Р Е Ш Е Н И Е
№ 1959/09.12.2021 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 603/2021 година.
Производството е по реда на чл.215 ал.1, във връзка с
чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Морско рибарско сдружение
„Свети Яни“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село С.,
п.к. 8279, Община Ц., представлявано от председателя Г. С. П., със съдебен
адрес ***, чрез адвокат С.С. ***, против заповед № РД-01-103/17.02.2021 година
на кмета на Община Ц. (лист 13 - 14).
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е
наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „Дървени
стълби, тераса и хелинг“, находящ се в ПИ 66528.3.1 по КК на село С., с
административен адрес – село С., местност „Поляните“, описан в констативен акт
№ 2/21.01.2021 година (лист 41 – 42).
В жалбата се излагат обстойни аргументи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че предметът на
заповедта е неясен, тъй като съгласно диспозитива ѝ следва да се
премахнат „дървени стълби, тераса и хелинг“, а в актовете по чл. 225 от ЗУТ са
описани две стълбища – едно от камък и едно с метална конструкция. Твърди се неяснота
и по отношение на предвидената за премахване тераса и хелинг. Сочи, че нито
един от фактически описаните елементи, поотделно и в тяхната съвкупност, не
съответства на легалната дефиниция за понятието „строеж“, дадено в § 5 т. 38 от
ДР на ЗУТ. Оспорва се обстоятелството, че строежът е шеста
категория, а оттам и компетентността на кмета на общината да разпорежда
неговото премахване. Твърди
се, че процесния строеж е търпим, предвид установената година на изграждането
му. Поддържа се, че строежът е в настоящия си вид от преди 20 години, но тогава
е извършена само модернизация и поддръжка на лодкостоянката, съществуваща от
значително по – дълъг период от време („столетия“).
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, участва активно в извършените процесуални
действия, представя множество писмени доказателства и допълнително излага много
подробни доводи за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът представя
административната преписка. Депозира становище, с което оспорва жалбата. Излага
съображения за законосъобразност на административния акт. Иска жалбата да бъде
отхвърлена.
Прокурорът дава становище
за неоснователност на жалбата поради наличието на всички правни и фактически
основания за издаването на заповедта.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на
обекти, за които се твърди, че са изградени без необходимото разрешение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок.
След като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.
В Община Ц. е постъпило писмо от РИОСВ – Бургас с изх.
№ БРЗТЗЗ-381(4)/21.08.2020 година за извършена съвместна проверка с Община Ц.
на поземлен имот с идентификатор 66528.3.1 по КККР на село С., община Ц. с НТП
„скали“, публична общинска собственост, част от територията на природен парк
„Странджа“ (лист 63 – 64).
Към писмото е приложен констативен протокол № 017981
от 28.07.20202 година на РИОСВ – Бургас, съгласно който в ПИ 66528.3.1 по КККР
на село С. са изградени три броя стълбища – едно каменно и две от метална
конструкция и дъски, които започват от поземлен имот с идентификатор
66528.3.297 по КК на село С., община Ц.. Посочено е, че в края на едно от
стълбищата има изградена дъсчена площадка и дървена скара за издърпване и
спускане на лодки и чистене на рибарски мрежи. Второто стълбище, част от което
е изградено с метален парапет, е изградено
от камък и води до стоянка с метален херинг (подемник за лодки). Сочи се, че
третото стълбище е дъсчено с метална конструкция и води до басейн с обем до 100
м³ с пейки около басейна и каменен зид
- суха зидария. Установено е, че съоръженията за захранени с
електричество и водоснабдени чрез временни връзки. Посочено е, че е представен
проект, одобрен от община Ц. за басейн и беседка за поземлен имот с
идентификатор 66528.3.286 по КККР на село С., който в настоящият момент е част
от поземлен имот с идентификатор
66528.3.297 по КККР на село С.. Проекта съдържа и платформа за лодки (лист 65 –
69).
На 02.11.2020 година в Община Ц. е получено писмо с
изх. № ОЦ 1924-00-836/30.10.2020 година на началника на РДНСК - Бургас за
извършена проверка в ПИ 66528.3.1 – публична общинска собственост, при която е
установено, че в ПИ са изградени дървени стълби и площадка с метални парапети,
чрез които се достига до монтирана платформа за лодки (хелинг) без разрешение
за строеж. Посочено е, че установените строежи са шеста категория, съгласно чл.
147 ал.1 т.2 от ЗУТ, че, съгласно ЗУТ, правомощията по премахването им са на кмета
на община Ц. и последващите действия са от компетенцията на общинската
администрация (лист 59 – 60).
На 09.11.2020 година кметът на Община Ц. е изпратил
писмо до Х.Е.Г., с което му е даден 14 дневен срок от получаване на писмото да
премахне реализираното без необходимите документи в ПИ 66528.3.1 по КК на село С.
строителство, представляващо дървени стълби, тераса и метален хелинг (подемник
за лодки). Посочено е, че при неизпълнение на задължението за доброволно
премахване в указания срок, настоящото писмо ще се счита за уведомление по реда
на чл. 26 ал. 1 от АПК за образуване на административно производство от Община Ц.,
по реда на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ по издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж, шеста категория, представляващ: „дървени стълби, тераса и
хелинг“, разположен в ПИ 66528.3.1 по КК на село С., местност „Поляните“.
Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, но е върнато на 12.11.2020
година с отбелязване „непотърсено“ (лист 55 и 54).
На 10.12.2020 година до кмета на Община Ц. е подадено
възражение от Морско рибарско сдружение
„Свети Яни“ – село С. срещу евентуалното предприемане на неправомерни и
нецелесъобразни мерки по реда на чл. 225 от ЗУТ от страна на Община Ц. по
премахване на „лодкостоянка“, находяща се в ПИ 66528.3.1 по КККР на село С..
Във възражението, освен подробните доводи за нецелесъобразност на евентуален
административен акт за премахване на съоръжението, е направено и изявление, че
лодкостоянката в ПИ 66528.3.1 се поддържа от членовете на сдружението (лист 47
– 51).
На 21.01.2021 година работна група от специалисти при Община
Ц. е извършила проверка на строеж „Дървени стълби, тераса и хелинг“, намиращ се
в ПИ 66528.3.1 по КК на село С., с административен адрес в село С., местност
„Поляните“, като по данни от кадастралните регистри към кадастралната карта на
село С. , имотът е земеделска територия с НТП „скали“ – общинска публична
собственост. При проверката е установено, че в ПИ са оформени две места за
спускане и издърпване на лодки: чрез стълби от метална конструкция, които
започват от ПИ 66528.3.297 и стигат до изградена дъсчена платформа и дървена
скара за спускане и издърпване на лодки, и за чистене на рибарски мрежи.
Установено е, че по второто стълбище, изградено от камък, се стига до
съоръжение - стоянка с метален херинг –
подемник за лодки, като съоръжението е изпълнено от метална конструкция.
Металните профили са закрепени посредством анкерни болтове към скалите.
Констатирано е, че съоръженията са захранени с електричество чрез две
електрически табла и водоснабдяване с временни връзки. Описаните съоръжения са
определени като „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а, съгласно чл. 147
ал. 1 т. 2 от ЗУТ, строежът е квалифициран от шеста категория. Като установени
нарушения е посочено, че извършеното строителство е без разрешение за строеж в
нарушение на разпоредбите на чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Проверката е извършена в присъствието
на С.С.– представител на Морско рибарско
сдружение „Св. Яни“ - село С., по чиито данни е прието, че съоръженията
са изградени преди около 20 години. Като възложител и строител на строежа е
посочено Морско рибарско сдружение „Св. Яни“ - село С.. За констатациите е
съставен констативен акт № 2/21.01.2021 година (лист 41 – 42).
На 01.02.2021 година от Морско рибарско сдружение „Св.
Яни е подадено възражение срещу констативния акт. В него е заявено, че актът
има неясен предмет. Оспорен е извода, че описания в акта обект е „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е от шеста категория, като
е посочено. че ако обектът е строеж, то същият е търпим и не подлежи на
премахване. Заявено е, че преди около 20 години е извършена единствено модернизация и поддръжка на лодкостоянката,
налична на място много преди влизане в сила на вече отменените ЗТСУ и Закона за
плановото изграждане на населените места. Изложени са доводи и за
съответствието на обекта с предназначението на територията към момента на
реализирането му (лист 17 – 21).
Към възражението са приложени декларации по § 127 ал. 9
от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ (лист 23 – 28).
На 17.02.2021 година, въз основа на констатациите в
акта от 21.01.2021 година, кметът на Община Ц. е издал заповедта за премахване
на незаконен строеж „Дървени стълби, тераса и хелинг“, находящи се в ПИ
66528.3.1 по КК на село С. с административен адрес в село С., местност
„Поляните“. В нея строежът е описан по начин, идентичен със съдържанието на
констативния акт. Той отново е определен като строеж шеста категория, изпълнен
без издадено по надлежния ред разрешение за строеж (лист 13 - 14).
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ) и допълнение към нея и са събрани допълнителни писмени
доказателства.
В приетото заключение и допълнението към него вещото лице
е констатирало, че установеният незаконен строеж, описан в процесната заповед
се състои от:
1. Стълби, изградени от метална конструкция със
стъпала от дъски и метален парапет, които водят до пощадка, разположена на
брега на морето. Стълбите са изработени от метална носеща конструкция, лежаща
върху 12 броя метални носещи подпори (по 3 три на брой на рамо) разположени в
началото, по средата и в края на раменната стълбищната конструкция. Металните
носещи подпори са монтирани (забити) директно в земята и захванати за скалите с
планка с анкерни болтове на площадките. Металният парапет е заварен за носещата
конструкция на стълбището. Стъпалата са оформени, като върху носещия раменен
метален профил са монтирани метални подложки, върху които са заболтирани релефни
дъски. По стълбите се стига до хоризантална площадка, наречена в констативния
акт „тераса“. Площадката е изградена върху хоризонталния чакълест бряг от
метални профили с накован с релефни дъски под. Частично върху площадката са
монтирани метални парапети, върху които се простират рибарските мрежи. От края
на площадката в морето е изградена подвижна (люлееща) се платформа върху
метални греди и под от релефни дъски (хелинг) за спускане и издърпване на
рибарските лодки. Платформата е свързана в единия си край с площадката, а
другият е свободно лежащ във водата. Съставните конструктивни елементи на
съоръженията са метал и дърво. Същите лежат върху „скалите“ и са закрепени към
тях с анкерни болтове или забити директно в земята.
2. Стълби, изградени от каменни плочи с дебелина 8-10
см и частично с метален парапет. Каменните стълби са монтирани в почвата по
наклона на терена, част от стълбището е естествено съществуващите на място
скали и няколко стъпала каменна зидария. По този начин се преодолява
денивелацията и се достига до метално съоръжение, представляващо вертикален
подемник (хелинг) за лодки. Подемникът е изцяло метален, изработен от неръждаем
материал и платформа с под от релефни дъски. Носещите метални профили са
закрепени с анкерни болтове в скалите. Съставните конструктивни елементи на
съоръжението са метал и дърво. Същите лежат върху скалите и са закрепени към
тях с анкерни болтове.
Посочено е, че начинът на изпълнение допуска лесен
демонтаж на изграденото. Що се касае до преместването и поставянето на друго
място, това би изисквало местоположението и теренните особености да са сходни.
Приложени са 10 броя снимки (лист 170 – 179).
С експертизата е установено, че описаният в процесната
заповед строеж попада в първа зона на зонирането на Черноморското крайбрежие по
смисъла на Наредба № 2 от 24.01.1995 година (ДВ, бр. 24 от 24.03.1995 година).
При извършени справки от вещото лице в Общинска служба
„Земеделие“ град Ц. е открита карта на възстановената собственост (КВС) 1997
година за землище село С. и План на безстопанствените имоти село к. от
05.11.1929 година, приложени към експертиза (лист 164 – 165). При извършена
проверка в служба Геодезия - ТСУ при община Ц. вещото лице е установило, че
наличните кадастрални и подробни устройствени планове (ЗРП) са в обхват
урбанизирана територия - населеното място. Сочи, че е разработен peгулационен
план на местност „Поляните“ (отменен), който не обхваща тази част от
местността, където са изградени обектите по процесната заповед. Към
експертизата е приложена извадка от кадастралната карта на село С., местност
„Поляните“ за частта от ПИ с идентификатор 66528.3.1, намираща се пред ПИ с
идентификатор 66258.3.297 (лист 166).
С експертизата вещото лице заявява, че към момента на
извършване на проверката строежът, описан в процесната заповед не е включен в
режима на застрояване на ПИ с идентификатор 66528.3.1 по КККР на село С.,
местност „Поляните“ и за него не са открити надлежно издадени строителни книжа.
В експертизата се сочи, че на строежа, описан в
процесната заповед не е възможен демонтаж в цялост (без да се разделя на
конструктивните си елементи) и в цялост да се постави на друго място. Сочи се,
че при демонтажа на строежа не би се изменила трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, от която се отделя.
Вещото лице заявява, че процесният строеж съответства
на описания в част ІІІ по констативен акт № 2 от 21.01.2021 година и на
изготвената окомерна скица, с изключение наименованието на строежа.
Допълнително по делото от Морско рибарско сдружение
„Св. Яни“ са представени писмени доказателства от Териториална дирекция
„Държавен архив“ – град Бургас, за установяване на твърдението на
жалбоподателя, че процесният участък от терена на настоящият ПИ 66528.3.1 по КК
на село С. се ползва най-малко от Освобождението до ден - днешен като
лодкостоянка (лист 102 – 143).
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.
Оспорената заповед и констативният акт, послужил за
издаването, ѝ не са с неясен предмет. В акта и в заповедта строежът е
описан като две места за спускане и издърпване на лодки в ПИ 66528.3.1 по КК на
село С., а именно чрез стълби от метална конструкция, които започват от ПИ
66528.3.297 стигат до изградена дъсчена платформа и дървена скара за спускане и
издърпване на лодки и чистене на рибарски мрежи. По второто стълбище, изградено
от камък се стига да съоръжение – стоянка с метален хелинг – подемник за лодки,
като съоръжението е изпълнено от метална конструкция. Посочено е, че металните
профили са закрепени посредством анкерни болтове към скалите. Както в акта,
така и заповедта, обаче, те са описани като „дървени стълби, тераса и хелинг“ и
са индивидуализирани в достатъчна степен с точното си местоположение,
конструктивните си особености и размерите си. Установената неточност в
наименованието на строежа не засяга съществено правото на защита на
жалбоподателя, защото в процесния имот няма друго подобно реализирано
строителство и не е налице невъзможност да се установи действителната воля на
издателя на акта. В мотивната част на заповедта има точно и ясно описание на
процесния строеж, който, съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза,
съответства на описания в част ІІІ по констативен акт № 2 от 21.01.2021 година
и изготвената окомерна скица.
Действително, в обстоятелствената/мотивната част на
заповедта, при описанието на установеното застрояване, ответникът е посочил и установено
„…второ стълбище, изградено от камък…“, за което липсва изричен диспозитив за
премахване. Това обстоятелство по никакъв начин не влияе върху яснотата на
волеизявлението, с което е разпоредено премахване на три конкретни обекта – „дървени
стълби“, „тераса“ (т. нар. площадка) и „хелинг“. Пропускът на ответника да
разпореди премахването на обект (каменно стълбище), който очевидно се различава
значително от описаните три в диспозитива, няма за последица неточно или
непълно описание на обектите, чието премахване е заповядано.
Заповедта е съобразена и с приложимото материално
право.
Първо, проверката за материална законосъобразност на
оспорения акт, е обусловена от разрешаване на спорния между страните въпрос –
представляват ли процесните обекти „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на
ЗУТ. Настоящият съдебен състав приема, че пристройките са „строеж“ по
определението, дадено от закона.
Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Изпълнените дървени стълби, дъсчена платформа - тераса,
както и стоянката с метален хелинг – подемник за лодки са благоустройствени
съоръжения за извършване на риболов и обслужване на съпътстващите го дейности.
По заключението на СТЕ стълбите са изградени от метална носеща конструкция със
стъпала от дъски и метален парапет, и водят до площадка, разположена на брега
на морето. Металните носещи подпори са монтирани (забити) директно в земята и
захванати за скалите с планки с анкерни болтове на площадките. Металният
парапет е заварен за носещата конструкция на стълбището. Стъпалата са оформени
с релефни дъски. Самата площадка е изградена върху хоризонталния чакълест бряг
от метални профили с накован с релефни дъски под и частично монтирани метални парапети,
върху които си простират рибарските мрежи. Съставните конструктивни елементи на
съоръженията са от метал и дърво. Същите „лежат“ върху скалите и са закрепени
към тях с анкерни болтове или забити директно в земята. Подемникът (хелинг) е
изцяло метален, изработен от неръждаем материал и платформа с под от релефни
дъски. Носещите метални профили са закрепени с анкерни болтове в скалите. От
това описание по несъмнен начин може да бъде направен извод, че процесните
съоръжения са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, изградени са при изрично отчитане на
особеностите на релефа на ПИ, на размерите и качествените характеристики на
терена, при съобразяване със специфичните цели, които се преследват с
изграждането им – достъп, спускане и прибиране на плавателни съдове.
Дървените стълби, терасата и хелингът, чието
премахване е наредено, не могат да бъдат квалифицирани като „преместваеми
обекти“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ.
Съгласно § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият
обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Действително, в заключението си експертът изрично
посочва, че изградените съоръжения могат да бъдат демонтирани и монтирани на
ново място, както и, че при демонтажа не
би се изменила трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, от която те се отделят. Този начин на
отстраняване, обаче, е свързан със загуба на индивидуализацията на обектите,
защото преместването и поставянето им на друго място изисква местоположението и
теренните особености да са идентични на тези, от които обектите се преместват. Затова
съдът приема, че съоръженията, описани в обжалваната заповед, представляват
именно „строеж“.
Правилно строежите са определени като шеста категория
по смисъла на чл.137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ шеста категория са
строежите по чл. 54 ал. 1 и 4 и чл. 147, а съгласно чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ
не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж за монтаж на инсталации, съоръжения
и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи
на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически
надзор“.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
рибарските пристани и свързаните с тях
елементи са винаги строежи от висока категория, съгласно Наредба № 1 от
30 юли 2003 година за номенклатурата на видовете строежи (Наредбата). Действително,
съгласно чл. 6 ал. 2 т. 3 от Наредбата, рибарските пристанища и водните бази за
приставане и съхраняване на рибарски лодки са определени като строеж от трета
категория. В настоящият случай „пристанище“ или „пристан“ (по смисъла на чл.
103, чл. 107, чл. 108, чл. 111а ал. 2 и чл. 111б ал. 2 - 3 от Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България) липсва. Касае се за площадка, изградена от метални профили с накован с релефни дъски под; подвижна
(люлееща се) платформа върху метални греди и хелинг за спускане и издърпване на
рибарските лодки. Така описаните съоръжения не могат да бъдат определени като
рибарско пристанище или водна база за съхраняване на рибарски лодки, за да
попаднат сред строежите в трета категория.
Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само
ако са разрешени по този закон. Настоящите строежи не попадат в предвидените в
чл. 151 ал. 1 от ЗУТ изключения, за които не е необходимо издаване на
разрешение. Те попадат само в изключенията, посочени в чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобрение на инвестиционни проекти. Не
е спорно в настоящия случай, че за процесните строежи не е издадено разрешение
за строеж.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са
извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.
Неприложими са в случая и нормите на § 16 от ПР на ЗУТ
и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице
предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до
07.04.1987 година при първата хипотеза, от 08.04.1987 година до 30.06.1998
година при втората хипотеза и след 30.06.1998 година при хипотезата на ал. 3,
като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е деклариран пред
одобряващите органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок
от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В случая тези предпоставки не са
налице. Според твърденията на жалбоподателя и съгласно представените декларации
от членовете на Морско рибарско сдружение „Св.Яни“, строежът е в този му вид от
преди около 20 години или към края на 90-те години на миналия век, а към този
момент горните срокове са изтекли при първата хипотеза, а по отношение на
втората и третата хипотеза не са представени доказателства строежът да е
деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3.
В хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 година и да е било
допустимо по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършено,
или по действащите разпоредби съгласно този закон. Както бе посочено по-горе,
според твърденията на жалбоподателя и съгласно представените декларации от
членовете на Морско рибарско сдружение „Св.Яни“, строежът е в този му вид от
преди около 20 години или към края на 90-те години на миналия век, т.е. преди
31 март 2001 година, но същият не е бил допустим по разпоредбите, които са
действали по времето, когато е извършено, или по действащите разпоредби,
съгласно този закон. Описаният в процесната заповед строеж попада в първа зона
на зонирането на Черноморското крайбрежие по смисъла на Наредба № 2 от
24.01.1995 година за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране
на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр.24 от 24.03.1995 година). Съгласно чл. 6
т.1 от Наредба № 2 от 24.01.1995 година в определената с
териториалноустройствените планове на общините по приложение № 1 първа зона не
се допускат строителство на сгради, постройки и съоръжения с изключение на:
а) брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения
съгласно Наредба № 1 за геозащитната дейност (ДВ, бр. 12 от 1994 г.);
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2000 г.) леките
преместваеми постройки и съоръжения със санитарно и хигиенно предназначение и
пристаните за спортни и туристически нужди;
в) (нова - ДВ, бр. 24 от 2000 г.) леките преместваеми
постройки за бързо хранене и поддържане на плажа и преместваеми съоръжения със
спортно-развлекателно и охранително предназначение, разположени по крайбрежната
плажна ивица - предмет на концесионен договор, в които се включват и обектите
по буква "б"; поставянето им се извършва при условията и по реда на
чл. 120а ППЗТСУ по съгласувана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството схема; тези обекти могат да заемат: за плажна ивица до 20 дка
- до две на сто от нейната площ; за плажна ивица от 20 дка до 40 дка - общо до
400 кв. м от нейната площ; за плажна ивица над 40 дка - до едно на сто от
нейната площ;
г) (предишна б. "в", изм. - ДВ, бр. 24 от
2000 г.) пътищата и инженерните системи, необходими за националната отбрана,
морската и въздушната сигурност и за функциониране на обектите по букви
"б" и "в";
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че
процесният строеж попада в предвидените изключения на чл. 6 т. 1 букви от „а“
до „г“от Наредба № 2. Същият няма за цел брегоукрепване и брегозащита, а
представлява благоустройствено съоръжение за обслужване на плавателни съдове.
Доколкото процесното съоръжение бе квалифицирано като „строеж“, няма как то да попадне
и в изключението на б.“б“ като лека преместваема постройка. Не представлява и
съоръжение със санитарно и хигиенно предназначение, както и пристан за спортни
и туристически нужди.
Процесният строеж не е допустим и по действащите
разпоредби.
Ето защо съдът приема, че строежът не представлява
търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ.
Недоказано е и възражението на жалбоподателя, че
процесният участък от терена на настоящият ПИ 66528.3.1 по КК на село С. се
ползва най-малко от Освобождението до ден днешен като лодкостоянка.
Представените за това доказателства от Морско рибарско сдружение „Св.Яни“ (лист
102 – 143) не могат да доведат до извод за идентичност на процесния строеж с
обекта по представените документи от Териториална дирекция „Държавен архив“ –
град Бургас.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна и жалбата на Морско рибарско сдружение „Св.Яни“ следва да бъде отхвърлена.
Затова,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Морско рибарско сдружение „Свети Яни“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в село С., п.к. 8279, Община Ц., представлявано от председателя Г.
С. П., със съдебен адрес ***, против заповед № РД-01-103/17.02.2021 година на
кмета на Община Царево.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: