на горна устна, кръвонасядане върху
горнопредна страна на извивката на лява раменна става, долновътрешен
квадрант на голям гръден мускул от лявата страна и от дясната страна на
гръбначния стълб с охлузване на това място, довели до болка и страдание.

Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по
делото, възприе следната фактическа обстановка:
ЮЛК. Х. ХЮС. е роден на 05.01.1976 г.в гр. Златоград, обл. Смолян,
български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан,
с ЕГН **********.
Към месец октомври 2017 г. подс. Ю.Х. и свид. С. Е. работели в цех за
мебели, находящ се на ул. „Мидия“ № 4 в гр. Разград, където е складът на
„Мидия“ със собственик и управител свид. М.А..
На 04.10.2017 г. свид. Е. и подс. Х. се движели с лек автомобил марка
4

„Опел“, модел „Астра“ с рег. № РР9656АХ, черен на цвят, който бил
собственост на и се управлявал от свид. Е. в този момент. Двамата пътували
към склада на ул. „Мидия“ № 4, като преди да завият наляво от главния път,
видели, че автомобил с марка „Ситроен“ на свид. Ф.Х. се движи от път, който
не е с предимство спрямо колата на свид. Е.. Автомобилът на свид. Х. се
движел бързо и много трудно спрял на знак „Стоп“, преди да излезе на
главния път, по който се движел лекият автомобила „Опел Астра“. Не се
случило пътно-транспортно произшествие, въпреки че свид. Х. бил създал
предпоставки за такова. Колата на свид. Е. продължила по пътя си, но в
момента, в който се разминавали с колата на свид. Х., подс. Х., който седял на
предна дясна седалка в колата на свид. Е., направил знак с ръка към свид. Х. в
смисъл „какво прави“.
В същия ден – 04.10.2017 г., свид. Х. отишъл с автомобила си до склада
на „Мидия“, понеже имал уговорка със свид. М.А. във връзка с монтажа на
мивка, находяща се на територията на „Мидия“. Свид. А. възложил на свид.
Х. да му монтира една мивка, като двамата се разбрали свид. Х. да извърши
така определената работа на следващия ден.
На 05.10.2017 г. сутринта подс. Х. се намирал в цеха за мебели на ул.
„Мидия“ № 4 и работел. Свид. Х. бил в двора на „Мидия“ и започнал
извършването на възложената работа. Впоследствие пристигнал на работа и
свид. Е., който на влизане към работа минал покрай работното място на свид.
Х.. В този момент подс. Х. излязъл от цеха за мебели и тръгнал към свид. Е.
на двора. Двамата се срещнали. Свид. Х. тръгнал към тях и започнал да им
говори, като попитал защо при вчерашното разминаване на автомобилите им
му били отправили знак с ръка. Свид. Е. отвърнал, че се уплашили от
действията му и му казвали с този знак да кара по-полека. В този момент
свид. Х. се приближил още повече до подсъдимия и свид. Е. и започнал да
вика спрямо тях на висок тон първо на български език, а после и на турски
език. Виковете се чували по целия двор на „Мидия“ и били възприети от свид.
А. и свид. Г., които се намирали в съседните сгради. В този момент подс. Х. и
свид. Х. се хванали за гушите, без да се удрят, като започнали да се дърпат,
бутат и да се боричкат. Размяна на удари с юмруци и други предмети не
последвала, а единствено двамата били вкопчени един в друг и се бутали.
След това и свид. Е. започнал да бута свид. Х.. В един момент и тримата били
паднали на земята, а след това се изправили и продължили да се бутат и
дърпат. От виковете свид. Г., който се намирал на своето работно място в
склад на „Мидия“, погледнал през прозореца и видял навън тримата да се
блъскат и бутат.
В следващия, момент вследствие на възприетите викове, на двора се
появил свид. А., който попитал защо се дърпат тримата и ги разтървал. Свид.
Е. и подс. Х. влезнали в цеха за мебели, а свид. А. говорил навън със свид. Х..
Последният се хванал за устата и казал, че зъбът му – втори горен зъб от
лявата страна, се клател, като му потекла и малко кръв от устата. Свид. Х. се
измил и след това отишъл до своя автомобил, като взел една дървена бухалка.
5

Междувременно свид. А. разговарял с подс. Х. и свид. Е. за случващото се,
като след малко свид. Х. се върнал и влязъл в цеха за мебели, където нанесъл
удар с бухалката по главата на подс. Х.. Подсъдимият паднал на земята в
безсъзнание, като му потекла кръв от главата.
В 10,48 ч на 05.10.2017 г. е постъпило обаждане на ЕЕН 112 от
телефонен номер **********, в което свид. Е. моли да се изпрати полиция на
адреса срещу фитнес зала „Мидия“, защото има скандал.
В 10,50 ч на 05.10.2017 г. е постъпило обаждане на ЕЕН 112 от
телефонен номер **********, в което подс. Х. посочва, че е ударен с бухалка
по главата, човекът, който го е ударил не е на място, като моли за съдействие
от полицията.
Пристигналите на място полицейски служители съставили на подс. Х.,
свид. Е. и свид. Х. акт за констатиране на дребно хулиганство. Актът
незабавно бил внесен в Районен съд Разград и било образувано АНД №
797/2017 г. по описа на РС Разград. С Определение от 10.10.2017 г. съдът
приел, че деянието на свид. Х. разкрива по-висока степен на обществена
опасност от характерната за общественоопасните прояви, съдържащи
елементите на състава на дребно хулиганство, а именно нанесената на подс.
Х. телесна повреда по хулигански подбуди. Производството по УБДХ било
прекратено и делото изпратено на РП Разград.
Следобяд на 05.10.2017 г. свид. Х. посетил кабинета на свид. д-р П.Ц.,
който му направил медицински преглед, и издал Амбулаторен лист № 425 от
същата дата.
На 10.11.2017 г. е образувано Досъдебно производство № 1873 ЗМ-
629/2017 г. по описа на РУ на МВР Разград, пр. пр. вх. № 1340/2017 г. по
описа на РП Разград за това, че на 05.10.2017 г. в гр. Разград е нанесен удар с
бухалка в областта на главата на ЮЛК. Х. ХЮС. от гр. Разград, с което му е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите по чл. 128 и 129 НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК. На 08.01.2018 г. свид. Х. е привлечен като обвиняем с
Постановление за привличане от 04.01.2018 г. за това, че на 05.10.2017 г. в гр.
Разград е причинил на ЮЛК. Х. ХЮС. от същия град лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата,
кръвонасядания на лицето и шията, и клинични данни за сътресение на
мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика за
безсъзнателно състояние (травматична кома), която по своята медико-
биологична характеристика е обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на ДП № 1873 ЗМ-629/2017 г. предвид установените данни за
причинена средна телесна повреда спрямо свид. Х., материалите за това
6

престъпление били отделени и на 07.08.2018 г. било образувано Досъдебно
производство № 1873-ЗМ-412/2018 г. по описа на РП Разград за деянието
предмет на настоящото наказателно производство.
ДП № 1873 ЗМ-629/2017 г. по описа на РП Разград било прекратено с
Постановление от 10.12.2018 г., съгласно което прокурорът от РП Разград
счита, че деянието не е извършено по хулиганските подбуди и
производството от такова за престъпление от общ характер се превръща в
такова за престъпление от частен характер. Спазена е процедурата по чл. 50
от НПК, като подс. Х. не е подал частна тъжба против свид. Х. в законовия
срок и поради това ДП № 1873 ЗМ-629/2017 г. е прекратено.
Вещите лица д-р И.С. и д-р Е.А. посочват в Заключението си по
Комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено в хода на
съдебното следствие пред настоящата въззивна инстанция, че уврежданията
на 22 (втори горен ляв) зъб на свид. Х. са се развили преди инцидента на
05.10.2017 г., като зъбът е бил кореново лекуван с промени, които не са
позволявали същия да осъществява пълноценна дъвкателна функция.
Отстраняването на 22 (втори горен ляв) зъб след 19.06.2018 г. е в резултат на
предварително развили се увреждания и усложнения след катастрофата през
ноември 2015 г., в която е участвал свид. Х.. Причината за отстраняването на
22 (втори горен ляв) зъб според вещите лица е липсата на ортопедично
възстановяване във фронталния участък, както и в цялата уста, от една
страна, както и недобре проведеното ендодонтско лечение на зъб 22, от друга
страна. Тези две предпоставки водят до повишена подвижност на зъба,
протрузия и повишен риск от загуба поради травматична оклузия, която се
развива на базата на липсващо ортопедично възстановяване преди 05.10.2017
г. Дъвкателната функция е била силно затруднена във фазата на отхапването
и преди травмата. Екстракцията на 22 (втори горен ляв) зъб не е свързана с
трайно затрудняване на дъвченето във фаза на отхапване. Нараняванията:
кръвонасядания с повърхностно нараняване в областта на лигавицата на
горната устна вляво; кръвонасядания по предната повърхност на лява
раменна става, гърдите вляво; кръвонасядания вдясно от гръбначния стълб с
охлузване на ниво дванадесети гръден прешлен, следва да се преценяват по
медико-биологичния признак болка и страдания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
доказателствени изводи във връзка с предмета на делото:

По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал от досъдебното
производство в хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 1 от НПК (с дадено съгласие да не се разпитват свидетелите), както и
на събрания и проверен доказателствен материал в хода на съдебното
7

следствие пред настоящата въззивна инстанция. Доказателственият материал
включва следното: гласни доказателствени средства: частично показанията на
свид. Ф. Ал. Хюс., частично показанията на свид. С. С. Е., частично
показанията на свид. М.А. А., показанията на Г.А. Г., показанията на свид.
П.Ч.Ц.; заключението на вещите лица по Комплексната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено в настоящото въззивно производство; писмените
доказателства: справка за съдимост, Амбулаторен лист № 425 от 05.10.2017 г.,
издаден от д-р П.Ц., представените в съдебното следствие на въззивната
инстанция писмени доказателства – АНД № 797/2017 г. на РС Разград,
информация от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Национална
система 112“, отдел „Районен център 112“ – Русе относно записи от
телефонни обаждания на 05.10.2017 г., извлечение от материалите по ДП №
1873 ЗМ-629/2017 г. по описа на РП Разград; веществените доказателства:
диск с два телефонни разговора към ЕЕН 112, както и останалите писмени
доказателства, приобщени по делото. Доказателственият материал съдържа
противоречия, които ще бъдат обсъдени на съответните места в мотивите по-
долу.
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
свидетелските показания, както и от събраните по делото писмени
доказателства – акта за установяване на дребно хулиганство, образуваното
АНД № 797/2017 г. по описа на РС Разград, както и от записите от
телефонните обаждания на ЕЕН 112.
От една страна, предвид показанията на свид. Х., събраните писмени
доказателства относно неговото медицинско състояние и заключението на
вещите лица по съдебно-медицинската експертиза безспорно се установи, че
са нанесени телесни увреждания на пострадалия. Същите са подробно
описани в заключението на вещите лица по СМЕ, представено и неоспорено
от страните пред настоящата въззивна инстанция. Съдът кредитира това
заключение като обосновано и мотивирано, предоставящо данни за наличието
на телесно увреждане – леки телесни повреди, преценени по медико-
биологичния критерий като болки и страдания.
От друга страна, авторството на деянието – нанасяне на телесна
повреда независимо дали средна, или лека като характер, не се установява по
безспорен начин от доказателствения материал по делото. В подкрепа на
осъдителна присъда за нанасянето на побой от подсъдимия на свид. Х.
кореспондират само неговите свидетелски показания като пострадал,
подкрепени с писмените материали по делото, доказващи неговите
наранявания. Съдът отчита като достоверни свидетелските показания на свид.
Е. като очевидец на събитията, незаинтересована от спора страна и лице,
което няма роднинска връзка със страните по делото. Неговите показания са
последователни и подробни, като се подкрепят и от останалите гласни
доказателствени средства – показанията на свид. А. и свид. Г.. Последните
двама макар и очевидци само на част от процесното деяние, предоставят
сведения за факти и обстоятелства, които се твърдят както от свид. Е., така и
8

частично от свид. Х.. Предвид неустановяване авторството на деянието съдът
счита, че не следва да се коментира начинът на извършване на
престъплението и вината, както и останалите елементи от състава на
престъплението лека телесна повреда.
При анализа на показанията на свид. Ф. Ал. Хюс. съдът отчита
неговото качество на страна в процеса – частен обвинител, който е пряко
заинтересован от изхода на делото. Свидетелските му показания съдът
кредитира с повишено внимание и с оглед останалия събран и проверен
доказателствен материал. Главният спор около събитията на 05.10.2017 г. е
бил между подс. Х. и свид. Х. предвид направения от подсъдимия знак с ръка
към свид. Х. предходния ден, когато е можело да стане пътно-транспортно
произшествие. Съдът не кредитира показанията на свид. Х. относно
говореното със спокоен тон спрямо подсъдимия и свид. Е.. В тази си част
свидетелските показания влизат в противоречие с останалия събран
доказателствен материал, който съдът счита за достоверен, а именно
свидетелските показания на свид. Е., свид. А. и свид. Г.. Предвид
фактическите установявания и незаинтересоваността на свидетеля очевидец –
С. Е., от изхода на делото, съдът намира, че не са осъществени удари с ръце,
крака и предмети от страна на подсъдимия по лицето и тялото на частния
обвинител. Свидетелските показания на свид. Е., подкрепени с тези на свид.
А. и Г., макар и последните двама да не са видели всичко от процесното
деяние, са последователни и подробно описват ситуацията като сблъскване,
бутане и дърпане от страна на тримата – подсъдимия, частния обвинител и
свид. Е.. Не се установява от доказателствения материал и фактът свид. Е. да
е нанасял последователни удари с крак в слабините на частния обвинител,
нито с юмруци в корема му. Изолирани останаха и показанията на свид. Х., че
същият е бил блъснат в паркиран наблизо камион и си е ударил плешката в
каросерията отзад на камиона – от данните по делото става ясно, че трите
лица са се блъскали, бутали и дърпали, но това е станало само между тях, чрез
ръце и без никакви предмети, които да са били използвани или в които да са
били блъскани. Не се подкрепиха от останалия доказателствен материал
твърдението за наличие на метла с дървена дръжка в ръцете на свид. Е. преди
нанасянето на удара по главата от страна на частния обвинител спрямо
подсъдимия. Съдът е взел предвид показанията на свид. Х. при изграждане на
фактическите установявания по отношение на следните факти: уговорки
между частния обвинител и свид. А. във връзка с възложена работа и
присъствието на свид. Х. в двора на „Мидия“ на 05.10.2017 г.; форма на
съприкосновение с подсъдимия и свид. Е., макар и не в същия интензитет и
същност, за каквито посочва частният обвинител; пристигането на свид. А. на
мястото на събитието и прекратяването на процесното спречкване;
разклащането на втори горен зъб от лявата страна; нанасянето на удар с
дървена бухалка от свид. Х. в главата на подсъдимия и падането на земята на
подсъдимия вследствие на този удар; посещението при доктор Ц.. Тези
показания съвпадат с останалия доказателствен материал, включително и
9

писмения такъв.
Съдът кредитира частично свидетелските показания на свид. Е.
съгласно фактическите установявания, като не даде вяра на показанията му по
отношение на следните факти: изречените заплахи от страна на свид. Х.
спрямо свид. Е. и подс. Х.; падането на свид. Е. на земята и ритането с крак на
свид. Х. по време на падането; фактът, че не е бутал свид. Х., а се опитвал да
разтърве подс. Х. и свид. Х. – като изолирани показания, които не се
подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал. Дори и
да е имало изречени заплахи на турски език, същите не се подкрепят от
останалия доказателствен материал, понеже свид. А. и свид. Г. не разбират
турски език, а са чули само викане на висок тон. В същото време другите
свидетели – А. и Г., посочват, че са видели и тримата да се блъскат, като
същото твърди и свид. Х.. Съдът дава вяра на показанията на свид. Е. досежно
поведението на свид. Х. на пътя с автомобила му и вероятността от
настъпване на пътно-транспортно произшествие. Показанията на свид. Е. са
последователни и подробни в тази им част, като съдът не кредитира
показанията на свид. Х. в обратния смисъл. По отношение на изпълнителното
деяние на престъплението – дали е имало, или не удари от страна на
подсъдимия спрямо частния обвинител, съдът дава вяра на свидетелските
показания на свид. Е., които преобладават като изложение по време на
неговия разпит на досъдебното производство, а именно: „аз не видях кой
скочи първо и тръгна първо, но ги видях вкопчети един в друг“ (ред 3-4 на л.
53 от ДП); „аз не видях кой кого удря и къде го удря “ (ред 6-7 на л. 53 от ДП);
„аз не знам Ю. да е удрял с юмруци Ф. по лицето, може да го е удрял, но аз не
съм видял, защото всичко стана много бързо и те бяха вкопчени един в друг“
(ред 14-16 на л. 53 от ДП); „аз бях зад Ю. и не видях дали е удрял Ф. с юмруци
в лицето. Може и да го е ударил, но аз не съм видял“ (ред 37-38 на л. 53 от
ДП); „аз удари между двамата не видях, само това хващане за врата и
бутане“ (ред 43-44 на л. 53 от ДП). Тези показания са последователни,
свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, въпреки че работи заедно
с подс. Х. на едно и също място, между тях няма роднинска връзка. В тази
връзка съдът намира изразът в показанията на свид. Е., а именно: „удряха се с
ръце, но не знам с юмруци ли беше със шамари ли не знам“ (ред 7-8 на л. 53 от
ДП), като изолирано показание в частта за ударите с ръце, което противоречи
на останалата част от свидетелските показания на свид. Е., които са
последователни и взаимосвързани.
Не се кредитират свидетелските показания на свид. М.А. досежно
факта на изпълнителното деяние на престъплението – дали е имало, или не
удари от страна на подсъдимия спрямо частния обвинител. Свидетелят не е
очевидец на цялото събитие и не е възприел лично факти от престъпния
състав. В тази връзка съдът смята за изолирани показанията му, че е видял
подс. Х., свид. Е. и свид. Х. да се бият или изобщо да е имало бой в
същинския смисъл на думата според този свидетел. Думите: „биеха се“ (ред
11 на л. 48 от ДП); „не разбрах кой кого бие“ (ред 16 на л. 48 от ДП); „не видях
10

самият бой“ (ред 23 на л. 48 от ДП); „като отидох, боя спря“ (ред 24 на л. 48
от ДП); „кой и как е започнал боя, не разбрах и не съм видял “ (ред 28-29 на л.
48 от ДП) съдът кредитира като изрази с общо значение на някакво
сблъскване, които не доказват наличието на бой в същинския смисъл на
думата – с размяна на удари с ръце, ритници и предмети. По-скоро
показанията на свид. А. описват ситуацията като разправия или спречкване
между тримата и думите бой, разправия и спречкване са използвани като
синоними. В тази връзка са и посочените в показанията му изрази, а именно:
„тази разправия“ (ред 18 на л. 48 от ДП); „те продължиха да се разправят“
(ред 19-20 на л. 48 от ДП); „тяхното спречкване“ (ред 35 на л. 48 от ДП). В
същия смисъл преобладават и показанията по време на разпита на свид. А. на
досъдебното производство в подкрепа на това, че е имало само блъскане,
бутане и дърпане от страна на трите лица, каквито са и фактическите
установявания. В тази връзка съдът даде вяра на тези показания, а именно:
„като наближих Ф., С. и Ю. се дърпаха, бяха прави, но се бутаха един друг и
бяха се скопчили“ (ред 10-11 на л. 48 от ДП); „тримата се блъскаха и се бяха
скопчили един до друг и не видях кой кого удря и дали се удрят “ (ред 13-14 на
л. 48 от ДП); „не разбрах кой от двамата [подсъдимият или свид. Е.] го [има
се предвид свид. Х.] е ударил, аз не видях кой къде го удря. Не видях самият
бой, само чух виковете и хукнах веднага да видя какво става“ (ред 22-24 на л.
48 от ДП); „не съм виждал Ю. или С. да нанасят удари на Ф., тъй като аз
отидох впоследствие на мястото на тяхното спречкване и като отидох,
бяха се вкопчили един в друг на една камара тримата прави, кой кого е удрял
не видях“ (ред 34-36 на л. 48 от ДП). В тази част свидетелските показания на
свид. А. са достоверни, доказват елементи от фактическата обстановка, които
са подкрепени от останалия доказателствен материал, както и свидетелят не е
заинтересован от изхода на спора предвид договорните му отношения с
всички страни, участвали в събитието.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г. Г. като
последователни и достоверни. Същият е незаинтересован от изхода на делото,
макар и да познава подсъдимия и свид. Е., не се установява някаква особена
връзка с тях, която да води до предубеденост. Макар и да не е бил очевидец
на всички факти от процесното деяние, той все пак е видял част от
боричкането между подс. Х., свид. Х. и свид. Е., както и е възприел факторът,
който е привлякъл вниманието му към мястото на събитието – викането на
висок тон на турски език.
Във връзка с показанията на свид. д-р П.Ц. съдът отчита фактът, че
последният е доктор по дентална медицина, който не е назначен в
наказателното производство като вещо лице. Поради което изложеното от
същия досежно възприетите от него факти следва да се преценява с оглед на
целия събран доказателствен материал и да не се разглежда като заключение
на вещо лице, каквото свид. Ц. не е. Във връзка с това съдът дава вяра на
показанията на свид. Ц. относно посоченото в разпита му на досъдебното
производство.
11

Съдът изцяло кредитира Заключението по Комплексната съдебно-
медицинска експертиза, изготвено в хода на съдебното следствие пред
настоящата въззивна инстанция, като достоверно, компетентно, мотивирано и
обективно изготвено. От него се установява, че нараняванията на свид. Х.
представляват лека телесна повреда. На първо място, 22 (втори горен ляв) зъб
е бил травмиран и преди събитията от 05.10.2017 г., което води до извода, че
липсва пряка причинно-следствена връзка между блъскането, бутането и
дърпането от страна на подс. Х. спрямо разклащането на посочения зъб. Това
означава, че същият не е годен обект на престъплението средна телесна
повреда, поради което тези наранявания може да бъдат преценявани само
като лека телесна повреда – болка и страдания. На второ място, останалите
наранявания може да се преценят по медико-биологичния признак болка и
страдания, а именно: кръвонасядания с повърхностно нараняване в областта
на лигавицата на горната устна вляво; кръвонасядания по предната
повърхност на лява раменна става, гърдите вляво; кръвонасядания вдясно от
гръбначния стълб с охлузване на ниво дванадесети гръден прешлен.
Следва да бъде посочено, че Районен съд Разград е допуснал нарушения
при приобщаването на Заключението от 19.10.2020 г. по Комплексната
съдебно-медицинска експертиза, изготвено по ВНОХД № 277/2020 г. на ОС
Разград от д-р И.С. и д-р Е.А.. Втората първа инстанция е разпитала двете
вещи лица в хода на съдебното следствие, като е използвала заключението
им, представено по ВНОХД № 277/2020 г. на ОС Разград. Контролираната в
настоящия случай първа инстанция не е взела под внимание, че д-р Е.А. не е
назначена по никакъв начин от състава на Окръжен съд Разград в хода на
ВНОХД № 277/2020 г. и поради това не може да отговаря на зададените
въпроси. След като не е назначена като вещо лице по надлежния ред,
заключението от 19.10.2020 г., представено по ВНОХД № 277/2020 г., не
може да бъде използвано като част от доказателствения материал при
постановяване на присъда от РС Разград. Поради горното и предвид
изключителната важност за предмета на делото – дали нараняванията на
пострадалия са средна, или лека телесна повреда, настоящият състав на ОС
Разград допусна изготвянето на нова съдебно-медицинска експертиза,
назначи същите вещи лица и приобщи по надлежния ред заключението им.
Съдът не е взел предвид заключенията на вещите лица по Комисионната
съдебномедицинска експертиза (преглед и по писмени данни) на д-р Диана
Василева и д-р Вихрен Башаков от 21.06.2018 г. (л. 13-15 от ДП) и по
Комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза (л. 17-25 от
ДП). Тези заключения са изготвени по друго досъдебно производство – ДП №
1873 ЗМ-629/2017 г. по описа на РП Разград, и не са приобщени по надлежния
ред към делото, тъй като вещите лица не са разпитани по делото пред първата
инстанция. Следва да бъде посочено, че не е налице и нужда от тяхното
приобщаване, понеже касаят друго деяния – нанасянето на телесна повреда от
страна на свид. Х. спрямо подс. Х..
Съдът дава вяра и на писмените доказателства, приложени по делото,
12

като компетентни, мотивирани и обективно изготвени, в това число и на
веществените доказателства.
Предвид подробно изложения анализ на свидетелските показания,
събрани по делото, както и тяхното сравнение с писмените и веществените
доказателства, съдът достигна до извода, че деянието не е извършено от подс.
Х..

С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.

От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд призна
подсъдимия за невиновен в това на 05.10.2017 г. в гр. Разград да е причинил
на Ф. Ал. Хюс. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в травма
на горна устна, кръвонасядане върху горнопредна страна на извивката на лява
раменна става, долновътрешен квадрант на голям гръден мускул от лявата
страна и от дясната страна на гръбначния стълб с охлузване на това място,
довели до болка и страдание. Поради което съдът на основание чл. 304 от
НПК оправда подсъдимия за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК
– лека телесна повреда. Аргументите от правна страна са следните:

Не е установено, че подсъдимият е автор на деянието:
След като не са налице доказателства за това, че подсъдимият е автор на
процесното деяния, съдът го оправда за лека телесна повреда на основание чл.
304, предл. 2 от НПК. Азбучно известно е, че може да се стигне до
осъдителна присъда, ако обвинението е доказано по несъмнен начин (по арг.
от чл. 303, ал. 2 от НПК). Предвид установената фактическата обстановка и
изложения доказателствен анализ съдът намира, че събраният доказателствен
материал не установява съпричастността на подсъдимия в деянието спрямо
свид. Х.. Недоказан спрямо подс. Х. се явява фактът, че той е нанесъл побой
на пострадалия Х.. Боричкането, дърпането, бутането и блъскането между
трите лица – подс. Х., свид. Х. и свид. Е., е установено от свидетелските
показания, но не би могло да доведе до телесни увреждания от посочените в
присъдата на втората първа инстанция. Заключението на вещите лица по
СМЕ, допусната и приобщена пред настоящата въззивна инстанция, посочва,
че леките телесни увреждания са резултат от действието на тъпи предмети и
могат да бъдат получени при инцидента на 05.10.2017 г. В първата си част
това заключение дава сведение, че телесните повреди са нанесени с твърди
предмети, като може да се има предвид юмрук. Но нанесени с юмруци удари
от страна на подс. Х. не се установяват. Във втората си част посоченото от
13

заключението е свързано с това, че телесните увреждания може да бъдат
получени при инцидента на 05.10.2017 г. така, както е посочен в обвинението
– т.е. с нанесени удари с юмруци съгласно обвинителния акт. Следователно
подсъдимият не е извършител на престъплението лека телесна повреда, за
което е осъден.

Неотстраними съществени процесуални нарушения:
Съдът намира, че са налице нарушения на процесуалните правила,
които са съществени, и водят до отмяна на присъдата, но в същото време
делото не може да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, понеже,
от една страна, нарушенията са неотстраними, а от друга страна, настоящият
въззивен състав трябва да реши делото по същество и не може да отменя и
връща за ново разглеждане (чл. 335, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК).
Процесуалният въпрос, който следва да бъде обсъден, е дали е налице
валидно изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК. В съда е
внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на подс. Х. за
престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, т.е. за престъпление от
общ характер. Контролираната първа инстанция е оправдала подсъдимия за
обвинението по обвинителния акт, като в тази си част оправдателната присъда
е влезнала в сила, понеже не е обжалвана, но в същото време е приела, че са
налице предпоставките за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК
и е осъдила подсъдимия за лека телесна повреда. Предпоставките за
изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК са следните: (1)
установяване на съдебното следствие, че престъплението, предмет на делото,
се преследва по тъжба на пострадалия; (2) прокурорът при наличие на
предпоставките на чл. 48 от НПК или частният обвинител, ако има такъв, да
направят нарочно изявление – искане за произнасяне с присъда и за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия; (3)
наказателното производство за деянието, предмет на обвинителния акт, да е
образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Следва да бъде
посочено, че изменение на обвинението като процесуален правен институт
може да бъде извършвано само пред първата инстанция по делото, но не и
пред въззива.
Първата предпоставка на чл. 287, ал. 5 от НПК изисква да бъде
установено на съдебното следствие, че престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК, за което е осъден подс. Х. от РС Разград, се преследва по тъжба на
пострадалия Х.. Районният съд е установил наличието на този факт чрез
разпита на вещите лица д-р И.С. и д-р Е.А. и приобщаването на
Заключението им от 19.10.2020 г. по Комплексната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено по ВНОХД № 277/2020 г. на ОС Разград. Както беше
посочено в доказателствения анализ, настоящият въззивен състав счита, че
това заключение не е приобщено от втората първа инстанция по надлежния
14

ред като годен доказателствен материал. Липсата на назначаване на д-р Е.А.
както от ОС Разград по ВНОХД № 277/2020 г., така и от РС Разград по
НОХД № 146/2021 г. (контролираната инстанция) води до извода, че тя не
може да бъде вещо лице по делото, което да отговаря на въпроси във връзка с
изготвеното заключение. Прави впечатление, че в Разпоредителното
заседание на 07.04.2021 г. двете вещи лица са поискани от защитника като
доказателства, като първата инстанция само ги е призовала за следващото
открито съдебно заседание, без да допуска експертиза по НПК и без да ги
назначава като вещи лица. Това не е направено и в откритото съдебно
заседание на 03.06.2021 г., където заключението е изслушано и прието.
Последното обаче не санира порока, който на собствено основание е
допуснала първата инстанция. Надлежният ред за приемане на експертиза,
назначена при предходно разглеждане на делото, е чрез допускане на същата
експертиза от контролираната инстанция – РС Разград, прочитане на
заключението в съдебното следствие (което също не е направено от
контролираната инстанция, която е пристъпила директно към изслушване на
вещите лица), непосредствен разпит на вещите лица и приемане на
заключението (в тази връзка Решение № 106/28.05.2018 г. по НД №266/2018
г. по описа на ВКС). Първите две условия – допускане на експертиза и
прочитането й, не са изпълнени от Районен съд Разград, поради което
Заключението от 19.10.2020 г. по Комплексната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено по ВНОХД № 277/2020 г. на ОС Разград, не следва да
бъде съобразявано при постановяване на обжалваната присъда. Без това
заключение разпитът на вещите лица е безпредметен и в същото време не се
установява с надлежни доказателства, че телесната повреда има друг характер
– от средна в лека. Следователно първата предпоставка за изменение на
обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК не е налице.
Втората предпоставка е свързана с това прокурорът при наличие на
предпоставките на чл. 48 от НПК или частният обвинител, ако има такъв, да
направят нарочно изявление – искане за произнасяне с присъда и за
престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорът не
може да направи такова искане предвид установените данни по делото и
самото изявление на прокурора от РП Разград, обективирано в протоколите
от съдебните заседания. Такова искане може да бъде направено от частния
обвинител Х.. Безспорно по делото има направено такова искане, което в
случая замества тъжбата за преследване на престъпления от частен характер.
Искането е направено в съдебните прения по време на откритото съдебно
заседание на 21.09.2021 г. пред втората първа инстанция. Буквата на закона
(НПК), а и самия характер на изменение на обвинението изискват същото да
се случи в хода на съдебното следствие, където се намира и разпоредбата на
чл. 287 от НПК. Но освен буквата, следва да се спазва и духът на закона, като
съдебната практика допуска това искане да бъде направено и в съдебните
прения (в тази връзка Решение № 154 от 12.06.2013 г. по нак. д. № 326 / 2013
г. по описа на ВКС). Поради това съдът не споделя възраженията на защита,
15

че искането на частния обвинител Х. не е направено на надлежния етап от
производството – за частния обвинител не съществува и възможност да
измени обвинението, докато прокурорът поддържа същото, както и поради
това, че съдът би могъл да разкрие вътрешното си убеждение, като разясни на
частния обвинител възможността на чл. 287, ал. 5 от НПК, преди прокурорът
да наведе на мисълта, че няма да поддържа повдигнатото обвинение. Само за
яснота на изложеното, следва да бъде посочено, че желанието за произнасяне
и за престъплението от частен характер може да се извежда от поддържане на
първоначалното обвинение от частния обвинител, т.е. и без нарочно искане (в
тази връзка Решение № 145 от 15.05.2013 г. по нак. д. № 432/2013 г. по описа
на ВКС; Решение № 221 от 6.V.1980 г. по н. д. № 161/80 г., ВС, I НО) .
Изложеното в настоящия абзац води до извода, че втората предпоставка е
налице. Неотносими са възраженията на защитата досежно липсата на жалба
до органи на МВР или прокуратура, която да се интерпретира като тъжба.
Разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК изисква да е направено искане пред
първата инстанция за постановяване на присъда и за престъплението от
частен характер, а не да е подадена жалба или тъжба до определен орган.
Аргументите за липса на тъжба биха важали, ако частният обвинител не беше
направил искане по чл. 287, ал. 5 от НПК пред втората първа инстанция, но не
сме в тази хипотеза (в тази връзка Решение № 31 от 07.02.2012 г. по НД №
2933/2011 г. по описа на ВКС, III НО и Решение № 257 от 11.05.2011 г. по НД
№ 1384/2011 г. по описа на ВКС, III НО).
Третата предпоставка изисква наказателното производство за
деянието, предмет на обвинителния акт, да е образувано преди изтичане на
срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, т.е. преди изтичането на 6 месеца, считано от
извършване на деянието. Деянието е извършено на 05.10.2017 г. На 10.11.2017
г. е образувано Досъдебно производство № 1873 ЗМ-629/2017 г. по описа на
РУ на МВР Разград, но то е свързано с различен предмет спрямо този, за
който е повдигнато обвинение с обвинителния акт по настоящото дело. Дори
по това досъдебно производство свид. Х. е привлечен като обвиняем на
08.01.2018 г. Едва на 07.09.2018 г. е образувано наказателното производство
за деянието, предмет на настоящото дело – а именно Досъдебно производство
№ 1873 ЗМ-412/2018 г. по описа на РП Разград. До образуване на досъдебното
производство на 07.09.2018 г. са изтекли повече от 6 месеца, считано от
05.10.2017 г. Съдът поначало е длъжен да приеме изменението на
обвинението по чл. 287, ал. 5 НПК, като само в един случай може да откаже
да го приеме – когато наказателното производство не е образувано преди
изтичането на срока шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, който тече от
деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от
деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на
досъдебното производство (в тази връзка Решение № 504 от 15.12.2008 г. на
ВКС по н. д. № 459/2008 г., III НО). Следователно третата предпоставка не е
налице и в тази насока съдът приема за основателни възраженията на
защитника на подсъдимия, изложени в съдебните прения пред въззивната
16

инстанция. От тази гледна точка втората първа инстанция неправилно е
приела, че този срок е спазен. Аргументите за предприето наказателно
преследване за процесното деяние, макар и административнонаказателно,
впоследствие прераснало в наказателно производство от общ характер, не
кореспондират с мотивите на постановената от въззивния съд присъда и като
такива последният ги счита за неоснователни.
Настоящата въззивна инстанция намира, че първата и третата
предпоставка за изменение на обвинението по чл. 287, ал. 5 от НПК не са
налице, поради което Районен съд Разград е осъдил подс. Х. при неправилно
изменение на обвинението. Осъждането за обвинение, което не е повдигнато
по надлежния ред от прокурора/частния тъжител или да е изменено съгласно
разпоредбата на чл. 287 от НПК, е недопустимо, същото нарушава правото на
защита на подсъдимия и представлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила (в тази връзка Решение № 402 от 11.06.2003 г. по НД
№ 178/2003 г. по описа на ВКС II НО; Решение № 504 от 15.12.2008 г. на
ВКС по н. д. № 459/2008 г., III НО; Решение № 249 от 04.08.2015 г. по НД №
793/2015 г. по описа на ВКС, III НО; Решение № 95 от 12.08.2021 г. по НД №
180/2021 г. по описа на ВКС, I НО; Решение № 7 от 20.02.2020 г. по НД №
1108/2019 г. по описа на ВКС, I НО). Но тъй като сме в хипотезата на чл. 335,
ал. 3 от НПК, въззивният съд не може да отмени присъдата и да върне делото
за ново разглеждане, а трябва да реши делото по същество. Поради това
единственият възможен изход при това нарушение за въззивния съд беше да
отмени присъдата в тази й част, а подсъдимият беше оправдан за това, за
което първоинстанционният съд неправилно го е осъдил. Тази нова присъда
на втората инстанция е и житейски оправдана, понеже е в съответствие и с
правото на защита на подсъдимия.
Противно на становището на прокурора от ОП Разград, съдът намира,
че районният съд не е приложил закон за по-леко наказуемото престъпление,
а подсъдимият е осъден за престъпление, което не му е надлежно повдигнато
пред съд, включително и чрез изменение на обвинението по реда на чл. 287,
ал. 5 от НПК. Правният институт на прилагане от първата инстанция на закон
за по-леко наказуемото престъпление не е уреден в НПК, а се извежда от
теорията и практиката, като се тълкува по аргумент за противното
разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК. В този смисъл следва да бъде
отбелязано, че преминаването от престъпление от общ характер към такова от
частен характер се извършва по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, който е
различен от този за прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление.
В допълнение, предпоставките за прилагане на двата правни института са
различни.

Отстраними съществени процесуални нарушения:
Съдът намира, че са налице нарушения на процесуалните правила,
които са съществени и отстраними, но тъй като сме в хипотезата на чл. 335,
17

ал. 3 от НПК, както е посочено по-горе, съдът не може да отменя и връща за
ново разглеждане, а реши делото по същество, като постанови оправдателна
присъда (чл. 335, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 и т. 3 от
НПК).
Следва да бъде отбелязано, че има и съществено процесуално
нарушение, което води до липса на мотиви – нарушение по чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК. То е основание за отмяна на
присъдата и нейното връщане за ново разглеждане, понеже нарушението е
отстранимо. Както беше изяснено, делото се реши по същество от настоящия
съдебен състав поради гореизложените аргументи. Съдът счита, че липсва
доказателствен анализ на доказателствения материал. Предназначението
на мотивите към присъдата е да аргументират убедително вътрешното
убеждение на съда и еднопосочно да разкрият действителната му воля,
а това не е сторено от РС Разград. Въззивният съд не може да провери
на кои доказателства съдът дава вяра и кои не ги кредитира. Липсва
съпоставяне на доказателствения материал, нито са обсъждани
противоречията в доказателствата – както е направил настоящият въззивен
състав. Липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за
отмяна и в същото време представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правата на подсъдимия.
Практиката на ВКС не допуска повърхностни, неубедителни и неизрядни
от гледна точка на доказателствения анализ мотиви, в които основните
възражения, повдигнати от страните, остават игнорирани от съда (в тази
връзка Решение № 592 от 14.05.2014 г. по НД № 2115/2013 г. на ВКС,
II НО; Решение № 95 от 27.07.2016 г. по НД № 293/2016 г. на ВКС, II
НО).
Бланкетното посочване на събрания доказателствен материал по
делото пред първата инстанция, без навлизане в анализ за това от кои
доказателства се установява авторството на деянието, времето и мястото
на извършване на деянието, начина на извършване на престъплението,
води до единствения възможен извод, че първоинстанционната присъда
страда от порок – а именно от липса на мотиви (в тази връзка Решение
№ 75 от 23.12.2016 г. на ОС Разград по в. н. ч. х. д. № 313/2016 г.).
„Липсата на каквито и да било съображения въз основа на кои
доказателствени материали са били приети за установени фактите и
обстоятелствата от предмета на доказване по делото не позволява на
страните да разберат решението на съда по същество“ (по арг. от
Решение № 564 от 02.01.2013 г. по НД № 1851/2012 г. по описа на
ВКС). Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на
съществените, понеже не позволява на въззивния съд като втора
инстанция по фактите и по правото да провери дейността на районния
съд като първа инстанция по същество. Въззивната инстанция не може да
подложи на контрол и проверка вътрешното убеждение на състава при
решаване на делото. Това нарушение е и неотстранимо в хода на
18

въззивното производство – въззивната инстанция не може да попълни
липсващия доказателствен анализ, не може да провери решаващата
дейност на първата инстанция, но може да бъде санирано чрез ново
разглеждане на делото от друг състав, който да изложи подробни мотиви.
Предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК това не беше възможно в
настоящия случай.
Съдът е на мнение, че първоинстанционният състав, който е
разгледал делото и е постановил осъдителната присъда, предмет на
настоящата проверка, е незаконен. За наличието на това нарушение
практиката изисква съдебният състав да е взел отношение по съществото на
делото или да е изразил каквото и да било становище относно виновността на
подсъдимия (в тази връзка Решение № 244 от 15.01.2019 г. по НД №
1139/2018 г. по описа на ВКС, III НО). В Определение от 03.06.2021 г.,
постановено в откритото съдебно заседание, съставът на Районен съд Разград
е разкрил вътрешното си убеждение за наличието на престъпление. Съдът е
посочил, че „с оглед изслушаното в съдебно заседание заключение на вещите
лица по назначената на въззивната инстанция комплексна
съдебномедицинска експертиза, единственият извод от което заключение, е,
че е налице извършена лека телесна повреда“, както и „в настоящия процес не
може да бъде направено искане по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК от страна
на повереник, или от страна на прокурор“. Това представлява нарушение на
процесуалните правила, което е съществено (по арг. от чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК). Съдът е взел отношение по съществото на
делото – първо, за характера на телесната повреда, при условие че внесеният
обвинителен акт е за средна телесна повреда, съдът в хода на съдебното
следствие е приел, че е налице лека телесна повреда, а това следва да се случи
в хода на постановяване на присъдата. И второ, прието, че страните не могат
да изменят обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК, макар и изтъкнатите
аргументи да не са свързани с диференцираното производство (съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК), по което се е развило
делото пред втората първа инстанция – прекъсната е на етап съдебно
следствие възможността на страните да изменят законосъобразно
обвинението при наличието на съответните предпоставки. В същото време,
това нарушение е отстранимо и би могло да се санира, като се отмени
присъдата и се върне делото за ново разглеждане. Но както беше изложено
досега, при наличие на предпоставките по чл. 335, ал. 3 от НПК съдът реши
делото по същество.

В обобщение, от една страна, обвинението не е доказано по несъмнен
начин, а от друга страна, налице са съществени процесуални нарушения,
които предвид хипотезата на чл. 335, ал. 3 от НПК бяха основание за
постановяване на настоящата нова оправдателна присъда.

19

По разноските:
В производствата са сторени разноски, както следва: за досъдебното
производство в размер на 82,11 лв.; по НОХД № 4/2019 г. на РС Разград – 70
лв.; по ВНОХД № 277/2020 г. ОС Разград – 943 лв.; по НОХД № 146/2021 г.
РС Разград – 300 лв.; по настоящото съдебно производство – 710 лв. С оглед
признаване подс. Х. за невиновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 190, ал. 1, предл. 1 от НПК направените по всички дела
разноски остават за сметка на Държавата. Предвид изявлението на защитника
на подсъдимия, че сумата в размер на 82,11 лв. е заплатена и доказателствата
за плащане на л. 102 от НОХД № 4/2019 г. по описа на РС Разград,
подсъдимият може да поиска по съответния ред възстановяване на тази сума
след влизане в сила на присъдата по настоящото производство.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове на състава: 1.

2.
20

Номер на акта:	1
Дата:	21 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Петър Милков Милев

Дело:	20213300600331
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 ноември 2021 г.

Присъда по дело №331/2021 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите